Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4127
29.10.2019 година, град Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19860 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от А. и Д. Ш.
срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите.
Ищците твърдят, че с нотариален акт от 31.10.1994г. А.Ш., по
време на драка си с Д.Ш., бил признат за собственик на основание параграф 4а
ПЗР на ЗСПЗЗ на място в село Д., местност ****, с площ от 400 кв.м.,
съставляващо парцел кад. **** по регулационния план на село Д., с построената в
това място масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 37.60 кв.м. Ищците
установили, че имотът не бил заснет в кадастралната карта, а попадал изцяло в
пределите на имот с идентификатор ***** по КК на село Д.. Искат да бъде
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имота от 400
кв.м., неправилно отразен в границите на имот с идентификатор **** по КК. При
условията на евентуалност се иска да бъде установено по отношение на ответника
правото има на собственост на основание давностно владение. Претендират
разноски.
В срок е постъпил
отговор Държавата, в който се взема становище за неоснователност на иска.
Прави се възражение за неотносимост на процедурата по параграф 4а за имоти от
ДГФ. Оспорва се и правото на собственост на ищците върху имота. Счита, че
собствеността върху имота не може да бъде придобита по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна
страна следното:
От приложените към исковата молба
доказателства, че установява, че имотът е бил закупен по реда
на пар.4а
ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно служебна бележка от 04.02.1977 г. на
А.Ш. е било предоставено място за
ползване в землището на с. Д. (****
според кадастралната карта). Ищецът е заявил придобиване на право на собственост върху мястото,
като е съставен оценителен протокол за извършена оценка на имота в
местността с
площ от 400 кв.м. и е определена цена по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оценката на земя е определена, като е отразено, че в парцела е
застроена сграда през 1986г. Оценката е утвърдена със Заповед № **** г.
Цента е била заплатена и на 25.03.1994г. от Община Р. е изпратено
писмо до нотариус при ПРС за издаване на нотариален акт за недвижим имот по
параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ относно парцел 430, местност ****, в землището на
село ****, с площ от 400 кв.м.
С нотариален акт № *****. на ***** при ПРС А.Ш.
е признат за собственик на място
в месността „****“, парцел 430 в землището на село ****, цялото от 400 кв.м.,
ведно с построената в него полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от
37.60 кв.м.
Съгласно удостоверението на лист 145,
ищците са сключили граждански брак на 20.11.1960 г.
От изслушаното и прието
заключение на СТЕ се установява, че в случая имотът на ищците не е бил
заснет. В резултат на извършеното от вещото лице геодезическо
заснемане се установява, разположението на имота на ищците
спрямо плана на новообразуваните имоти и кадастралната карта. Вещото лице дава
заключение за разположението на имота съобразно разположената на място ограда,
като в комбинираната скица е отразено разположението му и съобразно останалите
изготвяни и действали за местността планове. Съгласно скица „Геодезическо
заснемане“- лист 222, площта, попадаща в границите на имота, записан на Държавата, е тази
заключена в зелен
и черен контур между точки 22, 4, 3, 5, 23, 11, 10, 24, 20, 21, 22
с площ от 400 кв.м.
Видно
от представените от ответника справки от системата на ОСЗ Р., имот с
идентификатор *****по
КК е имал номер ***** по КВС, като е бил образуван от разделянето на имот ****,
възстановен с решение от 12.12.2007г. на наследниците на **** и на имот № ****,
възстановен на МЗГ с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 по ЗСПЗЗ. Първите данни за
съществуването на имота в тези граници са от 2002г.
От
приложените към заключението скици се установява, че процесният имот не е
заснет, но се намира непосредствено до границата на плана на новообразуваните
имоти. Няма събрани доказателства за запазването на парцеларния план на
местността, по който са раздавани земи за ползване от граждани, поради което за
границите липсват графични данни.
От
показанията на разпитания свидетел се установява, че ищците ползват земята в пределите
на поставената ограда от 80-е години на 20-и век.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
А.Ш.
е придобил правото на собственост върху процесната
площ от 400 кв. м. при наличие на предпоставките по пар.4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата предвижда, че гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост
върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят
земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет,
съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Т.е.,
кумулативните предпоставки, при които възниква правото на собственост са: на
лицето да е било предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата
на някой от актовете на държавни органи, посочени в пар.4, върху тази земя да е
построена сграда до 01.03.1991 г. и земята да е заплатена в посочения срок.
Безспорно се установи по делото, че на А.Ш.
е била предоставена за ползване земеделска земя, в която е построена сграда в периода до 1991г., като определената по съответиня ред цена е била платена. Ответникът е оспорил придобиването на
собствеността, но от събраните по делото доказателства, не може да се направи
извод за липсата на някоя от предвидените в закона предпоставки. Поради това
следва да се зачете легитимиращото действие на представения нотариален акт
относно земята и сградата, съгласно разясненията дадени в ТР № 11/2012г. от
21.03.2013г. на ОСГК на ВКС.
Плащането на цената и придобиването на
собствеността е станало по времето на брака на А.Ш. с Д.Ш. и собствеността е възникнала в режим на СИО.
Безспорно се установи, че
процесният имот попада в границите на имот с идентификатор ****. Точното местонахождение на предоставената за
ползване земеделска
земя се установява от геодезическото
заснемане на СТЕ и от
свидетелските показания.
Площта, която ищците са заградили съответства
на тази върху, която е придобита собствеността и за която е предявена претенцията.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с
плана на новообразуваните имоти по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установяват границите на имотите,
правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по
реда на параграф 4к, ал. 7 и при условията на параграф 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа
границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и ново
проектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата
инфраструктура и релефа на терена. В настоящия случай, се установи, че
неправилно имотът на ищците не е бил включен в ПНИ, съответно не е бил заснет и
не са били установени неговите точни граници. С категоричност обаче се
установява правото на собственост на ищците върху имот от 400 кв.м. с
конкретното местоположение в местността ****, като в неодобрения план от 1988г.
е отразена сградата и номера 430- лист 224. Поради това правото им на
собственост следва да бъде признато съобразно границата по представеното към
СТЕ геодезическо заснемане.
Изложеното сочи, че
предявеният иск за собственост е основателен и следва да се уважи. Според
законовата уредба колизията на права между възстановен собственик и изкупил
имота ползвател е разрешена в полза на последния, тъй като при осъществяване
предпоставките на §
4а или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ бившият собственик не може да получи имота си в реални
граници. Поради това издадените Решения за възстановяване на имота на бивш собственик
(държавата) е незаконосъобразно, тъй като в полза на ищците, съответно техния
наследодател, е възникнало правото на собственост върху
процесния имот от 400 кв.м. на осн. §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възраженията
на процесуалния представител на Държавата, са неоснователни. Законът за
собствеността и ползването на земеделските земи и Законът за
възстановяване на земите и горите от горския фонд имат реституционен
характер и уреждат изрично, но по различен начин правата на лицата, построили
сгради по времето, през което имотите са били отнети. Когато по спор за собственост,
ищецът се позовава на придобиване на земята поради заплащането й на бившия
собственик, съдът следва да прецени дали са изпълнени предпоставките на
съответния приложим закон - ЗСПЗЗ или ЗВСВГЗГФ. Когато застроената земя е земеделска,
изкупуването й от титуляра на прекратеното право на ползване следва да бъде
осъществено по предвидения в § 4а ПЗР
ЗСПЗЗ и сл. ред.
Законът
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е приет
след ЗСПЗЗ, като с него не се придава определящо значение на земеделския
характер на имота към момента на обобществяването му, а се зачита последващата
промяна на предназначението. Поради това, за да се възприемат възраженията на
ответната страна, следва да се установят точните граници на земята включена в
горския фонд и моментът, когато е станало това. От представените справки от ОСЗ
се установява, че първите данни за границите на имота и предназначението му са
от 2002г.- след възникването на правата на ищците. Предвид горното и оглед
приетата СТЕ, съдът намира, че не се установява към 1994г. процесната земя да е
била включена в ДГФ, тъй като границите са били определени по-късно
(2001-2002г.) съобразно границите на земите по ПНИ, в който имотът на ищците не
е бил отразен поради пропуск.
Ето защо предявената
претенция е основателна и следа да бъде уважена.
Относно разноските:
При този изход на спора и
на осн.
чл.
78, ал. 1 ГПК на ищците ще се
присъдят направените деловодни разноски в размер на 1850 лева за д.т, СТЕ и
адв. възн.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, че А.Й.Ш., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.С.Ш. с ЕГН **********,
с адрес: *** са собственици в режим на
СИО на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: място
с площ от 400 кв. метра, съставляващо парцел кад.№ /нов/ **** по регулационния
план на ****, отразен със зелени и черни линии на скица „Геодезическо
заснемане“ към СТЕ- лист 222 от делото, между точки 22,4,3,5,23,11,10,24,20,21,22,
находящ се в землището на *****“, който
имот неправилно не е заснет в кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-164 от 01.08.2017г. на ИД на АГКК като
самостоятелен, а е заснет като част
от поземлен имот с идентификатор *****, землище на село ***** площ от 15580
кв.м., начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при граници
и съседи: имоти с идентификатори ******, ведно
с построената в същия недвижим имот полумасивна
едноетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 37.60 кв.м.
Скица „Геодезическо заснемане“ към СТЕ- лист 222 от делото, подписана от съдията,
да се счита неразделна част от настоящото решение.
OСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, да заплати на А.Й.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Ш.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1850.00 лева /хиляда осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.