№ 1622
гр. Варна, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20223100501618 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:18 часа се явиха:
Въззивникът П. С. Х., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Д. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес
Въззиваемият „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила писмена молба, изходяща от въззиваемото
дружество с вх. № 24104/18.10.2022 г., с която е изразено становище да бъде
даден ход на делото в отсъствие на въззиваемото дружество, в случай, че не
са налице други пречки по хода.
Отправено е искане да се отхвърли въззивната жалба и да се остави в
сила обжалваното решение.
Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар на въззивника, в условията на евентуалност, в случай, че същото
надхвърля минималните размери.
Представен е списък на разноските.
СЪДЪТ предоставя молба с вх. № 24104/18.10.2022 г. на Адв. Т., за
запознаване.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2949 от 08.08.2022 година.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 34281/23.05.2022г. , подадена от П. С. Х., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, **********, срещу Решение
№1123/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 9540/2021г. на ВРС, 35-ти състав,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че П. С. Х.
дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ 52-54 сумите от 3203.59 лв. (три
хиляди двеста и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
изискуема главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.04.2018 г, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, 224.70 лв. (двеста двадесет и четири
лева и седемдесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 05.02.2020 г. до 05.06.2020 г. , 313.14 лв. (триста и тринадесет лева
и четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху
просрочената главница, за периода от 05.02.2020 г. до 14.07.2020 г. (за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не е начислявана законна лихва), за
които вземания по ч. гр. д. № 8963 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 3978/ 31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон. Настоява се, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на осн. чл.22, вр. с чл.11 ЗПК. Сочи се, че е налице и
частична нищожност на договора касателно уговорката за възнаградителна
лихва поради накърняване на добрите нрави, тъй като лихвите са прекомерно
завишени, за което се навеждат подробни доводи. Поддържа се, че районният
2
съд е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила, необсъждайки
доводите и възраженията в решението, поради което решението е и
необосновано. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции при условията на чл.38 ЗАдв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който се изразява становище
за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Обръща се
внимание, че към договора не са сключвани отделни общи условия, като се
излагат подробни доводи за съответствие на договора със ЗПК и с добрите
нрави. Моли се за потвърждаване на решението.
Адв. Т.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Списъка, който представя страната е 90 % от разноските направени в
заповедно и първоинстанционно производство и само 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Затова моля да съобразите така направените разноски с такса
присъдени в първоинстанционния съд. Относно сумата за юрисконсултско
възнаграждение не възразявам.
Моля да имате предвид, относно присъждане на разноски, че от
предходна инстанция се явявам без възнаграждение. Направил съм искане в
отговора на исковата молба да ни се присъдят разноски при положителен
резултат на делото по чл.38, ал.1 във вр. с чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА. Така да бъде
определено възнаграждение и за районна и за въззивна инстанция.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да отмените решението на Варненски районен съд.
Същото е неправилно по следните съображения, подробно съм посочил
същите. На първо място процесният потребителски договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 от Закона за
потребителския кредит. Липсват много от необходимите аксесоари относно
подписани общи условия, погасителен план, разпределение на вноски и т.н.,
подробно съм описал във въззивната жалба, поради което същият следва да
постановите решение в тази му част.
3
Обръщам внимание, че сме повдигнали въпроси, които съдът не
коментира и не взе правилно решение относно повдигнато и направено
възражение за частична нищожност на договора, относно договорената
възнаградителна лихва. От събраните по делото писмени доказателства и
изслушаните съдебно-счетоводни експертизи е видно, че доверителят ми за
получен кредит от 10 000 лв. е бил принуден да върне 17 895.45 лв. Или в
лихвен процент повече от 30 %, а годишния е 49 и 25, поради което в тази му
част договора, клаузата е нищожна. Видно от клаузата за възнаградителната
лихва, видно от съдебно-счетоводната експертиза доверителят ми е върнал
14 549.75 лв., тоест много над получената главница.
Обръщам на вниманието на съда, че изначалното задължение на
доверителят ми е било сумата 3 721.18 лв., което е предоговорено до размера
на 10 000 лв. с резултат връщане на 17 000 лв. Това противоречи на всякаква
правна и търговска логика. Подробно съм посочил защо считам, че е
нищожно. Моля да имате предвид и съдебната практика, която съм посочил
във въззивната жалба.
Моля да ни бъдат присъдени разноски за двете инстанции по реда на
чл.38 от Закон за адвокатурата.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4