Р Е Ш Е Н И Е
№443
гр.
Русе, 19.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Анелия
Генчева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 678 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от “Е****” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, ***, чрез адв. Е.К., срещу Решение № 1359/08.08.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1202/2019 г. по описа на районен съд Русе.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон, и необоснованост. В този смисъл се излагат
съображения, че по делото безспорно е установено, че по отношение на процесния
електромер е установена външна намеса в тарифната схема, както и наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3 – 023440 кВтч, която
не е визуализирана на дисплея, посредством изготвената метрологична експертиза.
В тази връзка и на основание чл. 50 от ПИКЕЕ е извършена корекция, като е
начислено допълнително количество енергия, съответно в размер на 23440 кВтч за
периода от 21.10.2017 г. – 20.10.2018 г. и е издадена фактура на стойност 4444.40
лв. В жалбата се твърди, че Общите условия предвиждат възможност за въззивника,
въз основа на представени от „Е****“ АД констативни
протоколи да изчисли и коригира сметките за реално използваната от потребителя
енергия за изминал период. При условията на евентуалност се твърди, че в случая
е установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се
дължи от абоната по силата на установената между страните облигация по
покупко-продажба на електрическа енергия, като се позовава на Решение № 150/26.06.2019
г., постановено по гр.д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ го.
С въззивната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли
изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се
изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
С обжалваното решение е признато
за установено по отношение на „E****” АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр. В****, **** ЕГН:********** не дължи на дружеството сумата от 4444,40
лв., представляваща коригирана цена на консумирана електрическа енергия за
периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г.
Настоящата
въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд.
Страните не
спорят, а и по делото е установено, че К.Б.К. е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, като ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „E****“ АД – гр. Р****, ул. **** с абонатен
№ **** и кл. № ****.
Няма спор, че
страните са обвързани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е****” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Видно от представения по делото
Констативен протокол № 1701739 на 20.10.2018 г. служители на „Е****“ АД и пълномощници
на „Е****“ АД са извършили техническа проверка на измервателните системи на
процесния обект, при която СТИ с фабричен № **** е демонтиран, показанията му са отразени в протокола,
а на негово място е монтиран друг с фабричен № **** с нулеви
начални показания в съответните регистри. Демонтираният електромер е
предоставен на Български институт по метрология, където е изготвена
метрологична експертиза на средството за измерване. Видно от представения за
това Констативен протокол № 169/07.02.2019 г., при извършена проверка на
техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията,
на клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички
необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие
на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0023440.361 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът съответства на
метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
В резултат на
заключението на метрологичната експертиза, въззивното дружество е извършило
корекция на сметките на въззиваемия, като е съставило Фактура № ********** от
дата 20.02.2019 г., с която е начислило допълнително електрическа енергия 23440
кВтч за периода от 21.10.2017 г. до 20.10.2018 г., за сумата от 4444.40 лева с
ДДС.
За извършената
проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на количеството
потребена електрическа енергия, въззивното дружество е уведомило въззиваемия,
видно от приложените писма и обратна разписка.
С отговора на
исковата молба са представени справка за потреблението на въззиваемия за периода от 21.02.2017 г. до
20.03.2019 г., извлечение за фактури и плащания, както и извлечение от сметка.
Представен е и Протокол
№ 7020863 от 14.07.2016 г. за монтаж на проверявания електромер, в който са
отразени нулеви показания в дневна и нощна тарифа към датата на монтажа.
В хода на
първоинстанционното дело е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, от заключението на което се установява, че процесният електромер е
двутарифен, като са активни и се визуализират регистрите за нощна и дневна
тарифни зони (съответно 1.8.1 и 1.8.2). В същото е констатирано неотчетена
електрическа енергия от 23440 кВтч, регистрирана от тарифния регистър 1.8.3,
който регистър не се визуализира на дисплея на електромера. Вещото лице е
посочило в своето заключение, че няма информация за момента на настъпване на
евентуалната софтуерна намеса (дали е настъпила преди повече от една година от
датата на проверката и демонтирането на електромера или е настъпила през периода
21.10.2017 г. до 20.10.2018 г.). В заключението се потвърждава техническото
състояние на процесния електромер, установено с метрологичната експертиза,
представена по делото. Констатирано е техническо несъответствие на електромера
с техническите характеристика, респективно нарушена е функционалността на СТИ.
Вещото лице е посочило, че допълнително начислената електроенергия е
разпределена в подпериоди с различна цена
- пропорционално на броя дни през съответния период.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля И.К. – служител в „E****“ и участвал в извършената проверка.
Свидетелят посочва, че проверката се извършва с еталонен уред и лаптоп със
съответна програма. Абонатът не е присъствал, присъствали са свидетели. При
проверката е установено наличие на ел.енергия в регистър, който не излиза на
дисплея, поради което електромерът е подменен с нов и изпратен за експертиза в
Института по метрология.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът приема следното от правна
страна:
Въззивното
дружество е основало претенцията си на разпоредбата на чл. 24 от Общите
условия. Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба, „Е****” АД въз основа на
представени от „E****” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия
изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия
за изминал период. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че в тези случаи
„Е****” АД изготвя справка за дължимите суми и в седем дневен срок уведомява
потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със
следващото плащане. Правилата за преизчисление на количеството електрическа
енергия от оператора са били уредени от Правила за измерване на електрическата
енергия (ПИКЕЕ) на ДКЕВР, приети по т. 3
от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от
12.11.2013 г. и впоследствие отменени с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. (обн. - дв, бр. 15 от 2017 г.), с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. Впоследствие с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ
– ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 – 51), но проверката предхожда отмяната на
процесните разпоредби, поради което същите са били действащи в отношенията
между страните. Нормата на чл.50 ПИКЕЕ (отм.), послужила като основание за
извършената корекция предвижда, че при установено несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещи до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количеството
ел.енергия като разлика между отчетеното и преминалото количество ел.енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. Видно от представения по делото констативен протокол, съставен
при извършване на проверката на електромера, въззиваемият не е присъствал на
извършената проверка и протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели,
удостоверено с техните подписи. Следователно дружеството е спазило
съществуващия преди отмяната на ПИКЕЕ ред за извършване на проверката и
съставянето на констативен протокол. От
доказателствата по делото обаче, не се установява какви са показания на
електромера в скритите регистри към момента на монтажа, нито пък е установено
дали през периода от датата на първоначалния монтаж до датата на проверката е
извършвано софтуерно отчитане и какви са били показанията, поради което не бе
установено, че констатираното количество енергия, натрупано в тарифа 1.8.3. е
преминало и потребено през периода, за който е начислена електроенергията. В
този смисъл е и заключението на техническата експертиза, вещото лице по което
посочва, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна
намеса. Следователно, от ангажираните в производството доказателства не се
доказа по безспорен начин, че ответникът е доставил на ищеца, респективно
последният е потребил електроенергия в отчетения след софтуерно прочитане
размер по регистър 1.8.3. След като ответникът не е провел пълно и главно
доказване на факта, че ищецът е потребил реално през спорния период отчетеното
му количество електроенергия, правилно е прието, че правото на едностранна
корекция на сметките на потребителя за минал период, регламентирано в чл.50 от
ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното дружество.
Следва да се
отчете, че законодателят е регламентирал две тарифи на отчитане на
електроенергията за битовия потребител – дневна и нощна, като това има
отношение към цената на електроенергията в зависимост от времето, в което е
потребена. При едно отчитане на преминала електроенергия в трета тарифа, без
това да е видимо от потребителя и инкасатора на дисплея на самия електромер, не
би могло да се установи с точност периодът, през който е потребено това
количество електроенергия. А този въпрос е от значение, както с оглед
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), която ограничава възможността
операторът да коригира сметките до времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година, а и относно начина
на определяне на цената, предвид различната такава за дневна и нощна тарифа.
Това е така, защото електроразпределителнто дружество не може да начислява
допълнително количество електроенергия, потребено за период по-дълъг от една
година. Същевременно дружеството е издало фактура за цялата отчетена
електроенергия в този регистър (без да е установило периода на потребелние), като
го е разпределила в рамките на периода по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), което е в
противоречие със същата разпоредба.
Наред
с изложеното съдът намира, че операторът на съответната мрежа следва да
осигурява на страната възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване, какъвто принцип е заложен в нормите на ЗЕ. Ето защо съдът
счита, че отчетът по скрит и недостъпен начин за потребителя регистър е в пряко
нарушение на тази разпоредба. След като невизуализираната тарифа подлежи на
разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговия
производител и лицензираното за ползване енергийно дружество, възможността на
абоната за контрол на показателите е възпрепятстван. Отделно от това липсата на
изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи,
параметризирането на електромера да отчита по този начин не е обвързващо за
потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и пряко противоречие с
чл. 120, ал.4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване
на потребеното ел.напрежение, когато това е възможно.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е заявила своевременно искане за присъждане на
разноски в настоящата инстанция, като е представила списък по чл. 80 от ГПК,
както и договор за правна защита и съдействие, с уговорено и платено възнаграждение
в размер 450 лева. Предвид това и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 273 от ГПК,
въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
сумата от 450 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1359/08.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1202/2019 г. по описа
на районен съд Русе.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Е****” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. В****, ****, ЕИК ****, да заплати на К.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 450 лева, представляваща разноски за
един адвокат.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.