Р Е Ш Е Н И Е
№ 619 21.05.2019г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателно отделение, XVII- ти състав
на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 264
по описа за 2019 година
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 02-0002176 10.12.2018
г. на директора на Инспекция по труда – гр.Бургас, с което на *** за нарушение
на чл. 10, и чл.204 ал.1 и 2 от НАРЕДБА
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на
основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща
свой процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното
постановление. Излага съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Представителят на въззиваемата страна, излага становище в
съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2018 г., в гр.Бургас в обект „склад за
автосъкла“, намиращ се по бул.***, при извършена проверка във връзка със
станала трудова злополука, по работни места и по документи при жалбоподателя
било установено, че дружеството, като работодател не е представил документи,
доказващи начина на въвеждане в експлоатация на съоръжение, отнасящо се до
проектното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и
документите доказващи съответствието с изискванията на ЗЗБУТ. На жалбоподателя
бил съставен АУАН за нарушение по чл. 10 и чл.204 ал.1,2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. Впоследствие въз основа на така
изготвения АУАН било постановено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество и
е основателна по следните съображения:
Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение и е постановено наказателно постановление, в които са
пропуснати задължителни реквизити. Липсва изчерпателно фактическо описание на
нарушението. Посочено е общо, че дружеството, като работодател не е представило
документи, доказващи начина на въвеждане в експлоатация на съоръжение, отнасящо
се до проектното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Съгласно
чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта за установяване на
административното нарушение, респективно наказателното постановление, трябва да
се отрази изчерпателно фактическото описание на нарушението. На практика в акта
и в НП е посочен единствено съставът на нарушение по чл. 10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, без да се уточни в коя от двете
хипотези – т.1 или т.2. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като
се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав
на административно нарушение. В случая актосъставителят и наказващият орган са
посочили общо, че дружеството, като работодател, не е представило документи
отнасящи се до проектното осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Въобще не е отразено, какво следва да бъде съдържанието на документацията,
която следва да се съдържа в досието, а това е от съществено значение. Следвало
е ясно и точно да се конкретизира съдържанието на документите, които се искат и
които касаят въпросното съоръжение, за да може подведеното под административнонаказателна
отговорност дружество да разбере точно какво административно нарушение се
твърди, че е извършило и да организира защитата си в пълен обем.
Отделно от това, като нарушени норми са посочени
разпоредбите на чл.10 /без да се посочи коя от двете и хипотези/ и чл.204 ал.1
и ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Не става ясно колко нарушения се твърди да са извършени,
тъй като наказващия орган в НП е направил една компилация в привръзки от три
норми от въпросната наредба, които по своя характер са самостоятелни нарушения
и за които следва да се понесе отделна отговорност. В случая обаче в нарушение
на чл.18 ЗАНН е определена една обща имуществена санкция.
Допуснатите пороци в проведеното
административнонаказателно производство са съществени, тъй като не дават
възможност на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защита
си, а освен това и правят невъзможен съдебният контрол по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление.
С оглед на констатираните по-горе нарушения на
процесуалния и материалния закон съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002176/ 10.12.2018г.
на директора на Инспекция по труда – гр.Бургас, с което на *** за нарушение
на чл. 10 и чл.204 ал.1 и 2 от НАРЕДБА №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на
основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Решението може да се
обжалва по касационен ред пред Административен съд-Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.