№ 815
гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502388 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 77/20 г. по описа на
Врачанския окръжен съд. С решение по делото № 260 079/17.06.21 г. съдът, като е
приел, че съгласявайки се с движението на автомобил, в който е пътувал, с превишена
скорост, същият е съпричинил вредоносния резултат с 1/10, е приспаднал от
дължимото на основание чл. 432 КЗ обезщетение (определено на основание чл. 52 ЗЗД
в пълен размер 17 000 лв.) в размер на 17 000 лв. и е присъдил сума от 15 300 лв. в
полза на ищеца.
С въззивната жалба се утвърждава, че решението е неправилно при прилагането
на разпоредбите на чл. 51 и 52 ЗЗД. Ищецът не е съпричинил вредоносния резултат.
Той е бил пътник в автомобил, управляван от друго лице и е пътувал с поставен
обезопасителен колан. Претърпял е счупване на таза и изкълчване на тазобедрена
става. Лекуван е оперативно, като сатвата е била подменена с изкуствена. Търпял е
обездвижване, а след това – ограничения в движението. Носи последиците от
инплантирането на чуждо тяло, което подлежи на деформиране, износване и т.н.
Възрастта на пострадалия към момента на катастрофата е 36 г., и тя не предполага
нужда от подмяна на собствената тазобедрена става с изкуствена поради
дегенеративни процеси. Иска се да се отмени отхвърлителната част от решението в
частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди и уважаване на допълнителна
претенция в размер на 44 700 лв. (т.е. до размер на обезвредата от 60 000 лв.).
Въззиваемото дружество ЗК Лев Инс АД оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС не са
представяни нови доказателства. Дължи се произнасяне с оглед доводите на
1
въззивника за неправилност на решението според доказателствата, ангажирани в
първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Не се спори, че по отношение на автомобила, в който на 26.12.19 г. пътувал
ищецът имало сключен валиден договор по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите и същият покривал момента на катастрофата. Установено е, че
поради движение със забранена скорост (80 км. в населено място), която не била
съобразена с особеностите на пътя (навлизане в завой със скорост над критичната),
застрахованият автомобил самокатастрофирал и се ударил в крайпътен стълб. При това
ищецът получил счупване на дясната ставна ямка с изкълчване на дясната тазобедрена
става. Хоспитализиран бил в продължение на 13 дни и му били извършени две
операции – едната от които – за подмяна на тазобедрената става с изкуствена.
Приети са свидетелски показания (св. Р.) утвърждаващи, че ищецът не можел
сам да се придвижва и бил подпомаган от близките си. Дълго време изпитвал болки и
ползвал обезболяващи. Раздвижването станало постепенно, чрез помощни средства.
Според приета медицинска експертиза цялостната прогноза за състоянието на
ищеца е неблагоприятна. До 10 г. след инплантирането на изкуствена става могат да се
очакват разхлабване, несъответствие между отделните й компоненти, износване.
При така възприетата фактическа обстановка САС намира жалбата за
основателна. Пътникът в колата няма отношение към избора на скорост от водача. По
делото не са събрани доказателства в подкрепа на възражението на ответника, че
ищецът, пътувайки с водачката на автомобила сам се е поставил в риск. В
заключението на автоексперта се съдържа преразказ на показания, дадени в
наказателното производство, според които шофьор и пасажер бързали и пътникът бил
съгласен с високата скорост. Такива доказателства не са събрани в настоящия процес и
не могат да служат за обосноваване на съпричиняване. Извън това съпричиняването
следва да е активно обективно поведение, допринесло за вредоносния резултат. Такова
в конкретния случай липсва.
С оглед възрастта на пострадалия (36 г.), начина на лечение (оперативно с
подмяна на биологичната става с изкуствена), периода на възстановяване, съпроводен с
нужда от постелен режим и подпомагане от други хора, неблагоприятната прогноза за
проява на късни последици от травмата, САС приема, че до заявения размер 60 000 лв.
искът е основателен и доказан.
Основателността на главния иск обосновава основателност на иска за
възмездяване на вреди от забавено парично плащане в размер на законната лихва от
17.05.20 г. до изпълнение на задължението.
Предвид различните изводи на въззивния съд относно размера на обезщетението
за неимуществени вреди, решението, в частта за разноските следва да се отмени, като в
полза на ищеца се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер
на 300 лв.
В полза на повереника на ищеца,осъществил правна помощ следва да се присъди
хонорар на основание чл. 38 ЗА в размер на 1730 лв.
По сметката на САС въззиваемото дружество дължи държавна такса в размер на
2682 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС
2
РЕШИ:
Отменя в отхвърлителната му част до сумата от 60 000лв. решение №
260 079/17.06.21 г., постановено по гр.д. 77/20 г. по описа на Врачанския окръжен съд и
в частта за присъдените на основание чл. 78 ГПК разноски и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда на основание чл. 432 ГПК ЗК Лев Инс АД да заплати на З. А. И. още
44 700 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 26.12.19 г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума от 17.05.20 г. и 300 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
Осъжда ЗК Лев Инс АД да заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. Й. Д. хонорар
за първоинстанционното производство в размер на 1730 (хиляда, седемстотин и
тридесет) лв.
Осъжда ЗК Лев Инс АД да заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. М.Д. хонорар
за въззивното производство в размер на 1730 (хиляда, седемстотин и тридесет) лв.
Осъжда ЗК Лев Инс АД да заплати по сметката на САС държавна такса в размер
на 2 682 (две хиляди, шестстотин, осемдесет и два) лв.
четири) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3