№ 789
гр. Ловеч, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500452 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община Столична, гр. С., район Средец, ул.
"Славянска" № 29, ет. 7, чрез пълн. С. Б. К.- юрисконсулт срещу Разпореждане №
1837/02.09.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 1355 по описа за 2022 година на Ловешкия
районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и
прави искане да бъдат присъдени претендираните суми. Изразява несъгласие с изводите на
съда за недействителност на клаузите за компенсаторна и мораторна неустойка и твърди, че
неустойката не се включва в годишния процент на разходите. Твърди, че изначално е
упоменат размерът на неустойката, заедно с размера на вноските съгласно погасителния
план с цел улеснение на потребителя, за да може да прецени и предвиди какъв би бил
размерът на вноската му, ако не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение.
Излага, че в конкретния казус има договорена между страните компенсаторна неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази индивидуално договорена
клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Сочи, че
неустойката по кредита е предвидена не като част от възнаграждението за паричния заем, а
като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети
липсата на поръчител, който да гарантира изпълнението на договорните задължения и при
неизпълнение кредиторът да има право да поиска вземанията си и от него.
Цитира текста на чл.146, ал.1 ЗЗП и излага становище, че неустойката като размер и
вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните, което създава
1
равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в
търговския оборот. Сочи, че договорът за кредит не е сключен при общи условия, а клаузата
за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните и след като
кандидат кредитополучателят се запознае с условията по нея, следва да ги приеме, за да
продължи към сключването на договора за паричен заем. Изтъква, че размерът на
уговорената между страните неустойка при неосигуряването на поръчител, не е еднакъв за
всички отпуснати от дружеството кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед
всеки отделен потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит,
уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната
практика на дружеството.
Заявява, че, потребителят има право по закон на отказ от потребителския си заем и то
без да дължи каквото и да било обезщетение, като това негово право е дори инкорпорирано
в договора за паричен заем, но той не се е възползвал от това свое право в посочения от чл.
50 ЗЗП 14-дневен срок от сключване на договора за паричен заем.
Счита, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението в цялост, макар да се вижда, че
длъжникът не е заплатил сума, с която да бъде погасена претендираната главница, а освен
това дори и да се приеме, че има нищожни клаузи, те не водят до нищожност на целия
договор и следва да бъде присъдена сумата съгласно валидните клаузи на договора и затова
счита, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението в цялост.
Моли, да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде уважено заявлението за
претендираните суми включително:главница, възнаградителна лихва, закона лихва за забава,
както и да бъдат присъдени всички разноски за производството включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 120 лв.
Разпореждането е връчено на 8.09.2022 г. по електронен път, а частната жалба е
подадена на 15.09.22 по куриер в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от "СИТИ КЕШ" ООД срещу
длъжника С. П. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Летница, ул.“Георги Раковски“ № 11, за
парично вземане, основано на Договор за паричен заем Кредирект № 589284, сключен на
03.11.2021 г. В заявлението се претендират следните суми: главница 600 лв,
възнаградителна лихва 30,4 лв, дължима и неплатена за периода 3.11.2021 г. до 18.12.2021 г,
договорна неустойка в размер на 314,96 лв, дължима и неплатена за периода от 3.11.2021 г.
до 18.12.2021 г., законна лихва за забава 58,76 лв дължима и неплатена за периода от
1.02.2022 до 1.09.2022 г., неустойка за забава 94,50 лв дължима и неплатена за периода от
16.02.22 г. до изплащане на задължението, разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането 135 лв. дължими за периода 25.12.2021 г. до 1.08.22 г. и законна лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на задължението. Претендират се и разноските в
размер на 25 лв. ДТ и 260 лв. юрисконсултско възнаграждение. Приложени към заявлението
са пълномощно, договорът, от който произтича вземането, заедно с ОУ и документ за
2
внесена ДТ. Според приложения договор кредиторът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на С.
кредит в размер на сумата 600 лева за срок от един месец, като размерът на вноската възлиза
на 630,04 лв, ГПР е 48,63%, фиксиран годишен лихвен процент 40,05% датата на падежа е
18.12.2021 г., като е посочена и такса за експресно разглеждане 314,96 лв. и вноска с такса за
експресно разглеждане 945 лв. В т.8 от този договор е посочено, че индивидуалните
условия, както и приложените ОУ, представляват договор за заем, сключен между страните
и уреждат и определят техните взаимоотношение, като заемателят е декларирал, че е
получил тези ОУ и се е съгласил с тях и ги приема за обвързващи. В т.4 от договора е
предвидено, че в годишния процент на разходите не се включват възможни разходи, които
заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения,
както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувани на неговата
официална интернет страница.
Заявителят твърди, че С. П. С. не е заплатил в срок задължението си и то е изискуемо
изцяло.
РС-Ловеч е постановил разпореждане № 1837/2.09.22 г. по ч.гр.д.№1355/22 г., с което
е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заявление за издаване
на заповед за изпълнение от „Профикредит България“ЕООД против С. П. С. за сумата от
600 лв главница, законната лихва от датата на подаване на заявлението 31.08.22 г. до
изплащане на задължението и разноски по делото съразмерно с уважената част или 24,32 лв
, а заявлението до пълния претендиран размер на сумата 1233,26 лв, състоящо се от
възнаградителна лихва 30,4 лв, дължима и неплатена за периода 3.11.2021 г. до 18.12.2021 г,
договорна неустойка в размер на 314,96 лв, дължима и неплатена за периода от 3.11.2021 г.
до 18.12.2021 г., законна лихва за забава 58,76 лв дължима и неплатена за периода от
1.02.2022 до 1.09.2022 г., неустойка за забава 94,50 лв дължима и неплатена за периода от
16.02.22 г. до изплащане на задължението, разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането 135 лв. дължими за периода 25.12.2021 г. до 1.08.22 г е отхвърлил. В мотивите е
посочено, че договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и
съобразявайки неговите разпоредби счита, че то противоречи на чл.33 ал.1 от ЗПК относно
претенциите за неустойка в двата вида и разходи за събиране на вземането, поради забава в
плащането. Направен е извод, че сумата за неустойка от 314,96 лв. е включена в ПП и е част
от месечните вноски и лихвата не би могла да с приема в претендирания й размер, а
изчислението не може да бъде направено в заповедното производство.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,
съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона
или на добрите нрави.
3
В настоящия случай заявителят обжалва разпореждането на РС само в частта,
относно възнаградителна лихва от 30,04 лв. дължима и неплатена за периода 3.11.2021 г. до
18.12.2021 г. и законна лихва за забава 58,76 лв. дължима и неплатена за периода от 1.02.22
г. до 1.08.22 г, а в останалата част същото е влязло в законна сила. Действително в частната
жалба се посочва и претенция за присъждане на главницата, но първоинстанционният съд е
присъдил главницата от 600 лв, поради което съдът не следва да се произнася по тази
претенция. Настоящата инстанция не следва да обсъжда и останалите също влезли в сила
като отхвърлени претенции за договорна неустойка, неустойка за забава, разходи за
събиране на вземането поради тяхната нищожност.
Въззивният състав за разлика от първата инстанция счита, че договорът за заем е
недействителен на друго основание. Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
от съда служебно. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от същия, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начина, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за всяка от страните по
договора. В настоящият казус е видно от една страна, че договорът за кредит е сключен при
индивидуални условия, а от друга в него се препраща към ОУ, които са изготвени на шрифт
по малък от 12- последното в нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК. Никъде в тези индивидуални
условия не е посочен дължимият размер на договорната лихва цифрово и с думи, поради
което следва да се приеме, че тази клауза не е договорена и следователно е и недължима
само на това основание, като противоречаща и на чл.10 ал.2 от ЗПК. Съгласно разпоредбата
на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, какъвто е настоящият
казус, договорът за потребителски кредит е недействителен и съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от "СИТИ КЕШ" ООД срещу длъжника С.
П. С. подлежи на отхвърляне за сумите от възнаградителна лихва от 30,04 лв. дължима и
неплатена за периода 3.11.2021 г. до 18.12.2021 г. и законна лихва за забава 58,76 лв.
дължима и неплатена за периода от 1.02.22 г. до 1.08.22 г. Поради съвпадане на изводите на
настоящия състав с тези на Ловешкия районен съд в атакуваното разпореждане, последното
следва да бъде потвърдено, макар и при други съображения.
Следва да се посочи, ча ЛРС в своето разпореждане №1837/2.09.22 г. постановено по
ч.гр.д.№1355/22 г. на стр.2 в диспозитива на ред22 е допуснал очевидна фактическа грешка
при изписване наименованието на заявителя, като вместо „Сити Кеш“ ООД е изписал
неправилно „Профи Кредит България“ЕООД. Тази грешка обаче не може да бъде поправено
4
от въззивния състав, поради което при връщане на делото, то следва да се докладва на
съдията-докладчик за поправянето й по реда на чл.247 от ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1837/2.09.22 г. постановено по
ч.гр.д.№1355/22 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "СИТИ
КЕШ" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С.
(столица), община Столична, гр. С., район Средец, ул. "Славянска" № 29, ет. 7 срещу
длъжника С. П. С. ЕГН ********** с адрес: гр.Летница, ул.“Георги Раковски“ № 11, в
частта за възнаградителна лихва 30,40 лв, дължима и неплатена за периода 3.11.2021 г. до
18.12.2021 г. и законна лихва за забава 58,76 лв дължима и неплатена за периода от 1.02.2022
до 1.09.2022
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5