Р Е Ш Е Н И Е
№ 662
гр.Пловдив, 27.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 64/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 290/17.12.2019г., издадено от Ц.
К. К., на длъжност *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „ХЕЛИОС 2002“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Заводска“ №
8, представлявано от В. Х. П., на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
В жалбата, именувана „Заявление“ се посочва, че се възразява срещу
наказателното постановление, като в Констативен протокол № ПВЗ-295 от
24.10.2019г. няма нанесени забележки и предписания и по нищо става ясно
нарушението. Сочи още, че не са попълни данните на управителя, включително като
присъстващ.
Следва да се посочи, че макар горното възражение да е наречено
„Заявление“ и да е адресирано до *** на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, то в същото се
прави възражение срещу наказателното постановление, каквото възражение,
съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, подлежи на разглеждане единствено от съда,
поради което и последния е компетентен да разгледа настоящата жалба.
Управителя на дружеството поддържа жалбата пред съда, сочи че няма
претенции за самото нарушения, а относно размера на глобата, както и
съдържанието на протокола, още – че не са били предупредени, не са знаели колко
вода са изхарчили.
Ответната страна – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител
– юрисконсулт Х. оспорва жалбата като сочи, че въпреки, че има съставен
констативен протокол, административнонаказателното производство започва със
съставяне на АУАН, който е надлежно връчен, не са постъпили възражения. Още
посочва, че водно от представените материали, както и от показанията на
свидетеля, безспорно са установени нарушението и нарушителя. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като
наказателното постановление е връчено на 27.12.2019г. видно от приложеното
заверено копие на известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ на 30.12.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „ХЕЛИОС 2002“ ООД, ЕИК:********* било титуляр по
Разрешително за водовземане № 31530532/26.09.2018г.,
издадено от *** на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, за водовземане
на подземна вода от водовземно съоръжение – тръбен
кладенец, използвано от обекта „Предприятие за преработка, пакетаж и съхранение
на птичи продукти и червени меса“, на територията на ПИ с идентификатор
53833.3.143, местност „Казлинча“ по КККР на
с.Оризаре, общ.Родопи, обл.Пловдив.
Съгласно буква „в“ от същото Разрешително, разрешения годишен воден обем
на водовземане бил 1623,0 куб. метра годишно.
На 24.10.2019г. свидетелят С.С.Г., в
качеството и на *** в Дирекция „Контрол“ в Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, извършила
проверка на обекта „Предприятие за преработка, пакетаж и съхранение на птичи
продукти и червени меса“, стопанисван от „ХЕЛИОС 2002“ ООД, при която
установила, че иззетото количество подземна вода /годишен воден обем/ от същия тръбен кладенец, използвано от обекта, за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. било 4 964 куб. метра, при разрешен
обем от 1623,0 куб. метра, или количеството било надвишено с 3 341 куб. метра.
Количеството добита подземна вода от 4 964 куб. метра било изчислено на база
ежемесечни показания, отчетени по водомерни устройства, монтирани на ТК, главен
водомер с фабричен номер 17315664, с пломба на БД ИБД и водомер с фабричен
номер 13829158 с пломба на БД ИБД, който данни се записвали в тетрадка – дневник,
на база която била представена Декларация по чл.194б от ЗВ с вх.№
КД-04-2377(1)/15.04.2019г. в едно със справка за иззетото количество подземна
вода /годишен воден обем/ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. .
С оглед на горното, на 18.11.2019г. свидетелят С.С.Г.
съставила АУАН № 240/18.11.2019г. срещу „ХЕЛИОС 2002“ ООД, за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 от Закона за водите, който АУАН бил съставен в присъствието и
подписан от управителя на дружеството. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.С.Г., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля Г. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – заверени копия от Разрешително за водовземане
№ 31530532/26.09.2018г., издадено от *** на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ – от които се
установява факта на издаване и съдържанието на същото, включително, че разрешения
годишен воден обем на водовземане бил 1623,0 куб.
метра годишно; заверени копия от тетрадка – дневник и Декларация по
чл.194б от ЗВ с вх.№ КД-04-2377(1)/15.04.2019г., от които се установява, че за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. количеството добита подземна вода било
4 964 куб. метра.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не
е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.201, ал.2 от
Закона за водите, а тази на актосъставителя – от представената
Заповед № РД-03-395/20.11.2019г. на *** на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ХЕЛИОС 2002“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Заводска“ №
8 е нарушило разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите – за това,
че в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., в обект „Предприятие за
преработка, пакетаж и съхранение на птичи продукти и червени меса“, на
територията на ПИ с идентификатор 53833.3.143, местност „Казлинча“
по КККР на с.Оризаре, общ.Родопи, обл.Пловдив, не
изпълнило Разрешително за водовземане №
31530532/26.09.2018г., издадено от *** на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, за водовземане на подземна вода от водовземно
съоръжение – тръбен кладенец, използвано от обекта, използвано от същия обект,
като при разрешен годишен воден обем на водовземане
бил 1623,0 куб. метра, периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. водоползването било в обем на 4 964 куб. метра, или
количеството било надвишено с 3 341 куб. метра.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
Констативен протокол № ПВЗ-295 от 24.10.2019г. няма нанесени забележки и предписания
и по нищо става ясно нарушението, както и че
не са попълни данните на управителя, включително като присъстващ. Тук на
първо място следва да се посочи, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН – „Административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение“. Ето защо ясно е, че действия, извършени преди образуване на административнонаказателно
производство, включително – законосъобразно или не съставяне на Констативен
протокол, не могат да „опорочат“ същото производствп.
В случая Констативен протокол № ПВЗ – 295 от 24.10.2019г. е съставен преди АУАН
№ 240 от 18.11.2019г. срещу „ХЕЛИОС 2002“ ООД, за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 от Закона за водите. Също така, „Констативният протокол“, е документ,
който не е познат на ЗАНН. Последният протокол е въведен и се използва в
практиката за скрепяване на определени констатирани от длъжностното лице факти,
с оглед организация дейността на същото длъжностно лице. Ето защо съставянето
или не на „Констативният протокол“, включително и „незаконосъобразното“ му
съставяне, няма отношение към законосъобразността на провежданото административнонаказателно
производство. Следва още да се посочи, че изследваното нарушение не се
констатира от Констативен протокол № ПВЗ – 295 от 24.10.2019г., а от вече
коментираната от съда доказателствена съвкупност, включително показанията на
свидетеля С.С.Г..
Също така реда на ЗАНН не въвежда изискване за компетентните органи, при
установяване на административно нарушение, първо да предупредят нарушителя и
едва ако последния не се съобрази – да пристъпят към съставяне на АУАН.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Още в случая се касае за не за
незначително надвишаване разрешения годишен воден обем на водовземане,
а за потребено количество, в пъти надвишаващо
разрешеното.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите, за
процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица –
имуществена санкция в размер от 500 лева до 5 000 лева. В случая и наказанието
е определено в минимален размер, а именно – 500 лева, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 290/17.12.2019г.,
издадено от Ц. К. К., на длъжност *** на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
„ХЕЛИОС 2002“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, ул.„Заводска“ № 8, представлявано от В. Х. П., на основание чл.200,
ал.1, т.29 от Закона за водите е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 от Закона за водите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.