№ 4866
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110148162 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр.
чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно основание
чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
ответникът претендира заплащане на сумата от 272,85 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г. за *, находящ се в **** с
****. Поддържа, че не е налице облигационна връзка между страните, услугата не е
доставена, а в евентуалност - вземането е погасено по давност. При тези твърдения иска
съдът да установи, че не дължи на ответника сумата от 50 лв., представляваща част от
общата сума в размер на 272,85 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г., както следва 26
лв. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. като част от вземане в общ размер 174.04 лв.; 12 лв.
за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. като част от вземане в общ размер 212.38 лв. и 12 лв.
за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. като част от вземане в общ размер 159.38 лв. При тези
твърдения иска съдът да установи, че не дължи посочените по – горе суми. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск при възражения, че между страните е налице
облигационно отношение, по силата на което ищецът е потребител на топлинна енергия
като съсобственик на процесния топлоснабден имот и дължи заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия. Оспорва да е настъпила погасителна давност. Предявява
насрещен иск при твърдения, че в изпълнение на договора е доставил за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия на обща стойност 272, 85 лв., а последният
1
не е заплатил същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението.
Ответникът по насрещния иск оспорва факта, че процесният имот е топлоснабден и в
него е изградена отоплителна инсталация. При тези твърдения иска съдът да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач ФДР „Техем сървисис“ ЕООД не ангажира становище по
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е съществувало
договорно правоотношение, както и, че е недължимо поради погасяването по давност на
правото на принудително изпълнение. Следователно, предвид спецификата на търсената
защита, в доказателствена тежест на ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които
е възникнало процесното вземане, в конкретния случай договор за покупко – продажба на
топлинна енергия, съответно такива имащи за последица спиране и прекъсване на давността
по отношение на оспореното вземане.
Договорното отношение между главните страни възниква от качеството на ищеца на
собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху описания в исковата
молба недвижим имот или писмен договор – аргумент от разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ
и чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Между страните е възникнало облигационно отношение от качеството на ответника
на съсобственик на *, находящ се в гр.София, ******, което обстоятелство се установява от
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, дело
87177/1997 г. от 20.11.1997 г.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г. се установява от заключението на съдебно –
техническата експертиза, както и че вземането е в размер 532.89 лв. ( сградна инсталация и
БГВ). Предвид изложеното основанието, на което ответникът извънсъдебно претендира да е
възникнало вземането му е установено по делото, и следва да бъде разгледано твърдението
за погасяването му по давност.
Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Давността е прекъсната с подаване на исковата молба по насрещния иск на 01.11.2021
г.
Погасени са вземанията в периода м.05.2017 г. – 31.08.2018 г.
2
Така погасена е сума в размер 26 лв., част от общия размер 174.04 лв., съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г.
За останалия период м.05.2018 г. – м.08.2018 г. искът е предявен частично за сумата
12 лв. част от оспорено вземане в общ размер от 212.38 лв. ( за целия период до м.04.2019 г.
), поради което и доколкото в периода са 12 месеца съдът намира, че частите, предявени за
всеки месец са в размер на 1 лв. Предвид това погасени по давност са вземания в размер на
4 лв. за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г. като част от сумата 41.82 лв. за целия посочен
период от четири месеца.
Предвид изложеното искът е основателен за сумата 26 лв., част от общия размер
174.04 лв. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г.; за сумата 4 лв. за периода м.05.2018 г. –
м.08.2018 г. като част от сумата 41.82 лв. за целия посочен период от четири месеца и следва
да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 12 лв. и за периода м.09.2018 г. м.04.2019 г.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата 12 лв. за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. като
част от вземане в общ размер 159.38 лв., тъй като това вземане не е погасено по давност.
Относно насрещния иск.
Искът съдът намира процесуално недопустим, по следните съображения. Пред СРС е
образувано на 04.10.2021 г. гр. д. № 57036/2021 г. по описа на 32 с-в със същия предмет и
страна. Упражняването правото на защита на ищеца ( в случай на уважаване на иска по
чл.422 ГПК ищецът ще се снабди с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение ) се осъществява именно по това по-рано образувано и висящо дело между
същите страни и със същия предмет, което е пречка за допустимостта на настоящото
производството, поради което то следва да се прекрати – арг. от чл.126, ал.1 ГПК.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 30 лв. за държавна такса. На адв. И. следва да се
присъди на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер 216 лв.,
съразмерно на уважената част.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. КР. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, *****, офис партер срещу “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.150 от ЗЕ, че ищецът не дължи на ответника
сумата 26 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2017 г.
– м.04.2018 г., предявени като част от вземане в общ размер 174.04 лв.; сумата 4 лв. -
представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.08.2018 г.,
предявени като част от вземане в общ размер 212.38 лв. като погасени по давност като
отхвърля иска за сумата над 4 лв. до пълния предявен размер от 12 лв., предявени като част
от вземане в общ размер 212.38 лв. и за периода м.09.2018 г. – м.04.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. КР. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
*****, офис партер срещу “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, вр. чл.150 от ЗЕ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
12 лв. представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. предявена като част от вземане в общ размер 159.38 лв. за *, находящ се в **** с
****.
ВРЪЩА насрещна искова молба подадена от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б срещу В.
КР. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, *****, офис партер за осъждане на
ответника да заплати сумата от 272,85 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б да заплати на В. КР. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, *****, офис партер на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 30
лв. - разноски за производството за държавна такса.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, *****, офис партер на основание чл. 38, ал.1 ЗАдв. сумата от
216 лв. – възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Решението, в прекратителната част, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4