№ 90
гр. Ловеч , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200394 по описа за 2021 година
С Електронен фиш Серия К № 3292551 на ОД на МВР Ловеч на КР. П. К.,
ЕГН:********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.05.2019 г. в 15:18 часа
в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 23+380, землището на с.Сопот, при въведено
ограничение на скоростта с п.з.В-26 60 км/ч, при движение в посока гр.Варна,
установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3% с МПС
«О.З.» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при
разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 82 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Недоволен от Електронния
фиш останал жалбоподателят КР. П. К., който го обжалва в срок чрез адв.Д. и
излага, че е незаконосъобразен, тъй като не е нито собственик, нито
ползвател на посочения в ЕФ лек автомобил и моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш, като му присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв.Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като излага, че от писмените доказателства по делото се установява, че
1
СУМПС на доверителя му е било откраднато през 2015 г. и му е издадено
ново, т.е. към датата на нарушението не би могъл да представи приложеното
СУМПС, тъй като то е било обявено за невалидно и моли ЕФ да бъде
отменен, като се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед представените доказателства от
ОД на МВР-Ловеч за датата на получаване на ЕФ от жалбоподателя, от които
е видно, че ЕФ е връчен на 06.04.2021 г., жалбата е подадена по пощата на
20.04.2021 г., т.е. в указания в закона срок, като по същество е и основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства от формална страна са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 82 км/ч при ограничение на скоростта
60 км/ч, с превишение от 22 км/ч., като е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява
въведеното с п.з.ограничение на скоростта. За присъствието на п.з.В-26
свидетелства и представената схема на пътния участък/л.22/. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.23+380, землището на
с.Сопот, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в
снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като
същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично
е отразено,че превишената скорост е 85 км/ч, а след като е приспаднат
автоматично 3% толеранс 82 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в
същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при
издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство, поради което не приема изложените възражения в
тази връзка. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени
в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на
2
нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за
управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена
скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно
наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1
от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на
административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на
нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното
посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че
не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя
да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017
год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за
проверка № 16-С-ИСИ от 13.06.2018 год., от който се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на
извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по
издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и
заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при
издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.Според
Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на
ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието
3
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид
горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването
на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8
от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението,а видно от приложената разпечатка от информационната
система ел.фиш е издаден на 06.01.2020 г., след като по предвидения в закона
ред е анулиран първоначално издадения ел.фиш № 2832814. Видно от
представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на
техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая
П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната
система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от
4
камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на
нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и
превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е
извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание
на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При
издаване на първоначалния ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде
предявен на собственика на автомобила, който видно от справката за
собственост е на В.В.И.. Същият е възразил и е заявил чрез подаване на
писмена декларация, че автомобилът, с който е извършено нарушението е
предоставен на КР. П. К. и към датата на нарушението 27.05.2019 г. е бил в
негово владение. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че
„Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от
събраните по делото писмени доказателства процедурата по анулиране на
първоначално издадения ел.фиш е спазена, като след получаване на
декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие владение е
бил въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е
анулиран и е издаден нов - обжалвания срещу КР. П. К., който му е връчен по
надлежния ред. Последният, видно от събраните по делото доказателства е
получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал
декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало
процесното МПС на процесната дата. На пръв поглед съблюдавайки
разпоредбите на ЗДвП това е достатъчно да се приеме, че правилно е
санкциониран жалбоподателят К., като лице, извършило нарушението. Но в
конкретния случай с оглед представените от жалбоподателя и СДВР
допълнителни писмени доказателства, съдът стига до друг извод, а именно, че
5
жалбоподателят не е извършил нарушението, което му е вменено във вина.
Основание за този извод на съда са наведените възражения в жалбата относно
обстоятелството, че жалбподателят не е нито собственик, нито ползвател на
автомобила, подадения сигнал до СДВР за връчени 7 бр.ЕФ за извършени
нарушения за скорост с различни автомобили и най-вече представеното от
собственика на автомобила с декларацията копие на СУМПС с № *********,
издадено на 12.05.2011 г. на името на жалбоподателя. Очевидно става въпрос
за злоупотреба с цитирания документ, тъй като видно от представеното
удостоверение/л.37/ от СДВР 09 РУ на 06.10.2015 г. жалбоподателят е
установил кражба на портфейл и ноличните в него документи, сред които и
СУМПС, поради което СУМПС с № *********, издадено на 12.05.2011 г. е
било обявено за невалидно на 14.10.2015 г., видно от писмо № 433200.64.
350/14.06.2021 г. и е издаден дубликат на СУМПС № *********/19.05.2015 г.
В конкретния случай жалбоподателят няма как да ангажира доказателства,
тъй като не е бил в известност кога и как собственика на автомобила се е
сдобил с копие от невалидното СУМПС на жалбоподателя, но съдът дава вяра
на твърденията на жалбоподателя, тъй като жалбоподателят е изложил в
жалбата си обстоятелства, които в хода на съдебното следствие са потвърдени
с категоричност.
Описаните обстоятелства не са били известни на издателя на ЕФ към
момента на съставянето му и същият е спазил всички процедури, въведени в
закона при издаване и на първоначалния фиш, който е анулиран впоследствие
и на обжалвания ЕФ. С оглед представените пред съда и анализирани по-горе
писмени доказателства, съдът приема, че се опровергава извода на
наказващия орган, че извършител на деянието е жалбоподателя К..
С оглед на това, че жалбоподателят не и извършил вмененото му във
вина нарушение на ЗДвП не следва да се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност и обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да
бъде уважена в размер от 300 лева, минималния размер, предвиден в чл.18,
ал.4 по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно и ответника бъде осъден да му заплати тази
сума. С оглед направеното възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН/л.19/ от
ответника, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
същото е разгледано в две съдебни заседания, не е провеждан разпит на
свидетели, в първото по делото заседание упълномощения защитник е
представил писмени доказателства и е поискал събирането на допълнителни
такива, които са събрани от съда, настоящата инстанция намира, че
претенцията за присъждане на разноски над минимално предвидения размер
от 300 лева е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш К № 3292551 на ОД на МВР Ловеч, с който
на КР. П. К., ЕГН:********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на КР. П. К., ЕГН:
********** сумата от 300 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски по делото за разликата над 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7
8