О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-1048
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети април
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 290 по описа
за 2020 година.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба с вх. № 248 от 03.01.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Разпореждане № 26566/11.12.2019г., постановено по частно гр. дело № 10465/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е отхвърлено заявлението на А.Н.Р., за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници Г.С.Р. и М.К.Р. за сумата от 140 000 евро, предоставен и невърнат заем по Договор за заем, сключен между страните на 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 60 000 евро – договорна лихва, законната лихва върху главницата, начислена за периода от 10.12.2019г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в общ размер на 9 823, 32 лева. С жалбата се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което да бъде уважена претенцията на жалбоподателя А.Р..
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от А.Н.Р. *** против Г.С.Р. и М.К.Р. – двамата от ***, по силата на която да бъдат осъдени двамата ответници при условията на солидарна отговорност да заплатят следните суми – сума в размер на 140 000 евро, представляваща заета сума по Договор за паричен заем от 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1492/21.03.2016г. по описа на Нотариус с *** действие – Районен съд – Бургас, сума в размер на 60 000 евро, представляваща възнаграждение (договорна лихва) по чл. 5 от Договора за паричен заем от 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1492/21.03.2016г. по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от 140 000 евро и върху дължимото възнаграждение (договорна лихва) от 60 000 евро, считано от завеждане на настоящото производство до окончателното плащане на сумите.
Към заявлението е представен в оригинал писмен Договор за паричен заем от 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите, от който е видно, че А.Н.Р. в качеството си на заемодател е предоставил на Г.С.Р. и М.К.Р. – двамата в качеството им на заематели парична сума в размер на 140 000 евро, а заемателите са се задължили солидарно – при условията и сроковете на договора да върнат заетата сума, както и да заплатят като възнаграждение уговорената лихва. Видно от представения договор – заемодателят се е задължил да предаде уговорената сума в срок от 2 дни от сключването на настоящия договор по банков път и по банкова сметка *** Г.С.Р., посочена от самия него, а заемателите се задължават да върнат заетата сума в срок до три години, считано от датата на сключването на договора, тоест – до 21.03.2019г., като освен получената главница те са се задължили да заплатят на заемодателя и лихва (възнаграждение) – сума в размер на 60 000 евро. Видно от представения договор заемателите са се задължили да обезпечат получения от тях заем, освен чрез учредяване на договорна ипотека върху собствените им 155 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07070.614.217, също и като учредят в полза на заемодателя (по негово писмено искане) ипотека и върху техни обекти в сградата, която ще се построи с площ на обектите от 300 кв.м., в срок от един месец, считано от датата на издаване на строителното разрешение.
По делото са представени няколко документа за превод на суми по банков път, от които е видно, че на 21.03.2016г. А.Н.Р. е превел по сметка на Г.С.Р. сума в размер на 95 648 лева, като за основание е посочено Договор за заем от 21.03.2016г., на 22.03.2016г. А.Н.Р. е превел по сметка на Г.С.Р. сума в размер на 36 000 евро (70 344 лева), на 22.03.2016г. е заплатена по банков път на Г.С.Р. сума в размер на 52 750 лева, на 22.03.2016г. сума в размер на 55 446 лева – тоест – общо – сума в размер от 140 000 евро.
Представено е и копие от Нотариален акт № *** по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че А.Н.Р. е предоставил на Г.С.Р. и М.К.Р. сума в заем от 140 000 евро, съгласно Договор за паричен заем от 21.03.2016г., като Г.С.Р. и Маринка Райкова са се задължили да изплатят на А.Н.Р. предоставената им в заем сума при условията на солидарност, в срок от три години, считано от датата на подписването на Договора за заем – тоест – до 21.03.2019г., ведно с всички дължими лихви, договорени възнаграждения, неустойки, обезщетения за забава, такси и разноски. Изрично в представения нотариален акт е посочено, че за обезпечаване на дадената в заем сума Г.Р. и съпругата му учредяват на заемодателя А.Р. ипотека върху свой собствен недвижим имот, а именно – поземлен имот с площ от 155 кв.м. ид.ч. с идентификатор 07079.614.217 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.
С Разпореждане № 26566 от 11.12.2019г., постановено по частно гр. дело № 10465/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението на А.Н.Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници Г.С.Р. и М.К.Р. за сумата от 140 000 евро, предоставен и невърнат заем по Договор за заем, сключен между страните на 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 60 000 евро – договорна лихва, законната лихва върху главницата, начислена за периода от 10.12.2019г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 9 823, 32 лева. В своето разпореждане, първоинстанционният съд е посочил, че липсват официални, респективно – изходящи от длъжниците документи, от които да се установи, че заемната сума е предадена на заемателите, а оттам – да е възникнало вземането на заявителя за връщането й. Съдът посочва, че представените платежни нареждания и извлечения от банковите сметки на заявителя са негодни да установяват подобен факт „предаване на заетата сума“, тъй като са частни документи, изхождащи от лице, различно от длъжниците, поради което и съдът приема, че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжниците.
На основание чл. 417, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.
На основание чл. 418, ал. 3 от ГПК когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между А.Н.Р. в качеството му на заемодател и Г.С.Р. и М.К.Р. – двамата в качеството им на заематели е сключен писмен Договор за паричен заем от 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите, от който е видно, че А.Н.Р. в качеството си на заемодател е предоставил на Г.С.Р. и М.К.Р. – двамата в качеството им на заематели парична сума в размер на 140 000 евро, а заемателите са се задължили солидарно – при условията и сроковете на договора да върнат заетата сума, както и да заплатят като възнаграждение уговорената лихва. Видно от представения Договор за паричен заем от 21.03.2016г. заемодателят се е задължил да предаде уговорената сума в срок от 2 дни от сключването на договора по банков път и по банкова сметка *** Г.С.Р., а заемателите са се задължили да върнат заетата сума в срок до три години, считано от датата на сключването на договора, тоест – до 21.03.2019г., като освен получената главница те са се задължили да заплатят на заемодателя и лихва (възнаграждение) – сума в размер на 60 000 евро. Видно от представените банкови нареждания – два дни след сключването на писмения договор за заем между страните – А.Н.Р. е направил няколко превода на парични суми по банков път в полза на Г.С.Р. на обща стойност от 140 000 евро. Действително тези доказателства сочат, че сумите са преведени, но не са представени доказателства, че сумите действително са постъпили по сметката на заемателите – Г.С.Р. и М.К.Р.. По делото е представено и копие от Нотариален акт № *** по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Бургас за учредяване на договорна ипотека по отношение на недвижим имот като обезпечение на предоставен от страна на А.Н.Р. на Г.С.Р. и М.К.Р. сума в заем от 140 000 евро, съгласно Договор за паричен заем от 21.03.2016г. Изрично в представения нотариален акт е посочено, че за обезпечаване на дадената в заем сума Г.Р. и съпругата му учредяват на заемодателя А.Р. ипотека върху свой собствен недвижим имот, а именно – поземлен имот с площ от 155 кв.м. ид.ч. с идентификатор 07079.614.217 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, което изявление всъщност изхожда от самите заематели, че действително сумата по сключения Договор за паричен заем от 21.03.2016г. в размер от 140 000 евро е получена. При това положение, настоящата инстанция намира, че от представените по делото писмени доказателства, както и от изявленията в Нотариален акт № *** по описа на Нотариус с Район на действие – Районен съд – Бургас за учредяване на договорна ипотека по отношение на недвижим имот на основание следва да се приеме, че изпълнението на задължението на А.Н.Р. е удостоверено с изходящ от длъжниците документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено, като бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по силата на която да бъде разпоредено длъжниците – Г.С.Р. и М.К.Р. да заплатят на А.Н.Р. сума в размер на 140 000 евро, представляваща главница по предоставен и невърнат заем по Договор за заем, сключен между страните на 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 60 000 евро, представляваща договорна лихва, както и законната лихва върху главницата, начислена за периода от 10.12.2019г. до окончателното плащане. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено Разпореждане № 26566 от 11.12.2019г., постановено по частно гр. дело № 10465/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено искането на А.Н.Р. и вместо него да бъде постановено ново разпореждане, по силата на което депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение да бъде уважено.
По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, настоящата инстанция намира, че на жалбоподателя – А.Р. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 9 823, 32 лева – по делото са представени доказателства за плащане на сумите – държавна такса в размер на 7 823, 32 лева и сума в размер на 2 000 лева, представляваща възнаграждение за адвокат, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатено в брой. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 3 911, 66 лева, представляващи държавна такса.
Мотивирано от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 26566 от 11.12.2019г., постановено по частно гр. дело № 10465/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено искането на А.Н.Р. за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против солидарните длъжници Г.С.Р. и М.К.Р.
за сумата от 140 000 евро, представляваща предоставен и невърнат заем по
Договор за заем, сключен между страните на 21.03.2016г. с нотариална заверка на
подписите, сума в размер на 60 000 евро, представляваща договорна лихва,
както и за заплащане на законната лихва върху главницата, начислена за периода
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.12.2019г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на
9 823, 32 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по силата на която да бъде разпоредено Г.С.Р., ЕГН ********** и М.К.Р., ЕГН ********** ***, при условията на солидарна отговорност да заплатят на А.Н.Р., ЕГН ********** ***, партер сума в размер на 140 000 (сто и четиридесет хиляди) евро, представляваща главница по предоставен и невърнат заем по Договор за заем, сключен между страните на 21.03.2016г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) евро, представляваща договорна лихва, както и законната лихва върху главницата, начислена за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.12.2019г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 9 823, 32 (девет хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесет и две стотинки) лева.
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН ********** и М.К.Р., ЕГН ********** *** да
заплатят на на А.Н.Р., ЕГН ********** ***, партер сума в размер на 3 911,
66 (три хиляди деветстотин шестдесет и пет) лева, представляваща направените по
делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от постановеното определение да се връчи на жалбоподателя за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.