Р Е Ш Е Н И Е
№1038
гр. П., 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02449 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато
за установено по отношение на В.К.В., че дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 1404,80 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****“ ап. 8 за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 193,64 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до
09.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Пояснява се, че претендираната сума за топлинна енергия
представлява половината от цялото вземане и ответницата отговаря съобразно
притежавания обем от права върху имота.
Ответната страна е депозирала отговор
на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции.
Релевира се възражение за липса на облигационна връзка между страните по
делото, тъй като ответницата не е собственик и ползвател на топлофицирания имот.
Навеждат доводи, че доставената топлинна енергия не е точно определена по
количество, тъй като отчитането е извършено с неизправни измервателни уреди. Направено
възражение за изтекла погасителна давност за част от претенциите. Претендират
се разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е
депозирало срещу В.К.В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 00804 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено
посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от В.К.В..
Представено е извлечение
от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Представен е нотариален
акт от 11.10.2006 г., от който се
установява, че ответницата В.К.В. и Л.И.В. са собственици на процесния имот с адрес гр. П., ул. „****“
ап. 8, т. е. ответницата притежава ½ идеална част от правото на
собственост върху имота. Неоснователни са доводите на ответника, че този
документ не следва да се кредитира, тъй като по реда на чл. 183 ГПК било
направено искане от ответницата за представяне на същия в оригинал. Ответната
страна не е релевирала в срок подобно възражение и същото е преклудирано, тъй
като този документ е представен с исковата молба, а такова възражение не е
направено в срока по чл. 131 ГПК.
По делото е изслушано и
прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда. Установява се наличието на сключен договор между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в
абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни. Вещото лице посочва за редовно извършен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Разходът за топлинна
енергия за БГВ през процесния период е начисляван прогнозно, като за периода от месец май 2013
г. до месец юни 2014 г, не са правени подобни начисления. Реалното потребление
на количеството топла вода е отразено в индивидуалните изравнителни сметки, при
което е направено приспадане на прогнозно начислените суми.
Посочва се, че са
демонтирани отоплителните тела в жилището за периода от месец май 2013 г. до
месец октомври 2014 г. От 01.11.2014 г. до края на процесния период отоплението
в имота е възстановено. Разходът за топлинна енергия е начисляван прогнозно,
тъй като ответницата не е осигурила достъп до имота. Впоследствие тези суми са
сторнирани, като разликата е отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация е разпределяна по изчислителен път. Не е
начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и
свързани към сградната инсталация отоплителни тела.
Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 2809,60 лева.
Съдът напълно кредитира
заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК.
Установителните искове са
предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е
издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение, по
която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
след като се установи съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото
производство.
В тежест на ищеца е
установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението
на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и
за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на
топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или
към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот. Предвид изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между
страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответната страна
притежава правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния
топлофициран имот.
По
делото се установи, че ответницата В.К.В. притежава ½ идеална част от правото
на собственост върху имота. Това налага извод, че между страните по делото е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в
30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. В тази връзка съдът е изслушал заключение на
съдебно – техническа експертиза, от което става ясно, че за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. е доставяна топлинна енергия на обща стойност
2809,60 лева.
По
акцесорния иск:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 30 - то число на втория
месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на
387,28 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013
г. до 09.12.2016 г.
Наличието на действителни възникнали задължение за главница и лихва към
ищцовото дружество, е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от
страна на ответника възражение за погасяването на същите по давност. По силата
на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото
вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В
чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
С оглед на горните
уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на
вземането за топлинна енергия за месец декември 2014 г. от процесния период е
настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 31.01.2015 г., а
тригодишния давностен срок изтича на 31.01.2018 г. В настоящия случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.02.2018 г.,
което е след изтичане на давностния срок за вземането за месец декември 2014 г.
и предходните месеци, т. е. погасени по давност са вземанията за топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г.,
които са в общ размер на 604,80 лева. Съдът намира за погасени по
давност и вземането за мораторна лихва за периода от 08.07.2013 г. до
31.12.2014 г., което е в размер на 132,93 лева. В този смисъл общият размер на
непогасените вземания са както следва: 2204,80 лева – стойността на топлинна
енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г. и 254,35 лева - мораторна
лихва, считано от 01.01.2015 г. до 09.12.2016 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Това означава, че ответникът следва да отговаря за задължението за
заплащане на топлинна енергия съобразно притежавания обем от правото на
собственост, който е 1/2 идеална част. Следва да се отбележи, че липсват
доказателства двамата собственици на имота да са съпрузи, за да се ангажира солидарната
отговорност. В този смисъл ответницата дължи и следва да се уважат като
основателни исковите претенции за сумата от 1 102,40 лева - стойността на
топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г. и 127,17 лева -
мораторна лихва, считано от 01.01.2015 г. до 09.12.2016 г., като исковите
претенциите за разликите от тези суми до предявените размери са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 74,22 лева – държавна такса, 75 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер). Съдът намира, че действително дължимата държавна такса възлиза на 31,98 лева, поради което направените разноски са в общ размер на 206,98 лева. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 111,45 лева – направени разноски в настоящото исково производство.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 00804 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 31,97 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 44,14 лева – направени разноски в заповедното производство.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на направени разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете. Същата е направила разноски както следва: 75 лева – депозит за вещо лице и 160 лева – адвокатски хонорар и 3 лева – такси за извършени банкови услуги при заплащане на депозит, т. е. в общ размер на 238 лева. Съдът като взе предвид отхвърлената част на исковите претенции намира, че в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 109,84 лева – направени разноски в настоящото исково производство.
Ответницата не е направила разноски в заповедното производство, поради което такива не следва да й се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 1 102,40 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****“ ап. 8 за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 127,17 лева - мораторна лихва, считано от 01.01.2015 г. до 09.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.02.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед № 586 от 02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 00804 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 1 102,40 лева до предявения размер от 1404,80 лева - стойността на доставена топлинна енергия до горепосочения имот за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г., както и за разликата от 127,17 лева до предявения размер 193,64 лева - мораторна лихва за периода от 08.07.2013 г. до 31.12.2014 г.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на111,45 лева – разноски в исковото
производство и 44,14 лева -
направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 00804 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В.К.В., ЕГН **********,*** сумата от 109,84 лева - направени разноски в исковото производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00804 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.