№ 88
гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274- чл. 278 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№26277/06.12.2021г.,
подадена от „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Славянска“ №29, ет.7, чрез юриск.С. Б. К., против
Определение №260289 от 19.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№662/2019г. по
описа на РС- П..
В частната жалба са навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. В тази връзка се излагат
подробни съоббражения.
Искането е да се обезсили обжалваното определение, като недопустимо.
В условията на евентуалност се моли да бъде отменено определението, като
неправилно и незаконосъобразност, като се върне делото на заповедния съд.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на
частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№662/2019г. по описа на РС- П. е образувано
по заявление на „С.К.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу Д. ИВ. В. за сумата в общ размер от 2650лв., от която: 1480лв.-
главница, 185,90лв.- възнаградителна лихва; 983,94лв.- неустойка по чл.8 от
договора; законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
1
до окончателното погасяване на задължението.
Претендирани са разноски, състоящи се от държавна такса в размер на
53лв., както и юрисконсултско възнаграждение вразмер на 150лв.
Посочено е заявлението, че същото се основанва на задължение по
Договор за паричен заем №225043, сключен на 24.10.2018г., между „С.К.”
ООД /Заемодател/ и Д. ИВ. В. /Заемател/.
Видно от Заповед №424 за изпълнение на парично задължение, на
основание чл.411, ал.3 от ГПК е разпоредено, длъжникът Д. ИВ. В., да
заплати на кредитора „С.К.” ООД сумата от 1480,16лв.- главница, ведно със
законната лихва, считано от 09.09.2019г. до окончателното изплащане;
185,90лв.- възнаградителна лихва; 983,94лв„- неустойка по чл.8 от Договора,
както и 103лв- разноски по делото, от които 53лв.- държавна такса и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Събщение- л.30, заповедта за изпълнение е връчена лично на
Д. ИВ. В. на17.09.2019г.
От Разпореждане №1265/07.10.2019г. се установява, че заповедният съд
е приел, че Заповед №424/12.09.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е влязла в сила на 01.10.2019г., поради което и на основание
чл.416, изр.2 от ГПК е разпоредил да се издаде изпълнителен лист на „С.К.”
ООД по отношение на присъдените му суми и разноски, платими от Д. ИВ. В.,
съгласно заповедта.
Посочено е в разпореждането, че същото може да се обжалва с частна
жалба пред ОС- Пазарджик в двуседмичен срок, който за заявителя тече от
връчване на разпореждането, а за ответника- от връчването на поканата за
доброволно изпълнение.
Визирано е в това разпореждане, че ИЛ и препис от настоящото
разпореждане е получено на 16.03.2021г. от лицето Д.К.Д., като не е отразено
в какво качество ги получава.
Видно от Молба с вх.№261880/19.05.2021г., подадена от адв.Д.В.М. в
качеството му на пълномощник на Д. ИВ. В. е визирано, че последния не е
уведомяван, че срещу него е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Счита се, че е опорочена процедурата предвидена в чл.45- 47 от ГПК, в
резултат на което, подзащитния му е бил лишен от правото да възрази срещу
заповедта в срока по чл.414 от ГПК. В тази връзка се приема, че срокът за
2
възразяване все още не е изтекъл.
Моли са де се приеме подадено с молбата възражение по образец срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№424/12.09.2019г., издадена по ч.гр.д.№662/2019г. по описа на РС- П. и да се
продължи делото с указание по чл.415 от ГПК.
Видно от Определение №260250 от 16.07.2021г. се установява, че
заповедният съд е приел молба с вх.№261880 от 19.05.2021г. и възражение от
Д. ИВ. В.. Указал е на заявителят „С.К.” ООД, че в едномесечен срок от
поллучаване на настоящото определение може да предяви иск, относно
вземането си срещу Д. ИВ. В. за сумата от 1480,16лв., ведно със законната
лихва, считано от 09.09.2019г. до окончателното изплащане, 185,90лв.-
възнаградителна лихва; 983,94лв.- неустойка п очл.8 от Договора, както и
103лв- разноски по делото, от които 53лв.- държавна такса и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Указано е на „С.К.” ООД, че при предявяване на исковата молба следва
да довнесе държавна такса в размер на 53лв., в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Панагрюще.
Указано е на „С.К.” ООД, че в посочения едномесечен срок от
получаване на препис от настоящото определение следва да представи
доказателства за предявяване на иска, в противен случай, съгласно чл.415,
ал.2 от ГПК, издадената заповед ще бъде обезсилена.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от „С.К.”
ООД с вх.№262270/04.08.2021г., във връзка с което е образувано в.ч.гр.д.
№703/21г. по описа на ОС- Пазарджик.
От Определение №246/14.10.2021г. постановено по така цитираното
дело се установява, че е оставена без разглеждане жалбата на „С.К.” ООД
против определение №260250 по ч.гр.д.№662/2019г. по описа на РС- П., като е
и прекратено производството по в.ч.гр.д.№703/21г. по описа на ОС-
Пазарджик.
Видно от Определение №260289/19.11.20211г., постановено по ч.гр.д.
№662/2021г. по описа на РС- П. е обезсилена Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК с №424/12.09.2021г. издадена по ч.гр.д.№662/2019г. по
описа на РС- П. срещу Д. ИВ. В., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”Шипка”
№18, по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
3
ГПК, предявено от „С.К.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление3 вгр.София, община Столична, район Средец, ул.”Славянска”
№29, ет.7, представлявано от Н.П.- Управител. Съответно е прекратено
ч.т„гр.д.№662/2019г. по описа на РС- П..
При тези данни, настоящият съдебен състав приема за установено
от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В конкретният казус, въззивният съд приема, че обжалваното
определение е валидно, като постановено от надлежен съд, но е процесуално
недопустимо.
Основанието за този си извод настоящата инстанция мотивира от
следните факти , а именно: на 12.09.2019г., във връзка с подаденото заявление
от страна на „С.К.” ООД е издадена Заповед за изпълнение №424/12.09.2019г.
Тази заповед е връчена на длъжника на 17.09.2019г.- видно от приложената
разписка на съобщението. В срок до 01.10.2019г., длъжникът Д.В. е имал
възможността да подаде пред заповедния съд възражение. След изтичане на
дадения срок, съдът е приел, че заповедта е влязла в законна сила, което го е и
мотивирало да постанови Разпореждане №1265/07.10.2019г., с което е
издаден изпълнителн лист в полза на заявителя „С.К.” ООД. Действително
има подадена молба от длъжникът с вх.№261880 от 19.05.2021г., с подадено
към нея възражение по чл.414 от ГПК, но то е насочено към районния съд с
искане да се приеме възражението и да се продължи делото с указания по
чл.415 от ГПК, а не се визира, че се касае за подадено възражение по чл.423
от ГПК по което компетентен да се произнесе е окръжния съд.
Във връзка с тези данни следва да се посочи, че процесуалният закон не
вменява правомощия на заповедния съд да обезсилва влязла в сила заповед за
изпълнение издадена по реда на чл.410 от ГПК и издаден въз основа на така
влязлата в сила заповед за изпълнение изпълнителен лист. Заповедният съд
има единствено правомощия да обезсилва, но по отношение на невлязла в
сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, при което няма как да бъде
обезсилен изпълнителен лист, доколкото такъв не може да бъде издаден при
4
невлязла в сила заповед по чл.410 от ГПК.
След като веднъж заповедният съд е приел, че заповедта е влязла в сила
и е предприел следващите се от това процесуални действия по издаване на
изпълнителния лист, то не може същия този съд да ревизира по никакъв
начин извода си относно влизането в сила на запеводта.
В конкретният казус, заповедният съд е излязъл извън пределите на
правораздавателната си дейност, което е основание за настоящата инстанция
да приеме, че обжалваното определение е процесуално недопустимо, с оглед
на което същото следва да се обезсили.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение №260289/19.11.20211г., постановено по
ч.гр.д.№662/2021г. по описа на РС- П., с което е обезсилена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с №424/12.09.2021г. издадена по ч.гр.д.
№662/2019г. по описа на РС- П. срещу Д. ИВ. В., с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.”Шипка” №18, по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, предявено от „С.К.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, район Средец,
ул.”Славянска” №29, ет.7, представлявано от Н.П.- Управител и е прекратено
производството по ч.гр.д.№662/2019г. по описа на РС- П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5