РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. Ф. П.
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
в присъствието на прокурора Д. Хр. С.
като разгледа докладваното от А.Ф. П.Частно наказателно дело №
20241110200325 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искане от директора на ДПБ „Свети Иван Рилски“, гр. Нови Искър, за
задължително лечение от психично заболяване на лицето за принудително действие (ЛПД)
С., със снета по делото самоличност (чл. 155 и сл. от ЗЗ). Съдът е назначил по реда на чл.
159 и чл. 160 от ЗЗ съответната СПЕ, заключението по която е прието в открито съдебно
заседание.
Съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
От непосредствените възприятия на съда за ЛПД, включително дадените от лицето
обяснения (значителна част от които са очевидно психотично повлияни и няма как да
отразяват действителната фактическа обстановка, т. е. съдът не дава вяра на обясненията,
които са в смисъл, че психично заболява липсва при Г. С.) в съдебно заседание,
заключението на СПЕ, становището на психиатъра в първия етап на производството пред
районния съд и писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената
съвкупност също в първия етап на първоинстанционното съдебно производство, се
установява, че понастоящем ЛПД страда от психично заболяване (без да има прктически
критичност у него към състоянието му), а именно „Шизоафективно разстройство, смесен
тип“, което представлява психоза, като поради несъответно поведение в тази връзка има
опасност най-вече от проява на агресия от други лица срещу ЛПД, което сериозно би могло
да застраши нейните здраве и живот. Иначе казано, налице е хипотеза по чл. 155 вр. чл. 146,
ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Съдът следва да се довери на експертния опит на вещите лица и досежно
1
предложеното от СПЕ във връзка с лечението, както и относно възможността ЛПД да дава
съответното информирано съгласие, но не и досежно лицето, което следва да дава такова,
като въпросът в тази връзка е по-скоро правен такъв, като съдът намира, че е налице
хипотеза по чл. 162, ал. 3 от ЗЗ на конфликт на интереси, видно от всички доказателствени
материали по делото, релевантни за отношението на ЛПД към неговите близки.
Установеното относно липсата – на практика – на критичност у Г. С. към нейното състояние
води до извода, че всяко забавяне на задължителното лечение може с особено висока степен
на вероятност да има непредвидими тежки последствия най-малкото за здравето на ЛПД,
каквито последствия законът цели да бъдат избегнати, поради което по арг. от чл. 163, ал. 2
от ЗЗ следва да се постанови предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран и на основание чл. 162 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА задължително настаняване спрямо ЛПД Г. С. С. с ЕГН **********, със
снета по делото самоличност, за лечение в стационарна форма, за срок от 3 месеца, в ДПБ
„Свети Иван Рилски“, гр. Нови Искър.
ОПРЕДЕЛЯ липса на способност на горепосоченото ЛПД да изразява информирано
съгласие за лечение, като ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да изразява такова информирано
съгласие наместо него, длъжностно лице, определено от кмета на Столична община.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване/протестиране пред СГС в 7-дневен срок от датата на
обявяването му с изключение на частта относно предварителното изпълнение, в която част
то има характер на определение, неподлежащо на самостоятелно обжалване и протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2