Решение по дело №158/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 103
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 3 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180200158
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

                                             06.08.2019г.                  гр.Царево

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                            наказателен състав

На дванадесети юли                                           две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                   

Председател: Мария Москова

секретар Стефка Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 158/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** срещу наказателно постановление № *** год. на Директора на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което за нарушение на чл.10 ал.4 т.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл.23 вр. чл.10 ал.4 т.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения и доводи

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен защитник –адв.К., който пледира НП да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, редовно призовани, се представлява от надлежно упълномощен представител- адв.Ш., който пледира НП да бъде потвърдено. 

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем № *** г. жалбоподателя е придобил временно право на ползване, за срок от 5 години, върху морски плаж „***“, находящ се в община Царево, област Бургас, който плаж е с обща площ в размер на 4 121 кв.м., определена въз основа на данните от специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, прието с протокол № *** г. и чрез съвместяване с данните от актуалните кадастрална карта и кадастрални регистри, за територията на поземлен имот с идентификатор ***, с активна плажна площ на морския плаж, определена по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК, в размер на 2 910 кв.м. с дължина на бреговата линия 255 м. и с точки по границите, определящи общата площ от № 1 до № 94, включително, определени в координатна система „Българска геодезическа система 2005". От активната плажна площ на морския плаж е изключена площта, заета от каменист плаж в размер на 1211 кв.м.

На 11.07.2018 год. на процесния плаж бил извършен геодезически мониторинг  от правоспособно лице, като при геодезическото заснемане е била използвана GPS технология. Посочено е, че мониторинговите дейности са били извършени на основание възлагателно писмо № *** г. във връзка с изпълнение на граждански договори *** и № *** и двата с предмет „Да подпомага дирекция УМП чрез извършване на мониторинг на морски плажове“ и анекси № 1 към тях от 9.07.2018г.  По преписката обаче такова възлагателно писмо не е приложено. Вместо него по преписката е приложено възлагателно писмо № ***., от което се установява, че в изпълнение на сключения между Министерството на туризма и правоспособното лице граждански договор с предмет „Да подпомага дирекция УМП чрез извършване на мониторинг на морски плажове“ е възложено извършването на мониторинг на процесния плаж „***“  на дата 08.11.2018г./л.17/

От данните на мониторинга се установило, че на морски плаж „***“, в изпълнение на задълженията на жалбоподателя по договор № ***. за отдаване под наем на морски плаж „***“, по изпълнение на задълженията на наемателя на морския плаж, при което е измерена зона за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, съставляваща 30,58 /тридесет цяло и петдесет и осем стотни/ на сто от активната плажна площ, вместо законово изискваните не по-малко от 50 /петдесет/ на сто. Проверката на данните от мониторинговите измервания от 11.07.2018 г. е извършена на 23.08.2018 г. от длъжностни лица от Министерството на туризма в изпълнение на служебните им задължения и на Заповед *** г. на министъра на туризма Н. А., във връзка с осъществяване на контрола по изпълнението на условията и задълженията на концесионерите и наемателите по сключените договори за предоставените на концесия и отдадените под наем морски плажове и лица.

 АНО приел, че нарушението е било извършено на 11.07.2018 г. - дата на извършване на геодезически мониторинг и съставяне на доклад за него. Констатираното, мотивирало актосъставителят Ц. да състави акт за установяване на административно нарушение № ***., препис от който е връчен същия ден на упълномощен представител на жалбоподателя /л.14-16, л.41-43/.

В законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН дружеството-жалбоподател е депозирало писмени възражения срещу така съставения АУАН, като се твърди, че изложените в акта фактически констатации не отговарят на обективната истина и че не е извършено посоченото в АУАН нарушение на чл.10 ал.4 т.1 от ЗУЧК/л.9-10, л.44-45/.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на материалите по АНП, наказващия орган издал на 10.05.2019г. обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин, като е посочено изрично, че нарушението е извършено на 11.08.2018г., а е установено на 23.08.2018г., като АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.1 от ЗАНН на 14.11.2018г, дадена е същата правна квалификация – нарушение по чл.10 ал.4 т.1 от ЗУЧК и е наложено на дружеството-жалбоподател административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 23 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие / л.11-13, л.46-48/.

Препис от НП е връчен на упълномощен представител на дружеството на 10.05.2019г. видно от инкорпорираната в НП разписка, а жалбата срещу НП е подадена на 17.05.2019г., видно от входящия регистрационен номер на АНО.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното: 

Основателно е наведеното от страна на жалбоподателя твърдение, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени, процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. 

На първо място, между акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е образувано настоящето административно-наказателно производство, и обжалваното наказателно постановление е налице съществено противоречие относно датата на извършване на нарушението - в АУАН №*** е посочено, че нарушението е извършено на 11.07.2018 год.,  на която дата е проведен т.нар. геодезически мониторинг на морски плаж „***“, община Царево, а в наказателно постановление №2/10.05.2019г. на Директора на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма е посочено, че нарушението е извършено на 11.08.2018 год. - датата на извършване на геодезическия мониторинг и съставянето на доклад за него. Датата, на която е извършено административното нарушение е съществен елемент от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление /НП/, изрично регламентиран съответно в чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, защото същата има значение за проверката на законосъобразността на административно-наказателното производство и посоченото по-горе противоречие в датите възпрепятства пълноценното упражняване на правото на защита на наказаното лице. Това според съда е съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на административно наказателното производство и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.  Становището на процесуалния представител на наказващия орган, че се касае за явна фактическа грешка не може да бъде възприето, защото в административно-наказателния процес институтът на явната фактическа грешка не е уреден. Този правен институт е уреден в гражданското право и се отнася до решенията на гражданския съд и не може да бъде прилаган по аналогия.

На следващо място, датата 23.08.2018 год., посочена в АУАН и в НП като датата, на която е установено нарушението и нарушителя, не е установена и доказана по надлежния ред. Актосъставителят твърди, че на тази дата той се е запознал с резултатите от геодезическия мониторинг на плажа, извършен на 11.07.2019 г. и ги е сравнил с данните в утвърдената на 30.05.2017 год. от Министъра на туризма /МТ/ схема за поставяне на преместваеми обекти. АУАН обаче няма доказателствена сила и това твърдения в него подлежи на доказване от страна на наказващия орган, а такива доказателства по делото не бяха представени..

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договор № *** год. между МТ и В. М., с който се възлага извършването на геодезически мониторинг е видно, че изпълнителят е длъжен да представи отчет за извършената работа, който следва да се приеме с протокол, подписан без забележки от страните. Същият протокол е уреден и в чл. 2, ал.3 от анекса към същия договор, № *** г. Целта на тези договорни клаузи е да се фиксира точния момент, в който резултатите от геодезическото замерване на плажа постъпват в МТ. Такъв протокол не е бил съставен. По делото липсват писмени доказателства за датата, на която докладът на геодезиста е постъпил в деловодството на министерството, а и самият актосъставител не може да посочи тази дата. Тази дата е съществена, тъй като от този момент наказващия орган е уведомен за нарушението и неговия извършител и от този момент тече тримесечния преклузивен срок за съставянето на АУАН.  Ето защо настоящият съдебен състав приема, че датата 23.08.2018 г., посочена като дата на установяването на нарушението, не е доказана и съдът е в невъзможност да осъществи контрола за спазването на закона и по-конкретно на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място следва да се отбележи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН. В АУАН и НП е посочено, че АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, но от показанията на самия актосъставител и повереника на МТ е видно, че е съставен на базата на документи, т.е. в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. В тази хипотеза обаче съставянето на АУАН е допустимо само на базата на официални документи, какъвто документ мащабираната схема на правосопособното лице и докладът към него не са, още повече че същите са изготвени след проверка на място на плажа и заснемането му. Представения по делото мониторингов доклад, който се явява и основание за ангажиране на наказателна отговорност по отношение на жалбоподател, безспорно е частен документ, издаден от частно лице, което по граждански договор, представя една информация, т.е. в случая не са налице основание за съставянето на акта нито по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, нито при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Последното също е съществено процесуално нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.

Съдът намира, че е допуснато и друго процесуално нарушение, тъй като проверката на плажа, резултатите от която са послужили като основание за издаването на АУАН не е извършена от легитимния орган. Този орган съгласно разпоредбите на чл. 22в от ЗУЧИ е колективен и представлява нарочна комисия, чиято структура, състав и правила на работа се определят съгласно чл. 22г и чл. 22д от ЗУЧК със заповед на МТ. По делото липсват доказателства за заповед на МТ, формираща такава комисия и правила да работата й. Представената в хода на съдебното следствие заповед № ***. на МТ не формира такава комисия и не одобрява правила за работата й. Независимо от това и цитираната заповед на МТ не е спазена при проверката на плаж „***“. Това е така, защото не са изпълнени императивно посочените в нейния пункт III задължения на длъжностните лица от МТ за съставянето на констативен протокол за всяка една проверка на плаж, както и задълженията по пункт VII от същата заповед за представянето на подробен доклад на МТ. Едва след представянето на констативен протокол и доклад от комисията би могло да стартира административно- наказателното производство чрез съставянето на АУАН от оторизираното длъжностно лице, ако са налице данни за административно нарушение. Геодезическият мониторинг, данните от който са основно доказателство за наказващия орган за извършеното административно нарушение е проведен без участието на длъжностно лице от МТ, а съгласно чл. 1 от договора за възлагане на мониторинга изпълнителят по него само подпомага дирекция УМП чрез извършването на мониторинг, т.е. геодезистът има само ролята на лице-технически помощник.  Геодезическото заснемане на плажа на 11.07.2018 г. е извършено без да бъде уведомено проверяваното дружество- страна по договора за наем на плажа и без да му е осигурена възможност да присъства на мястото на мониторинга и да направи своите евентуални възражения. Това нарушение е съществено, защото препятства правото на защита на проверяваното лице и не може да бъде отстранено в последваща фаза на административно-наказателното производство, включително и чрез съответна експертиза. Това е така, защото този мониторинг на практика представлява една моментна снимка на ситуацията на проверявания плаж, която ситуация ежедневно се променя и няма как добросъвестността и обективността на лицето, извършващо мониторинга да бъде проверена от съда в един по-късен момент. Към датата на извършването на геодезическия мониторинг /11.07.2018 г./ липсва възлагане от МТ към конкретния геодезист, изготвил геодезическия доклад, тъй като възлагателното писмо от МТ до него, с изх. № Т- 99-00-340 е с дата 08.11.2018 год., т.е. правоспособното лице е извършило геодезическия мониторинг на процесния плаж близо 4 месеца преди възложителят да посочи конкретния плаж, върху който следва да бъде извършено геодезическото заснемане, което поставя въпроса как преди да му бъде възложено и въз основа на  какви критерии геодезиста е избрал да извърши заснемане именно на този плаж измежду съществуващите други отдадени под наем плажни ивици и доколко законосъобразно е извършен мониторинга на процесния плаж, доколкото същият е извършен преди да бъде възложен като задача. Последното също е опорочило административно наказателното производство и представлява съществено процесуално нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.

На следващо място, освен всичко друго следва да се отбележи, че при мониторинга на 11.07.2018 год. е измерена площта само на зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности, но не и актуалната площ на цялата активна плажна площ, която площ е взета като константна величина от схемата за разполагане на преместваемите обекти, одобрена от МТ на 30.05.2017 год. Ноторен факт е, че бреговата линия е постоянно променяща се величина в зависимост от метеорологичните условия и нейната промяна води до промяна и на площта на активната плажна площ. Следователно, след като на 11.07.2018 г. се е замервала актуалната площ на зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности, би следвало да се измери и актуалната за същата дата площ на зоната за платено разполагане на плажни принадлежности, както и актуалната площ на цялата активната плажна площ, след което трите площи да се съпоставят. Доколкото обаче това не е било направено, то остава неясно действителното процентното съотношение между двете площи.

По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № *** год. на Директора на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на чл.10 ал.4 т.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл.23 вр. чл.10 ал.4 т.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: