О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 07.05.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 649 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.М.Я. чрез адв. Р.М. – АК Варна, срещу решение № 681/18.02.2019 г., постановено
по гр.дело № 18439/2017 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че М.М.Я. дължи на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД сумата
от общо 311,85 лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия по партида №
7651, за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.150, вх.10, ап. 16,
за периодите от м.10.2014г. - м.04.2015г., м.11.2015г. - м.04.2016г. и
м.11.2016г. - м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в съда - 18.10.2017г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, както и сумата
от 46,83 лв., представляваща сбор от мораторни лихви
върху главницата за периода от 01.12.2014г. до 27.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда - 18.10.2017г.,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно и необосновано като същото е постановено в нарушение
на материалния закон. Според жалбоподателя, ищецът претендира за заплащане
суми, които видно от събраните доказателства не са действително потребени, а са изчислени по формула, която не отговаря на
изискванията на закона. Позовава се на Директива 2012/27 на ЕС, според която
няма самостоятелна услуга „сградна инсталация“ и
предвиждането и́ е неравноправна клауза, поради което е нищожна. На
следващо място сочи, че не е налице валидно сключен договор за продажба на топлинна
енергия между ищцовото дружество и ответницата, тъй като последната не е дала
съгласие за присъединяване към топлопреносната мрежа.
Поддържа,че ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия с оглед
на обстоятелствата, че сумите са начислявани за топлоенергия отдадена от сградна инсталация, топлоносител и за извършване на
услугата дялово разпределение, а не за отопление на апартамента на ответницата.
Счита,че след като не е изпълнено изискването на § 6 от ПЗР на ЗЕЕЕ за привеждане
в срок до 01.01.2000 г. на търговските
взаимоотношения на потребителите с топлопреносното
предприятие в съответствие с изискванията на закона, при неупражняване от
последното на правото да прекъсне топлоподаването към абонатната станция,
заварените към момента на влизане в сила на закона отношения следва да се
считат прекратени.
Отправя до съда
искане за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
Искания за събиране
на нови доказателства не са направени.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани
лица чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на М.М.Я. срещу решение № 681/18.02.2019 г.,
постановено по гр.дело № 18439/2017 г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че М.М.Я.
дължи на „Веолия Енерджи
Варна“ ЕАД сумата от общо 311,85 лв. за доставена, но незаплатена топлинна
енергия по партида № 7651, за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“,
бл.150, вх.10, ап. 16, за периодите от м.10.2014г. - м.04.2015г., м.11.2015г. -
м.04.2016г. и м.11.2016г. - м.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение в съда - 18.10.2017г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД,
както и сумата от 46,83 лв., представляваща сбор от мораторни
лихви върху главницата за периода от 01.12.2014г. до 27.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда - 18.10.2017г.,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело
№ 649/2019 год. на ВОС за 29.05.2019 год. от 13.30 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.