Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 18.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Е.Г.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 4449 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищецът В.Л.В. поддържа твърдение, че е претърпял значителни по обем неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и болки, в резултат на смъртта на неговата майка К.А.Т., която била причинена при пътно- транспортно произшествие в гр. Р. на 03.01.2015г. Самото произшествие настъпило на 03.01.2015г., в гр. Р. на ул. „*******“, около 11.20 часа, когато намиращата се върху пътното платно пешеходка К.А.Т., била ударена от лек автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен № *******, управляван от Ц. И.. Самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача И.. Понеже причинителят на вредите, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество - за ответника възникнало задължението за заплати застрахователно обезщетение на ищеца, като увредено лице и наследник по закон на пострадалата. Вредите били значителни поради близката емоционална и социална връзка между ищеца и пострадалата пешеходка. При изложените фактически твърдения, ищецът  претендира за осъждане на ответника да му заплати  сумата от 200 000 лева, представляваща застраахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпването на ПТП на 03.01.2015г., до окончателното плащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника, да заплати направените съдебни разноски за настоящото производство, вкл. по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Исковата претенция е оспорена от ответника  „З.Д.Е.“ АД. Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа становище за неоснователност на предявения иск за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения за механизма на настъпване на процесното ПТП. Прави възражение  за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е намирала в момента на удара върху пътното платно за движение, без да се съобрази с преминаващите автомобили - в нарушение на изискванията на чл.108 от ЗДвП, респ. на чл.113 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като навежда доводи за неговата прекомерност, с оглед установените принципи на справедливост при репариране на вредите. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения, според които, ищцата и ответника живеели в едно домакинство и били в отлични лични взаимоотношения. Ответникът моли за отхвърляне на претенциите и с оглед очаквания изход от процеса- претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 334-р-241/08.01.2015г. на ОД МВР – Враца, Констативен протокол от 16.01.2015г. изд. от ОСл.О Враца, Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и Фотоалбум съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие, мотивират  следните фактически изводи на настоящия съд:  На 03.01.2015г., около 11.20 часа, в гр. Р. на ул. „*******“ № 2 настъпило пътно- транспортно произшествие, между намиращата се върху пътното платно пешеходка К.А.Т. и лек автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен №  *******, управляван от водача Ц. И..  По отношение на споменатите факти, страните не спорят, а те са установени и посредством официални удостоверителни докамунти, чиято доказателствена сила не е опровергана.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 12/07.01.2015г. посочва ищеца В.Л.В. като един от тримата наследници по закон на починалата на 03.01.2015г. К.А.Т..

При липсата на спор между страните и въз основа съдържанието на приета като доказателство застрахователна полица № 07114003160118 следва да се счита установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП на 03.01.2015г. е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е предоставено от ответното дружество, за собственика и водача на лек автомобил „Сеат Леон” с  регистрационен. №  *******.

Като доказателство по делото са приобщени споменатите по- горе Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И.  със специалност: технология и безопасност в автомобилния транспорт, дава следните изводи за подлежащите на установяване факти:

·         Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На 03.01.2015г. на пътен участък на ул. „*******“, около 11.30 часа, при дневна слънчева светлина, настъпило пътно- транспортно произшествие, между движещата се по пътното платно, пешеходка К.А.Т. и лек автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен №  *******, управляван от Ц. Д. И..

·         Преди настъпването на удара- лекият автомобил се е движил със скорост от около 65 км/ч, по мокър и хлъзгав асфалт, като непосредствено при достигане на остър завой на пътния участък, водачът губи контрол върху управлението на автомобила, който в резултат на това извършва постъпателни въртеливи движения напред по пътното платно и траекторията му на неконтролирано движение пресича траекторията на движение на пострадалата пешеходка, намираща се в този момент върху пътното платно, в дясно, спрямо посоката на движение на автомобила, на един метър от десния край на платното.

·         Местонахождението на пешеходката – непосредствено преди настъпването на удара е на обозначено за пресичане място – в близост до остър завой, на самото пътно платно - около един метър от десния му край. В момента на удара, пешеходката се е придвижвала с гръб, спрямо посоката на движение на автомобилите в същото платно.

·         Ударът настъпва между предна дясна врата на автомобила, в процеса на неконтролируемото му постъпателно движение напред движение и тялото на пешеходката, която е била позиционирана върху пътното платно.

·         От двете страни на пътното платно е имало банкет.

·         Пострадалата пешеходка е имала обективна възможност да възприеме от около 68 метра линейна дължина приближаващия към мястото на удара лек автомобил, ако се отчита разстоянието между нйното точно местонахождение спрямо автомобила (а не позицията на тялото й– с гръб към посоката на движение на автомобила) Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходката от разстояние 68 метра линейна дължина, което във всеки случай е по- малко от изчислената от вещото лице опасна зона на спиране - около 53 линейни метра при конкретната скорост на движение на автомобила от 65 км/ч. и около 35 метра, в хипотезата, при която автомобилът би имал скорост на движение в рамките на позволената за населени места – 50 км.ч.

·         За водача ударът с пешеходката е бил предотвратим, при избиране на съобразена с пътните условия скорост на движение.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Н.С. със специалност: съдебна медицина, дава следните изводи за подлежащите на установяване факти:

·         Причината за настъпване на смъртта на пострадалата е открита черепно- мозъчна травма;

·         Между споменатото увреждане и настъпването на ПТП има пряка причинно- следствена връзка;

·         Естеството на травмата сочи, че ударът е бил нанесен в момент на движение на пострадалата по пътното платно, а не в момент на пресичане /заради инициалния удар в задната дясна повърхност на главата, без никакви вреждания по крайниците/. Налице са обективни данни, че след като е била застигната от неконтролирано движещия се лек автомобил, пострадалата е била ударена отзад и в дясно, а тялото й е било отхвърлено напред и в ляво.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят Н. И. А. заявява, че е съсед на ищеца в с. Л. и е познавал приживе починалата К., която живеела в едно жилище с ищеца – в споменатото село, в който живеел и свидетеля. Тъй като от дълго време контактувал с ищеца и семейството му, свидетелят знаел, че след смъртта на майка му – В. изпитал трудности, тъй като (пострадалата) го подпомагала активно в грижите за двете му деца. и се грижела и за домакинството - стремила се да подпомага по всякакъв начин ищеца и семейството му.  Според показанията на свидетеля, на внуците на пострадалата им било най- тъжно от загубата на тяхната баба, а синът й (ищеца) реагирал по- сдържано, защото бил мъж.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

            Съдът е сезиран с претенция, основаваща се на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”                и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответното застрахователно дружество дължи да изплати застрахователно обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, свързани със загубата на възходящ родственик. 

Заключенията на на приетите без оспорване съдебна – автотехническа експертиза и съдебно- медицинска експертиза мотивират изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на смъртта на пострадалата К.А.Т.. 

Причинител на пътния инцидент е водачът на лекия автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен №  ******* - Ц. Д. И..

Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, сред които съществено значение има заключението на съдебната авто- техническа експертиза, мотивира категоричен извод, че непосредствено преди удара, лекият автомобил се е движил с превишена скорост (по арг. от чл. 21, ал.1 ЗДвП) в населено място от около 65 км/ч. при максимално разрешена скорост от 50 км/ч., а при това се е движил и с несъобразена с конкретните пътни условия скорост (по аргумент от чл. 20, ал.2 ЗДвП). Споменатите две нарушения са действителната причина, да бъде осъществено нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП т.е. водачът е изпуснал контрола над движението на автомобила, което от своя страна е довело до удара с тялото на пострадалата пешеходка.

Виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил обаче, никак не омаловажава незаконосъобразния характер на поведението на пострадалата пешеходка.

Събраните в хода на съдебното дирене доказателства и главно заключенията на изслушаните съдебни експертизи /авто-техническа и съдебномедицинска/ мотивират обоснован и категоричен извод, че пострадалата в следствие на ПТП пешеходка също е нарушила грубо нормативно установени императивни изисквания към пешеходците. Самото нарушение е извършено в няколко насоки, които в своята комплексност са способствали за настъпване на удара и на вредоносния резултат, който ищецът сочи като източник на вредите.

На първо място, в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ЗДвП - пострадалата се е придвижвала върху пътното платно, при наличието на банкет в страни от пътя. В тази насока, изключително необходимо е да се отбележи, че наличието на снежна покривка върху банкета не освобождава пешеходците от задължението им да се придвижват именно по тротоара или по банкета. В конкретния случай, не бяха събрани никакви доказателства, че снежната покривка е била в такова количество и дебелина, че да възпрепятства изцяло и обективно възможността за придвижване, а тъкмо напротив: приобщените към делото снимки от изготвения фотоалбум илюстрират, че дебелината на снежната покривка е била минимална т.е. изборът на пострадалатане е бил определен от ообективна невъзможност, а от субективното й решение.

На второ място  - придвижвайки се върху пътното платно – пострадалата е избрала да се движи в платното за движение, по посоката на движението на пътните превозни средства (и позиционирана с гръб към тях), а не с лице към тях, в най- левия край на пътното платно. Този неправилен избор, осъществяващ твърде грубо нарушение на чл. 108 от ЗдВП е допринесъл обективно за липсата на всяка възможност да се избегне удара между пострадалата и лекия автомобил.  Позицията на тялото на пострадалата спрямо посоката на движение на автомобилите /като резултат от придвижването й по десния край на пътното платно/ е лишил пешеходката от възможността да възприеме отдалече движещия се зад нея лек автомобил, както и да съобрази своевременно факта, че водачът е загубил контрол /който факт е бил видим, поради неконтролируемото движение/ и да се отдръпне по най- бързия начин от пътя.

На трето място – пострадалата не е спазила друго изискване на чл.108 от ЗДвП – ако по обективна причина (каквато в конкретния случай обаче, не е налице) се придвижва върху пътното платно да се движи възможно най- близо до неговата граница (лява граница). Заключението на изслушаната съдебна- автотехническа експертиза, която е основана на данни от огледа на местопроизшествието сочи, че в момента на удара-  тялото на пострадалата се е намирало на около един метър от десния край на платното за движение т.е. почти по средата на пътната лента за движение.

Всички посочени по- горе нарушения на чл. 108 от ЗДвП, която разпоредба е релевирана още в отговора на исковата молба като довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, следва да бъдат взети предвид, по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за определяне на размера на дължимото обезщетение.

Тъй като се установява  съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” предоставено от ответното дружество за собственика и водача на лекия автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен №  ******* - настоящия състав на съда приема, че именно за „З.Д.Е.“ АД възниква задължението да заплати застрахователно обезщетение на третите увредени лица.

Ищецът, който е низходящ на пострадалата по права линия от първа степен, без съмнение попада в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тази насока, предявеният иск е доказан по основание.

Преценявайки размера на дължимото застрахователно обезщетение, настоящият състав на съда съобрази,  че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (т.е. доказан за всеки конкретен случай) размер на вредите.

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в настоящия случай следва да бъдат съобразени комплекс от фактори, сред които - от една страна установените субективни негативни преживявания на увреденото лице, а от друга страна социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Претърпените от ищеца вреди се свързват с негативните му емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – възходящ по права линия от първа степен, (майка), с която според свидетелските показания, ищецът е поддържал  интензивни социални контакти.  Налице са преки и косвени доказателства, че пострадалата и ищеца са живели в едно жилище и в едно домакинство и то от дълго време, макар към момента на трагичния инцидент, пострадалата да е била вече в преклонна възраст, а ищецът да е навършил пълнолетие и отдавна и да има собствено семейство. Важно е в тази насока да се отбеележи обаче, че „изключително големия“ според твърденията на ищеца размер на вредите не бе установен в хода на съдебното дирене. 

Свидетелските показания на осигурения от ищеца свидетел, допринесоха за изясняване на факта, че внуците на пострадалата (деца на ищеца) били много натъжени от загубата на своята баба, но не и по отношение на самия ищец. За установяване на правно значимите за спора факти, касаещи емоционалното състояние на ищеца, свидетелят бе твърде пестелив, а съобщените от него обстоятелства имат характера по- скоро на субективни оценки, отколкото на факти.  В тази насока прави впечатление, че свидетелят съобщава за своите „усещания“, давайки обяснение за липсата на поведенчески или социални реакции у ищеца с обяснението „..защото е мъж“. Правото на обезщетение обаче е лично (а не колективно, семейно) и размерът на вредите не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване, по отношение конкретно на ищеца. Ето защо съдът счита, че „изключително големия“ според твърденията на ищеца размер на вредите не бе установен в хода на процеса.

Размерът на обезщетението се определя по справедливост. При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен икономически критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата към момента на настъпване на вредите и лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” които определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението.

Отчитайки фактически доказания обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати социално- икономическите икономическите критерии, характеризиращи понятието за справедливост, съобразявайки константната съдебна практика за подобни случаи, съдът счита, че при конкретно доказания обем на вредите размерът на обезщетението, към периода на настъпването им през 2015г. следва да бъдат определен на от 60 000 лева.

Поради значителния принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в съвкупно нарушение на споменатите по- горе три отделни задължения на пешеходците, предвидени в чл. 108 от ЗДвП на основание чл. 51 ал.2 от ЗДвП – размерът на обезщетението, какъвто бе определен по справедливост, следва да бъде редуциран с 30 процента – равна на 18 000 лева, до онокчателен общ размер на сумата от 42 000 лева. Както вече беше  споменато, съдът счита, че допуснатите от пострадалата пешеходка нарушения са фрапиращо груби (придвижване върху пътното платно, без доказана обективна необходимост, при това с позиция в гръб към МПС и при това на отстояние около метър от десния край на пътното платно/, а нарушените задължения са установени именно за да бъдат предпазени здравето и живота не пешеходците, вв всеки случай, дори при некентролируемо движение на автомобил по пътното платно, както в настоящия случай.                    

За разликата, която се формира между споменатата сума от 42 000 лева и пълния претендиран от ищеца размер на обезщетението за 200 000 лева - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен (недоказан) и независимо от това -прекомерен с оглед трайно установената съдебна практика.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетението;

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм/, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат, до деня на окончателното плащане на задължението. Настъпването на релевирания като основание на обезщетението вредоносен резултат съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП - 03.01.2015г. Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на пострадалата и от този момент е възникнало задължението за заплащане на законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.                              Но доколкото е бил освободен от заплащането на държавна такса и съдебни разноски, при условията на чл. 83, ал.2, т. 4 от ГПК – ищецът на практика не е понесъл съдебни разноски и не е легитимиран да получи такива. Понесените от съдебния бюджет разноски обаче, следва да бъдат възстановени от ответника, съразмерно на уважената част от иска. Тези разноски възлизат общо на 120 лева и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

При условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден - съразмерно с уважената част от иска - да заплати по сметката на съда и държавната такса в размер на 1 680 лева, от внасянето на която ищецът е освободен при условията на чл. 83, ал.2 от ГПК.

При условията на чл. 38 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден, да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска. Това възнаграждение възлиза общо на сумата от 1790 лева, съобразно цената на иска и минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в НМРАВ.

Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението да внася държавна такса и съдебни разноски не означава, че е дефинитивно освободен и от отговорността за съдебни разноски пред другата страна в процеса. Представения от ответната страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК сочи, че ответникът претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за съдебни експертизи. Общият размер на сумата, която ищецът следва да бъде осъден да заплати, като част от претендираните разноски – съразмерно на отхвърлената част от иска - възлиза на 4760 (вкл. възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК и разноски за събиране на доказателства по чл.78, ал.3 от ГПК). При това е уместно е да се отбележи, че настъпилото нормативно изменение в разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, не намира приложение при определяне на разноските за процесуално представителство на ответника в настоящия процес - тъй като изменената разпоредба на чл. 78, ал.8 от ГПК няма изрично предвидено ретроактивно действие, а разглеждането на делото пред настоящата първа съдебна инстанция е приключило преди да настъпи споменатата законодателна промяна.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД с ЕИК ********  и със седалище ***, да заплати на В.Л.В. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 42 000 лева (четиридесет и две хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Сеат Леон”, с регистрационен №  *******, за причинени неимуществени вреди, поради смъртта на К.А.Т., при ПТП на 03.01.2015г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на настъпването на вредоносния резултат 03.01.2015г. до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 200 000 лева, както  и претенцията за присъждане на законната лихва върху отхвърлената претенция за обезщетението.

 

ОСЪЖДА„З.Д.Е.“ АД да заплати на адв. Я.В.С., от САК, със служебен адрес ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата - сумата от 1790 лева (хиляда седемстотин и деветдесет лева) за процесуално представителство пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.Л.В. да заплати на „З.Д.Е.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК - сумата от 4760 лева (четири хиляди седемстотин и шестдесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 1680 лева (хиляда шестстотин и осемдесет лева),  представляваща държавна такса и съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска, от заплащането на която ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

     СЪДИЯ: