№ 8959
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110106276 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу М. П. М.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.500 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, то основанието на
това вземане е именно наличието на застрахователно правоотношение, като упражняването
на регресното право произтича от наличието на застрахователен договор /виж определение
№ 863 от 26.09.2019 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 602/2019 г./. Тоест, правата се черпят
именно от наличието на застрахователен договор, като реално и това е причината
застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено
лице, тъй като по този начин той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива
поето по силата на застрахователния договор.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла
на чл.113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие
по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното
право на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието „потребител“
следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по
чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни
услуги по КЗ /определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о.,
определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др./. По смисъла
на чл. 2, ал. 2 КЗ "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият,
1
третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което
проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му
на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП.
Относно обстоятелството, че при исковете по чл. 500 КЗ е приложим чл. 113 ГПК
виж и практиката на СГС по искове на ЗД „БУЛ ИНС“ АД – определение № 2334 от
22.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1649/2023 г. по описа на СГС, определение № 2143 от
17.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1656/2023 г. по описа на СГС, определение от 18.04.2022 г. по в.
ч. гр. д. № 3493/2022 г. по описа на СГС, определение от 12.03.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3078
от 2020 г. по описа на СГС, определение от 21.2.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1529 от 2020 г. по
описа на СГС и др.
От служебно изготвена справка НБДН се установява, че постоянният и настоящ адрес
на ответника са в гр. Шумен. Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи
подсъдност на спора пред Софийски районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за
предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл.119, ал.3 ГПК (нова
– ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор
на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Ето защо, производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ответника, а именно Районен съд – гр. Шумен.
Така мотивиран на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6276/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2