Р Е Ш Е Н И Е № 1
гр.Оряхово, 03.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 15.12.2017г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№438/2016г. по описа на РС – Оряхово, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от П.Я.С.,
ЕГН:********** с адрес *** иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от
ЗС, против Община Мизия, представлявана от д-р Виолин Крушовенски в качеството
му на кмет, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик
по силата на покупко - продажба на недвижим имот от 70 кв.м., представляващи
част от УПИ XIV по действащия регулационен и кадастрален план на
гр.Мизия, представляващ част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по покупко – продажба №67, том 1, дело
№73/1968г. по описа на РС – Оряхово, а именно на къща с дворно място от 1500
кв.м., находящо се в с.Букьовци до съседи, както следва – от север наследниците
на Никола Романов, от изток – Тодор Тонов С.,*** от запад Янкул Влъчков,
съставляващо парцела XVI, в кв.88 по регулационния
план на селото, обособено от цяло дворно място от 9740 кв.м., представляващо по
стария регулационен план на селото парцела X
в кв.IV, както и за приемане за установено спрямо ответника, че
ищецът и наследниците на Янкул Влъчков Дренкин са собственици по силата на
покупко – продажба и наследяване от праводателя Янкул Влъчков Дренкин, в
евентуалност, че ищецът е собственик на основание придобивна давност, с оглед
упражнявано владение от наследодателя му, считано от придобиването му през
1947г. до смъртта му, а след това и от ищеца до датата на предявяване на
исковата молба на недвижим имот извън регулация, с обща площ от 4616 кв.м. / по
цифров модел /, попадащ в ПИ №000514 по КВС на гр.Мизия, представляващ част от
недвижим имот , обективиран в нотариален акт за покупко – продажба №15, том 1,
дело №16/1947г. по описа на РС – Оряхово, а именно – къща и други постройки с
дворно място от 9740 кв.м. в с.Букьовци, до съседи Никола Ценов, Тодор Тонов С.
и от двете страни улици по плана, парцела X
в кв.IV.
В подкрепа на иска са представени
писмени доказателства.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е наследник на Янкул Вълчков Дренкин – б.ж. на гр.Мизия,
обл.Враца.Сочи се, че с нотариален за покупко - продажба акт №15, том – 1, дело
16 от 1947г. на РС – Оряхово, баща му Янкул Дренкин е закупили дворно място, с
площ от 9740.00 кв.м. в с.Букьовци, понастоящем – гр.Мизия, ведно с построените
в него къща и други постройки, урегулирано в парцела Х, кв.IV,
при съседи – Никола Ценов, Тодор С. и от две страни улици.
Сочи се, че с
нотариален акт №67, том – 1, дело 73 от 1968г. на РС – Оряхово баща му, му е
продал част от горепосочения имот в размер на 1500.00 кв.м., ведно с построена
в него къща, урегулиран в парцел XVI, в кв.88 по
регулационния план на с.Букьовци, понастоящем гр.Мизия, при съседи:от север -
наследниците на Никола Ценов, от изток – Тодор С.,*** от запад – продавача –
Янкул Влъчков.
Ищецът твърди, че
като собственик и наследник на своя баща Янкул Влъчков, който починал през 1981г.,
единствен е владял и ползвал целия имот, и е поддържал сградите в него.Посочва,
че имотът е заблатен, поради което в
продължение на години насипвал земна маса и го подравнявал, а в част от имота
посадил многогодишни земеделски култури.
Сочи се още, че
частично през процесния имот е бил направен проект и била трасирана улица,
наименована „ Милин камък „, собственост на Община Мизия, като по този начин
ул. „ Любен Каравелов „ и ул. „ Милин камък „ се пресичали пред неговия имот.
През 2014г. ищецът
решил да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост на процесния
имот, в резултат на което подал заявление в Община Мизия.Именно тогава разбрал,
че част от имота е изведен извън регулация, попада в земеделски земи и е
собственост на общината.Било извършено геодезическо заснемане и изготвен
технически отчет от „ ЦЕИС „ ООД – гр.Враца.От общината му отказали издаването
на документи, необходими му за снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост на процесния имот от 9740.00 кв.м., от който да бъде извадена
частта, отредена за улица.
Ищецът твърди, че от
придобиването на имота до настоящия момент, първо неговите предци, а след това
и той, не са преустановявали владението, ползването и поддръжката на имота и
насажденията в него, винаги са го владели като собствен по силата на
горепосочените н.а., имотът не е бил одържавяван и не е включван в ТКЗС или
други подобни организации, и винаги е бил тяхна собственост и владение.Полагал
е грижа за сградите, постоянно е влагал средства в поддръжката им, обработвал е
дворното място, което частично оградил с бетонни колове и телена мрежа.Твърди,
че до сега никой не е изявявал каквито и да било претенции към процесния имот,
както и, че всички живущи в квартала знаят, че той е негова собственост.
Счита, че Община Мизия
неправомерно е извадила от регулацията на гр.Мизия собственото му дворно място
и построените в него жилищни сгради и стопанска постройка.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.В отговора се сочи, че не
може да бъде взето становище по отношение на исковата молба, тъй като петитума
на същата не бил достатъчно ясно формулиран, за да се установи за кой, кои
имоти или части от имоти се отнася, както и поради факта, че не е
конкретизирано основанието, а именно – покупко – продажба, наследство или
давност, на което ищецът се основава, за да обоснове личния си интерес за
депозиране на исковата молба.Сочи се, че с оглед гореизложеното, не е възможно
да се установи дали ищецът еднолично или с други наследници на Янкул Вълчков Дренкин
е собственик / съсобственик на имот или части от имот /.
В откритото съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител адв.Цецко Кривачков поддържа предявения иск.Ответникът
не се явява и не се представлява.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко –
продажба №15, том 1, Р.№64/1947г., дело №16/1947г. на Емил Костов Дочев,
нотариус при Оряховския областен съд, на 21.01.1947г. Вълчко С. Ганов по
занятие земеделец, чрез пълномощника си адв.Петър Тодоров – в качеството си на
продавач и Янкул Вълчков С. по занятие земеделец и в качеството си на купувач,
продал на Янкул Вълчков С. следния недвижим имот – къща и други постройки с
дворно място от 9,740 кв.м. / девет хиляди седемстотин и четиридесет квадратни
метра / в с.Букьовци до съседи – Никола Ценов, Тодор Тодоров С. и от две страни
улици по плана, парцела Х / десета / в квартал IV / четвърти /, срещу труда и
грижата, които купувачът е положил за гледането и издръжката на продавача до
днес и такива, които ще положи до смъртта му и които по взаимно съгласие
оценяват за 150000.00 лева.
Посочено е, че при издаването на
нотариалния акт са били предоставени, както следва – нотариален акт от№52, том VII – ми от 24.12.1946г. и записка за
вписването на оряховския нотариус, с което се установява, че имота принадлежи
на продавача.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по покупко – продажба №67, том 1, дело №73/1968г. на
Оряховски народен съдия, на 01.03.1967г. Янкул Влъчков Дренкин, в качеството му
на продавач, продал на ищеца П.Я.С., в качеството му на купувач собствената си
къща с дворно място от 1500 кв.м. / хиляда и петстотин квадратни метра /,
находящо се в с.Букьовци, Врачански окръг до съседи – от север – наследниците
на Никола Романов; от изток – Тодор Тонов С.;*** от запад – продавача Янкул
Влъчков, което съставлява парцела XVI / шестнадесета / в квартал 88 – ми
/ осемдесет и осми / по регулационния план на селото.В акта е уточнето, че
продаваемата дворна парцела е обособена от цяло дворно място от 9740 кв.м. /
девет хиляди седемстотин и четиридесет кв.м. / до съседи на цялото – Никола
Цонов, Тодор Тонов С. и от две страни улици, съставляващо по стария
регулационен план на селото парцела Х / десет / в квартал IV – ти / четвърти / по плана.Къщата и
дворното място от 1500 кв.м., били продадени за сумата от 2550.00 лева, които
продавачът е получил в брой от купувача.
Посочено е, че за изготвянето на
нотариалния акт са били представени следните документи – нотариален акт за
собственост №15, том 1 от 21.01.1947г. на нотариуса при Оряховския областен съд
и скица на техническа служба при СОНС – с.Букьовци.
По делото е представена скица на
оряховско околийско инжинерство №4 от 01.06.1955г.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх.№557/07.10.2016г. на Община Мизия, наследници
на Янкул Вълчков Дренкин, ЕГН:**********,***, починал на 21.02.1981г. са
синовете му П.Я.С., ЕГН:**********, Вълчко Я.С., ЕГН:**********, починал на
21.01.1990г. и Нино Я.С., ЕГН:**********, починал на 05.07.2006г..
Синът на общия наследодател Вълчко Я.С.,
ЕГН:**********, починал на 21.01.1990г., оставил законни наследници сина си
Бойко Влъчков Я., ЕГН:********** дъщеря си Галинка Вълчкова Митова, ЕГН:**********.
Синът на общия наследодател Нино Я.С.,
ЕГН:**********, починал на 05.07.2006г., оставил законни наследници съпругата
си Иванка А. Спасова, ЕГН:**********, сина си Ангел Нинов С., ЕГН:********** и
дъщеря си Нина Нинова Мирчева, ЕГН:**********.
От представеното по делоно
Удостоверение с изх.№АБ.У-63/10.04.2017г. но Община Мизия се установява, че
имот с кадастрален №1607 по кадастралния и регулационния план на гр.Мизия е
записан както следва:
1.На основание нотариален акт №15,
том 1 от 1947г., на името на наследниците на Янкул Вълчков Дренкин е останало
записано дворно място, съставляващо УПИ Х в кв.№4, с площ от 9740 кв.м. по
действащия регулационен план на с.Букьовци от 1909г..
Имотът описан в този нотариален акт,
е идентичен с имот с кад.№1607, представляващ УПИ XIII и част от УПИ XIV, както и улица и част от имота извън
регулация, с обща площ от 6933 кв.м. / по фиров модел / по действащия
регулационен и кадастрален план на гр.Мизия.Останалата част извън регулация,
попада в ПИ №000514 по КВС на гр.Мизия.
2.На основание нотариален акт №67,
дело №73 от 1968г. на името на П.Я.С. е записано дворно място с площ от 1500
кв.м., съставено от УПИ XVI, кв.88, обособен от цялото дворно
място от 9740 кв.м., по регулационния план на с.Букьовци от 1967г..
Имотът описан в този нотариален акт
е идентичен с имот, съставен от УПИ XIII и част от УПИ XIV с площ от 1570 кв.м. / по цифров
модел / по действащия регулационен и кадастрален план на гр.Мизия.
3.По действащия кадастрален и
регулационен план на гр.Мизия, одобран със Заповед №629/24.06.1985г., имот с
кад.№1607, с обща площ от 6933 кв.м., съставен от 747 кв.м. в регулация,
предвидени за улица, за която не е провеждана процедура по отчуждаване и не е
приложена регулацията; 1570 кв.м., представляваща УПИ XIII и част от УПИ XIV.Останалата част с площ 4616 кв.м. е
изключена от регулацията на гр.Мизия.
Имота има следните съседи – улица;
имот с кад.№501.1854, УПИ ХII, кв.88, собственост на Валентин
Влъчков Тодоров; имот с кад.№501.1360, УПИ
XIV, кв.88,
собственост на Ивайло Богомилов Динков.
Видно от представеното по делото удостоверение
за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№**********/07.04.2017г. на
Община Мизия, П.Я.С., като собственик на имот с партиден №3710231923001,
находящ се в 3330 гр.Мизия, ул. „ Любен Каравелов „ №74, планоснимачен номер
1607 от 1985, кв.88, УПИ парцел 13, с данъчна оценка 7849.70 лева, състоящ се,
както следва - от едноетажно жилище, с площ 76,00 кв.м.; гараж от един етаж с
площ от 18,00 кв.м.; едноетажно жилище с площ от 40,00 кв.м.; второстепенна
едноетажна постройка с площ от 40,00 кв.м.; второстепенна едноетажна постройка
с площ от 02,00 кв.м. и земя, с площ от 1500, 00 кв.м., няма непогасени данъчни
задължения.
