РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 03.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №959 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.143 във връзка с чл.79 и сл. и чл.86
от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на ***, срещу С.М.А. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.143 във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за признаване
за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени
парични задължения към него: 1) 131.56 лева (сто тридесет и един лева и петдесет
и шест стотинки), представляваща заплатена от кредитора на 07.07.2017 г. на
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД – гр. София сума в качеството му на поръчител по договор за
продажба на изплащане от 16.08.2016 г., сключен между С.М.А. и „МОБИЛТЕЛ“ЕАД –
гр. София (със заплащането на сумата кредиторът е встъпил в правата на
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД – гр. София срещу длъжника), заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението по пощата (25.08.2017 г.) до
окончателното плащане. 2) 2.12 лева (два
лева и дванадесет стотинки), представляваща законната лихва върху посочената в
т.1 сума за периода от 07.07.2017 г. до 25.08.2017 г., както и за присъждане на
направените разноски. В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от
ответницата.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответницата
на отговор на исковата молба, неявяването на ответницата и неин представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответницата делото да
бъде разгледано в нейно отсъствие, указването на ответницата на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от нейното неявяване в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 25
лева внесена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответницата трябва да бъде
осъдена да заплати разноските по частно гр. дело №3076/2017 г. по описа на ДРС
в размер на 25 лева внесена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че С.М.А. с ЕГН ********** *** има следните неплатени парични задължения към *** (за които е издадена Заповед за изпълнение
№1736/01.09.2017 г. по частно гр. дело №3076/2017 г. по описа на ДРС): 1) 131.56 лева (сто тридесет и един лева и петдесет и
шест стотинки), представляваща заплатена от кредитора на 07.07.2017 г. на
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД – гр. София сума в качеството му на поръчител по договор за
продажба на изплащане от 16.08.2016 г., сключен между С.М.А. и „МОБИЛТЕЛ“ЕАД –
гр. София (със заплащането на сумата кредиторът е встъпил в правата на
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД – гр. София срещу длъжника), заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението по пощата (25.08.2017 г.) до
окончателното плащане. 2) 2.12 лева (два
лева и дванадесет стотинки), представляваща законната лихва върху посочената в
т.1 сума за периода от 07.07.2017 г. до 25.08.2017 г.
ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ***, направените разноски по гр. дело №959/2018 г. по описа на ДРС в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева, както и направените разноски по частно гр. дело №3076/2017 г. по описа на ДРС в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: