Р Е Ш Е Н И Е
№ 1000/10.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по КАНД № 1112 по описа
на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Районно
управление гр. Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик против Решение №
97/07.08.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 90/2020 г. по описа на Районен съд
гр. Панагюрище.
С оспореното решение е отменено Наказателно постановление
№ 20-0310-000376/15.04.2020 г. на Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР
гр. Пазарджик, с което на И.Д.Ф. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер
на 50 лева, на основание чл. 178 Е от ЗДвП, за нарушение на чл. 94, ал.
3 от същия закон.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд и да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
Ответникът – И.Д.Ф., редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 7978/11.11.2020
г., с което адв. К., по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената жалба и потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик
счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Моли се да се
остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на районния съд.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите
на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Жалбоподателят И.Д.Ф. ***. През месец март 2020 г. той редовно
паркирал собствения си лек автомобил „****“ с ДК№ РА ***, пред дома си, върху тротоара.
Тъй като тротоарът не бил достатъчно широк, жалбоподателят паркирал автомобила си
успоредно на оста на пътя, по такъв начин, че десните му гуми били на пътното платно,
а в лявата си част автомобила бил почти плътно до сградата (собствения му дом).
По този начин движението на пешеходците по тротоара било невъзможно. Освен това
по улицата нямало пътни знаци, които да указват възможност за паркиране на тротоара.
На 18.03.2020 год., около 18,55 часа жалбоподателят бил паркирал
автомобила си „****“ с ДК№ РА **** по гореописания начин. Неговият съсед И. К. Ф.
решил да направи снимка на неправилното паркиране чрез мобилния си телефон, което
и сторил. Така И. К. Ф. постъпил и на 13.03., 14.03., 17.03., 18.03., 19.03.,
23.03., 24.03., 25.03. и 27.03. 2020 г., на които дати жалбоподателят бил паркирал
автомобила си по същия начин. След това И. К. Ф. запаметил снимките на диск и ги
разпечатал на хартиен носител, след което ги изпратил на вниманието на Министъра
на вътрешните работа за вземане на отношение. Изпратените материали били изпратени
от МВР на Директора на ОДМВР Пазарджик, а оттам - на РУ Панагюрище. Преписката била
разпределена за работа на св. Р. В., който извикал И. К. Ф. и му снел писмено обяснение
по случая ( л. 6 в делото). След като И. К. Ф. споделил на св. В., че е направил
снимките с мобилния си телефон, св. В.му поискал телефона и внимателно прегледал
хронологията на чата. Свидетелят В. установил, че датите и часовете, за които И.
К. Ф. твърдял в обясненията си, че жалбоподателят е паркирал на непозволено място
пред дом № **на улица „***“ в град Панагюрище напълно съвпадали с видяното от него
на електронния носител. Ясно се виждал и лекия автомобил „****“, както и и регистрационния
му номер: „РА ***“. При така установеното св. В. установил собственика на автомобила
в лицето на жалбоподателя и му предоставил да попълни декларация за ползването на
автомобила. Жалбоподателят попълнил декларацията (л. 5 в делото), като потвърдил,
че на 18.03.2020 г. автомобилът му „****“ с ДК№ РА *** се е управлявал от него.
При това положение св. В. съставил против жалбоподателя АУАН, с който му вменил
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДП. Актът е предявен и връчен на нарушителя без
възражения.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
районният съд неправилно е приел, че по делото не са събрани безспорни
доказателства, от които да се направи категоричен извод за извършено нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Съдът е приел в мотивите си, че нито актосъставителят,
нито свидетелят А. са възприели непосредствено и лично извършеното административно
нарушение на процесната дата-18.03.2020г., а формирането на волята им е осъществено
въз основа на създадени от трето на процеса лице, визуални доказателства, изработени
без съобразяване със законовите изисквания за изготвяне на годни доказателствени
средства.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на районния съд,
с които е отменено издаденото наказателно постановление. Касационната инстанция
счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление
е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на полицейския
служител св. Василев, тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано
от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския служител
и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва
нарушение, което иначе той не е извършил. Освен това показанията на свидетеля В.
се подкрепят от писмените обяснения на И. К.Ф. (л.6 в делото), от декларацията на
жалбоподателя на лист 5 в делото.
При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
запълва състава на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Доколкото наложеното на жалбоподателя
наказание глоба е в минимално предвидения размер, съдът намира, че размерът
правилно е определен в законоустановения минимум и с налагането му ще се
постигне целта на закона.
Предвид на това, съдът намира, че жалбата е основателна,
поради което решението на районния съд ще следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да се потвърди оспореното наказателно постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 97/07.08.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 90/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Панагюрище, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0310-000376/15.04.2020 г. на Началника на РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик,
с което на И.Д.Ф. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 50 лева, на
основание чл. 178 Е от ЗДвП, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от същия закон.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ
: 1./п/
2./п/