Р Е Ш Е Н И Е
№391 05.11.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и седми септември 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Румен
Арабаджиков
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №445 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на К.Д.С. против Българска народна банка гр. София, с която в
кумулативно съединениe са предявени искове на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627.96 лв, представляващи
законна лихва, от забавено плащане на сумата от 196 000 лв – гарантиран размер
на депозита й в ТБ „Корпоративна Търговска Банка“ АД, в нарушение на чл. 10, т. 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на
депозити. Въз основа на фактически твърдения, че в рамките на пет работни дни,
считано от 20.06.2014 г., когато ТБ „Корпоративна Търговска Банка“ АД уведомява
Българска народна банка за изчерпване на ликвидността и преустановяване на
разплащанията и всички видове банкови операции, е следвало ответника Българска
народна банка като компетентен орган да постанови решение за не наличност на
депозитите. Това решение е условие за възможността да се спази предвиденото в
Директивата изплащане на гарантираните размери в рамките на 20 работни дни,
след установяване не наличността на депозитите. Българска народна банка едва на
06.11.2014 год. е отнела лиценза на ТБ
„Корпоративна Търговска Банка“ АД, а изплащането е започнало на 04.12.2014 год.
Ищецът претендира за периода 30.06.2014 – начален момент, който Българска
народна банка е следвало да извърши констатация за неналичен депозит, и до
04.12.2014 год. - първата дата, на която е предоставен достъп
до гарантирания размер, обезщетение за имуществени вреди от 8 627,96 лв.,
колкото е размера на законната лихва върху гарантираните 196 000 лв.,
представляващи част от сумата на депозита в ТБ „Корпоративна Търговска Банка“
АД.
Претендира се в условията на кумулативно
и субективно съединени искове заплащането обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 000лв. – частично предявени
от иск в размер на 75 006.93лв, която сума представлява разликата между
изплатения гарантиран размер и сумата на
депозита в ТБ „Корпоративна Търговска
Банка“ АД. Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия на
Българска народна банка, състоящи се в отнемане със задна дата на разрешение от
28 март 2014 г., издадено от Подуправителя
на Българска народна банка, с което на ТБ „Корпоративна Търговска Банка“ АД е
позволено да включи в капитала си от втори ред сумата от 35 000 000 евро,
привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен
срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката, в качеството й на
заемател, с „Технологичен център -
Институт по микроелектроника“ АД в качеството на заемодател, както и във
възприети от БНБ методики за оценка на кредитния портфейл, чрез които мерки
банката е доведена до фалит и са създадени условия да бъде обявена в
несъстоятелност, вместо да й се окаже ликвидна подкрепа, както на друга
българска банка. В резултат на предприетите от Българска народна банка действия
в периода 20.06.2014 г. – 06.11.2014 г. ТБ „Корпоративна Търговска Банка“ АД е
обявена в несъстоятелност, което е причината пряко и непосредствено за ищеца да
настъпи невъзможност да се ползва от пълния размер на вложените в депозита суми. Тази
невъзможност се твърди да е сигурна вреда, причинена пряко и непосредствено от
всички действия, които БНБ е предприела в периода 20.06.2014г-06.11.2014г
спрямо ТБ „КТБ“ и които представлявали нарушение на чл. 63-65 ДФЕС, чл.120 ДФЕС
вр. с чл.3 ДЕС, чл.17, чл.52, 53, 54 от ХОПЕС, чл.24 от Регламент ЕС №575/2013г
на ЕП и на Съвета от 26.06.2013г относно пруденциалните
изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, съгласно
който оценката на активите и зад балансовите позиции се извършва в съответствие
с приложимата счетоводна рамка.
Вторият иск се основа още и на твърдението
извлечено от одитен доклад на Сметната палата, представен в резюме към исковата
молба, а именно, че спрямо ТБ „Корпоративна Търговска Банка“ АД не е осъществен
ефективен банков надзор и е налице бездействие на ответника, което е в пряка
причинно следствена връзка с невъзможността на ищеца да се ползва от вложените
по депозита суми в съответствие с гаранциите, които предоставя Директивата. Ищецът счита, че има
право на обезщетение за нарушение на общностни норми с директен ефект, предоставящи субективни права на частно
правни субекти, чрез вменяване задължения на държавата-членка, каквито са
посочените разпоредби на Договорите, и по-специално действията на БНБ за
поставяне на КТБ под специален надзор, преоценка на активите, отмяна на
решението за разрешаване привличането на средства, чрез заем, представляват и
нарушение правото по чл.17 от ХОПЕС. В резултат на нарушението правото му на
собственост върху паричните средства, представляващи сумата над между
гарантирания размер на депозитите. Не се твърди да е отнета възможността да
получи разликата над гарантирания размер.
В отговора против исковата молба са
изложени съображения против пасивната и активната процесуална легитимация на
ответника, съответно по допустимостта на двата обективно съединени иска.
Направено е изрично възражение за погасяване на втората искова претенция –
„искът за разликата”, тъй като е предявен на 21.06.2019 год. след повече от пет
години, считано от 20.06.2014 г. – датата, на която ТБ „Корпоративна Търговска
Банка“ АД е поставена под специален надзор. По метода на изключването е
обоснована тезата, че БНБ е отговорна единствено на основание чл.79 ал.8 от
Закона за кредитните институции, която обаче се отнася до умишлено поведение на
БНБ. След като има специална уредба на отговорността на БНБ, която има
самостоятелен бюджет, който не е част от държавния бюджет и това препятства
възможността да бъде процесуален субституент на държавата, то се налага извода,
че БНБ не може по аргумент от чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, да бъде ответник по иск с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, нито ответник по иск за достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС. Между
вложителите в банките, които са под надзорни на БНБ юридически лица, и
ответника – БНБ, не се създават никакви правоотношения. Единствения
административен акт, който БНБ е била компетентна да издаде според чл.36 ал.2
от ЗКИ преди изменението на същия закон публикувано в ДВ бр.62/14.08.2015г е решението за отнемане лиценза на банката и
този акт е издаден.
Не е налице бездействие от страна на БНБ,
нарушаващо Директива 94/19/ЕО на ЕП и на Съвета от 30.05.94г /Директивата/, тъй
като нито Директивата, нито националния закон за кредитните институции, възлагат
на БНБ компетентността да приеме решение за обявяване не наличност на
депозитите. Такова решение би било нищожно, поради което не е налице
бездействие, осъществяващо достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Съответно и алтернативно, не може бездействието да се състои в не издаване на
административен акт, представляващ волеизявление на компетентния орган. След
като вредите не произхождат от евентуално фактическо бездействие, чиято
незаконосъобразност може да се установи в производството по чл.204 ал.4 от АПК,
то исковата молба следва да се остави без разглеждане.
Искът за разликата е
недопустимо на основание изтекла погасителна давност, а искът за обезщетяване
на вредите от забавено изплащане на гарантирания размер на депозита е
недопустим, защото се твърди, че вредата е резултат на неправомерно бездействие
от страна БНБ да изпълни задължение за установяване неналичност
на депозитите, произтичащо от чл.1 т.3 буква
i от Директивата. Тази
разпоредба обаче не визира правно основание за ангажиране отговорността на
държавата за вреди, причинени на вложителите, когато те са получили обезщетение
или защита, при условията, определени в нея. Съгласно Решение по дело С-571/16г
на Съда на ЕС по делото „Кантарев“ следва да се
приеме, че неналичността на депозитите по Директивата
трябва да се установи с изричен правен акт, съгласно отговора на втори въпрос
по преюдициалното запитване за тълкуване. Дори да се
приеме, че този акт е трябвало да се издаде от БНБ, което се оспорва като
имплицитно включени правомощия, това е акт на орган на държавната власт, поради
което не издаването му представлява мълчалив отказ, а не фактическо бездействие.
След като условието на чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на исковото
производство е отмяна на вредоносния акт, то следва съобразно Решението на Съда
на ЕС по делото Кантарев да се приеме, че искът за
лихва за забава е недопустимо, понеже мълчаливия отказ не е обжалван и отменен.
Искът за лихвата е предявен за периода от 30.06.2014г до 04.12.2014г, а
исковата молба е подадена на 21.06.2019г, поради което също е погасен по
давност на основание чл.111 буква „в“ от ЗЗД – вземанията за лихви се погасяват
в три годишен срок.
По основателността на исковете са изложени
конкретни основания за несъществуване на всеки един от елементите,
представляващи фактически състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – липса на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника, при или по повод
изпълнение на административна дейност, вредоносен резултат и причинна връзка
между поведението на ответника и вредата. Пряко приложимата разпоредба на чл.1
т.3 от Директивата изисква правен акт, а не бездействие, на което се основава първия
иск за лихвата, а между не издаването му и претендираната вреда няма и
причинно-следствена връзка, след като законодателния орган е следвало да
транспонира Директивата и да определи органите, които са компетентни да
изпълняват задълженията свързани със срочното гарантиране на защитения размер
на депозитите. Освен това ФГВБ изплаща главницата, за чието забавено изплащане
се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва. БНБ не дължи
това действие, поради което не носи санкционна отговорност за забавеното му
изплащане. От действията или бездействията на БНБ не може да последва изплащане
на сумите от ФГВБ. Освен това ФГВБ не може да започне изплащане преди отнемане
на лиценза за банкова дейност – чл.23 ал.1 и ал.5 от ЗГВБ. Вреда също така липсва,
тъй като на основание чл.119 ал.5 от ЗКИ по влоговете е начислявана договорна
лихва през целия период до датата на изплащането на гарантирания размер на
депозита. С Решение №82/30.06.2014г на УС на БНБ банката е била поставена под
специален надзор и за целия период до отнемане на лиценза са начислявани лихви,
които са и изплатени. Ищцата е получила всички доходи, които произтичат от
договора за депозит и е претърпяла не вреди, а обратно – получила е ползите.
Ако бъде уважена исковата претенция ще се постигне двойно начислена лихва за
един и същи период върху една и съща сума, което е недопустимо и неоснователно.
Съгласно чл.119 ал.4 от ЗКИ, когато БНБ е упражнила правоомощията
си по чл.116 ал.2 т.2 от същия закон, смята се, че банката не е в забава във
връзка със спряното изпълнение на парични задължения. По аргумент за по-силното
основание, такава отговорност за забава не може да носи и БНБ за собствените си
законосъобразни действия, които са валидно извършени в изпълнение на изричните
законови разпоредби. Механичното изчисляване на вредите като равни на размера
на обезщетението по чл.86 от ЗЗД е неоснователно. По делото К. Съдът на ЕС
приема, че защитата на вложителите изисква влоговете им да бъдат изплатени в
най-кратки срокове, след като станат не налични, за да не бъдат вложителите
лишени от спестяванията си и поради това да не могат да поемат ежедневните си
разходи. Това е резултат на принципа, че вредата следва да е конкретна и реална
неблагоприятна последица, която трябва да бъде доказана, а не презумирана.
Обезщетението е равно на оценката на тази конкретна неблагоприятна последица –
невъзможност за поемане на ежедневни разходи. В исковата молба този факт не се
твърди, нито се представят доказателства за такава нужда от средствата, представляващия
гарантирания размер на депозита. Освен това с Постановление на МРС за
определяне размера на законната лихва се въвежда изискването на Директива
2011/17 ЕС на ЕП и на Съвета от 16.02.2011г относно борбата със забавяне на
плащането по търговски сделки. ЗЗД също предвижда обезщетение за забавено
плащане по договорни отношения. А настоящият иск е предявен на деликтно
основание и обвързването на размера на твърдяната вреда със законната лихва по
чл.86 от ЗЗД, дължима при неизпълнение на парично задължение, произтичащо от
договор е неоснователно. Нормата за отговорност за забавено плащане на парични
суми на договорно основание не може да се прилага като критерий за оценка на
вредите и размер на обезщетението, след като между ответника и ищеца не
съществуват договорни отношения с предмет парични задължения.
На 06.11.2014г БНБ е
издала единствения акт, за който е имала компетентност и след този период не
може да се търси обезщетение на вредите. Съдът на ЕС приема в решението си по
дело С-571/16г, че неправилното транспониране на чл.1 пар.3 буква и от
Директивата може при определени обстоятелства да доведе до отговорност на
държавата –членка. Указано е, че националния съдия следва да прецени кой е
националния орган, който съобразно компетентността си по националния закон, е
извършил нарушение и дали същото е достатъчно съществено, та да следва този
орган да репарира евентуално причинените от нарушението вреди. Преценката за
компетентност следва да се направи при спазване на националното
законодателство.
Искът за разликата е неоснователен поради
това, че не са налице твърдените действия, изразяващи се в нарушение на норми
от Правото на ЕС които имат директен ефект – предоставят права на частно
правните субекти, в случая, срещу държавата. БНБ не е нарушила правото на
собственост върху не гарантирания размер на депозита, доколкото през целия
процесен период ищцата е имала и има вземане към банката, което не е погасено,
не е намаляло, а е било олихвявано през целия период на специален надзор.
Не е налице и не ефективен банков надзор,
като в исковата молба не е посочено конкретно действие правно или фактическо,
което не е било изпълнено от БНБ. Съгласно чл.2 ал.6 от БНБ, надзора върху
дейността на другите банки, се осъществява от БНБ с цел поддържане на стабилността
на банковата система и защита интересите на вложителите тоест касае се за
постигане на цели, а не за конкретни задължения за правни или фактически
действия. Съгласно чл.79 ал.8 от ЗКИ, БНБ и нейните органи не носят отговорност
за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали
умишлено. Нормата защитава надзорния орган и неговите служители от съдебни
искове за извършени действия или бездействия при добросъвестно изпълнение на
служебните задължения. Няма твърдения за
умисъл в исковата молба, нито при проверките на дейността на БНБ е
установено умишлено противоправно поведение на длъжностни лица на БНБ, което да
е във връзка с претендираните вреди. Отделно умисъла следва да се установи по
повод разследване на административно нарушение или на престъпление от
компетентните органи. Следователно твърдението по втория иск е за небрежност
тоест добросъвестност при изпълнението на задълженията по отношение на
претендираната вреда, причинена поради не полагане на дължимата грижа от страна
БНБ при изпълнение на надзорните й функции, а законът изрично забранява такава
отговорност. Освен това чл.79 ал.8 от ЗКИ изключва чл.1 ал.1 от ЗОДОВ по силата
на чл.8 ал.3 от същия закон –явява се специално основание за иск с различен
фактически състав. Съгласно практиката на СЕС по делото С-222/02 правото на ЕС
не предвижда самостоятелна възможност депозантите да търсят отговорност от
банковите надзорни органи за лош или недостатъчен надзор. Прави се възражение и
за изтекла погасителна давност и по този иск. Не е настъпила вреда и по този
втори иск, доколкото вземането на ищцата към КТБ е одобрено и прието в
производството по несъстоятелност. Недопустимо е да получи разликата между
гарантирания и действителния размер на депозита за втори път. От съда се иска да бъде отхвърлени исковете с
присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.
Становището на представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора е за основателност на първия иск за периода до
06.11.2014, а по отношение на втория иск съдът следва да прецени допустимостта
му с оглед висящото производство по несъстоятелност на КТБ, в което се
удовлетворяват вземанията на ищцата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира
за установено следното:
Ищцата е титуляр на безсрочен депозит
в евро, открит на 10.07.2006г и закрит на 04.11.2014г, а общия размер на начислената по него лихва за
периода 21 428.48евро. Безсрочен депозит в лева, открит на 31.08.2010г и
закрит на 04.11.2014г, с начислена лихва за целия перод
в размер на 20 874.46лв. И двата депозита се олихвяват веднъж годишно, с
клауза за капитализиране на лихвата към главницата, поради което КТБ в
несъстоятелност не може да предостави на съда информация за размера на главницата по депозита. На 06.11.2014г за ищцата е
изпратена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000лв
към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ, който е отменен, считано
от 14.08.2015г. В посочената сума се
включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл.23 ал.1 от
ЗГВБ, а именно към 06.11.2014г когато е отнет лиценза на банката. Към датата
06.11.2014г по влоговете на ищцата са налични средства, които представляват
съвкупност от главница и капитализирани лихви, поради което не може да се
удостовери каква част от сумата от 196 000лв представлява главница и каква
част начислени лихви. Възнаградителните лихви за
периода от 20.06.2014г до 06.11.2014г по депозита в евро са в размер на 661.30
евро, а по депозита в лева са в размер на 1703.27лв. Вземането за разликата,
представляваща сумата от 75 006.93лв е включено под номер 3448 в списъка
по чл.66 ал.7 т.1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ в
несъстоятелност , вземания, по които не са направени възражения, обявен в
търговския регистър. Ищцата е включена в първата частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД с приети вземания със
сума в размер на 8 476.89лв под номер 3347 тоест това е изплатения размер
от разликата от 75 0006.93лв, което вземане ищцата има към КТБ АД в
несъстоятелност. Съгласно заключението на СЧЕ сумата на лихвата по чл.86 от ЗЗД
върху 196 000лв за периода от 26.07.2014г до 05.11.2014г е в размер на
5624.60лв, до 04.12.2014г е в размер на 7 208.23лв. Изчисленията са
направени на база на данните за основния лихвен процент, публикувани на
официалната страница на БНБ, лихвена статистика, и след прилагане на правилото от
ПМС №100/29.05.2012г.
На
20.06.2014г БНБ прави прессъобщение, че е получила
писмено уведомление от КТБ за изчерпване ликвидността и преустановяване на
разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание –
изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията с Решение
№73/20.60.2014г на УС на БНБ, КТБ е
поставена под специален надзор. Ограничена е дейността на банката като е
забранено извършването на всички дейности, съгласно лиценз за извършване на
банкова дейност. Видно от основанието и наложената забрана, не остава съмнение,
че БНБ е преценила на 20.06.2014г невъзможността да се изплащат паричните
задължения, които КТБ има по договорите,
по-специално по тези за откриване на депозити. Срокът, в който се спира
изпълнението на всички задължения на КТБ АД е три месеца, което сочи, че
затруднението не е инцидентно и ще продължи поне в този период, определен за
действие на решението. На 30.06.2014г ЕК одобрява схема за подкрепа на
ликвидността в полза на българските банки, представляваща държавна помощ в
съответствие с правото на ЕС, за кредитна линия в размер на 3.3млр лв, в полза
на банковата система на страната ни с цел да се реагира на масовото теглене на
влоговете, принудило българските власти да затворят КТБ. Но държавата помощ,
която ЕК е одобрила касае осигуряване на ликвидността на друга банка, която е
подложена на натиск спекулативен и това е ПИБ АД тоест не се поставя въпроса за
близка ликвидност на КТБ и отпадане на забраната да изпълнява задълженията си. На
25.09.2014г ЕК съобщава на медиите, че е открила процедура за нарушение срещу
България за неправилно транспониране на чл.1 параграф 3 и чл.10 параграф 1 от
Директива 94/19/ЕО – Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите,
както и за не спазване на принципа за свободно движение на капитали, съгласно
чл.63 от ДФЕС. Комисията изпращане официално уведомително писмо до България, с
което поставя началото на предварителната административна фаза в производството
по установяване на нарушение на Договорите от страна държава-членка и условие
за завеждане на иск за нарушение срещу държавата от страна Комисията в Съда на
ЕС. В директивата е предвидена процедура в три стъпки с цел да се даде
възможност на схема за гарантиране на депозитите да изплати вземанията на
вложителите: Компетентния орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим
не е бил изплатен от кредитната институция – в случай БНБ забранява на КТБ да
изплаща депозити, поради изчерпване на ликвидността по смисъла на чл. 42 ал.1
т.2 от ЗКИ /очевидно средствата са изчерпани поради внезапното масово теглене
на депозити/, изрично посочено като основание за решението от 20.06.2014г за
поставяне на КТБ под специален надзор. Тук е мястото да се каже защо БНБ е процесуално
легитимиран ответник и съответно материално правно отговорния субституент на
държавата. Компетентен орган е този, който има правомощието да провери
изплащането на дължими и платими депозити от кредитните институции. Безспорно в
чл. 36 ал.2 т.1 от ЗКИ в ред. Дв бр. в сила от 22.04.2014г в компетентност на
БНБ е предоставена именно преценката по първата стъпка разписана в чл.1
параграф 3 от Директива 94/18/ЕО на ЕП и на Съвета – не се изплащат депозити по
причина свързана пряко с финансовото състояние – в случая изчерпана ликвидност,
за което законосъобразно формиране и поддържане отново БНББ следи, и преценка
на БНБ, че не може да се очаква изплащане на изискуеми парични вземания в
приемлив период. Ето и една от разпоредбите на ЗКИ, които действат след срока
за транспониране на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити,
която противоречи на правото на ЕС и нейното прилагане от националните органи
води до нарушение на правото на ЕС, а дали то е достатъчно съществено и дали
изтичането на срока за транспониране придава пряка приложимост на Директивата,
която по определение не й е присъща, за разлика от Регламента, съответно дали
тази Директива съдържа норма с директен
ефект, който се проявява след срока за транспониране и при бездействие или не
правилно транспониране, и въз основа на тези условия частно правните субекти
могат да се позоват и да искат пряко приложение от съд на норма от Директивата
по техен иск за осъждане на държавата в лицето на компетентния национален орган
да им гарантира удовлетворение на правата или да отстрани вредите от не
осигуряването им, ще се обсъди по-долу. До тук ЗКИ в приложимата към процесния
период редакция визира именно БНБ като компетентния национален орган, което
настоящия съд провери, съобразно националното законодателство. Липсата на правна уредба за издаване на
административен акт за установяване на не наличността на депозитите,
представлява отрицателен факт от състава на извъндоговорната отговорност
държавата за нарушение на Правото на ЕС.
След проверката за не изплащане на дължими и платими депозити,
компетентния орган разполага с пет работни дни – в случая, считано от
20.06.2014г и до 27.06.2014г включително, БНБ е следвало да определи дали КТБ е
неспособна за момента по причини пряко свързани с финансовото й състояние /
идентично с текста на чл. 36 ал.2 т.1 от ЗКИ/, да изплати дължими и платими
депозити в близка перспектива. Тази
преценка очевидно е направена след като има установена забрана да се изпълняват
задълженията, които КТБ има за срок от три месеца. Държавата, съответно нейния
процесуален субституент не могат да се позоват на собственото си неправомерно
поведение, а именно, че самите те не са предприели необходимите мерки, които
със сигурност да постигнат, при това ефективно, вменения от Директивата
резултат. Всеки национален орган прилага правото на ЕС като оставя без
приложение, при това на собствена отговорност, всяка национална норма, която му
противоречи. Нормите на Директивата са действащо право – имат непосредствено
приложение от момента на влизането й в сила. Прякото им приложение е под
условие държавата членка да не предприема мерки, които да осигуряват резултата
– тоест да не транспонира правилно и в срок Директивата. При тези две условия
Директивата следва да се прилага, дори когато не съдържа норми с директен
ефект, чрез съответстващо на нейния резултат тълкуване на националните
разпоредби. Ако такова тълкуване е невъзможно, то националните се оставят без
приложение по силата на примата и дори нормите на директивата да нямат директен
ефект, ще се постигне неговото полезно действие при тяхното приложение. Ако се
касае за норми с директен по изключение ефект, то същият ще се прояви с
изтичане на срока за правилно транспониране на Директивата. И двете положения –
не транспониране в срок и не зачитане на принципа на примата на приложимото
Право на ЕС водят до неговото нарушаване, съответно до отговорност на
Държавата-членка за нарушение на Договорите, респективно до иск на частно
правни субекти за реализиране на отговорността й за нарушение на Правото на ЕС
извършено спрямо тях поради не осигуряване на правата, които са им
предоставени. В случая се касае за отговорност на държавата за вреди от
нарушение на Правото на ЕС – Директивата относно схемите за гарантиране на
депозити, осъществено от ответника БНБ, чрез бездействие да издаде акт в
рамките на 5 работни дни, считано то 20.06.2014г, с който да установи, че КТБ е
неспособна за момента по причини, пряко свързани с финансовото й състояние, да
изплаща дължимите и платими депозити. Третата стъпка в процедурата по чл.1
параграф 3 от Директивата касае състоянието на Фонда за гарантиране на
вземанията да изплати в рамките на 20 работни дни всички депозити, но след като
компетентния орган е взел решението описано по-горе за не наличност на депозитите,
поради липса на ликвидност, която съществува в момента, в който банката вече не
изплаща дължими и платими депозити и няма да се възстанови възможността в
близка перспектива тоест не повече от посочените 20 работни дни по аргумент от
предвидения в Директивата период, в който може депозантите да не получават
изплащане на гарантирания размер на депозитите. В решението на СЕС по делото К.
категорично е дадено задължително тълкуване, че чл.1 параграф 3 буква i от Директивата има директен ефект. В решение
С-571/16 т.1 и т.4 е дадено следното тълкуване: Член 1, точка 3, подточка i) от Директива
94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна
норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да
позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от
късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да
провери, от една страна, дали фактът, че не наличността на депозитите не е
установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че
са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при
обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по
смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка
причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от
вложител като г-н Н. К.. Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно
схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно
което установяването на неналичността на депозитите
зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на
нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези
разпоредби срокове за установяване на неналичността и
за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната
институция да бъде поставена под специален надзор.
Тълкувателната сила на решението на СЕС
задължава настоящия състав да разгледа спора съобразно цитираното тълкуване. От
него следва, че разпоредбите на ЗКИ относно актовете на БНБ след издаване на
които е предвидено изплащане на гарантираните депозити противоречат на
Директивата и е следвало по силата на принципа на примата да бъдат оставени без
приложение след 30.06.2009г, когато изтича срока за транспонирането й. Всеки национален
орган прилага Право на ЕС, а не само националната юрисдикция, когато разглежда
искове основани на директния ефект на норми от Правото на ЕС. Ето защо
възраженията на ответника не са основателни. Относно условията за отговорността
на държавата националния съдия трябва да съобрази Решение по съединени дела
С-6/90 и С-9/90 на Съда на ЕС, което урежда условията за ангажиране
отговорността на държавата от нарушаване на нейни задължения, произтичащи от
Правото на ЕС, по-специално, когато се касае за отговорност да се поправят
вредите на частно правните субекти от не транспониране на директиви. Преди да
се посочи състава на отговорността, изяснен от Решението на Съда на ЕС следва
да се посочи, че и достатъчно съществено нарушение е понятие изяснено от практиката
на Съда на ЕС, а именно: когато защитата на предоставените от Правото на ЕС
права на частните субекти зависи от определено действие от страна на
държавата-членка, извършването на което е условие тези частни субекти да търсят
защита на правата си, включително пред съд, следва държавата-членка да носи
отговорност за обезщетение на вредите от бездействието си. Достатъчно
съществено нарушение на Правото на ЕС е онова нарушение, което лишава напълно
частно правните субекти от възможността да потърсят защита на предоставените им
права тоест пълния полезен ефект на правните норми с директен ефект е
предоставен изцяло във властта на държавата-членка, чрез своите действия, в
това число правни на първо място, да го осигури. Видно от разпоредбите на ЗКИ в
действащата към процесния период редакция, вложителите в КТБ не могат да
предявят претенции за изплащане на гарантирания размер на депозитите в срока,
който Директивата посочва, поради това, че националното законодателство не й
съответства, а компетентния национален орган не зачитайки принзипа
на примата на Правото на ЕС не прилага нормата с директен ефект. Пълната липса
на защита на национално ниво на предоставените от нормата с директен ефект
права е достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. За да е основателен
искът за отговорност на държавата да поправи вредите, които е причинила на
частно правните субекти от не прилагането на правото на ЕС е нужно да се
установи следното: Резултатът предвиден в не транспонираната Директива да се
състои в предоставяне на права на частно правните субекти. Второто е
съдържанието на правата да може да се определи въз основа на разпоредбите на
Директивата. Третото условие е причинно следствената връзка между задължението
на Държавата-членка по силата на Договорите да предприеме всички необходими
мерки, за да осигури изпълнението на задълженията си по договора – в случая
държавата е имала задължение да осигури
правото на частните субекти да получат достъп до гарантирания размер на
депозитите си в срок от 20 работни дни след изтичане на петте работни дни за
установяване с изричен акт на тяхната не наличност. След като Съдът на ЕС по делото К. е дал
задължително тълкуване за това, че Директивата има за резултат предоставяне
права на частно правни субекти тоест нормата е с директен ефект, този резултат
не е постигнат в рамките на срока за транспонирането й, ответника не е зачел
принципа на примата, и частно правните субекти нямат средство за защита на
предоставените им права, то се налага извода не само за достатъчно съществено
нарушение, но и за причинно следствена връзка между нарушението и вредата.
Вредата се състои в лишаване от правото на
достъп до гарантирания размер на депозита, а тъй като се касае за парично
задължение то и обезщетението следва да се определи по правилата на чл.86 от ЗЗД. Паричното задължение е изплащане на гарантирания размер на депозита до
27.07.2014г, поради което след тази дата и до 05.11.2014г, БНБ е в закъснение,
за което дължи обезщетение. Разликата между възнаградителни
лихва – цена по договора за депозит и обезщетяването на вредите от не
изпълнение в срок на парично задължение е отдавна изяснена и безспорна в
правната доктрина и практика, а освен това гарантирания размер на депозита –
предмет на не изпълненото в срок парично задължения, включва и начислената възнаградителна лихва. Ето защо няма обогатяване без основание с изплащане на
обезщетението в размера по чл.86 от ЗЗД. На следващо място неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност в срок от три години, тъй като не
се касае за претенция за лихви, а за обезщетение от не своевременно изпълнение
на парично задължение, представляващо достатъчно съществено нарушение на ПЕС,
което е основание за ангажиране отговорността на ответника. Размерът на
обезщетението няма отношение към давностния срок за неговото претендиране по
исков ред. Ето защо искът за обезщетение от не изплатено в срока по чл.1
параграф трети от Директивата парично задължение, представляващо гарантирания
размер на депозита на ищцата е основателен за сумата от 5624.60лв и за периода
от 26.07.2014г до 05.11.2014г. а в останалата му част за периода до 04.12.2014г
следва да бъде отхвърлен и до сумата от 8 627.96лв. следва да бъде
отхвърлен. След 05.11.2014г е налице действие на компетентния национален орган,
което позволява защита на предоставените от Директивата права.
Втория иск е изцяло неоснователен. Съгласно
т.102 от Решение на Съда по дело С-501/18г, Директива 2001/24 е приложима и към чисто
вътрешна ситуация, какъвто е настоящия случай, поради липсата на трансграничен
елемент. Оздравителните мерки по смисъла на чл.2, тире седмо от Директива
2001/24 за временно преустановяване на плащанията, представляват прилагане на
правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Поради това те
трябва да са съобразени с основните права, прогласени в Хартата, и в частност с
правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от нея. Поради не
абсолютния характер на правото на собственост,
е допустимо да бъде ограничавано
в съответствие с чл.52 ал.1 от ХОПЕС с
мерки, които са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на правото на
собственост, при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и
действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Тук следва да
се каже, че описаните в исковата молба решение на БНБ да отмени предходното си
разрешение за привличане на заем в размер на 35 000 000 евро не може
да бъде разглеждано като действие, което е способно да бъде пряка причина за
липсата на ликвидност на КТБ. Това решение на БНБ следва във времето датата
20.06.2014г, когато поради не ликвидност на КТБ е предприета мярка за поставяне
под специален надзор с разпореждане за спиране на плащане на задълженията,
която представлява мярка по смисъла на чл.2 тире седмо от Директива 2001/24.
Решение от 30.06.2014г на БНБ, за намаляване на лихвените проценти по депозити
до средния им пазарен размер за банковата система е мярка в общ финансов
интерес, която е предвидена в закон и която няма способността пряко и
непосредствено да доведе КТБ до банкова несъстоятелност, поради това, че
намалява размера на нейните задължения по възнаградителните
лихви, които дължи. Тази мярка е предвидена в закон, не засяга основното съдържание
на правото на собственост, доколкото не отнема предмета му, нито намалява
неговия размер, а ограничава бъдещите граждански плодове от главницата по
депозита, но в полза на по-висш обществен интерес, който отговаря и на
поставените общи за ЕС цели – финансова стабилност на банковата система. Към
вътрешната ситуация правото на ЕС се явява относимо, съгласно посоченото
тълкувателно решение на Съда от 25.03.2021г, макар и не пряко приложимо, за
разлика от основанията за уважаване на първия иск, поради което националния
закон следва да бъде тълкуван в съответствие с Директива 2001/24, а конкретните
мерки на БНБ, които ищецът сочи, като представляващи прилагане на правото на ЕС
да бъдат преценявани за съответствие и с посочените норми от ХОПЕС. Такова несъответствие
би могло да бъде основание за ангажиране отговорността на държавата за
нарушение на Правото на ЕС, но само ако са налице посочените в т.109 от
Решението на Съда по дело С-501/18г. Както се посочи и по-горе, не
пропорционална намеса в същностното съдържание на правото на собственост не се
установява от визираните в исковата молба правни действия на ответника БНБ,
които целят не да доведат до несъстоятелност КТБ, а да предотвратят
настъпването на този риск. По малко обременителната мярка е временното
преустановяване на плащанията, намаляването на лихвените проценти по
депозитите, включително. По отношение на твърденията, че не е била налице
необходимост от поставяне на банката под специален надзор и така се нарушават
нормите на чл.63-65 ДФЕС следва да се каже, че никой не може да предявява чужди
права пред съд на първо място. Разглеждани като основания могат да бъдат само
онези факти по исковата молба, които касаят мерки по прилагане на норми от ПЕС,
предвидени с цел защита на общия финансов интерес и интересите на депозантите –
цитираните по горе две Директиви на ЕП и на Съвета. Ето защо и намесата в
правото на собственост се разглежда, доколкото оздравителната мярка за спиране
на плащанията пряко и непосредствено засяга достъпа до депозитите на ищеца. Що се отнася до общо изложените оплаквания за
не осъществен ефективен и ефикасен банков надзор, следва да са каже, че той е
предвиден в обществен интерес, и националното приложимо право, което като чл.78
ал.9 от ЗКИ не предоставя право на иск за обезщетяване на вредите на частно
правния субект от неговото не
упражняване, не представлява нарушение на Правото на ЕС – делото С-222/02 на
Съда на ЕС – ПЕС не регламентира самостоятелна възможност за депозантите да
търсят отговорност от банковите надзорни органи за лош или недостатъчен надзор.
В този смисъл доводите на ответника са напълно основателни. Ето защо и настоящия състав, ръководейки се
от решението по дело С-501/18г на Съда разглежда като основания за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изложените в исковата молба оплаквания за не пропорционална намеса
в правото на собственост, осъществена от надзорните мерки по смисъла на
Директива 2001/24 на ЕП и на Съвета, която не се установява с оглед
предприемането в защита на общия финансов интерес, за чиято охрана те
представляват средство, а необходимостта от неговата защита е установена още на
20.06.2014г, с оглед изложените мотиви по първия иск – липса на ликвидност за
изплащане на дължими и платими задължения, които КТБ АД има към трети лица.
Разноските на ищеца с в размер на 10лв,
от които следва да се присъдят 5.29лв съобразно уважената част. Разноските на ответника са в размер на 2 692.80лв.
, от които му се следва сумата от 1267.70лв, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Българска народна
банка на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на К.Д.С. ЕГН **********
сумата от 5624.60лв / пет хиляди шестстотин двадесет и четири и шестдесет/,
представляваща обезщетение за вреди от забавено изплащане на сумата от
196 000лв /сто деветдесет и шест хиляди/ в периода от 26.07.2014г до 05.11.2014г.,
представляващо нарушение на чл.1 параграф три буква „i“
от Директива 94/19 на Европейския парламент и на Съвета, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за периода от 06.11.2014г до 04.12.2014г и за разликата до
сумата от 8 627.96лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С.
против Българска народна банка иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за вреди частично в размер на 2000лв /две хиляди/ от
пълния размер на сумата от 75 006.93лв, причинени от нарушение на Правото
на ЕС при поставяне на КТБ АД под специален надзор и отнемане на лиценза за
извършване на банкова дейност.
ОСЪЖДА Българска Народна
Банка да заплати на К.Д.С. ЕГН ********** сумата от 5.92лв / пет и деветдесет и
две/, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА К.Д.С. ЕГН **********
да заплати на Българска Народна Банка сумата от 1267.70лв / хиляда двеста
шестдесет и седем и седемдесет/, представляваща разноски по делото и
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: