№ 638
гр. Русе, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520201216 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.В.М., в качеството му на ***** на “ЕМЦ
Дистрибюшън” ЕООД гр. Русе, против наказателно постановление № 18-
2100004 от 07.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.
Русе, с което за извършено нарушение по чл.223 от КТ, вр. чл.2 от Наредба №
7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр. чл.82,
т.5 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв., на осн. чл.413, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага становище за наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила, както и поради липсата на елементи от
обективната страна на състава на нарушението.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
За наказаното дружество, редовно призовани, не се явява законен или
упълномощен представител. Съдът след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2021 г., по повод постъпил сигнал в Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Русе за възникнала трудова злополука, свид. Р. Р., П.П. и С.Т. –
инспектори в Дирекция “ИТ” гр.Русе, извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство по работни места в предприятие за производство
на метални изделия – стоманени и алуминиеви тръби и профили в гр.Русе,
бул.“****“ № ***, стопанисвано от “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД гр.Русе.
В хода на проверката инспекторите от ДИТ установили, че същият ден,
около 11.40 ч., в един от цеховете на предприятието, работникът Т.Д.П. на
длъжност „Помощник-оператор калибровка“, е извършил подготовка на
празен метален варел за изхвърляне на стоманени отпадъци - стружки от
тръбната линия. За целта е трябвало да бъде премахнато едното дъно на
варела. 3а да изреже капака, Т.П. използвал апарат за газокислородно
заваряване и рязане /оксижен/.
При извършване на дейността се получило възпламеняване, варелът се
издигнал във въздуха, като при падането си ударил П. и запалил част от
дрехите му, а впоследствие пламъците обхванали цялото му тяло. Независимо
от оказаната му първа помощ от намиращи се наблизо негови колеги и от
пристигналият на място спешен медицински екип, в резултат на получените
изгаряния Т.П. починал. От изисканите от проверяващите и представени от
работодателя документи се установило, че Т.П. не притежавал валиден
документ за правоспособност за извършване на заваръчни дейности. При така
установеното, трудовите инспектори преценили, че е налице нарушен чл.223
от КТ, вр. чл.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г., за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване
работно оборудване, вр. чл.82, т.5 от Наредба 2 № 8121з-647 от 01.10.2014г.,
за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, тъй като работодателя “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД допуснал
извършването на огневи работи от работника Т.П., без същият да притежава
правоспособност за съответният вид заваръчна дейност. За това нарушение
свид.Р. съставил против “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД акт за установяване на
административното нарушение.
Въз основа на този акт, Директорът на “ИТ”-Русе издал обжалваното
2
наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн.
чл.413, ал.2 от КТ наложил на “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД “Имуществена
санкция” в размер на 2000.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Действително, установява се, че при цифровата квалификация на
процесното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление била посочена разпоредбата на чл.223 от
Кодекса на труда, която освен, че е отменена от 1992г., но и преди това не е
уреждала правила, относими към конкретният случай.
В същото време обаче това нарушение не е съществено, доколкото не е
оказала фатално влияние върху възможността на нарушителя да се ориентира
какво е вмененото му нарушението и да реализира пълноценна защита. Това е
така, тъй като в акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере, че административнонаказателната му отговорност
е ангажирана за нарушение, изразяващо се в допускане на работник да
извършва огневи работи, без същият да притежава необходимата
правоспособност за извършване на конкретната заваръчна дейност.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин,
че състава на нарушението по чл.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване работно оборудване, вр. чл.82, т.5 от Наредба
№ 8121з-647 от 01.10.2014г., за правилата и нормите на пожарна безопасност
при експлоатация на обектите, е осъществен от обективна страна от “ЕМЦ
3
Дистрибюшън” ЕООД, тъй като на 01.07.2021г., в качеството на работодател е
допуснал работника Т.П. да извършва огневи работи - газокислородно рязане,
без последният да притежава правоспособност за извършване на тази
конкретна заваръчна дейност.
В чл.82, т.5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г., за правилата и
нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите се указва, че
не се допуска извършване на огневи работи, когато изпълнителите не
притежават правоспособност за съответния вид заваряване. Съобразно чл.74
от същата Наредба, заваръчните дейности се извършват от правоспособни
лица съгласно Наредба № 7 от 2002 г. на Министерството на образованието и
науката за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност
по заваряване. Безспорно, съобразно Наредба № 13 от 26.05.2021г. за
придобиване на квалификация по професията „Заварчик“, знанията, уменията
и компетенциите, които се придобиват за професията „Заварчик“ обхващат
газокислородно рязане, какъвто е и конкретният случай. Освен това,
съобразно Национална класификация на професиите и длъжностите,
професията „Заварчици и резачи на метал“ е класифицирана в един код –
7212. Това налага извода, че правилно актосъставителя и АНО са
квалифицирали извършваната от работника П. трудова дейност като вид
заваряване и респ., че за тази дейност се изисква притежаването на
правоспособност за заварчик.
Според общата разпоредба на чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване работно оборудване, работодателят е 4
субекта, на който е възложено да осигури в пълнота прилагането на тези
изисквания, а именно, че задължение на всеки работодател е да вземе такива
мерки, че чрез тях да създаде обективни и пълноценни предпоставки за
спазване на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд. Несъмнено, извън изчерпателно посочените в нормативните актове
мерки, всеки работодател, по своя преценка, съобразена със спецификата на
трудовата дейност, следва да приложи на работните места едни или други
конкретни способи, целящи да се гарантира правилното изпълнение на
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване работно оборудване.
В конкретният случай се установява, че работодателят “ЕМЦ
4
Дистрибюшън” ЕООД не сторил това. По делото се установява, че в
предприятието била разработена Работна инструкция РИ-05-05_01 „За
експлоатация и безопасна работа на линия за тръби“, в чиято т.2.6.8. е
посочено, че за безопасното отстраняване на едното дъно на варел следва да
се използва секач от цветни метали, като предварително се развие капачката.
В същото време обаче, не се представиха и не бяха събрани по делото
доказателства, че тази работна инструкция е била доведена до знанието на
загиналият работник Т.П., било чрез връчване, с проведен му въз основа на
нея инструктаж срещу подпис или по друг начин. Както при предходното
разглеждане на делото от друг състав на Районен съд Русе, така и пред
настоящия съдебен състав, по делото се установява /от показанията на свид.
С. С./, че макар да е работник от дълги години в предприятието, тази работна
инструкция не му е позната. Бил запознат /или му било известно, незнайно от
кога/ и това, че в предприето е въведен специален способ за премахване
дъната на варелите. От показанията на същият свидетел става ясно, че винаги
когато са премахвали дъна на варели, а това се случвало по няколко пъти на
ден, работниците в цеха са използвали оксижен. Съдът намира, че процесният
трагичен случай очевидно не се явява изолирана и инцидента проява на
самоинициатива на работника Т.П., а е трайно създадена порочна практика,
която в случая е останала извън трудовия контрол на работодателя. В
указанията си при връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на
Районен съд – Русе, касационната инстанция е указала, че за да се изведе
правнорелевантен на спора извод следва да се разпита и другия очевидец на
инцидента – работника Ж. Р., който по обективни причини не беше призован
и разпитан от настоящия съдебен състав /липса на адрес, напуснал това
работно място и не е известен друг негов работодател/.
Посочените по-горе обстоятелства указват на чисто формално и
непълноценно отношение на работодателя към мерките за спазване
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, както
и на занижен контрол от негова страна по отношение на трудовия ред и
трудовата дисциплина в предприятието, поради което Съдът намира, че
правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана
административнонаказателната 5 отговорност на “ЕМЦ Дистрибюшън”
ЕООД за нарушението по чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
5
работните места при използване работно оборудване, вр. чл.82, т.5 от Наредба
№8121з-647 от 01.10.2014г., за правилата и нормите на пожарна безопасност
при експлоатация на обектите.
Съдът намира, че правилно АНО наложил санкцията в размер над
минимума на предвиденото от нормата на чл.413, ал.2 от КТ, доколкото не се
установиха множество или съществени смекчаващи отговорността
обстоятелства, а е налице отегчаващо такова - настъпилият тежък вредоносен
резултат, което дава основание да се прецени, че степента на обществена
опасност на процесното нарушение е по-висока в сравнение с обикновените
случаи на нарушения на трудовото законодателство. Предвид изложеното
дотук, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител– юрисконсулт П.С-Й. В хода на съдебните прения Й претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Ал.5 на цитираната правна норма указва, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В
конкретният случай, съобразно невисоката фактическата и правна сложност
на делото, Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 80лв. С оглед на изложеното, понастоящем “ЕМЦ
Дистрибюшън” ЕООД гр. Русе следва да бъде осъдено да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00 лв.
Поради това и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.3 АПК Съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-2100004 от
07.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Русе против
“ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД, ЕИК-*********, с което за извършено
нарушение по чл.223 от КТ, вр. чл.2 от Наредба № 7/1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, вр. чл.82, т.5 от Наредба № 8121з-
647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите е наложена “Имуществена санкция” в размер на
2000,00 лв., на осн. чл.413, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА “ЕМЦ Дистрибюшън” ЕООД, ЕИК-********* да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, направените от нея
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд – гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7