Р Е Ш Е Н И Е
№ 1917
гр. Пловдив, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Недялка Петкова като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1458 по описа за 2020 год.
на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на Н.П.М., ЕГН **********, с
адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619007548-091-001/ 09.03.2020 г., издаден
от П.С. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената и
изменената му части с Решение № 234 от 26.05.2020 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив. В
жалбата се твърди, че РА е необоснован и незаконосъобразен, за което са
изложени подробни съображения и се иска отмяната му в оспорените части. В СЗ
жалбодателката лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата и
претендира разноски. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на
жалбата.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив чрез процесуален
представител счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага съображения в
подкрепа на РА.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в
срок и от лице с правен интерес. Разгледана по същество е основателна.
1.Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ Н.М. е местно
физическо лице и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 за придобитите
доходи от източници в РБългария и в чужбина. През ревизирания период тя е
несемейна. По данни от Кадастър - имотен регистър на България ревизираното
физическо лице през 2017 г. е придобило апартамент с площ 110,52 кв. м. на
адрес гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов" 22.
В хода на ревизията са изследвани
източниците на доходи през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., като същите
са подробно описани в РД и РА. След извършена съпоставка между стойността на
притежаваното имущество, декларираните и получени доходи и направени разходи от
лицето, според приходните органи е налице несъответствие за 2017 г. в размер на 90 418,94 лв. Изтъква се, че лицето не е
представило информация за други доходи или приходи, с които да покрива
направените разходи. Сочи се, че ревизираното лице е придобило доходи, които не
са декларирани и обложени и с които е покривало извършените разходи през
ревизираната година. На база събраните и предоставени документи в хода на
ревизията е установено, че Н.М. е придобила доходи по смисъла на ЗДДФЛ за 2017
г. в размер на 90 418,94 лв. Тази сума е приета за облагаем доход на лицето и
след приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена основа за облагане
и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.
Окончателният
размер на осигурителният доход на Н.М. в качеството й на самоосигуряващо се
лице за ревизирания период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. е определен по реда на
чл. 122-124а от ДОПК с РД, въз основа на което са изчислени и дължимите ЗОВ -
съответно за ДОО, ДЗПО и ЗО.
Съгласно чл.
17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи,
определени за всеки вид доход, в зависимост от източника, намалена с
предвидените в този закон данъчни облекчения. Сумата на данъка за данъчната
година се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по
данъчна ставка 10 на сто, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
След
направен анализ на всички документи и доказателства са определени данъчната
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на лицето Н.П.М. и размера на дължимия данък по чл.
48 от ЗДДФЛ през ревизираната година.
2.
Жалбодателката е самоосигуряващо се лице, за което има данни за подадени
декларации образец 1 като самоосигуряващо се лице с код за вид осигуряване
„12" за 2017 г. чрез "М.С.73" ООД и подадена декларация образец
6 /код13/ за същата година. Според приходните органи в хода на ревизионното
производство за Н.П.М. е установено наличие на обстоятелствата, посочени в чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние. След анализ на събраните доказателства е прието, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, тъй като не са представени
доказателства в обратна посока. Направен е извод, че установеното
несъответствие води до неплащане на задължение за данъци и осигурителни вноски.
Осигурителният доход за определяне на задължителните осигурителни вноски за
ревизирания период на Н.П.М., в качеството й на самоосигуряващо се лице, е
определен по реда на чл.122 - 124а от ДОПК, както са описани подробно в РД и РА.
С решението
на горестоящия административен орган РА е потвърден по отношение установените
задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО и вноски за ДЗПО-УПФ,
съответно е изменен по отношение установените задължения за ЗО.
В жалбата се
твърди, че при определяне на началното салдо към 01.01.2017 г. неправилно не са
били взети предвид и не са били отчетени представените писмени доказателства
относно получени от ревизираното лице заеми, а за същите били изложени
съображения за непризнаване, които били необосновани. Излагат се подробни
съображения по отношение получени заеми от „И.“ ЕООД, С.К. и С. П. в насока, че
са представени необходимите документи за доказването им – договори, двустранно
подписани разписки за получени суми, писмени обяснения и т.н. По отношение
заемите, дадени от С.К., същата е дала показания в СЗ, като е потвърдила
предаването на сумите, съответно са налице доказателства за платени от
жалбодателката лихви по тези заеми. По отношение заемите от „И.“ ЕООД се изтъква, че същите са надлежно
осчетоводени, което било видно от оборотните ведомости и финансовия отчет за
съответната година. По отношение заемите, дадени от С. П. се сочи, че същите не
били признати, тъй като лицето не било посочило произход на дадените средства.
Според жалбодателката това не може да бъде основание за непризнаване на
дадените заеми, а евентуално би могло да бъде основание за ревизия срещу това
лице-заемодател. Изтъква се също, че не са налице основания за извършването на
ревизия по чл.122 от ДОПК. Сочи се, че освен представените документи в хода на
ревизията с възражението срещу РД били представени документи, от които е видно,
че са били връщани част от паричните средства на „И.“ ЕООД и С.К., като
произходът на парите, които са били връщани можел да бъде предмет в отделно
производство, и то след подаване на ГДД за 2019 г. Отделно от горното се сочи,
че неправилно освен задължения за данък върху доходите, били установени и
задължения за ЗОВ за 2017 г., тъй като нямало събрани доказателства, от които
да се установи, че сумата определена като доход по реда на чл.122 от ДОПК,
представлявала доход от източник, за който се дължат ЗОВ.
При така изложеното
и във връзка с оплакванията в жалбата съдът направи следните изводи:
Съгласно чл.
124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая констатациите на
ревизионния акт относно установения „недостиг“ на парични средства са
опровергани и не намират подкрепа в доказателствата по делото. Посочените
по-горе две физически лица – заемодатели
и представителят на дружеството -
заемодател са дали обяснения в хода на ревизията, а св.К. е депозирала и свидетелски показания пред съда,
според които действително лицата са предоставили на жалбодателката различни
суми по договори за заем, т. е. потвърдили са тезата на задълженото лице за
произхода на сумите. Тези им обяснения и показания не се опровергават от други
доказателства по делото. В същото време
липсват данни тези лица да са заинтересовани от изхода на процеса, поради което
при условията на чл. 172 ГПК следва да бъдат
кредитирани обясненията/показанията им и да се изключат тези суми от
данъчната основа за облагане за съответната година. На следващо място по
отношение на тези заеми следва да се отбележи, че още в хода на ревизията за
представени договори за заем, разписки за предаване на съответните суми, св.К.
е потвърдила предаването на сумите и в СЗ, съответно са налице и доказателства
за платени от жалбодателката лихви по тези заеми, а сумите предоставени от
дружеството са осчетоводени. От особено съществено значение за преценката на
съда по отношение на предоставените заеми е и факта, че жалбодателката е
декларирала получени от посочените по-горе лица суми, съответно невърнатите
такива /остатъци/ в размер на 120 320 лв.,
в ГДД /л.256 и сл. от делото/. Няма никаква нито житейска, нито
юридическа логика, да плащащ лихви по заеми, да връщаш суми, които са част от
дадени заеми, а още по-малко да декларираш такива суми като непогасени остатъци в ГДД, което
представлява признание на неизгоден за лицето факт, съответно изгоден за
лицата, посочени като заемодатели, като
документът в който този факт е удостоверен може да бъде използван навсякъде в
процес на доказване, включително като доказателство пред гражданския съд, чрез
което жалбодателката да бъде осъдена да върне тези суми, ако същите не бъдат
върнати до съответните падежи. Най-накрая следва да се отбележи, че ГДД се
попълва под страх от наказателна отговорност и с ясното знание на лицето, че
може да понесе наказателна отговорност по НК, поради което същата няма как да
бъде игнорирана като доказателство. И
тъй като посочената в ГДД сума надхвърля с около 30 000 лв. „установения
недостиг“, то в съответствие и с другите събрани писмени и гласни доказателства
следва да се приеме, че такъв недостиг не е налице, съответно не е налице
основание нито за определяне на данък по чл.17 от ЗДДФЛ, нито на задължения за
ЗОВ.
Предвид горното Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619007548-091-001/ 09.03.2020 г., издаден от П.С. на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и А.Б. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, е незаконосъобразен в потвърдената и
изменената му части с Решение № 234 от 26.05.2020 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, при което следва
да бъде отменен в тези части.
При
този изход на спора и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде
осъдена НАП – София да заплати на Н.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 1 010 лв.,
представляващи 1000 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение /л.591/ и 10
лв. внесена ДТ.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619007548-091-001/ 09.03.2020 г.,
издаден от П.С. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е
незаконосъобразен в потвърдената и изменената му части с Решение № 234 от
26.05.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА НАП - София
да заплати на Н.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 1 010 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: