№ 70
гр. К., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно
дело № 20245100600099 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.1, вр.с чл. 436 от НПК.
С Определение № 73/20.03.2024 г., постановено по ЧНД № 135/2024 г.,
Районен съд – К. е оставил без уважение молбата на Е. Р. И. от гр. К. за
съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г., НОХД №
258/2009 г., НОХД № 527/2010 г., НОХД № 1152/2010 г. и по НОХД №
203/2011 г., всички по описа на Районен съд - К..
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
защитника на осъдения Е. И. - адв. Б. М. от АК – К., във връзка с която е
образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че
определението, с което е оставена без уважение молбата на Е. И. за
реабилитация по съдебен ред по реда на чл. 87, ал.1 от НК за осъжданията му
по НОХД № 1139/2008 г., НОХД № 258/2009 г., НОХД № 527/2010 г. и
НОХД № 1152/2010 г., всички по описа на Районен съд - К., е неправилно и
незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съгласно трайната съдебна
практика тригодишният срок по чл. 87 от НК започва да тече от изтичане на
1
срока на наложеното с последната присъда наказание, когато присъдите са
повече от една, както било в този случай. Жалбоподателят посочва, че тъй
като логическото и системното тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал.1 от
НК сочела на това, че когато присъдите са повече от една, изискуемият от
посочената разпоредба тригодишен срок, в който лицето не е извършило
престъпление и е имало добро поведение, започвал да тече от изтърпяване на
наказанието по последната присъда, в случая по НОХД № 1152/2010 г. и по
НОХД № 203/2011 г., и двете по описа на Районен съд – К., което било
изтърпяно на 14.09.2015 г. Поради това жалбоподателят счита, че в случая са
налице предпоставките за съдебна реабилитация по чл. 87, ал.1 от НК по
отношение на всички осъждания на молителя Е. И., а именно: в течение на
три годни от изтичане на срока на наложеното наказание по последното му
осъждане, а и до настоящия момент, осъденият не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание,
като молителят през този период е имал добро поведение. Защитникът на
осъдения моли Окръжен съд – К. да отмени обжалваното определение и
вместо него да постанови друго, с което да бъде постановена съдебна
реабилитация на молителя Е. И. по посочените осъждания.
В съдебно заседание молителят Е. И. не се явява, но се представлява от
защитника си – адв. Б. М. от АК – К., който поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. В хода на съдебните прения защитникът на осъдения
посочва, че по отношение на една от изискуемите предпоставки за съдебна
реабилитация, а именно възстановяване на щетите, практиката била
противоречива. Жалбоподателят твърди, че осъденият е възстановил
нанесените щети, предвид представеното по делото удостоверение, издадено
от Камара на частните съдебни изпълнители, от което било видно, че срещу
осъдения няма изпълнителни дела. Счита също, че е изтекла и погасителната
давност, която районния съд не бил отчел, а е следвало да бъде отчетена.
Сочи, че решаващият съд не е обърнал внимание на това, че по отношение на
първото осъждане на молителя Е. И., по НОХД № 258/2009 г. по описа на
Районен съд – К., били налице предпоставките за реабилитация по право, като
последващите му осъждания не следвало да пречат за това, като излага
оплаквания, че районният съд е следвало да се произнесе най – малко за тези
осъждания. Видно било от бюлетина за съдимост на молителя Е. И., че по
отношение на повечето му присъди била приложена разпоредбата на чл. 23 от
2
НК, респ. последващите осъждания поглъщали предходните такива, и
безспорно било установено, че изискуемият тригодишен срок е изтекъл през
2019 г. По тези съображения жалбоподателят моли да бъде отменено
определението на Районен съд – К. и да бъде постановено ново, с което да
бъде допусната съдебна реабилитация най – малко за първата присъда от 2009
г. (по НОХД № 258/2009 г.), по отношение на която били налице
предпоставките за настъпване на реабилитация по право.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че
решението на районния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно.
Посочва необходимите предпоставки за допускане на съдебна реабилитация,
като отбелязва, че не са събрани доказателства, които да установяват
възстановяването на причинените от извършените престъпления щети.
Поради това намира, че районният съд правилно е отказал съдебна
реабилитация на молителя.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, на основание чл. 341, ал.1, вр. с чл. 313 и сл. от
НПК, и с оглед оплакванията, изложени в жалбата, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и пред компетентния съд от страна,
която разполага с право на такава, и срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадена молба от адв. Б. М. от АК – К. – упълномощен защитник на
осъдения Е. И., с която последният е поискал на основание чл. 87 от НК съдът
да постанови съдебна реабилитация за всичките му осъждания, подробно
описани в молбата. Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание,
като с обжалваното определение, след анализ и оценка на събраните по
делото доказателства, съдът я е оставил без уважение. За да постанови
определението си, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
императивните изисквания на чл. 87, ал.1 от НК, макар да са изпълнени
първите две предпоставки, а именно – в продължение на 3 години от изтичане
на срока на наложеното с присъдата наказание осъденият да не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по – тежко
наказание, както и да е имал добро поведение, което било доказано с липсата
3
на образувани наказателни производства срещу него. Според решаващия съд
не били налице никакви данни, че осъденият е възстановил вредите от
престъпленията. Това било така, тъй като въпреки представената справка за
липса на висящи изпълнителни производства при ЧСИ, то това по никакъв
начин не доказвало, че молителят няма образувани изпълнителни дела в НАП
или при ДСИ, във връзка с причинените от престъпленията вреди. Освен
това, липсата на изпълнителни дела не доказвала, че са възстановени вредите
от извършените престъпления, за които е осъден Е. И..
Настоящата инстанция намира, че определението, предмет на
обжалване, е правилно – обосновано и законосъобразно.
Предпоставките за допускане на съдебна реабилитация са изчерпателно
регламентирани в чл. 87, ал.1 от НК, а именно: в течение на 3 години от
изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или
помилване наказание осъденият да не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по - тежко наказание; да е имал добро
поведение; и при умишлено престъпление да е възстановил причинените
вреди.
Видно от свидетелството за съдимост на молителя Е. И. е, че той е
осъждан както следва:
С присъда № 2/15.01.2009 г., постановена по НОХД № 1139/2008 г. по
описа на Районен съд - К., влязла в сила на 30.01.2009 г., Е. И. е осъден за:
престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр.с чл. 26, ал.1 от НК,
извършено на 17.08.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години; престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, извършено на 17.08.2008 г., за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години; престъпление по чл. 319, вр.с чл. 26, ал.1 от
НК, извършено на 17.08.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години; престъпление по
чл. 346б, вр. с чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, извършено на 19/20.08.2008
г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
4
година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал.1 от НК на Е. И. е
наложено едно общо наказание, най – тежкото от всички – „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години.
С присъда № 35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г. по
описа на Районен съд - К., влязла в сила на 13.05.2009 г., Е. И. е осъден за:
престъпление по чл. 346, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1
от НК, извършено в периода от 14.10.2008 г. до 16.12.2008 г., за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години; престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода от 15.11.2008 г. до
16.12.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1
от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал.1 от НК на Е.
И. е наложено едно общо наказание, най – тежкото от всички – „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
С присъда № 76/16.09.2010 г., постановена по НОХД № 527/2010 г. по
описа на Районен съд – К., влязла в сила на 04.10.2010 г., Е. И. е осъден за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1
от НК, извършено на 20/21.03.2010 г., за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 68, ал.1 от НК са
приведени в изпълнение присъда № 2/15.02.2009 г., постановена по НОХД №
1139/2008 г. и присъда № 35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009
г., и двете по описа на Районен съд – К.. На основание чл. 25, вр. с чл. 23 от
НК на осъдения му е определено едно общо наказание за осъжданията му по
НОХД № 1139/2008 г. и НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен
съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като му е
определен „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
С присъда № 128/18.11.2010 г., постановена по НОХД № 1152/2010 г. по
описа на Районен съд – К., влязла в сила на 04.12.2010 г., Е. И. е осъден за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр.
5
с чл. 28, ал.1 от НК, извършено в периода от 03.06.2010 г. до 03.07.2010 г., за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца. На основание чл. 68, ал.1 от НК са приведени в изпълнение присъда
№ 2/15.02.2009 г., постановена по НОХД № 1139/2008 г. и присъда №
35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на
Районен съд – К.. На основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на осъдения е
определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г.
и НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като му е определен „общ“ режим
за изтърпяване на наказанието.
С определение, влязло в сила на 17.02.2011 г., на основание чл. 25, ал.1,
вр. с чл. 23, ал.1 от НК, на Е. И. е определено едно общо наказание за
осъжданията му по НОХД № 1139/2008 г. и НОХД № 258/2009 г., и двете по
описа на Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване, както и на осъдения е
определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 527/2010 г.
и НОХД № 1152/2010 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, при първоначален
„строг“ режим за изтърпяване.
С присъда № 44/31.03.2011 г., постановена по НОХД № 203/2011 г. по
описа на Районен съд – К., влязла в сила на 13.07.2011 г., Е. И. е осъден за:
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26,
ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, извършено в периода от 21.07.2010 г. до
06.10.2010 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години; престъпление по чл. 346б от НК, извършено на 24.09.2010
г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК на осъдения е наложено едно общо
наказание, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при
първоначален „строг“ режим за изтърпяване. На основание чл. 25, вр. с чл.
23, ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо наказание за осъжданията
му по НОХД № 1152/2010 г. и НОХД № 203/2011 г., и двете по описа на
Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване, като е постановено
същият да изтърпи отделно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване, наложено по НОХД
6
№ 527/2010 г. по описа на Районен съд – К..
С определение № 133/29.09.2011 г., постановено по НОХД № 203/2011
г. по описа Районен съд – К., влязло в сила на 15.10.2011 г., на осъдения Е. И.
е определено едно общо наказание за осъжданията му по НОХД № 1139/2008
г. и НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К., а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „строг“ режим
за изтърпяване, като е приспаднато отчасти наказание „лишаване от свобода“
за срок от 11месеца и 25 дни; както и му е определено едно общо наказание за
осъжданията му по НОХД № 1152/2010 г. и НОХД № 203/2011 г., и двете по
описа на Районен съд – К., а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване.
Постановено е също така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, наложено по НОХД № 527/2010 г. да бъде изтърпяно
отделно.
С определение № 1174/14.09.2015 г., постановено по ЧНД № 1648/2015
г. по описа на Окръжен съд – П., Е. И. е освободен условно предсрочно от
определеното едно общо най – тежко наказание, наложено му за осъжданията
по НОХД № 1152/2010 г. и НОХД № 203/2011 г., и двете по описа на Районен
съд – К. за срок от 2 години и 6 месеца, с изпитателен срок в размер на
остатъка от 7 месеца и 3 дни, като е постановено осъденият да изтърпява
пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
посочения период от време.
От приобщената по делото справка от Районна служба „Изпълнения на
наказанията“ – К. се установява, че осъденият Е. И., за периода от 16.09.2015
г. до 17.04.2016 г. е изтърпял пробационна мярка „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“, наложена с Определение № № 1174/14.09.2015 г.,
постановено по ЧНД № 1648/2015 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е
освободен условно предсрочно от изтърпяване на наложеното му най – тежко
наказание измежду наказанията по НОХД № 1152/2010 г. и НОХД №
203/2011 г., и двете по описа на Районен съд – К., т.е. на 17.04.2016 г.
молителят е изтърпял последното наложено му наказание. От това следва, че
първата предпоставка за допускане на съдебна реабилитация е налице, както
правилно е приел и решаващият съд. В тази връзка следва да се посочи, че е
безспорно в съдебната практика, че когато присъдите са повече една, както е
7
в настоящия случай, изискуемият тригодишен срок, в който лицето следва да
не е извършило друго престъпление и да е имало добро поведение, започва да
тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда, в случая от
17.04.2016 г. – датата на която е изтекъл изпитателния срок, определен при
условно предсрочното освобождаване на молителя. Настоящият състав
споделя извода на районния съд, че е налице и втората изискуема
предпоставка, а именно – осъденият да е имал добро поведение. Това се
установява от приложените справки от Окръжна прокуратура – К. и Районна
прокуратура – К., в които е отразено, че срещу Е. И. няма обвинения по
неприключили наказателни производства. Относно третата кумулативно
предвидена предпоставка за допускане на съдебна реабилитация, а именно –
при умишлено престъпление да са възстановени причинените вреди,
обосновано Районен съд – К. е приел, че не са налице доказателства,
молителят да е възстановил причинените вреди. Видно от приложеното
свидетелство за съдимост е, че Е. И. е осъждан за извършени престъпления
против собствеността ( например по НОХД № 527/2010 г. за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК с предмет
на престъплението движими вещи на обща стойност 109.10 лева и по НОХД
№ 1152/2010 г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1,вр.
с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК с предмет на престъплението движими
вещи на обща стойност 6612.59 лева), от които безспорно са настъпили вреди.
От представената справка от Камара на частните съдебни изпълнители
единствено се установява, че по отношение на осъдения Е. И. в качеството му
на длъжник няма регистрирани висящи изпълнителни дела към момента на
издаване на справката. От това по никакъв начин не може да се направи
категоричен извод, че причинените вреди от извършените умишлени
престъпления са възстановени, както правилно е посочил в мотивите си и
Районен съд – К..
Несъстоятелно е твърдението на защитника, че е настъпила погасителна
давност по отношение на задълженията на осъдения, във връзка с
причинените вреди. Изискването на чл. 87, ал.1 от НК е осъденият да е
възстановил причинените вреди, като невъзстановяването им винаги води до
невъзможност да бъде допусната съдебна реабилитация, освен в предвидената
в чл. 87, ал.2 от НК хипотеза – при наличие на уважителни причини за
невъзстановяване на причинените вреди, за която в настоящият случай нито
8
се твърди, че е налице, нито се представят доказателства. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че когато се иска съдебна реабилитация за
осъждания, молителят следва да е демонстрирал поведение и желание да
направи всичко възможно да възстанови причинените вреди. От последното
осъждане на Е. И. е изминал един значителен период от време, през който
няма данни осъденият да е нямал възможност да изпълни задълженията си,
като и за поведение насочено към възстановяването им. Следва да се посочи
също така, че съгласно чл. 116 от ЗЗД погасителната давност може да бъде
прекъсвана, при осъществяване на посочените в цитираната разпоредба факти
(с признаване на вземането от длъжника – буква „а“, с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство – буква
„б“ и с предприемане на действия за принудително изпълнение - буква „в“),
като в тази връзка молителят и неговия защитник не са представили
доказателства, че същата не е прекъсвана, поради което не може да се
направи извод, че е настъпила погасителна давност. Но дори и да е настъпила,
то задължението на осъдения не се погасява, а единствено се погасява
правото на иск (ако не е предявен такъв в наказателния процес) и правото на
принудително изпълнение за това вземане. Или, за да се допусне съдебна
реабилитация осъденият следва да е възстановил причинените вреди,
независимо от настъпилата погасителна давност за тези вземания, респ.
задължения.
Неоснователно е твърдението на защитника на осъдения, че районният
съд е следвало да се произнесе по отношение на осъждането му с присъда №
35/28.04.2009 г. по НОХД № 258/2009 г., тъй като по отношение на същите
били налице предпоставките за настъпване на реабилитация по право, като
последващите осъждания не би следвало да пречат за това. На първо място,
при наличие на предпоставките за настъпване на реабилитация по право,
съдът няма задължение да се произнася, а и произнасянето му би било
безпредметно, тъй като този факт настъпва, както е посочено в закона „по
право“ и не е необходим акт, който да констатира и прогласи това, а
единствено това обстоятелство се отбелязва в свидетелството за съдимост на
осъдения. На следващо място следва да се отбележи, че не са налице
предпоставките за настъпване на реабилитация по право за посоченото
осъждане. С присъда № 35/28.04.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г.
по описа на Районен съд - К., влязла в сила на 13.05.2009 г., Е. И. е осъден за:
9
престъпление по чл. 346, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1
от НК, извършено в периода от 14.10.2008 г. до 16.12.2008 г., за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години; и престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл.
194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода от 15.11.2008 г. до
16.12.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1
от НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23, ал.1 от НК на Е.
И. е наложено едно общо наказание, по – тежкото от двете, а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. За
тези осъждания, за да настъпи реабилитация по право, съгласно чл. 86, ал.1,
т.1 от НК, осъденият не следва да е извършил в изпитателния срок друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание, но в
случая това не е така. Тригодишният изпитателен срок по коментираната
присъда е започнал да тече от деня на влизането й в сила – 13.05.2009 г. С
присъда № 128/18.11.2010 г., постановена по НОХД № 1152/2010 г. по описа
на Районен съд – К., влязла в сила на 04.12.2010 г., Е. И. е осъден за
престъпление, извършено в периода от 03.06.2010 г. до 03.07.2010 г., за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца, като със същата присъда, на основание чл. 68, ал.1 от НК, са
приведени в изпълнение присъда № 2/15.02.2009 г., постановена по НОХД №
1139/2008 г. и присъда № 35/28.04.2009 г. (обсъжданата присъда),
постановена по НОХД № 258/2009 г., и двете по описа на Районен съд – К..
Очевидно е, че в изпитателния срок, определен по НОХД № 258/2009 г.,
осъденият е извършил друго престъпление, поради което е следвало да
изтърпи и отложеното наказание, което е пречка за настъпване на
реабилитация по право за осъжданията му по НОХД № 258/2009 г. по описа
на Районен съд – К..
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърденото като правилно – обосновано и законосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 341, ал.1, вр. с чл. 344, т.6 и чл. 338 от
НПК, Окръжният съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 73/20.03.2024 г., постановено по ЧНД
№ 135/2024 г. по описа на Районен съд – К..
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11