Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
04.02.2020г., гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Стара Загора на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №465 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №549/24.10.2019г., постановено по
АНД №2125/2019г., Районен съд – Стара Загора отменил наказателно постановление
№443223-F481262 от 18.06.2019г., издадено от Началник
отд.“Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Ш.“ ЕОО, седалище
гр. Стара Загора, ххххххххххххх, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
Н-18/2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, и на осн. чл.185, ал.2, изр. 2,
вр. с ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган, който чрез процесуален представител го
обжалва в срок и с довод за неговата неправилност поради нарушение на закона, основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се и конкретни доводи за постановяване на
съдебни акт в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Конкретните съображения се свеждат до следното:
Неправилен бил изводът на въззивния съд, че
конкретното нарушение съставлявало маловажен случа по см. на чл.28 от ЗАНН.
Определение на това понятие давал чл.93, т.9 от НК, приложим на осн. чл.11 от ЗАНН. Нормите на чл.185, ал.1-2 от ЗДДС били създадени с цел да дисциплинират
задължените субекти. Съдържанието на издавания документи за продажба не бил
предоставен на търговеца, а регламентиран в чл.28 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
В конкретният случай установената липса на наименование на стоката,
количеството и стойността на видовете закупени стоки не позволявала да се
проследи вида и движението на закупени и продавани стоки. В този смисъл
отчетения от лицето приход от продажба на „други“, препятствала текущ и
последващ контрол върху реализираните проходи, респ. правилното определяне на
дължимите данъци. Това, че приходът бил отразен, че нарушението било първо по
ред, било отчетено от органа при индивидуализация на наказанието в неговия
минимум.
Извършеното нарушение било типично за вида си и
не разкривало по-ниска степен от обичайните такива нарушения. Не били налице
смегчаващи или изключителни обстоятелства, които да обосновавали приложение на
маловажен случай. Нарушението по своя характер било формално и за неговата
съставомерност не се изисквал вредоносен резултат. В настоящия случай наложеното
наказание било в неговия минимум, което сочело на отчитане на всички смегчаващи
вината обстоятелства.
Касаторът, редовно призован в с.з., не изпраща
представител.
Ответникът по касация, редовно призован, се
представлява от пълномощник, която моли съда да отхвърли жалбата и да остави в
сила решението на РС.
ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Тенева,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение.
Правни
съображения
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
решението си, районният съд приел от фактическа страна, че в обект- козметично
студио била извършена от служители на НАП покупка на услуга на стойност 25 лв.
и покупка на стока /лосион за тяло/ също на стойност 25 лева, за която бил
издаден фискален бон. От проверяващите било установено, че в обекта се
предлагали за продажба само кремове и лосиони. В следствие на тази проверка бил
издаден АУАН, а в последствие и наказателно постановление, за това, че в
издадения от намиращото се в обекта фискално устройство фискален бон с № 002474
за закупване на 1 брой лосион липсвали изискуемите се реквизити – наименование
на стоката и стойност по видове закупени стоки и услуги. Съдът приел за
установено също така, че от представения и процесен фискален бон се виждало
отразяване на количеството на продадената стока или услуга и било отразено „01
артикул“, което не било сторено преди посочване на общата дължима сума, но все
пак било отразено.
От правна страна
въззивният съд приел, че в хода на производството не били допуснати съществени
процесуални нарушения на императивните норми на ЗАНН. Приел, че събрания
доказателствен материал установявал по безспорен и категоричен начин
осъществяването от обективна страна на конкретното нарушение на Наредба
Н-18/2006г., като извършено от търговското дружество. Приел, че и определеният
размер на санкцията също бил съответен по вид и размер. РС обаче приел, че
конкретиката на процесния случай сочел на наличието на маловажен случай по см.
на чл.28 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК. Нарушението било първо за нарушителя.
Последният нямал други нарушения. От показанията на св. К. се установила, че в
обекта се предлагали за продажба само кремове и лосиони. От там въззивният съд
извел извод, че степента на обществена опасност на деянието не била толкова
висока, тъй като под продажбата на „други“ следвало да се има предвид
единствено и само продажба на „кремове и лосиони“.
В заключение РС
посочил, че част от повдигнатото административно-наказателно обвинение не било
и доказано, тъй като в процесния фискален бон било посочено количеството на
продадената стока или услуга – 01 артикул, което означавало, че посочената цена
била именно за 1 бр. артикул.
Касационната
инстанция споделя и двата довода на въззивния съд.
Преди всичко правилен
е изводът на РС, че вмененото на наказания нарушение, не се доказва от
обективна страна, което несъмнено не оправдава каквато и да е административна
санкция. В тази насока липсват доводи в касационната жалба, а именно този довод
е от съществено значение за правилното разрешаване на настоящия спор.
Самото
административно – наказателно обвинение, като се отчитат фактите, съдържащи се
в НП, се повдига за това, че при извършена продажба на един брой лосион за тяло
и ръце на стойност 25 лв. от монтираното и въведено в експлоатация ФУ с посочен
номер е издадена фискален бон /ФБ/, който не
съдържа реквизитите - наименование на стоката, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги, както и че във ФБ се сочи „други“. Тези факти от
обективната действителност се определят за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба Н-18/2006г. на МФ. Следва да се посочи, че за настоящия спор
ирелевантни са онези факти, които се посочват в Протокол за извършена проверка,
ако те не се визират от АНО в АУАН и в НП.
Самият ФБ в копие е
наличен по делото пред РС /л.15/ и същият удостоверява покупка на един артикул
под наименование „други“ на стойност от 25,00 лева. От показанията на
разпитаните пред РС се установява следното: св. К., „ в случая се продаваха
кремове….в самия ФБ за реквизити пишеше – други, вместо изисканите по наредбата
– кремове……не бяха спазени изискванията по отношение на оформянето на ФБ“.
Идентични са и показанията и на втория свидетел- св. К., че „не е изписано
наименованието на стоката, а пише – други“. Според този свидетел „ липсваше
брой на артикулите“.
Като съобрази
горното, настоящата инстанция намира, че РС правилно, макар и твърде лаконично
извежда извода си за недоказаност на конкретното от обективна страна
административно – наказателно обвинение. Самото обвинение е за несъдържание /липса/ във ФБ, издаден от
задълженото лице на реквизитите -
наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги. Това обаче се опровергава от представеното заверено копие на
въпросният ФБ, тъй като той еднопосочно сочи, че съдържа в себе си вид на
закупената стока, брой артикули, които са закупени и стойността на покупката.
Също обективните данни пред РС сочат еднопосочно, че контролиращият служител
закупува един брой стока / лосион/ на единична стойност от 25,00 лева и именно
това намира отражение във ФБ.
Самата норма, сочена като нарушена предвижда задължение за лицата издаваният от тях
ФБ при покупка на стока/услуга да
съдържа редица реквизити, вкл. наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. Формално всички така сочени в т.7 на текста от наредбата
реквизити се установяват да се съдържат в издадения от наказаното лице ФБ.
Настоящата
касационна инстанция не възприема за основателни доводите на касатора, че не е
налице реквизита „наименование на стоката/услугата“, тъй като във ФБ пише
„други“, а не конкретното „кремове“. Задължението да се издава ФБ,
формализирано до предел в българското законодателство все пак си има и
легитимна цел – регистриране и отчитане на извършени от търговец продажби на
стоки и/или услуги, за да се постига и дължимото се от тази дейност данъчно
облагане. В конкретния случай не само, че не липсват въпросните реквизити, а
напротив всички те се съдържат във издадения
ФБ за отчитане на въпросната покупка на едни брой стока, но и чрез тези
реквизити в достатъчна степен се способства постигане на крайната цел на
проверяващата институция – реално отчитане на извършени продажби и следващото
се от това данъчно облагане на получените от тези продажби приходи за
задълженото лице.
Дори и
обсъден самостоятелно основният коментиран в касационната жалба извод на РС, че
конкретното съставлява „маловажен случай“ по см. на чл.28 от АНН, вр. с чл.93,
т.9 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, то и той се споделя от настоящата инстанция.
Много коректно касаторът визира какви са предпоставките на чл.93, т.9 от НК, но
те не са разбрани от него, поради това и не са приложени в конкретния случай.
Да, болшинството от установените в закона нарушения на данъчното
законодателство са на формално извършване, но текстът на чл.93, т.9 от НК
предвижда да се прилага и когато с оглед
на други смегчаващи обстоятелства, деянието представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съотв. вид. Именно в
тази втора хипотеза на текста следва да се отведе и конкретният случай, поради
което и правилно РС възприема своя извода за наличие на предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и отменя процесното наказателно постановление.
По тези
съображения, касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради не
установяване на въведените в нея касационни основания, а проверяваното решение
за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в
законна сила.
В
писмените си бележки ответникът по касация прави искане за присъждане на
направените в това производство разноски, като претендира такива за заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лева, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие от 19.11.2019г. Съдът, като съобрази
новата редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН, намира искането за допустимо,
основателно и доказано до претендирания размер, поради което следва НАП да бъде
осъдена да заплати на „Ш.“ЕООД разноски в размер на 350 лева.
Водим от
горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 549/24.10.2019г., постановено по АНД №
2125/2019г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Ш.“ ЕООД
със седалище гр. Стара Загора, ххххххххххххх, представлявано от Управителя М.Г.разноски
в размер на 350 /триста и петдесет/
лева.
Настоящото
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
СЪДИЯ : 1. 2.