№ 290
гр. София , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на двадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100509438 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 08194/28.05.2021 г., подадена от длъжника
по изпълнението – Б. Б. К., с ЕГН **********, с адрес – гр. Нови Искър, ул. *****,
чрез процесуалният му представител – адвокат С., срещу Разпореждане от 30.03.2021
г., с което ЧСИ-Г. Д. е оставил без уважение молбата му за прекратяване на
изпълнително дело № 20107810400580 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излага съображения срещу обжалвания акт на съдебния изпълнител,
като същия се квалифицира, като неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят
изтъква, че акта не е мотивиран за да позволи изграждането на съответната защита
срещу него. Акцентира се, че фактическият състав на процесуалната хипотеза на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК бил реализиран, защото в период по –дълъг от 2 години /13.11.2015
г. – 16.07.2020 г./ срещу длъжника не били заявявани за извършване никакви
изпълнителни действия. Дори и да се наблюдавали евентуални дължащи се на запор
или доброволни извършени плащания погасявания на дълга по образуваното
изпълнително дело, то и те били прекъснати и неосъществявани за период надхвърлящ
2 години. Провокиран от тези си съображения жалбоподателя иска от съда след като се
запознае с извършените в пределите на инициирания изпълнителен процес
изпълнителни действия, в т.ч. и евентуалните искания на кредитора за извършването
на такива и тяхната периодичност да приложи правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като констатира, че изпълнителното производство провеждано по и.д. №
20107810400580 е прекратено на визираното основание.
По тази жалба въпреки осигурената им възможност взискателя – ЕОС М.“ ООД и
присъединения кредитор – „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД не депозират
становища с изразяване на позиция.
1
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител излага доводи в
посока неоснователност на упражнената жалба, като развива съображения за отсъствие
на времеви интервал покриващ процесуалната хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
съпътствана от бездействие на кредиторите.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20107810400580 по описа на ЧСИ-Г. Д., с район на действие
СГС, е образувано по молба от 22.06.2010 г. на взискателя „ОББ“АД въз основа на
представен изпълнителен лист от 31.03.2010 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 12101/2010 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70-ти състав,
срещу длъжника – Б. Б. К., който е осъден да заплати сумите от 14 968,87 лв. –
главница, 1 577,02 лв. – договорна лихва, 93,30 лв. – наказателна лихва, както и
разноски в размер на 332,78 лв. – държавна такса и 699,34 лв. – адвокатско
възнаграждение. С молбата по чл. 426 ГПК взискателят е поискал при липса на
предприето от длъжника доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително
такова, като изпълнението бъде насочено към получаваното от длъжника трудово
възнаграждение, както и към движимото и недвижимото му имущество след
установяването му посредством съответните справки пред компетентните органи.
Поканата за доброволно изпълнение се констатира да е връчена на длъжника на
30.06.2010 г. Същевременно е наложен запор върху трудовото възнаграждение
получавано от длъжника от работодателя му – „Б.“ АД, като това е направено със
съобщение за налагане на запор от 24.06.2010 г. Освен това на 08.07.2010 г. върху
притежаваната от длъжника ½ идеална част от недвижим имот в гр. Нови Искър е
наложена възбрана, която е вписана на 08.07.2010 г. по партидата му в СВ. Насрочена е
и дата за опис на този недвижим имот, а именно – 14.10.2010 г. Последвало е ново
налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение този път
до новия му работодател – „К.П.“ ООД. На 09.06.2011 г. е наложен и запор върху
банковите сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ ЕАД, а от 11.10.2011 г. такива са
приложени и спрямо сметки открити в „Общинска банка“ АД и „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД. Междувременно за 27.03.2012 г. била насрочена нова дата за опис на
движими вещи на длъжника. На 03.10.2012 г. запори са наложени и върху вземания на
длъжника в открити от него банкови сметки в три банки – „Уникредит Булбанк“ АД,
„СИБАНК“ АД и „Прокредит Банк България“ АД. На 16.04.2013 г. „ОББ“ АД е
поискал насрочването на нова дата за опис на недвижимия имот, като това е сторено с
изпращането на ППИ от 23.04.2013 г. По молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД на 05.07.2013 г. същата е конституирана за присъединен кредитор по делото.
Впоследствие на 13.01.2014 г. заради извършено прехвърляне на подлежащото на
принудително изпълнение парично вземане от „ОББ“ АД на „ЕОС М.“ ООД
последният е конституиран за взискател в изпълнителния процес на мястото на „ОББ“
АД. Скоро след това на 09.07.2014 г. „ЕОС М.“ ООД се е обърнал към съдебния
изпълнител, като е поискал от него да направи справка относно длъжника, дали същия
се намира във валидни трудови договори, както и дали е декларирал пред НАП
движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като при установяване на
подобни активи се предприемат съответните изпълнителни действия. Такива справки
са предприети. На 13.11.2015 г. „ЕОС М.“ ООД подава идентична молба на тази от
09.07.2014г., като отново изисква от ЧСИ имуществено проучване на длъжника и
пристъпване към изпълнителни действия при локализиране на имущество. Нова молба
в същия смисъл е подадена от „ЕОС М.“ ООД на 17.09.2017 г. На 03.07.2019 г. „ЕОС
2
М.“ ООД се обръща към длъжника с искане да му се издаде удостоверение за това, че
пред ЧСИ-Г. Д. е образувано и висящо и.д. № 20107810400580 срещу длъжника – Б. Б.
К., както и че изпълнителния лист е приложен в кориците на делото, като е отбелязано,
че това удостоверение е необходимо за участие на кредитора в разпределение срещу
същия длъжник извършвано по изпълнително дело водено пред друг ЧСИ. Такова
удостоверение е издадено на „ЕОС М.“ ООД на 05.07.2019 г. С молба от 16.07.2020 г.
„ЕОС М.“ ООД е сезирало ЧСИ-Д. да извърши обща справка в НОИ по отношение на
длъжника – К. относно съществуването на регистрирани и непрекратени трудови
договори или доходи от пенсия, като при наличието на такива да се наложи запор с цел
удовлетворяване на подлежащите на принудително изпълнение вземания на
дружеството.
На 29.03.2021 г. от длъжника – Б.К. пред ЧСИ-Г. Д. е депозирана молба, с която
същия е поискал да бъде прекратено образуваното и водено срещу него и..д. №
20107810400580, като мотив за това е липсата на поискано от взискателя по делото
изпълнително действие за периода от 03.11.2015 г. до 16.07.2020 г., който надвишава
две години и обуславя приложение нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното разпореждане от 30.03.2021 г. ЧСИ-Г. Д. е постановил отказ да
прекрати и.д. № 20107810400580, предвид това, че не били изпълнени съответните
основания за това.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, има за предмет
изрично предвиден, като подлежащ акт на съдебния изпълнител и е упражнена в
установения от процесуалния закон срок. Съдът, счита, че срокът е спазен, защото в
кориците на делото няма данни, дали и кога ЧСИ е уведомил молителя-длъжник за
произнасянето си по молбата му от 29.03.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до
прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Позоваването на длъжника - К. е именно за реализацията на така соченото
прекратително основание. Това основание почива на разбирането, че при иницииран
изпълнителен процес взискателя е субекта, който следва да проявява активност в
действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона
изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка да
постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази
процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един
сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат
необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати
до принудително изпълнение права. Разбира се прекратяването на изпълнителното
производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени
права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава
длъжника от ограничеснията които е тъпрял в рамките на водения спрямо него
изпълълнителен процес. Взискателят на общо основание продължава да бъде носител
на материалното си право на вземане и на негово разположение е процесуалното право
повторно да поиска образуване на изпълнително дело пред предпочетен от него
3
съдебен изпълнител. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от
категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на
чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР
2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочените правила приведени към разглеждания
случай мотивират съда да приеме следното : Проверката на реализиралите се в
пределите на изпълнителния процес действия на страните и на органа по изпълнението
показва, че многократно се е стигало да прекъсване срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
чрез направата на изрични искания до съдебния изпълнител за насочване на
изпълнението върху определено имущество на длъжника. Това е станало и на
07.09.2017 г., когато от „ЕОС М.“ ООД е била подадена поредната молба до ЧСИ-Г. Д.
за предприемането на определени изпълнителни действия. Новият 2-годишен срок,
считано от този момент би изтекъл на 07.09.2019 г., ако липсва активно поведение за
искане на нови изпълнителни действия, при безрезултатност на заявените такива от
07.09.2017 г. до 07.09.2019 г. единствената молба, която е подадена от „ЕОС М.“ ООД
до ЧСИ-Д. е за снабдяването му с удостоверение, което да му послужи за участие в
паралелно развиващо се изпълнително производство срещу длъжника – К., където се
извършва разпределение на постъпили суми. Това искане не може да се разглежда,
като такова имащо за предмет заявяването на конкретни изпълнителни способи, които
да се предприемат от ЧСИ- Г. Д. по висящия пред него изпълнителен процес с цел
постигане удовлетворяване подлежащите на изпълнение парични вземания. Тоест то
не може да предизвика преустановяване течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Касае се до искане, което има изцяло удостоверителна цел и е насочено към
снабдяване с официална информация от кредитора, която да му послужи в рамките на
различно изпълнително дело. То не преследва реализирането на определен
изпълнителен способ в пределите на и.д. № 20107810400580. Следователно към
07.09.2019 г. се реализира фактическия състав на процесуалната хипотеза на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, което води до автоматичното прекратяване на коментирания
изпълнителния процес. Депозираната на 16.07.2020 г. от „ЕОС М.“ ООД молба макар
да съдържа искане за прилагане на определени изпълнителни действия за
удовлетворяване на вземането по ИЛ не може да рефлектира върху вече реализиралия
се процесуален резултат, а именно настъпилото прекратяване на изпълнителния
процес. Вместо да издаде акт с подобно процесуално значение във връзка с отнесената
до него молба от страна на длъжника – Б.К. органът по изпълнението е постановил
изричен отказ от 30.03.2021 г, като е приел, че липсва основание за прекратявне на
изпълнителното производство. Този акт на съдебния изпълнител с оглед изложените от
съда съображения е незаконосъобразен, защото не почива на фактическите и правни
действия реализирани в изпълнителния процес и следва да бъде отменен в рамките на
настоящия съдебен контрол. Същевременно на съдебния изпълнител следва да се даде
изрично указание, че с оглед настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство образувано пред него спрямо длъжника – Б.К. дължи постановяването на
изричен акт, чрез които да констатира реализиралото се прекратително основание
установено в нормата на чл. 433, т. 1 ГПК.
В полза на жалбоподателя се поражда и правото да получи разноските направени от
него за водене на настоящото производство. Техният установен по делото размер
възлиза на сумата от общо 273 лв., от които 73 лв. – заплатена държавна такса и 200,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат за плащане
на „ЕОС М.“ ООД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, в качеството им на
4
ответни страни по жалбата.
Предвид изложеното СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. при ЧСИ № 08194/28.05.2021 г., подадена от длъжника по
изпълнението – Б. Б. К., с ЕГН **********, с адрес – гр. Нови Искър, ул. *****, чрез
процесуалният му представител – адвокат С., Разпореждане от 30.03.2021 г., с което
ЧСИ-Г. Д. е оставил без уважение молбата от 29.03.2021 г. на упоменатия длъжник за
прекратяване на изпълнително дело № 20107810400580 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като УКАЗВА на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт,
посредством които да констатира прекратяването на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20107810400580, като съобрази реализирането на
прекратителното основание на чл. 433, т. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление –гр.
София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „*****, сграда ***, ***, да заплатят в полза на Б.
Б. К., с ЕГН **********, с адрес – гр. Нови Искър, ул. *****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер от 273,00 лв. – направени разноски за водене на делото в
пределите на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5