№ 70
гр. Силистра, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗАКОНА за защита от домашното
насилие.
Предявена е въззивна жалба от СТ. Л. К. с ЕГН ********** , чрез адв. С.Н., от
АК гр. Силистра, против решение № 206/13.04.2022 г. постановено по гр. дело № 178/2022г.
по описа на Силистренски районен съд, с което съдът е ПРИЕЛ за установено, че спрямо
ПЛ. П. П., с ЕГН **********, на 01.02.2022г. е извършено домашно насилие от негова
страна, поради което Е ЗАДЪЛЖИЛ жалбоподателя да се въздържа от упражняване на
насилие спрямо нея. ЗАБРАНИЛ МУ Е да се приближава на по-малко от 100(сто) м. от нея,
жилището , намиращо се в гр.Силистра, ул.“Хаджи Димитър“№ 67А и да инициира връзка
по телефон и др.мобилни устройства с нея, за срок от 12(дванадесет) месеца, считано от
влизане на решението в сила. ЗАДЪЛЖИЛ Е жалбоподателя да посещава специализирани
програми в Център за консултации и превенция от домашно насилие в гр.Силистра.
Присъдил е глоба и съответни такси и разноски в негова тежест. Жалбоподателят счита, че
решението е неправилно, изтъква доводи за необоснованост, твърди, че недопустимо съдът
не е постановил мотиви към решението, моли да бъде отменено и отхвърлена молбата за
защита от домашно насилие, предявена против него. Не са направени доказателствени
искания. В с.з. пред тази инстанция се явява с процесуален представител и поддържа
същото становище.
По делото не е постъпило възражение по жалбата, съгласно чл. 17, ал.4 от ЗЗДН,
от страна на ПЛ. П. П., ЕГН **********, въпреки дадената и от първоинстанционния съд
възможност. В с.з. се явява лично и с процесуален представител – адв. Б., АК, гр. Силистра,
който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазени разпоредби на чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима.
1
Делото е образувано пред районния съд по молба на П.П., която твърди, че след
около шестгодишно съжителство от 2014 г. до 2020 г.1 с ответника С.К., от което има
родено едно дете Лъчезар, понастоящем на шест години, се разделили и оттогава се виждат
единствено п повод осъществяване на режима на лични отношения на детето с бащата .
Според молителката , срещите протичат напрегнато, ответникът и причинява стрес, тъй като
ответникът я заплашва, конфронтира се с нея, обижда я, дори и пред детето, посягал и е
физически. Към молбата е представила декларация по чл. чл.9,ал.З от Закона, в която, както
и в молбата, описва два конкретни инцидента, провокирали я да потърси защита чрез
настоящото производство: На 15.12.2021 г. около 12 ч. по обяд тя управлявала лек
автомобил по пътя от кв.“Деленки“ към гр.Силистра, когато неочаквано с нея се изравнил
един автомобил, който бил управляван Ст.К.. С рискови маневри се опитвал да я принуди да
спре, притискал я в нейното платно, непрестанно свирел с клаксона на автомобила си,
правел жестове да спре. Когато наближила града, тя ускорила, но той продължил да кара
след нея на малка дистанция като през цялото време й звънял по телефона. Другата
ситуация се разиграла на 01.02.2022г. около 17.15 ч. когато ответникът дошъл пред дома й,
за да вземе детето за поредната си среща с него. Молителката излязла, за да го предаде, а
ответникът , след като настанил детето в колата, се върнал при нея и я запитал защо е
напълняла и дали не е бременна. Тя отговорила, че това не е негова работа. Тогава той
посегнал да й нанесе удар в лицето с длан, но тя се отдръпнала назад. Той я хванал за якето
и с дясното си коляно й нанесъл силен удар в корема. Изпитала силна болка и се
разкрещяла, а той обяснил, че ако е бременна вече няма да е и, че трябва да се грижи за
тяхното дете и той няма да допусне тя да отглежда друго дете.
И пред двете инстанции ответникът С.К. оспорва заявеното в декларацията и
молбата като фактическа обстановка. По отношение на първия случай твърди, че не е
напускал работното си място на този ден по това време, за което води св. Петров, негов
колега, а във връзка с втория инцидент, твърди, че е имало реплики между тях, но те касаели
това, че молителката не полага, според него, необходимата грижа за здравето на детето и не
го е завела на лекар, когато е било болно и не е имало нито пререкания, нито удари.
Във въззивната жалба е изложен довод, че е недопустимо един съдебен акт да
съдържа единствено диспозитив, а в с.з. допълва, че последващото постановяване на
мотивите доближава решението на РС до присъда по НПК, тъй като ЗЗДН като специален
нормативен акт указва, че целият съдебен акт, по смисъла на ГПК, следва да бъде връчен на
страните в момента на неговото постановяване. В случая следва да се има предвид, че
въпреки субсидиарното приложение на ГПК, се касае за едно особено производство, което е
подчинено преди всичко на целта да бъдат защитени от посегателство по най- бърз и
адекватен начин жертвите на домашното насилие. В тази връзка, съгл. чл. 15 от ЗЗДН, съдът
се произнася с решение в открито заседание, което означава, че се налага веднага след като
приключи с.з. да се вземе решение. Вярно е, че към момента на подаване на жалбата
въззивникът не е разполагал с мотивите, но с оглед на това, че производството не е исково
и не се подчинява на правилата за преклузия, отнасящи се за такъв вид производства, а
именно е особено и регламентирано в отделен закон, то той е имал възможност на всеки
един етап от делото, включително и в тази инстанция да навежда нови възражения доводи
и съображения, както и да иска събиране на доказателства, съобразявайки в последствие
постановените мотиви, което и същият стори, тъй като едва в с.з. взе отношение по тях.
Дискусионен може да бъде и въпросът дали законодателят, употребявайки думата „заедно“ в
чл. 235, ал.4 ГПК е имал предвид точно „едновременното“ изготвяне на решението и
мотивите или е искал да посочи, че и двете части на съдебния акт следва да са в писмена
форма без да слага времеви рамки за изготвянето им като две части на едно цяло. Ето защо,
съдът счита, че постановено по този начин, решението на РС заедно с мотивите не е
недопустимо, като в тази насока посочва и съд. практика от други съдебни райони, тъй като
поради двуинстанционното производство такава няма на ниво ВКС – вж. решение № 22 от
2
23.06.2021 г. на ОС - София по в. гр. д. № 357/2021 г.
По същество на спора, въззивникът насочва вниманието към факта, че освен
декларацията на практика няма доказателства за твърденията на молителката, тъй като
разпитаните пред РС св. Георгиева и Йорданова, не са очевидци на ситуациите от
15.12.2021 г. и 01.02.2022 г., а предават споделеното от молителката с тях, както и при други
подобни конфликтни моменти, след които те отчитат негативни последици от
въздействието на случилото се върху Пл.П.. Пред РС са назначени две психологически
експертизи, които са имали за задача да очертаят как е повлияна психиката на молителката
от поведението на въззивника при срещите им, а също и да очертае в друга експертиза
психиното състояние на въззивника, съществува ли риск от негово непредизвикано спрямо
молителката агресивно поведение и какви са причините за него, ако има такъв. Дадените
заключения потвърждават, че желанието на въззивника да доминира и контролира
молителката дори и след раздялата помежду им води до прояви на непредизвикана агресия
от негова страна при срещите им, а в резултат на това молителката е в трайно състояние на
стрес и тревожност, защото тези прояви на въззивника са неочаквани и силно изразени.
Както в с.з. пред настоящата инстанция, така и пред вещото лице същата споделя, че не
страхът от физическо насилие е водещ, а унижението и обидата, които изпитва, особено
поради факта, че детето е свидетел на тези пререкания, макар и отдалеч. Именно поради
изявлението на молителката, че не се чувства физически застрашена, въззивникът счита, че
има противоречие между него и заявеното в декларацията, че е била ритната в корема.
Съдът счита, че такова противоречие няма. В крайна сметка стана ясно, че и двата контакта
между страните, довели до настоящото дело, са осъществени на публично място. Затова е
нормално, дори и при този акт на физическо насилие , молителката да отчита, че няма
заплаха за живота и здравето и, което и обяснява това , че тя акцентира на унижението и
срама, които търпи от тези прояви, особено в присъствието на детето, които могат да бъдат
не по – слаби като интензитет и влияние върху психиката от един бой.
Вярно е, че освен декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, преки косвени
доказателства за актовете на насилие спрямо молителката няма, освен и съществуващата
преписка в МВР по повод инцидента от февруари тази година, която не е приложена по
делото въпреки искането на РС , тъй като е в процес на проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е предвидена като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато
няма други събрани доказателства, какъвто е настоящия случай. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в
доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил актове на
домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване
на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В
тази насока ответникът не е провел такова насрещно доказване. Воденият от него свидетел
Петров, който заявява, че през обедната почивка на 15.12.2022 г. въззивникът не е напускал
работното си място, изобщо не конкретизира заниманията които са имали и които са му
дали основание да запомни, че са били заедно. Дори и да се приеме,че по отношение на този
случай, доказателствената сила на декларацията е опровергана, то остава вторият – от
02.02.2022 г., който е с по – голям интензитет на агресия и в присъствието на детето, което
3
макар и в автомобила, би могло да е очевидец на ситуацията.
Във връзка с позоваването на стари разрешения на казуси по ЗЗДН, основани на
декларации по чл .9, ал.3 ЗЗДН, съдът не счита за относима към който и да е случай на
домашно насилие съдебна практика, която поставя на кантар доказателствената сила на
тази декларация. При справка с посочените от въззивника съд. решения се установи, че по
едното има и медицинско удостоверение, а по другото са подадени две молби за защита от
домашно насилие и нито една не е уважена, защото съдът е приел, че и двамата имат
неприемливо поведение.
Основателен е доводът на въззивника, че РС е допуснал грешка, постановявайки
в обжалваното решение, че забраната да се приближава на по-малко от 100(сто) м. от
молителката и жилището и, и да инициира връзка по телефон и др.мобилни устройства с
нея, е за срок от 12(дванадесет) месеца, считано от влизане на решението в сила. Съгласно
чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, а този текст се
вписва в заповедта, поради което и прилагането му започва да тече от издаването и, което в
случая е на 13.04.2022 г. Съдът възприема тази неточност по – скоро като техническа
грешка, която е следвало да бъде коригирана по реда на поправка на ЯФГ и тъй като тази
процедура не е ограничена със срок и би могло да бъде инициирана и от съда, постановил
решението, счита, че следва страната да инициира производство по чл. 247 ГПК.
Поради изложените съображения ОС счита, че обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено, а жалбата - като неоснователна, оставена без уважение. С
оглед изхода от делото, въззивникът следва да заплати на молителката сумата от 250 лв.
разноски по делото пред тази инстанция.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/13.04.2022 г. постановено по гр. дело №
178/2022г. по описа на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА СТ. Л. К., с ЕГН **********, да заплати на ПЛ. П. П., с ЕГН
**********, сумата от 250 (двеста и петдесет ) лева, представляваща разноски по делото
пред тази инстанция
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4