Видно от представеното по делото
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№**********/07.04.2017г.
на Община Мизия, Община Мизия, като собственик на имот, находящ се в 3330
гр.Мизия, в местността „ Копривеница „, идентификатор №000514, представляващ
земеделска земя пасище, категория 5 – та, с площ от 7516.00 кв.м. и с данъчна
оценка от 395.70 лева, няма непогасени данъчни задължения.
Видно от представеното по делото
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с
изх.№**********/07.04.2017г. на Община Мизия, Община Мизия, като собственик на
имот, находящ се в 3330 гр.Мизия, в местността „ Копривеница „, идентификатор
№000511, представляващ земеделска земя ниви, категория 5 – та, с площ от
5458.00 кв.м. и с данъчна оценка от 722.10 лева, няма непогасени данъчни
задължения.
Видно от техническия отчет за
геодезическо заснемане на реални граници на имот, собственост на наследниците
на Янкул Влъчков С. ***, с възложител ищеца, а изпълнител „ ЦЕИС „ ЕООД,
гр.Враца, имота, собственост на наследниците на Янкул Вълчков С. се намира в
югозападната част на гр.Мизия.Посочен е нотариалния акт от 1947г., както и
приложената по делото скица на имота от 1955г., издадена от Окръжно околийско
инжинерство гр.Оряхово.Сочи се, че последният е идентичен с УПИ Х, кв.4 по
тогава действащата регулация на населеното място.В имота има и жилищни и
стопански постройки.Също така е посочено, че част от имота попада в
регулационните черти на гр.Мизия по сега действащата регулация.
С Акт №1384 за публична общинска
собственост, съставен на 10.10.2014г., поземлен имот №000514, НТП „ Пасище,
мера „, с площ от 7,516 кв.м., 5 – та категория, в местността „ Копривеница „ в
землището на гр.Мизия, с начин на възстановяване – НГ и с данъчна оценка 337.10
лева, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно
решение от 26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със
Заповед №109/27.03.2012г. на директора на ОДЗ – Враца и решение
№108№28.06.2012г. на Общински съвет – Мизия, имотът се управлява от кмета на
общината на основание чл.12, ал.5 от Закона за общинската собственост, имотът е
актуван като общинска публична собственост.
С Акт №1383 за публична общинска
собственост, съставен на 10.10.2014г., поземлен имот №000511, НТП „ Нива „, с
площ от 5,458 кв.м., 5 – та категория, в местността „ Копривеница „ в землището
на гр.Мизия, с начин на възстановяване – НГ и с данъчна оценка 615.10 лева, на
основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение от
26.03.2012г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед
№109/27.03.2012г. на директора на ОДЗ – Враца и решение №108№28.06.2012г. на
Общински съвет – Мизия, имотът се управлява от кмета на общината на основание
чл.12, ал.5 от Закона за общинската собственост, имотът е актуван като общинска
частна собственост.
Видно от удостоверение за
характеристики на имот в землището на гр.Мизия, ЕКАТТЕ:48043,
изх.№338-2/29.03.2017г. на ОСЗ – Оряхово, в картата на възстановената
собственост на гр.Мизия, фигурира имот, собственост на гр.Мизия №000512, с
начин на трайно ползване – др.селищна територия, с площ 0,524 дка.
Видно от удостоверение за
характеристики на имот в землището на гр.Мизия, ЕКАТТЕ:48043,
изх.№338-1/29.03.2017г. на ОСЗ – Оряхово, в картата на възстановената
собственост на гр.Мизия, фигурира имот, собственост на гр.Мизия №000353, с
начин на трайно ползване – жилищна територия, с площ 2925.907 дка.
От заключението на вещото лице се
установява следното:
За гр.Мизия и с.Букьовци, което
влиза в територията на гр.Мизия, за процесните терени има три регулационни и
кадастрални планове.Първият план е одобрен 1909г., като трудно се чете платното
на плана, но същият се съхранява в Техническата служба на общината.По този план
процесния терен представлява част от УПИ Х, кв.4 / скица №3 към заключението /,
като измерено графично площта на УПИ Х е 2448 кв.м..На основание този
регулационен план е бил издаден нотариалният акт от 1947г., като той е действащ
към годината на издаване на акта.По разписен лист към този план УПИ Х, е
собственост на дядото на ищеца – Влъчко С..Уточнено е, че не са описани всички
стари нотариални актове.Съседи са описаните в нотариалния акт – Никола
Ц.Романов от север, улици от две страни и частни лица от изток.В нотариалният
акт от 1947г. е вписана площ над 9 дка.Вещото лице е уточнило, че не може да
отговори защо е вписана такава площ, като предполага, че явно дворното място е
било извън границите на УПИ Х, кв.4, но на плана не могат да се видят границите
на дворно място от 9740 кв.м..
Вторият план на гр.Мизия е одобрен
1967г. и на негово основание е бил издаден нотариалният акт от 1968г..този план
е същият като регулационния план на гр.Мизия, действащ към момента, като
процесният терен в регулацията е УПИ XVI, с площ 16-7, кв.88, като до
границите на този имот е отразено течението на реката.Отново не е отразен на
регулационен план дворно място от 9740 дка, но пък много ясно в нотариалните
актове е описано, че такова място реално съществува по технически данни.
По разписен лист на последнодействащ
регулационен план на гр.Мизия има вписване на нотариалния акт от 1968г..
През 2014г. е било извършено
геодезическо заснимане на процесния терен от правоспособно лице – геодезист.В
обяснителната записка на това заснемане е посочена скица от Окръжно околийско
инжинерство гр.Оряхово от 1955г., за която вещето лице е посочило, че не е
приложена в делото, а и такава не е открило.Сочи се, че заснимането е било
извършено по съществуващи на място ограда или трайни знаци, т.е. така се ползва
мястото, като тази ограда съществува и към датата на заключението.Площта на
терена, получен при това геодезическо заснимане е 6933 кв.м., а не 9740 кв.м.,
както е вписано в нотариалните актове от 1947г. и 1968г..
Вещото лице е извършило съпоставка
между геодезическото заснимане по трайни знаци / нанесено след това в
действащия регулационен и кадастрален план на гр.Мизия / и прилага нова скица,
обозначена под №2.Посочило е, че площта от 6933 кв.м. попада, както следва:
- означеното с буква „ А „ – част от
УПИ ХIV – 1360,
кв.88 / на север / - 208 кв.м.;
- означеното с буква „ Б „ – целият
УПИ ХIII – 1607,
кв.88 – 1361 кв.м. / собственост на П.Я. /;
- означеното с буква „ В „ – път,
граничещ от запад с УПИ ХIII – 1607, кв.88 – 778 кв.м.;
Тези три точки към момента са част
от регулацията на гр.Мизия, с обща площ от 2347 кв.м..
- означеното с буква „ Г „ – имот с
кадастрален №547.1 от КВС, с площ от 429 кв.м.;
- означеното с буква „ Д „ – имот с
кадастрален №0.512 от картата на възстановената собственост на землището, с
площ 524 кв.м., в който имот попадат стопанските сгради на П.Я.;
- означеното с буква „ Е „ – част от
имот с кадастрален №0.511 от КВС, с площ 3559 кв.м.;
- означеното с буква „ Ж „ – малка
част от 74 кв.м. се засяга част от полски път, имот №0.513;
Тези части от имота са извън
регулация и са с обща площ от 4586 кв.м.. Всички имоти извън регулация са
собственост на община Мизия.
При образуване на ТКЗС са били земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ или полски път на общината.След изтичане на 10 – годишния
срок от изготвяне на плана за собственост, са собственост на община
мизия.Полският път, който се засяга минимално, е общинска собственост съгласно
Закона за общинската собственост.
Няма запазени данни в община Мизия,
имотите извън регулация да са включвани в ТКЗС или други стопански
организации.Те са до течението на р.Скът и не могат да бъдат включени в
селскостопански блокове.Няма данни имотите да са отчуждавани.Около имотите има
полски път, няма друга изградена инфраструктура.Пътят, който е на запад от УПИ
ХIII – 1607 и е
краен за регулацията, означен с буква „ В „ на скица №2, не е приложен на
място, а това е част от дворното място или обработваем терен.
В заключение е посочено, че имот с
площ 9.74 дка не може да се установи по граници по стари кадастрални и
регулационни граници до момента.Няма запазен картен материал в община Мизия,
който да сочи имот с такава площ.по съседи не може също да се установи, освен
пътищата, тъй като има промяна на собственици в околни имоти.По трайни знаци на
място и съществуваща ограда, може да се определи имот с площ от 6933 кв.м., за
който е извършено вече геодезическо заснимане от правоспособно лице и имота е
нанесен с кадастрални, а не с регулационни граници в действащия план на
гр.Мизия.Не е нанесен в плана на землището – КВС.
От имот с площ 6933 кв.м., 2347
кв.м. попадат в регулацията и 4586 кв.м., попадат извън регулацията на града,
като има минимално разминаване на границите от геодезическото заснимане и КВС,
но то не е съществено.
Няма данни част от имот с площ от
9740 кв.м. да е изведен извън регулация.За този район е извършвано корекция на
течението на р.Скът, първоначално е била непосредствено до регулацията и имота
на Янкулови, като се има предвид плана от 1967г., а в последствие е изместена
на запад и се е образувал терен, който ищецът и свидетели твърдят, че част от
него е насипан и поддържан техния имот.В момента това е част от имот в плана на
землището с №0.514 – стопанисван от общината.Трайни огради или други трайни
знаци на място няма, които да отделят от този имот около 1,8 дка, които са над
оградената площ от 6,933 дка..
Частта от процесните имоти, попадащи
извън регулация имат ограда и на място от запад на тях има полски път, т.е. има
ограда и трайни знаци за площ от 6933 кв.м..
В частта, която е извън регулация,
има изградени стопански сгради и лятна кухня, в която живее ищецът и съпругата
му, и които попадат в имот с кадастрален №0.512.За тези сгради няма строителни
книжа, но според вещото лице същите са били построени в периода след 1967г.,
тъй като не са нанесени в одобрения план на града от този период – 1967г..
Имотите не са включени в ТКЗС или
други стопански огганизиции, съществували до 1951г. на територията на община
Мизия, тъй като са около течението на реката, което е изменяно и не могат да
образуват голям селскостопански блок за машинна обработка.
Има изградена инфраструктура около
имота от 6933 дка – полски път на запад и асфалтов път на юг – част от
улицата.Няма данни да са отчуждавани процесните имоти.
От площтта от 6933 кв.м. в УПИ ХIII – 1607, кв.88, попада площ от 1361
кв.м., а в УПИ ХIV 360, кв.88, попада 208 кв.м..
От допълнението към заключението на изготвената
техническа експертиза се установява следното:
След допълнителни проучвания на
данните по делото, повторна съпоставка на данни от стар и действащ регулационен
план на гр.Мизия / с.Букьовци /, е установено от вещото лице, че първият план е
бил одобрен 1909г., същият трудно се чете, като платното на плана е в мащаб
1:2000, а не в мащаб 1:1000, както предварително е било пресмятано и записано
при първоначалното проучване.Именно поради тази причина при изчисление на
площта на УПИ Х, кв.4, измерената графично площ на УПИ Х е действително над
9000 кв.м. / или получено 9,5 дка по разстояния /.Уточнено е, че на копието от
плана не се вижда изчертаното течение на реката по скица от 01.06.1955г.,
приложена в делото.При съпостака на скица по плана от 1909г. на с.Букьовци, в
мащаб 1:2000 и сегашните планове на регулацията на селото, вещото лице е
получило следните данни, които са записани на скица №6 към допълнителното
заключение:
- означеното с буква „ А „ – част от
УПИ ХIV – 1360,
кв.88 / на север / - 281 кв.м.;
- означеното с буква „ Б „ – целият
УПИ ХIII – 1607,
кв.88 – 1361 кв.м. / собственост на П.Я. /;
- означеното с буква „ В „ – път,
граничещ от запад с УПИ ХIII – 1607, кв.88 – 808 кв.м.;
Тези три точки към момента са част
от регулацията на гр.Мизия, с обща площ от 2450 кв.м..
- имот с кад.№547.1 от КВС, с площ от
429 кв.м.;
- имот с кад.№0,512 от КВС, с площ от
524 кв.м., в който имот попадат стопанските сгради на П.Я.;
- част от имот с кад.№0.511 от КВС, с
площ 3980 кв.м.;
- част от полски път, имот №0,513, с площ
774 кв.м.;
- част от имот №0,514, с площ 1357
кв.м.;
Тези части от имота са извън
регулация и са с обща площ от 7064 кв.м..
В заключение е посочено, че имот с
площ приблизително 9,74 дка при мащаб на плана от 1909г. 1:2000, представлява
УПИ Х, кв.4 по приложената скица към допълнителното заключение.
От имот с площ 9514 кв.м., 2450
кв.м. попадат в регулацията и 7064 кв.м. попадат извън регулацията на града.
Частта от процесните имоти, попадащи
извън регулация нямат ограда и на място на запад от тях има полски път, т.е.
има отрада и трайни знаци за площ от 6933 кв.м..
В частта, която е извън регулация
има изградени стопански сгради и лятна кухня, в която живее П.Я. и съпругата
му, и които попадат в имот с кадастрален №0,512.
От площта от 9514 кв.м. в УПИ ХIII – 1607, кв.88, попада площ от 1361
кв.м., а в УПИ ХIV 360, кв.88, попада 281 кв.м..
В съдебно заседание вещото лице
прави следните уточнения:
Имота, обективиран в нотариалния акт
от 1947г. като такъв с площ от 9.740 дка, в момента е с площ 9.494 дка., като
причината да бъде записана различна площ е различното отчитане на разстоянието.
Сочи се, че площта, която е в
регулация е сума от триъгълника, означен с буква А в приложената скица №6, или
УПИ 14 - 1360, кв.88, собственост на частно лице, плюс УПИ 13 – 1607, кв.88,
собственост на ищеца П.Я. по нотариалния акт от 1968г., с площ от 1361 кв.м.,
измерен по цифров модел.Уточнява, че в нотариалния акт от 1968г. е вписано 1500
кв.м., защото изчислението се е извършвало по геометрични фигури и такава
разлика е допустима, в зависимост от различните методи на измерване.Част А е
част от имота по нотариалния акт от 1947г., но не е част от имота по
нотариалния акт от 1968г..
Имот №547.1 е нива, без собственик и
се стопанисва от общината, поради което е актувана от нея на основание
преминали 10 години.
Имот №0.512 е вписан като
съсобственост в плана за земеразделяне и е категоризиран като „ друга селищна
територия „.Същият е извън регулация, но не е чисто земеделска земя, тъй като
при изготвянето на плана фирмата изпълнител установила, че в него има сгради,
тип жилищни.Имота не е официално на община Мизия, а се води съсобствен, без да
е посочено мужду кои лица.
Имот №0.511 е собственост на
общината.
Имот №0.513 е местен път и е
общинска публична собственост по силата на закона за общинската собственост, в
който е посочено, че пътища, улици и др. са общинска собственост.По нотариалния
акт, този път е бил част от регулацията на с.Букьовци и е бил част от имота на
Янкулови, но не е бил формиран като път.
Имот №0.514, част от него, е пасище,
мера, общинска собственост.
Към допълнителното заключение е
приложена скица №6, която е неразделна част от настоящето решение.В същата
вещото лице е посочило със сини линии външните граници на тази част от имота по
нотариалния акт от 1947г., която е извън регулация / общо сини линии от четири
страни / и е с обща площ от 7064 кв.м., означило е със зелен маркер номерата на
имотите и частите от тях, които образуват този имот с площ от 7064 кв.м., а
именно - имот с кад.№547.1 от КВС, с площ от 429 кв.м.; имот с кад.№0,512 от
КВС, с площ от 524 кв.м., в който имот попадат стопанските сгради на П.Я.; част
от имот с кад.№0.511 от КВС, с площ 3980 кв.м.; част от полски път, имот
№0,513, с площ 774 кв.м. и част от имот №0,514, с площ 1357 кв.м..
В съдебното заседание, проведено на
27.06.2017г. са разпитани свидетелите Иван Хаджидризов, Трифон Лесурашки и
Васко Буляшки, съседи на ищеца.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е
претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което го оспорва или го смущава.Целта на защита е
разрешаването на спора за материалното право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретния имот, като се осуети занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание.
За да е налице интерес от
предявяването на такъв иск, достатъчно е да се оспори претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право.Наличието на интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че
е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на
иск.Предявяването на установителен иск за установяване правото на собственост
от владеещ собственик против невладеещ, но претендиращ същото право е допустимо
тогава, когато правата са засегнати.В случая претендирания имот е записан като
земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана и управлявана от община Мизия.
Уважаването на иска по чл.124, ал.1
от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание.В
качеството си на страна, заявяваща правото на собственост върху процесния имот,
ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание.
В случая, видно от съдържанието на
исковата молба ищецът претендира да се приеме за установено спрямо ответника,
че ищецът и наследниците на Янкул Влъчков Дренкин са собственици по силата на
покупко – продажба и наследяване от праводателя Янкул Влъчков Дренкин на част
от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба №15, том
1, дело №16/1947г. по описа на РС – Оряхово, извън частта от същия недвижим
имот, обективирана в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
покупко – продажба №67, том 1, дело №73/1968г..
