Решение по дело №456/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№           /10.08.2018г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретар Венета Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 456 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4449/19.01.2018г. от Г.Х.С. ЕГН ********** и Г.Д.М. – С. ЕГН **********,***, чрез процесуалния им представител адв. Н.Т., срещу решение № 5346 от 20.12.2017г., постановено по гр. дело № 19829/2011г. на Районен съд – Варна, ХL-ти състав, с което е прието за установено, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в ред. ДВ, бр.109/13г.,/ сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Г.Х.С. ЕГН ********** и Г.Д.М. – С. ЕГН **********, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, р-н „Приморски” със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, С.Г.П. ЕГН ********** и С.Г.К. ЕГН **********,*** са били собственици на част от имот с идентификатор по същата КК 10135.2520.2511 с площ от 60 кв. м., заключена между страничните имотни граници на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511 и ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК, съотв. между точките А; Б; Д и С на комбинирата скица към заключението на СТЕ на в. л. Р.П. на л. 136 от гр. дело № 19829/2011 год. на РС – Варна, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от настоящото решение, както и че в Кадастралната карта на гр. Варна, р-н „Приморски”, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка в границата между имоти с идентификатори 10135.2520.2511 и 10135.2520.1820, изразяваща се в неправилно заснемане /включване/ на гореописаните 60 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511, вместо в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.1820.

Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Наведени са следните оплаквания: твърди се, че искът е уважен на непредявено основание, тъй както заявеното с уточняваща молба основание на иска за придобиване на имота по давност не е докладвано от съда и не е прието за разглеждане; решението е постановено след събиране на преклудирани доказателства и при необсъждане на всички доказателства по делото; към момента на одобряване на КК въззивниците са владели спорната част от имота, поради което владението на въззиваемите е прекъснато. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК e постъпил отговор от насрещните страни, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Намират обжалваното решение за правилно и молят за неговото потвърждаване. Претендират присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

            Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова молба подадена от С.Г.П. и С.Г.К., с се иска да бъде прието за установено по отношение на Г.Х.С. и Г.Д.М. - С., че по отношение на имоти с номера 10135.2520.1820 и 10135.2520.2511 по кадастралната карта на гр. Варна, р-н „Приморски”, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, е налице непълнота и грешка в действащата кадастрална карта, в резултат на което се намалява с 60 кв.м. площта на имота на ищците - №10135.2520.1820, която непълнота се съдържа и в ПНИ на СО ”Траката”, одобрен със заповед №РД-1-7706/20 от 24.01.2006год., както и да се определи местоположението на границата между имотите в кадастралната карта в тази й част съобразно фактическото местоположение на оградата между двата имота.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК на район Приморски, гр. Варна, а ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор 10135.2520.2511. За установяване на правата си върху процесния имот ищците се позовават на нот. акт №120, том І, рег. №1089, дело №120 от 2009год, като твърдят, че този имот е идентичен по местонахождение и граници с имота, придобит от техния баща, чрез замяна осъществена през 1971год. Основанието, на което са придобили собствеността е дарение и наследство, и в евентуалност давност.

В депозирания отговор ответниците оспорват иска изцяло. Не оспорват, че ищците са собственици на имот с идентификатор 10135.2520.1820 по КК на район Приморски, гр. Варна с площ от 860 кв.метра. Твърдят, че те в действителност са собственици само на тази част от терена, надлежно идентифицирана с площ и граници по действащата кадастрална карта, одобрена през 2008 година, възпроизвела ПНИ, одобрен през 2006 година, точно повтарящ границите на кадастралния план от 1987 година и с попълване от 1999 година. Оспорват представения към исковата молба констативен нотариален акт, като твърдят, че същият е с невярно съдържание относно посочената в него площ на имота, като тя е неправилно посочена - 920 кв.м. вместо действителната площ на имота от 860 кв.метра. Твърдят, че нито праводателите на ищците, нито те са били собственици на имот с идентификатор 10135.2520.1820 по КК на гр. Варна. Сочат, че от около 30 години имотната граница между двата имота е била трайно установена на място и заснемана във всяко едно графично заснемане. Площта на имота на ответниците не е променяна през годините. Оспорват правото на собственост на ищците върху тази част от ПИ. Сочи се, че за имота на ответниците е налице влязъл в сила ПУП с който имотът е урегулиран по имотните му граници и регулацията е приложена, като действителната площ на всеки от двата имота измерена на място съответства с трайно материализираните граници и е непроменяна във времето. Сочи се, че с извършената подмяна на ограда между двата имота вместо същата да бъде съобразена със съществуващата имотна граница е изградена изцяло в имота на ответниците, с което част от него с площ от около 60 кв. м. е отнета от владението му.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 08.07.1971г. Г. С.К. е придобил от М.Г. А. недвижим имот - лозе, състоящо се от 800кв.м., при граници: път, А.А. и С.Я., ведно с построената върху същото място вила, в замяна на лек автомобил. Г. С.К. е починал на 01.02.1996год. и след своята смърт е оставил за законни наследници Т.Д. К. – съпруга, С.Г.П. – дъщеря и С.Г.К. – син. На 29.12.1996год., Т.Д. К. е дарила на децата си С.Г.К. и С.Г.П. по 1/3 /една трета/ ид.част от лозе с площ от 800кв.м., съставляващо пл.№ 1820 по кадастрален план на местност „Траката”, землище град Варна, при съседи: път, А.А. и С.Я. и по 1/3 ид.част от вилната постройка в мястото. На 05.12.2007год. Г.Х.С. е купил от С.К.С. правото на собственост върху ПИ с площ от 599кв.м., находящ се в град Варна, представляващ имот №2511 по плана на местност „Траката”, при граници по скица: път, дере, ПИ №1819 и ПИ №1820. На 23.07.2009г. С.Г.П. и С.Г.К. са признати за собственици по наследство и дарение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност Евксиноград № 13, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК, с адрес гр. Варна, р-н Приморски, вилна зона Траката, с площ от 920 кв. м. /стар идентификатор 1820/ при съседи: имоти с идентификатори 10135.2520.2511; 10135.2520.9560; 10135.2520.9557 и 10135.2520.1819, ведно с построената в същия поземлен имот вилна сграда, съставляваща обект с идентификатор 10135.2520.1820.3 със застроена площ от 66кв.м. и прилежащо мазе от 20 кв.м. На 26.06.2009 год. на Г.Х.С. е разрешено изграждане на лека ограда с обща височина до 2.20м в ПИ №2511 , кв.109 по плана на СО „Траката” към ПИ -1820 и ПИ -1819 по ПНИ на СО”Траката” и към улицата по имотните граници, изцяло разположена в ПИ №2511, кв.109 по плана на СО”Траката”. На 06.07.2010год. на Г.Х.С. е разрешено да построи жилищна сграда, находяща се в ПИ №2520.2522, кв.109 по ПНИ на СО „Траката”. Със  заповед № КД-14-03-3033/17.11.2011год. на началника на СГКК е отказано изменението на кадастрална граница между поземлени имоти с идентификатори 10135.2520.1820 и 10135.2520.2511 по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Варна , ЕКАТЕЕ 10135, община Варна, одобрена със заповед №РД-18-92 /14.10.2008год. на изп.директор на АГКК.

От заключението на съдебнотехническата експертиза на в. л. В. А., изслушано по гр. дело № 15784/2011 год. по описа на РС – Варна в производство по чл. 207 и сл. ГПК, се установява, че местоположението на полумасивната ограда /представляваща телена мрежа на метални колове/ между ПИ 10135.2520.1820 и ПИ 10135.2520.2511 не съвпада с границите на двата имота по КК на р-н Приморски, гр. Варна. Максималното отклонение е 3,86 м. при т. 2 на приложената към заключението комбинирана скица /л. 37 от гр. дело № 15784/2011 год. на ВнРС/, а при т. 1 на същата скица отклонението е 0,93 м. На същата скица в червен цвят е показано местоположението на съществуващата, констатирана от вещото лице при огледа на място на имотите, полумасивна ограда между ПИ 10135.2520.1820 и ПИ 10135.2520.2511, а в черно – границата между двата имота по кадастралната карта.

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 11.03.2014 год. /л. 134 – 136/ и от изявленията на вещото лице Р. П. в съдебно заседание се установява, че първият план за местността, в който се намират процесните имоти е кадастрален план от 1987 год., за който липсва заповед за одобряването му по реда на ЗЕКРБ /отм./. Планът е попълнен през 1999г. в процеса по изработването на ПНИ на местността, в която попадат двата имота. През 2006 год. със Заповед № РД-1-7706/20 от 24.01.2006 год. на Областния управител на обл. Варна е одобрен ПНИ за с. о. Траката, Варна. Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на гр. Варна. Във всички гореизброени планове фигурират и двата имота, съответно с пл. № 1820 и с пл. № 2511. По всички изброени планове, както и по КК имот с пл. № 1820 е бил с площ от 800 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 860 кв. м. Имот с пл. № 2511 е бил с площ 599 кв. м. по документ за собственост /н. а. № 13/2007 год./ и със същата площ от 599 кв. м. по скица. По всички планове границите на двата имота са отразени без промени – показани са в черно на комбинираната скица към заключението на л. 136 от гр. дело №19829/2011 год. по описа на РС-Варна. Съществуващата на място фактическа граница между двата имота, констатирана при извършения от вещото лице оглед, е нанесена с червена линия на цитираната скица и не съвпада с кадастралната граница, а е изместена на юг от имот с пл. № 1820 /имотът на ищците/ и навлиза в имот пл. № 2511 /имотът на ответника/ на площ от 60 кв. м. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че КК възпроизвежда одобрения ПНИ на с. о. „Траката”, Варна, а ПНИ е изработен във основа на кадастралния план от 1987 год., попълнен през 1999 година в процеса на изработването на ПНИ. Единственото възможно и точно установяване на границите по представените аерофотоснимки би могло да стане чрез възлагане на картиране. Въз основа на тази аерофотоснимка картировачи могат да увеличат процесните имоти и да ги координират правилно.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ /картографска/ се установява, че за изготвянето й официално е закупено от военно формирование 24430 - Троян, Военен географски център, сканирани с прецизен фотограметричен скенер, кадри от аерофилма от 1991г. Тези кадри, сканирани с прецизен модел на аерокамерата, с точност до стотни от милиметъра, фокусното разстояние на аерокамерата е 152.77 милиметра и строгата фотограметрична обработка с лицензирани софтуери за строга фотограметрична и картографска обработка, представя цифрова ортофотокарта с размер на пиксела 33см. върху физическата земна повърхност. При размер на пиксела 33см. не може да се видят ясно бетонови колове на оградата през 1991г., които са 10 на 10 сантиметра, но категорично се вижда граница между почвено-растителната покривка на двата имота, границата е права линия, която съвпада с линията, определена от вещо лице А. и с актуалната скица от АГКК. Информацията е представена и в цифрово допълнение, 3D изображение и анагрифни очила. На първата от петте фигури, които онагледяват експертизата е показана ортофотокартата в пълен общ вид. На фигура две е показано, че размера на пиксела е 33 см. На фигура три, мащаб 1 към 500 е показана информацията от АГКК и двата имота в актуалното им състояние. На фигура четири е показана границата между почвено-растителните покривки между двата имота, контурите са в различни цветове и е обградена за яснота в кафяв правоъгълник /който има за цел само да акцентира къде е границата за точност/. На пета фигура е показана границата с червено, съвпадаща с границата дадена от вещо лице А., нанесена върху ортофотокартата.  Тази червена линия съвпада с границата на почвено-растителна покривка между двама имота и актуалното състояние към момента. На фигура пет, червената линия е това, което е измерил вещото лице А. и към момента съвпада. Границата съвпада с червената линия по фиг. 5 и с кадастралната карта, така както е представена в актуалната схема от АГКК, приложена към експертизата. Видимата тъмна линия между двете кафяви линии на фигура 4, точно съвпада с посочената червена линия на фигура 5.

От показанията на свидетеля Р.Д.Р. се установява, че познава страните по делото от 40 години. Притежава парцел в района от 1981-ва година с № 1105,  местност „Евксиноград”, ул. 13-та на три парцела от тях. С. и С. са децата на Ж. и Д.. Много пъти е посещавал родителите им, събирали се. Съсед на тяхното място от запад е А., от юг югоизток са две жени – С. и М., от източна страна е И. и път, и Ж. и Д.. Не познава ответника Г.. От долната страна на имота на Г. към М. и С. през 1981-ва година имало циментови колове и телена мрежа. Никога не е имало проблеми между Ж. и тези две жени – С. и М., не е чувал. Никога не е имало промени в границата. Някой съборил бетонните колове, които понастоящем са метални. Има специфичен белег - смокиня точно на оградата, от двете страни на телта, приблизително по средата на границата е. Помагал на Ж. да прави ограда към пътя, висока около метър, метър и нещо. След това С. и М. го помолили да им прави и на тях оградата, която била по-ниска, поради което точно където е разликата във височината там е и границата между имотите им.  С. и М.  продали имота на строителна фирма. Видял, че оградата я съборил собственика на парцела отдолу и неговите работници. В парцела на новия собственик има построена сграда преди може би 10-12 години  Имало много овощни дървета и в двата имота. Има лека денивелация на парцелите, защото има дере.

От показанията на свидетеля С.П.С. се установява, че познава С.. Бил работник при него 2010 - 2011г. като багерист. Сега не работи при него. Знае, че има имот на Траката.   Пролетта или есента на 2011 г. правил там изкопна работа на основи и после обратен насип. Изба нямало. Сградата била до пътя може би на около 3-4 метра - достатъчно място да се мине с багер. От горната страна в имота имало малка ниска сграда. Откъм пътя имало бетонна или каменна стена, откъм дерето имало бетонна стена с подпори от гуми. От горната страна, на изток  имало счупени бетонни колчета без тел, от където да минава багера. Бетонна ограда към пътя я съборили за да влязат в имота. В имота където са били колчетата не е виждал хора. Не ги е събарял той тези колчета. Новата къща е на мястото на старата барака. Между изкопа и мястото където били колчетата имало около 3-4 метра Тези два имота са с лице към един и същи път. В този парцел, където работили нямало овощни дървета. В горния имало дървета.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираното оплакване за недопустимост на постановеното решение поради произнасяне на съда по непредявено основание се преценя от настоящия съдебен състав като неоснователно. С уточняваща молба от 07.05.2013г. ищците са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност от 29.12.1996г. до датата на предявяване на иска – 17.10.2011г., към която присъединяват и упражняваното владение от техните праводатели – родители, считано от 1972г. до 29.12.1996г. Уточнението е направено преди първото съдебно заседание /след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане/ и следва да се счете за част от исковата молба, поради което не е необходимо нарочно определение за неговото приемане. Пропускът на съда да докладва и това придобивно основание не рефлектира върху неговото своевременно предявяване.

Целта на производството по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в ред. ДВ, бр.109/13г.,/ сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница между тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни. От съществено значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в кадастрален и регулационен план, но и доколко последващите промени в границата между имотите, вкл. и в последния действащ кадастрален план, са били извършени в съответствие с изискванията на съответния териториално- устройствен закон или се дължат на допусната при нанасянето на границата грешка /в този смисъл и Решение №271/13.05.09г. по гр.д.№240/08г. на ВКС/. С оглед на това и предмет на установяване по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент - одобряване на действащия кадастралния план и начина му на отразяване по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена тази промяна. Това е така, защото кадастралният план следва да отразява пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е установено това право към момента на одобряване на плана е основание за изменение на влезлия в сила кадастрален план. Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по административен ред, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. Ищците са се възползвали от този ред, но са получили отказ. Затова съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В тежест на ищците е, чрез главно и пълно доказване, да установят правото си на собственост на спорната площ към момента на одобряване на кадастралната карта, както и наличието на съществена грешка в КК досежно неправилното заснемане на същата в очертанията на имота на ответниците.

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че праводателят на двамата ищци е бил собственик на имот с пл. № 1820 по неодобрен КП на местност „Траката”, гр. Варна от 1987 год. на площ /по скица/ от 860 кв. м., а праводателката на ответника е била собственик на разположения на юг от имот № 1820, имот с пл. № 2511 с площ от 599 кв. м. Установява се също така, че към 1980 година от праводателя на ищците между двата имота е била поставена ограда от мрежа на бетонни колове и оттогава до одобряването на кадастралната карта на гр. Варна със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, а и понастоящем, имотът на ищците се владее в тези граници – първоначално от праводателя им, а след смъртта му и от тях самите, както и че тази ограда съществува и към настоящия момент на същото място. Така владяната площ от съседния имот с пл. № 2511 съгласно заключенията на двете съдебнотехнически експертизи е 60 кв. м., като владението е продължило повече от 10 години и към момента на одобряването на кадастралната карта са придобили тази част по давност, за което не са съществували пречки. В тази насока съдът кредитира и заключението по назначената трета СТЕ, която категорично и недвусмислено установи, че към 1991г. /датата на аерофотозаснемането/, обективираната на място граница е съвпадала с тази, която е била налична към момента на изготвяне на другите СТЕ през 2011г. Релевираното в жалбата оплакване за прекъснато владение на въззиваемите остана недоказано. Свидетелските показания на водения от тях свидетел сочат за извършване на строителни дейности в имота на въззивниците през 2010-2011г., а жалбата на въззивниците до Прокуратурата е депозирана през 2012г. Установи се, че въззиваемите са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на 23.07.2009гг. през 2009г. Липсват доказателства за осъществявано владение върху процесната реална част от имота от въззивниците от датата на която са придобили собствеността върху имот 2511 до датата на издаване на КНА, които да обусловят извод за прекъсване владението на въззиваемите. Поради това и частта от бившия имот с пл. № 2511 по ПНИ от 2006 год., понастоящем имот с идентификатор 10135.2520.2511 по КК, с площ от 60 кв. м., заключена между точките А; Б; Д и С на комбинираната скица към заключението на СТЕ на в. л. Р. П. на л. 136 от делото, към настоящия момент е собственост на ищците и в кадастралната карта на р-н Приморски, гр. Варна от 2008 год. е следвало да бъде заснета като част от имота на ищците – ПИ с идентификатор 10135.2520.1820, а не като част от имота на ответника – ПИ с идентификатор 10135.2520.2511. Тъй като в кадастралната карта това не е сторено, съдът намира, че е налице грешка в кадастралната основа, която следва да бъде поправена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията му към ДВ, бр.109/13 г., сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

По изложените съображения, предявеният специален установителен иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване, въззивниците следва да заплатят на въззиваемите направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 790 лв.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5346 от 20.12.2017г., постановено по гр. дело № 19829/2011г. на Районен съд – Варна, ХL-ти състав, с което е прието за установено, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в ред. ДВ, бр.109/13г.,/ сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Г.Х.С. ЕГН ********** и Г.Д.М. – С. ЕГН **********, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, р-н „Приморски” със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, С.Г.П., ЕГН ********** и С.Г.К., ЕГН **********,*** са били собственици на част от имот с идентификатор по същата КК 10135.2520.2511 с площ от 60 кв. м., заключена между страничните имотни граници на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511 и ПИ с идентификатор 10135.2520.1820 по КК, съотв. между точките А; Б; Д и С на комбинирата скица към заключението на СТЕ на в. л. Р.П. на л. 136 от гр. дело № 19829/2011 год. на РС – Варна, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от настоящото решение, както и че в Кадастралната карта на гр. Варна, р-н „Приморски”, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка в границата между имоти с идентификатори 10135.2520.2511 и 10135.2520.1820, изразяваща се в неправилно заснемане /включване/ на гореописаните 60 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.2511, вместо в границите на ПИ с идентификатор 10135.2520.1820.

ОСЪЖДА Г.Х.С., ЕГН ********** и Г.Д.М. – С., ЕГН **********,***, да заплатят на С.Г.П. ЕГН ********** и С.Г.К. ЕГН **********,*** сумата от 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: