№ 20896
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110101566 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е приключило с Решение № 1927/3.2.2024 година.
В срока за обжалване на решението – ответникът е депозирал молба с искане за
изменение на решението в частта за разноските, като се иска да не бъдат възлагани разноски
за заплащане от ответника, като се твърди, че след като ответникът е признал иска и не
станал повод за завеждане на делото не се следва да понесе отговорността за разноски.
Съдът е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа, като в указания срок е
постъпил отговор на ищеца, с който се оспорва искането за изменение на решението в частта
за разноските.
При горното съдът за да се произнесе съобрази следното:
По смисъла на чл.248 от ГПК съдът по искане на страните може да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Такова изменение ще касае случаите, в
които съдът е допуснал поради грешка или пропуск да изчисли правилно дължимия се
размер на разноските, или е пропуснал да се произнесе по заявено в срок възражение за
прекомерност, или не е съобразил всички представени по делото доказателства относно
сторените от страната разноски.
Не може да се приеме от настоящия съдебен състав, че ответникът не дължи разноски
платими на ищеца.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Според приетото в решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о.,
преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите
по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника.
Така в последователната съдебна практика се приема / в този смисъл и Определение №
401 от 21.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2024 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. А.,
Определение № 346 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 196/2024 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Н. М., Определение № 1379 от 1.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1965/2023 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев/, че независимо от прекратяване на изпълнителното
производство и заявеното от ответника признание на иска, при наличието на изпълнителен
титул, който се намира в държане на кредитора – не може да се приеме, че е налице
кумулативно изискваната предпоставка за освобождаване на ответника от задължението за
разноски.
Винаги когато изпълнителния лист продължава да се намира в държане на кредитора за
длъжника е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането по изпълнителния лист и не може да са приеме, че кредиторът не
е станал повод за завеждане на производството пред съда. Така съществуването само на
1
възможност независимо от настъпила перемпция или изтекла давност – кредиторът да
образува ново изпълнително производство дава право и обосновава правния интерес на
длъжника да предяви иск по реда на чл.439 от ГПК, какъвто е разглеждания казус.
Налице е трайно установена практика, в това число задължителна по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК /опр. № 277/14.05.14 по ч. г. д. № 2432/14, І ГО, опр. № 300/20.04.12 по ч. г. д. №
245/12, ІV ГО, опр. № 1176/28.12.12 по ч. т. д. № 560/12, ІІ ТО, опр. № 60295/2.08.21 по ч. г.
д. № 1495/21, ІІІ ГО, и др./, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск; правото на страните на разноски
по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК е предпоставено от основателността или неоснователността на
предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение - същото е
поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса отпада с погасяване
от него на задължението, предмет на търсената с иска защита.
Във връзка с изложеното искането за изменение на решението в частта за разноските
следва да се отхвърли, като за ответника съществува възможността по реда на обжалване на
настоящето да постигне изменение на решението в частта за разноските, в случай, че
въззивната инстанция възприеме доводите му, които не се споделят от настоящия съдебен
състав.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх.№ 64412/27.2.2024 година от ответника
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* с искане за изменение на Решение № 1927/3.2.2024
година, постановено по гр.дело № 1566/2023 година по описа на Софийски районен съд в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване -
Решение № 1927/3.2.2024 година, постановено по гр.дело № 1566/2023 година по описа на
Софийски районен съд - в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2