Първоначално, при
приемането на исковата молба претендираният имот е описан като такъв с обща
площ от 4616 кв.м. / по цифров модел /, попадащ в ПИ №000514 по КВС на гр.Мизия
в съответствие с описанието на същия, обективирано в предоставеното от Община
Мизия удостоверение с изх.№АБ.У-63/10.04.2017г., където е посочено, че имотът,
обективиран в нотариалния акт от 1947г. е идентичен с имот с кад.№1607,
представляващ УПИ XIII и част от УПИ XIV,
както и улица и част от имота извън регулация с обща площ от 6933 кв.м. / по
цифров модел / по действащия регулационен и кадастрален план на гр.Мизия, както
следва 747 кв.м. в регулация, предвидени за улица, за която не е провеждана
процедура по отчуждаване и не е приложена регулацията, 1570 кв.м.,
представляващи УПИ XIII и част от УПИ XIV
и 4616 кв.м. – извън регулация.
От допълнителното
заключение на извършената техническа експертиза обаче се установява, че частта
от имота, обективиран в нотариалния акт от 1947г., която е извън регулация и
която се претендира от ищеца е с обща площ от 7064 кв.м. и се състои както
следва:
- имот с кад.№547.1 от КВС, с площ от
429 кв.м.;
- имот с кад.№0,512 от КВС, с площ от
524 кв.м., в който имот попадат стопанските сгради на П.Я.;
- част от имот с кад.№0.511 от КВС, с
площ 3980 кв.м.;
- част от полски път, имот №0,513, с
площ 774 кв.м.;
- част от имот №0,514, с площ 1357
кв.м.;
Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице, с което по категоричен начин се конкретизират имотите и частите
от имоти, които образуват процесния имот, а от тук и неговата индивидуализация
по местонахождение и площ, обективирана в приложената към допълнителното
заключение скица №6, която е неразделна част от настоящето решение.
От допълнително дадените от вещото
лице разяснения в съдебно заседание и от приложените по делото писмени
доказателства – акт за публична общинска собственост №1384, скица на имот
№000514 в землището на гр.Мизия, акт за частна общинска собственост №1383,
скица на имот №000511 в землището на гр.Мизия, удостоверение за характеристики
на имот №000512 в землището на гр.Мизия и скица на имот №512 в землището на
гр.Мизия, се установява, че горепосочените и претендирани от ищеца имоти и
части от тях са собственост и се стопанисват от Община Мизия, а именно:
- имот с кад.№547.1 от КВС, с площ от
429 кв.м., видно от заключението на вещото лице се стопанисва от Община Мизия;
- имот с кад.№0,512 от КВС, с площ от
524 кв.м., в който имот попадат стопанските сгради на П.Я., съгласно издаденото
удостоверение от ОСЗ – Оряхово е собственост на гр.Мизия, записан като „ друга
селищна територия „, с начин на придобиване по ЗСПЗЗ;
- част от имот с кад.№0.511 от КВС, с
площ 3980 кв.м., също собственост на община Мизия, посочено правно основание за
актуването му като частна общинска собственост чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ;
- част от полски път, имот №0,513, с
площ 774 кв.м., видно от заключението на вещото лице имота е преминал по ЗОС
като общинска публична собственост;
- част от имот №0,514, с площ 1357
кв.м. – общинска собственост, с посочено правно за актуването му като публична
общинска собственост чл.19 от ЗСПЗЗ;
Също така видно от експертното
заключение първият план за гр.Мизия, респ.с.Букьовци е одобрен през 1909г.,
като на основание именно този регулационен план е бил издаден нотариалният акт
от 1947г..Изрично в заключението е посочено, че по този план процесния терен
представлява част от УПИ Х, кв.4, като измерено графично, площта е 2448 кв.м.,
както и, че по разписен лист към този план, УПИ Х е собственост на дядото на
ищеца – Влъчко С., който е и продавач на имота, описан в нотариалния акт от
1947г., при съседи описани в нотариалния акт.
В допълнителното заключение вещото
лице уточнява и защо в нотариалния акт от 1947г. е вписана площ на имота от над
9 дка / 9,74 дка /, а именно защото е измерено при мащаб на плана от 1909г.
1:2000.
От гореизложеното се установява, че
плана от 1909г. е отразявал местоположението, границите, размера и други
характеристики на недвижимите имоти с данни за собствеността им, съдържащи се в
разписния списък, представляващ неразделна част от плана на съответното
населено място.
От гореустановеното е видно още, че имотът,
обективиран в нотариалния акт от 1947г. е бил записан по разписен лист като
собственост на продавача по същия нотариален акт, който е и дядо на ищеца, още
в плана на гр.Мизия / с.Букьовци / от 1909г..По делото се установи също, че
претендираната част от процесния имот е изведена от регулацията на града с
втория одобрен план на гр.Мизия от 1967г., в който план вече реката преминавала
през имота не е попадала вече в него, тъй като през годините е имало изменение
на течението на река Скът.
Установява се, че процесния имот не
е включван в ТКЗС или други стопански организации, съществували до 1951г. на
територията на община Мизия, тъй като същият е около течението на реката, което
е изменяно и не е могло да се образува голям селскостопански блок за машинна
обработка.Не се установи по делото имотът да е бил публична или частна държавна
собственост, както и общинска собственост, напротив, установи се, че същият до
21.01.1947г. е бил лична собственост на Вълчко С. Генов, а след тази дата на
наследодателя на ищеца – Янкул Дренкин.Доказателство за това, че процесният
имот е принадлежал на Вълчко С. Генов се съдържат и в самия нотариален акт от
1947г., в който е записано, че същият се издава след представянето на
нотариален акт №52, том 7 от 24.12.1946г. и записка за вписването на Ореховския
нотариус, с което било установено, че продаваният имот е принадлежал на
купувача.
Фактът на владение върху имота се
установява и от разпитаните по делото свидетели – Иван Хаджидризов, Трифон
Лесурашки и Васко Буляшки, и тримата съседи на ищеца.Според свидетелите в
процесния имот са живеели дядото и бащата на ищеца, както и, че самият ищец
също живее в имота.Разказват, че те никога не са го напускали, че имотът никога
не е бил общински и не е бил включван в ТКЗС.Свидетелите поясняват също, че
имотът на ищеца е разделен от неасфалтиран път.Св.Хаджидризов обяснява, че
реката е минавала покрай имота на ищеца, подкопавала го е, поради което ищецът
си заплатил, за да може с багери да бъде насипано коритото на реката и да бъде
подравнен двора му.Съдът кредитира показанията на свидетелите тъй като същите
кореспондират със заключението на вещото лице и събраните писмени
доказателства.
По делото са представени
доказателства, които установяват родствената връзка между собственика на имота
по нотариалния акт от 1947г. и ищеца по делото, а именно удостоверение за
наследници и нотариален акт от 1968г..Тук следва да се отбележи, че въпреки, че
в нотариалния акт от 1947г. бащата на ищеца е записан с имената Янкул Вълчков С.,
а в удостоверението за наследници и нотариалния акт от 1968г. с имената Янкул
Вълчков Дренкин, за съда не съществува съмнение, че става въпрос за едно и също
лице.До този извод съдът достигна като взе предвид факта, че в нотариалния акт
от 1968г., собствеността на продавача е била удостоверена именно с нотариалния
акт от 1947г., който е изрично описан.
От представеното по делото
удостоверение за наследници пък се установяват и останалите наследници на Янкул
Вълчков Дренкин, а именно – Бойко Вълчков Я., Галинка Вълчкова Митова, Иванка А.
Спасова, Ангел Нинов С. и Нина Нинова Мирчева.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че е установено по безспорен начин придобиването на правото на собственост
върху процесния имот от бащата на ищеца Янкул Вълчков Дренкин по силата на покупко
– продажба.Договорът за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот
е сключен в изискуемата от закона форма, поради което същият е породил вещно –
прехвърлителното действие.След смъртта на Янкул Вълчков Дренкин на
21.02.1981г., процесният имот по силата на закона е станал собственост на
неговите наследници по закон.
Видно от всички писмени
доказателства е, че процесния имотът е имал селищен характер още от
1909г..Това, че в последствие същият е намерил графично отражение в КВС не се
отразява на неговия статут.Дори част от този процесен имот е отразен от ОСЗ в
скиците с начин на трайно ползване „ друга селищна територия „.Затова
неприложими са процедурите за възстановяване, както и специалните правила за
опазване на земеделските земи.
Също така по отношение на частта от
процесния имот отразена от вещото лице като част от полски път, имот №0,513, с
площ 774 кв.м., който на основание ЗОС е актуван като общинска публична
собственост, липсват каквито и да е данни тази част да е представлявала стар
общински път, както и каквито и да било други данни, които да са били законно
основание за актуването му като общинска собственост.Напротив от заключението
на вещото лице се установява, че тази част от имота, е част от имота,
обективиран в нотариалния акт от 1947г..
До горните изводи съдът достигна,
след като съобрази следното:
В случая ищецът се легитимира като
собственик с представения нотариален акт, а ответникът не е доказал
правоизключващите си възражения за наличието на предпоставките за включване на
имотите във поземления фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Актовете за държавна собственост
сами по себе си не пораждат право, а само констатират, че са се осъществили
определени факти, които пораждат право за държавата.Самият акт е официален
документ, което означава, че ако е спазена формата и акта съдържа всички
изискуеми реквизити, при евентуален съдебен спор съдът ще бъде длъжен да приеме
за установено посочените в акта факти – че актът е съставен на посочената дата
и място от съответното длъжностно лице, че се е осъществило посоченото основание
за придобиване на имота, че видът и състоянието на имота са такива, каквито са
описани в акта, че се е осъществило посоченото основание за придобиване на
имота от общината, но само ако са посочени фактите.
Също така характерът
на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или
като селищен, се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който,
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и /
кумулативно / не се намират в границите на населени места и селищни
образования, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон,
не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности
или други обществени организации, нито представляват дворове или складови
помещения към такива сгради.Разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ се намира в глава
първа „ Общи положения „ и определя качеството земеделски земи занапред – от
влизане на закона в сила.
Съгласно
чл.10, ал.1 – ал.14 от ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопански имоти, които са били фактически или юридически отнети от
собствениците им.Обаче не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ.В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение с ТКЗС, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Не всички
земеделски имоти, находящи се извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер.В някои случаи тези имоти – застроени с жилищни или
стопански сгради или незастроени, но ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС
№216/1961г..Независимо от това обаче, те могат да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места.Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са
могли за запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и
при условията, посочени в ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС.Ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло.Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но останали незаявени в законните срокове.
В
настоящата хипотеза в действителност липсват доказателства имотът да е бил
внасян в ТКЗС, за да се приеме, че същият се е считал внесен в кооперативното
стопанство по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС.Също така ответникът не
е представил доказателства, че отделните части по заключението на вещото лице,
от които се състои процесния имот са били част от кооперативното земеползване,
както и, че са били одържавени или отнети по друг начин и следователно са
подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ.Когато такива доказателства липсват,
не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на
населеното място да се направи извод, че е подлежал на реституция по реда на
този закон и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове,
попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В случая имотът не подлежи на
реституция, тъй като не са налице предпоставките на чл.10 от ЗСПЗЗ и чл.14 от
ЗСПЗЗ – имотът не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански
организации, не е отнеман от наследодателя на ищеца, не е одържавяван и не е
предоставян за ползване на други лица считано от 1947г. до момента на
предявяване на исковата молба.
Както беше посочено, ищецът по
настоящето дело се е легитимирал с нотариален акт за покупко – продажба от
1947г. с който неговият наследодател Янкул Вълчков Дренкин е придобил
процесната част от обективирания в нотариалния акт и приложената към
допълнителното експертно заключение скица №6 недвижим имот.Имотът е бил в
регулация и не е бил земеделска земя при придобиването му от наследодателя на
ищеца с горепосочения нотариален акт.Щом като собствеността е била запазена,
имотът придобит от Янкул Вълчков Дренкин по нотариален акт от 1947г. е бил
негова собственост и не е могъл да бъде одържавен на основание чл.6 то ЗС в
редакцията му от 1951г., като земя, която няма друг собственик.При липса на
друго основание за одържавяване на имота, съставянето на акт за държавна
собственост, който има само установително действие е без правно значение за
собствеността.
Също така обсъдено бе и
обстоятелството, че в случая по делото няма данни процесната част от имота по
нотариалния акт от 1947г. да е била включвана в блок на
стопанството.Разпитаните по делото свидетели установяват, че както
наследодателят на ищеца, така и самият ищец не е загубил фактическата власт
върху нея.С оглед на изложеното по отношение на процесния имот, собствеността в
реални граници не е загубвана и поради това не е следвало да бъдат
възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, съответно не е имало основание да бъде включен
в остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши,
кооперирани земеделски земи и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ / Решение
№96/15.07.2016г. по дело №5835/2015г. на ВКС, 1 – во г.о. /.
От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява, че правото на собственост върху имота не
е губено, владението не е губено в реални граници, имотът не е включван в ТКЗС,
поради което не е станал част от кооперативно земеползване, не е бил
одържавяван, нито отнеман на друго основание, запазил е статут на частна
собственост и е владян в реални граници, поради което не са били налице
основания за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.Процесния имот
макар да се намира извън регулационния план, същият е запазил селищния си
характер, тъй като е продължил да бъде част от дворното място на наследодателя
на ищеца.
Ответникът не е въвел възражение,
съответно не е представил доказателства, че процесната част от имота
обективирана в скица №6 е била част от кооперативното земеползване или е била
одържавена или отнета по друг начин и следователно е подлежала на реституция по
реда на ЗСПЗЗ.Когато такива доказателства липсват, не може само от факта, че
имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се направи
извод, че е подлежал на реституция по реда на този закон и след като не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ.
От горното следва, че процесния имот
е запазил статута си на частна собственост.
По отношение на частта на иска, с
която се иска да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик по силата на покупко - продажба на недвижим имот от 70
кв.м., представляващи част от УПИ XIV по действащия
регулационен и кадастрален план на гр.Мизия, представляващ част от недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
покупко – продажба №67, том 1, дело №73/1968г. по описа на РС – Оряхово, а
именно на къща с дворно място от 1500 кв.м., находящо се в с.Букьовци до
съседи, както следва – от север наследниците на Никола Романов, от изток –
Тодор Тонов С.,*** от запад Янкул Влъчков, съставляващо парцела XVI,
в кв.88 по регулационния план на селото, обособено от цяло дворно място от 9740
кв.м., представляващо по стария регулационен план на селото парцела X
в кв.IV, съдът намира следното:
От допълнително
изготвеното заключение на вещото лице се установява, че имотът, който е
обективиран в нотариалния акт от 1968г. е означеният в заключението на вещото
лице като буква “ Б „ – целият УПИ XIII – 1607, кв.88 от
1361 кв.м..По отношение на имота, означен с буква „ А „ в скица №6 към
заключението се установява, че същият имот е част от УПИ XIV – 1360, кв.88 / на север /, с площ
от 281 кв.м., както и, че същият имот не е част от имота обективиран в
нотариалния акт от 1968г., а е част от имота, обективиран в нотариалния акт от
1947г..Също така се установява, че този имот / означеният с буква „ А „ в
допълнителното заключение на вещото лице /, не е собственост на община Мизия, а
на частно лице, поради което община Мизия не е надлежна страна по делото в тази му част и исковата претенция
спрямо нея е недопустима.С оглед гореизложеното, производството в тази
му част, следва да бъде прекратено.
Съдът
намира, че следва за прецизност да посочи, че съгласно утвърдената съдебна
практика предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците е
действие на обикновено управление на съсобствената вещ, поради което
съсобствениците са обикновени, а не необходими другари и всеки от тях има право
и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация
на съсобствената вещ.
С оглед
изхода на спора на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 705.00 лева, от които 50.00 лева – внесена държавна такса, 05.00 лева –
такса издаване на удостоверение, 250.00 лева за възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева, които ответникът следва да понесе.
Мотивиран
от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО по предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК в частта му,
в която се иска да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик по силата на покупко - продажба на недвижим имот,
представляващи част от УПИ XIV – 1360, кв.88 / на
север /, с площ от 281 кв.м. по действащия регулационен и кадастрален план на
гр.Мизия, означен с буква „ А „ в скица №6, приложена към допълнителното
заключение на изготвената техническа експертиза, която е неразделна част от
настоящето решение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Община Мизия, с адрес гр.Мизия,
обл.Враца, ул. „ Георги Димитров „ №25-27, представлявана от кмета д-р Виолин
Крушовенски, че
наследниците на Янкул Вълчков Дренкин, ЕГН:**********,***, починал на
21.02.1981г., измежду които и ищецът П.Я.С., ЕГН:********** ***, са собственици на следните
имоти и части от имоти, номерата на които са означени със зелен маркер на
изготвената от вещото лице скица №6, която скица е неразделна част от решението
на съда и които образуват имот с обща площ от 7064 кв.м., границите на който
имот са означени на скицата със сини линии от четири страни, а именно – на имот
с кадастрален номер 547.1 от КВС на землището на гр.Мизия, с площ 429 кв.м.; на
имот с кадастрален номер 0.512 от КВС на землището на гр.Мизия, с площ 524
кв.м.; на част от имот с кадастрален номер 0.511 от КВС на землището на
гр.Мизия с площ от 3980 кв.м.; на част от полски път – имот №0.513 от КВС на
землището на гр.Мизия, с площ от 774 кв.м. и на част от имот №0.514 от КВС на
землището на гр.Мизия, с площ от 1357 кв.м..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Община
Мизия, с адрес гр.Мизия, обл.Враца, ул. „ Георги Димитров „ №25-27,
представлявана от кмета д-р Виолин Крушовенски, ДА ЗАПЛАТИ на П.Я.С., ЕГН:********** ***, сумата от 705.00 лева / седемстотин и пет лева / за направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: