Р
Е Ш Е Н И Е № 279
гр. Сливен, 28.02.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В. като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 3260 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че на основание чл. 84 ал. 1 от НПК, ГД „ИН“ е предявила граждански
иск по НОХД № 1235/2018 г. по описа на СлРС срещу лицата Ф.К. и И.Р. за
заплащане на сумата от 2745, 42 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата представляваща
обезщетение за причинени на ГД „ИН” имуществени вреди от извършено
противоправно деяние от посочените лица.
Твърди,
че наказателното производство е приключило по реда на чл. 384, вр. чл. 381 от НПК, като съобразно изготвената в досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза вещото лице е оценило стойността на унищожените вещи на 727. 00 лв.,
които са били възстановени.
Сочи, че вследствие на извършеното в съучастие
противоправно деяние от л. св. К. и л. св. Р. са унищожени движими вещи в
„Ареста“ към PC „ИН“ - С. към ОС „ИН“ - Бургас - териториални поделения на ГД
„ИН“ - София, а именно - стационарен телефонен апарат Булфон, шкафчета за лични
принадлежности, осветителни тела, плафон за осветление, стъкла на двукрили
двойни дървени прозорци, стъкла и крила на двукрилни прозорци, стъклопакет на
алуминиев прозорец, стъклопакет на PVC прозорец, метални решетки за прозорци и
са повредени вградени шкафчета за тоалетни принадлежности, шкафчета за лични
вещи, дървени врати, врата на килия, количка за храна, метални решетки за
прозорци, подробно описани в протоколното определение по НОХД № 1235/2018 г. на
СлРС и обвинителния акт.
Твърди
също, че покритите щети от осъдените лица по НОХД №1235/2018 г. са в размер на
727 лв., а реалното възстановяване на щетите е възлязло на 2745, 42 лв. видно
от приложените фактури.
Счита,
че са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на
пострадалата ГД „ИН“, за причиненото й непозволено увреждане в резултат на
виновното и противоправно деяние на осъдените лица Ф.И.К. и И.С.Р. установено с
протоколното определение от 09.01.2019 г. на СлРС по НОХД № 1235/2018г.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Ф.К. и И.Р.
да заплатят солидарно на ГД „ИН“, сумата от 2018.42 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата,
представляваща разликата между реално направените разходи и възстановената
стойност на унищожените вещи по наказателното дело за нормализиране
специфичните условия на работа в Арест - Сливен. Претендират за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника И.Р., който счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.
Твърди,
че съгласно разпоредбите на Закона, задължение на ГДИН и техните подразделения
– Затворът и следствените арести е да поддържат, ремонтират и осигуряват
условия по стандарт и изисквания, но никъде не е записано, че частни лица могат
да обновяват условията за действие на Държавни институции.
Ответникът
Р. възразява срещу иска и обстоятелствата, на които се основава, тъй като срещу
него вече е било образувано и приключило НОХД № 1235/2018 г. по описа на СлРС,
по което дело е възстановил щетите, като е заплатил сумата, която е била
определена за счупените и повредени движими вещи, като с тази сума е било
възможно да се покрият разходите за ремонт на същите.
Счита,
че ГДИН – София е отремонтирала повредените вещи с по-скъпи и различни по клас
прозорци и не е негово задължение да ги заплаща, нито е бил уведомен за този
ремонт, както и че не може да се претендира той да заплати цялостния ремонт и
обновяването на Ареста – гр. С.
С оглед на това счита, че предявения иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Ф.К., който също счита, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен.
Твърди, че ищеца не е направил възражение или да е
оспорил изготвената в наказателното производство експертиза, като при
предявяването на разследването е приел за достоверни стойността на нанесените
имуществени вреди, която до приключване на същото подсъдимите са заплатили,
поради което счита иска за недопустим.
Твърди също, че
има разминаване в количествата и отделните артикули, тъй като са осъдени за 8
бр. осветителни тела, а по фактура са поставени 10 бр. осветителни тела,
унищожени са 9 бр. двукрилни дървени прозорци и 1 бр. стъклопакет от ПВЦ, а в
исковата претенция се иска възстановяването на 13 бр. ПВЦ прозорци и 1 бр. стъклопакет, повредени са 12 бр.
метални решетки, а в протокола образец 19 са извършили ремонт на 18 бр. Твърди,
че посочените вещи са коренно различни както по количество, така и по
спецификация, от това за което са осъдени.
В съдебно заседание ищцовата страна се
представлява от пълномощник, който моли съда да уважи предявеният иск в пълен
размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Ф.И.К. се представлява от пълномощник
в съдебно заседание, който счита иска за неоснователен, тъй като щетите са
възстановени. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът И.С.Р. се представлява от назначен
особен представител адв. К. ***, който счита за недопустим и неоснователен и
моли съда да го отхвърли изцяло.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Установи се, че вследствие на извършеното в съучастие
противоправно деяние от л. св. К. и л. св. Р. са унищожени движими вещи в
„Ареста“ към PC „ИН“ - С. към ОС „ИН“ - Бургас - териториални поделения на ГД
„ИН“ - София, както следва: стационарен телефонен апарат Булфон, шкафчета за
лични принадлежности, осветителни тела, плафон за осветление, стъкла на
двукрили двойни дървени прозорци, стъкла и крила на двукрилни прозорци,
стъклопакет на алуминиев прозорец, стъклопакет на PVC прозорец, метални решетки
за прозорци и са повредени вградени шкафчета за тоалетни принадлежности,
шкафчета за лични вещи, дървени врати, врата на килия, количка за храна,
метални решетки за прозорци, подробно описани в протоколното определение по
НОХД № 1235/2018 г. на СлРС и обвинителния акт.
Не е
спорно, че ответниците са заплатили солидарно по НОХД № 1235/2018 г. сума в
размер на 727 лв., която следва да бъде прихваната от претендирания размер от
2018.42 лв.
Съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза, като вещо лице след запознаване с материалите по делото е изчислило
стойността на реално нанесените имуществени щети, необходими за
възстановяване към датата, като се
намали с обезценяването поради възраст, степен на годност, функционалност и
възможност за използване на сградата. Общата стойност на ремонтните работи
възлиза на 4053 лв. Стойността към момента на деянието на нанесените щети е 710 лв.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните изводи:
Правното основание на предявеният иск
е чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е основателен иска за обезщетяване на вреди
от непозволено увреждане, ищецът следва да установи в кумулативна даденост
предпоставките на деликта - деяние, противоправаност, вреда, причинна връзка и
вина. Първата от тях е, че ответнците извършили противоправни действия,
нарушаващи забраната да се вреди другиму, както и че в резултат на тези
действия за тях са настъпили конкретни вреди. Вината, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В конкретният случай презумпцията
за виновно поведение от страна на лицата, осъществили деликта се доказа от
събраните по делото писмени доказателства и приложеното наказателно
производство НОХД № 1235/2018 г. по описа на С. Наличието на вина в поведението
на ответниците се доказа по безспорен начин и не беше опровергано, което се
установи от събраните по делото неопровергани и безпротиворечиви доказателства,
кореспондиращи с неоспореното съдебно-икономическо заключение. Щетите безспорно
се установи и не е спорно, че са унищожени движимите вещи към Ареста РС
"ИН" С. към ОС "ИН" Бургас - териториално поделение на ГД
"ИН" София, цитирани подробно в исковата молба.
По
приложеното НОХД № 1235/2018 г. ответниците са заплатили солидарно сума
в размер на 727 лв.
Съдът
следва да присъди претендираният размер от 2018.42 лв., въпреки че заключението
на вещото лице е отразена актуална пазарна стойност необходима за причинените
повреди към момента на причиняването в размер на 4053 лв. Поради това обаче, че не е направено искане
за изменение на осн. чл. 214 от ГПК, съдът намира че следва да уважи иска само
до сумата от 2018.42 лв., като страните не спорят, че стойността на унищожените
вещи от 727 са били възстановени при приключване на наказателното производство
по реда на чл. 384 във вр. с чл. 381 от НПК с оглед изготвената в досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза.
Относно
направените възражения от пълномощника на ответната страна, че следва да се
изплати сумата само от 727 лв. съдът намира, че въпреки че тази дограма и вещи
са стрували толкова, за да бъдат възстановени наново материалите, с които биха
заместени унищожените движими вещи не би могло да бъдат такива, каквито са били
към датата на унищожаването, защото
ноторен е факта, че дървената дограма е с по-високи цени, отколкото
алуминиевите прозорци, както и металните решетки и др. движими вещи, като
дървени врати и пр.
По тези
съображения, съдът след като констатира установеното от съдебния експерт и
първоначално претендираната сума от 2745.42 лв., от която всъщност са извадени
аритметично заплатените възстановените 727 лв. от ответната страна, то следва
да се присъди само цената на иска от 2018.42 лв., представляваща невъзстановени
имуществени щети на ГДИН, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието - 20.06.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща разлика между реално направените разходи и
възстановената стойност на унищожени вещите.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да
осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцовата Главна Дирекция направените
разноски в настоящото производство в общ
размер на 160.18 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците
следва да заплатят държавна такса в размер на 80.80 лв., както и сумата от 200
лв. за изготвеното съдебно-икономическа експертиза.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ф.И.К., ЕГН **********,***, чрез адв. К. *** и И.С.Р., ЕГН **********,***, чрез
назначения особен представител адв. К. ***, понастоящем и двамата в затвора да заплатят солидарно на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ ЕООД при
Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, чрез П.П.С. – ст. юрисконсулт в Районна служба „Изпълнение на
наказанията” – С., понастоящем и двамата в
затвора гр. Бургас сумата от 2018.42 лв.
/две хиляди и осемнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
разликата между реално направените разходи и възстановената стойност на унищожени
вещи по НОХД № 1235/2018 г. по описа на СлРС, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието - 20.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ф.И.К., ЕГН **********,***, чрез адв. К. *** и И.С.Р., ЕГН **********,***, чрез
назначения особен представител адв. К. ***, понастоящем и двамата в затвора гр.
Бургас да заплатят солидарно на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“
ЕООД при Министерството на
правосъдието, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, чрез П.П.С. – ст.
юрисконсулт в Районна служба „Изпълнение на наказанията” – С., направените по
делото разноски в общ размер на 160.18 лв.
/сто и шестдесет лева и осемнадесет стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.И.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К. *** и И.С.Р.,
ЕГН **********,***, чрез назначения особен представител адв. К. *** да заплатят
по сметка на СлРС, сумата от 80.80 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200
лв. за изготвеното съдебно-икономическа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: