РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330102363 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 288
и чл. 286 ЗЗД и чл. 36 ЗАдв за заплащане на сумата от 984.39 евро, представляваща
адвокатско възнаграждение по фактура от 22.01.2021г. и фактура от 01.02.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
сумата.
Ищецът- АД М. твърди, че ответното дружество му възложило извършването на
услуга по представителство във връзка с освобождаването на средства блокирани по
банкова сметка в ****. Твърди, че било уговорено възнаграждение от 50 евро на част,
без ДДС. В изпълнение на възлагането били извършени проучвания и проведени
множество разговори със служители на банката в П. и С. След като били натрупани
10.31 часа работа по възложената задача, ищецът издал фактура от 22.01.2021г. за
дължимо до момента възнаграждение в размер на 618.99 евро с ДДС. Банката заявила,
че разрешава само един превод от банковата сметка, след което същата щяла да бъде
закрита. Това наложили откриването на нова сметка в друга банка, което било свързано
с проучване по ЗМИП и други закони. След пристигането на управителя на ответника в
България със съдействието на представителя на 29.01.2021г. били открити две банкови
сметки в „****“. След това управителят, заедно с адв. М. и адв. П. отишли в офис на
****“, където били попълнени платежни със съдействието на представителя, като
отново се наложило провеждането на разговори и изчакване на разрешение от С. След
1
приключването на работата ищецът издал фактура от 01.02.2021г. за сумата от 365.40
евро с ДДС, представляващи възнаграждение за допълнителни 6.09 часа, през които
било работено по възложения проблем. Ответника, чрез своя управител заявил, че ще
плати възнаграждението, вкл. допълнително начисляваното за работата след
първоначалната фактура. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията, поради
което се иска осъждането му. Претендира разноските по делото и за допуснато
обезпечение на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва претенцията. Ответникът признава възлагането на представителство пред ****
в каквато връзка била получена фактура от 22.01.2021г. Признават се и извършените от
управителя, адв. М. и адв. П. действия по откриване на банкова сметка в „****“ и
последващото закриване на сметката в **** и прехвърлянето на сумите, но се твърди,
че са извършени на 25.01.2021. Твърди, че след напускането на банката, адв. М. заявил,
че дължимото възнаграждение до този момент възлиза на сумата от 1580 лева, вкл. по
издадената фактура. По-късно през деня управителя на ответника изтеглил сумата от
своя банкова сметка в „****“ и около 16:00 на същия ден, посетил офиса на адв. М., на
който заплаща същата, без да получи разписка и фактура за разликата над стойността
по вече издадената. На тази среща адв. М. го уведомил за прехвърлянето на сумите по
сметките в ****. Твърди, че на 29.01.2021г. не били извършвани никакви действия. На
01.02.2021г. управителят на ответното дружество посетило офиса на ищеца и поискало
фактура и разписка за платените суми. Адв. М. отсъствал, поради което бил проведен
разговор посредством негова секретарка, чрез която той съобщил, че ще е необходимо
плащане на още 300 лева за издаването на фактура, защото направеното не включвало
ДДС. След това се провела среща, при която на ответника била предоставена фактура
за сумата от 1923 лева, която включвала и възнаграждението по фактурата от
22.01.2021г. Ответникът не пожелал да я приеме и изискал документ за разликата, след
която напуснал офиса. На 01.02.2021г. ищецът изпратил фактура от същата дата, на
която ответникът отговорил, че иска документите да бъдат издадени съобразно
плащането. След това било заявено желание за плащане на разликата до 1923.17 лева,
но при представяне на разписка и фактура. Счита, че предявеният иск е неоснователен,
защото е било извършено плащане, което е погасило всички възникнали задължения.
На следващо място възразява, че вземанията по фактурата от 01.02.2021г. не са
доказани, защото не се установява постигането на съгласие за правоотношение по
което е издадена. Счита, че след извършеното плащане от 25.01.2021г. всички
отношения между страните относно представителството във връзка с блокираните
сметки в **** са уредени. Изтъква, че правоотношението е свързано единствено със
сметките в тази банка, като казусът бил разрешен с плащането на сумата от 1580 лева
на 25.01.2021г. Всички действия след този момент се отнасяли до ново
правоотношение, по което страните не били постигнали договорка за цена. Иска се
2
отхвърлянето на исковете и плащането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С доклада на делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че ответникът е възложил на ищеца представителство и консултации
във връзка с разрешаването на проблем с блокирани банкови сметки в ****, срещу
възнаграждение от 50 евро на час без ДДС, че чрез представителството на адв. М.
банката е разрешила прехвърлянето на средствата в друга банка. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за доказани.
Възлагането от страна на ответното дружество се установява и от представеното
пълномощно и електронната кореспонденция. Представените разпечатки на
съобщения, изпращани, чрез електронна поща представляват електронни документи по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, който препраща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар, тъй като представляват съхранявани в електронна форма текстови
записи. Преписи на електронните документи бяха представени от ищеца на хартиен
носител като преписи, каквото е изискването на чл. 184 ГПК. Същите не бяха оспорени
от ответника и не са представяни в оригинал на електронен носител.
Чл. 4 ЗЕДЕУУ определя за автор на електронното изявление физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител. От представените по делото
разпечатки е видно, че същите съдържат посочване на автор- „****“, като имената
съответстват на тези на управителя на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., електронен
подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титуляр на електронен
подпис използва, за да се подписва. Процесните електронни изявления не съдържат
квалифициран електронен подпис и не се ползва с формална доказателствена сила. Те
обаче не са „правно нищо“ и не са тъждествени на пълна липса на волеизявление.
Принципно, представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя,
предпоставя, че фактът на неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване. В този смисъл: Определение № 169 от
06.04.2017 г. по ч.т.д.№ 672/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 300 по гр.дело №
3715/2013 г. на ВКС, IV ГО. Решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1486 по описа
за 2010 г. на IV ГО на ВКС.
3
В настоящия случай авторството на никой от документите не бе оспорено при
представянето им, нито бе направено противопоставяне по чл. 301 ТЗ. Поради това
съдът приема, че автор на всички изявления, съдържащи посочване на името „****“ са
извършени именно от него за сметка на ответното дружество.
По отношение на извършената работа бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелката С. П. В показанията си описва, че наред с
решаването на проблема с блокираните по сметка в **** средства, се наложило и
съдействие по откриването на нова сметка, след като банката отказала да продължи
взаимоотношенията си ответника. За тази цел било извършено проучване на условията
за откриването на нова банкова сметка в различни търговски банки. Оказало се, че на
всички места, който посетили, се изисквало предварително проучване, обяснено с
чуждестранното гражданство на управителя и едноличен собственик на капитала на
дружеството. На 22.01.2021г., получили потвърждение от „*****“, че е възможно
откриването на банкова сметка, без да се преминава през такава процедура.
Свидетелката заявява, че на 25.01.2021г. (понеделник) управителят на ответното
дружество отишъл в адвокатската кантора около 10:00 часа. На тази среща на
управителя било разяснено, че за дейностите по откриването на нова сметка и
приключването на отношенията с „****“, ще му бъде начислено възнаграждение по
уговорената до момента цена от 50 евро на част, за което той изразил съгласие.
Откриването на нова сметка в едната банка, прехвърлянето на средствата от другата, за
което трябвало да се изчака одобрение от централата, отнело около 6 часа, като всичко
приключило около 16:00 часа. Показанията на свидетелката, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид евентуалната й заинтересованост, следва да
бъдат кредитирани. Същите са конкретни, последователни и непротиворечиви, като се
подкрепят и от станалите събрани по делото доказателства, а именно представената
електронна кореспонденция и показанията на свидетелката П..
От така събраните доказателства с категоричност се установява възникването на
облигационно правоотношение по договор за правни услуги между страните в процеса.
Съгласно чл. 36 ЗАдв. писмената форма на договора за правна помощ и съдействие не
е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между
страните. В настоящия случай правоотношението не се оспорва от ответника, като се
установява и от представеното пълномощно 30.10.2020г. и електроната
кореспонденция. То се е изразявало в съдействие за освобождаването на паричните
средства блокирани по сметка в „****“, но след изявеното нежелания банката да
продължи взаимоотношенията си ответника, е продължило със съдействие за
откриването на сметка в друга банка. Този извод следва от самото представеното с
исковата молба пълномощно, с което е учредена представителна власт за извършването
на „всякакви правни и фактически действия свързани с разрешаването на въпроса за
4
възможността дружеството да оперира по избран от него начин със собствените си
парични средства, които притежава в „****“, както и по всякакви други въпроси, които
се наложи да бъдат разрешени“ и от съдържанието на разменената електрона
кореспонденция, в която управителят на ответното дружество изказва предпочитания
за конкретни банки, в които да бъде разкрита новата сметка и за уреждането на срещи.
Поради това не може да бъде споделено възражението на ответника за наличието на
две отделни правоотношения с различен предмет. Налице е едно облигационно
правоотношение, като всички извършени във връзка с него правни и фактически
действия са свързани с учредената представителна власт за разрешаване на въпроса с
блокираните средствата по банковата сметка. Изразеното от банката нежелание да
продължи взаимоотношенията си ответника е довело до необходимостта да бъде
разкрита нова сметка в друга банка, за окончателното приключване на възложената от
ответника задача.
Извършената по така възникналото правоотношение работа се установява от
събраните писмени и гласни доказателствени средства. В приложената към исковата
молба електронна кореспонденция (с представен превод в първо о.с.з.), след изпращане
на първата фактура от 22.01.2021г. за извършена до този момент работа, управителят
на ответното дружество, отговаря, че ще я заплати в брой следващата седмица.
Изявлението представлява недвусмислено признание на задължението по счетоводния
документ и установява неговото съществуване. Тук следва да се отбележи, че размерът
и основанието на задълженията по тази фактура, не се оспорват от ответника. В
отговора на исковата молба възникването на това задължения се признава, като се
въвеждат възражения за неговото погасяване чрез плащане извършено лично на
представителя на ищеца на 25.01.2021г. Ето защо съдът намира, че същото е
установено по основание и размер.
Следващите извършени правни и фактически действия се установяват от
показанията на свидетелката П. Съгласно изложените от нея обстоятелства
процедурите по откриването на нови банкови сметки и прехвърлянето на средствата по
тях е отнело около 6 часа, като управителят на ответника е пристигнал в кантората
около 10:00 часа, а около 16:00 часа е получено одобрението за прехвърлянето от
централата на „****“. Във връзка с откриването на нови банкови сметки свидетелката
заявява, че се е работило и преди пристигането на управителя, а именно на 22.01.2021г.
като са били извършвани посещения в различни банки. Ето защо съдът намира, че се
установява посочения във фактурата обем на работа от 6.09 часа.
Възраженията за съществуващи противоречия в показанията са неоснователни.
За начален момент, от който е започнало предоставянето на услугите на 25.01.2021г.
свидетелката посочва 10:00 часа, когато управителят на ответника е пристигнал в
5
кантората. Следващите часове са посочено като приблизителен момент на пристигане в
„****“. От показанията не се установява след пристигането в банката да се е наложило
изчакване на почивка за дезинфекция. Свидетелката заявява, че са били предупредени
за такава, но след настояване от тяхна страната, служителите на банката направили
изключение и преминали към попълване на документите.
Не се доказа твърдяното от ответника плащане на сумата от 1580 лева. Данни за
такова няма в показания на нито един от разпитаните свидетели. Призованата в тази
насока свидетелка П.П. заявява, че управителят на ответното дружество е пискал от
нея да свидетелства за това, че са си оправили взаимоотношенията с адвоката, но е
категорична, че не е виждала плащане и че пред нея не се е случвало плащане или
броене на пари.
Погасяване на задълженията не се установява и от съвкупния анализ на
събраните доказателства. Данни за такова има само в един от изпратените от Р. П.
имейли, където заявява, че е сумата е 1600 лева (а не 1580 лева, както се твърди в
отговора). Това изявление, като изхождащо от законния представител на самата
страната и удостоверяващо изгодни за нея обстоятелства не доказва плащането. По
делото не се установяват и твърденията за изтеглянето на сумата на 25.01.2021г. и за
получаването на фактура с различно съдържание.
Предвид изложеното, предявената претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
487.01 лева разноски по делото.
Предвид разясненията дадени в т. 5 ТР от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство съдът се произнася и за разноските направени за
обезпечаването на предявения иск. Разноските по обезпечаването на претенциите са в
размер на 40 лева- държавна такса за образуваното обезпечително производство, 5 лева
за обезпечителна заповед, 90 лева- такси в образуваното изпълнително производство за
налагането на допуснатото обезпечение и 380 лева- заплатено адвокатско
възнагражение. Направеното в писмената защита възражение е неоснователно.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено като част от разноските
свързани с налагането на допуснатото обезпечение. По отношение на него също не е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в последното о.с.з.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сейнтполс.Ко Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество „М.“, Булстат ****, сумата от 984.39 евро- представляваща
стойността на възнаграждение за правна защита, за което са издадени фактура № ****г.
с левовата му равностойност; ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 08.02.2021 г. до изплащането на вземането.
ОСЪЖДА „Сейнтполс.Ко Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество „М.“, Булстат ****, сумата от 1002.01 лева- разноски по
делото и за обезпечаването на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
7