Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 158 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от
глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц.К.П.,
чрез пълномощник против решение № 129
от 30.01.2020 г., постановено по АНД № 2068/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-1085-001780/ 16.07.2019г., издадено от началник група в
сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което на
основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП е наложена кумулативно адм.наказание – „ глоба в размер на 750лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца“.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП алтернативно да се намали санкцията.
Ответникът
по касационната жалба –Пътна полиция при ОДМВР-Русе,чрез пълномощник
гл.юрисконсулт Г.Д. в писмено становище,
счита жалбата за неоснователна и претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП , като определената санкция е по вид и размер,
съответен на предвиденото за нарушението.
Решението е неправилно.
Административно –
наказателната отговорност на касатора е ангажирана за
това, че на 06.03.2018г. в гр.Русе на бул.България до бензиностанция Лукойл
посока ГКПП Дунав мост Русе като собственик на л.а., марка БМВ, с рег.№ Р6996РХ
не могъл да посочи на кого е предоставил МПС, с което е извършено нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП ,изразяващо се в заснето нарушение със снимка от дигитална стационарна радарна установка
SITRAFFIC ERS 400, която установила, че се превишава разрешената скорост от
50км/ч с 60км./ч., като е заснета скорост на движение от 110,58 км/ч.при приспаднат
3% толеранс.
За да достигне до крайния
извод за доказаност на нарушението и авторството,
районния съд е приел от фактическа страна, че процедурата по установяване
авторството при използване на този тип установка се състои от следното: След
като длъжностното лице, получило снимката от
радарната установка, по регистрационния номер установявало кой е
собственик или ползвател на заснетия автомобил. В конкретния случай
обработването на снимката е от 09.01.2019г. и на база докладна от същата дата, актосъставителя установил, че
л.а., марка БМВ, с рег.№ Р6996РХ е собственост на касатора
и,тъй като последният не бил от област Русе, попълнил реквизитите в АУАН от
18.02.2019г. и го изпратил до началника на сектор Пътна полиция
при ОДМВР – гр.Бургас за предявяване. При последното касатора
отказал да подпише акта и отказал да попълни декларация по чл.188 ЗДвП, като възразил, че на снимковия материал рег. № на заснетия
автомобил бил Р6996РА, а неговия бил с рег.№ Р6996РХ. Впоследствие депозирал
срещу акта възражение със същите аргументи, като в допълнение посочил, че
въпросният автомобил марка БМВ, с рег.№ Р6996РХ през 2010год. предоставил за
ползване на трето лице с установачни данни , с което
нямал връзка.
.
Отхвърлил като неоснователни
възраженията на касатора, че не е изяснено мястото на
нарушението. Счел е за неоснователно възражението за недоказаност на
авторството и нарушението на база показанията на актосъставителя
и приложената докладна записка, като приел за безспорно, че фиксираното на
снимката моторно превозно средство е с рег.№ Р6996РХ. Посочил е, че правилно
административната отговорност на касатора е
ангажирана съобразно чл. 188, ал. 1 изр.2 от ЗДВП – като „собственик,
който не е посочил на кого е предоставил
моторното превозно средство.”, като не е оборена презумцията
на закона, тъй като касатора е отказал да попълни
изискуемата декларация.
Изводите на въззивния съд са неправилни в противоречие с материалния
закон и представените доказателства.
Правилно районния съд е
посочил, че субект на административнонаказателна
отговорност за нарушението по см. на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП може да бъде само
водач на пътно превозно средство, а "водач" съгласно §. 6, т. 25 от ДР на ЗДВП е лице, което
управлява пътно превозно средство.
МПС се идентифицира с
модел,марка,VIN,
регистрационни табели съгласно чл.6 и
сл. от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Неправилно АНО и въззивния съд
се е позовал на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. С тази разпоредба
законът е установил оборимата презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й
носи собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се установи едва
след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. Нормата обаче е неприложима в конкретното административно
производство. Същата касае установяване на административно нарушение по Закона
за движение по пътищата, заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган / арг. чл.
189, ал. 5 ЗДвП/, а в случая е съставен АУАН и издадено НП. Действително
анализът на цитираната разпоредба налага извода, че е въведена една оборима презумция, като тежестта
за доказване кой е управлявал процесното МПС е именно
на собственика му. Законът е предвидил достатъчна гаранция за собственика да се
защити още преди издаването на АУАН, респективно на НП. В случая обаче отказът
да подпише декларацията е явно мотивиран именно от липсата на достатъчна
категоричност на приложената снимка, а в срока за възражение по чл.44 ЗАНН касатора освен оспорването на фактическите констатации е
посочил и данни, кому е предоставил МПС, които съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН следва
да бъдат събрани служебно от органа. Нещо повече на АНО вече е било известно и
писмено сведение от 28.03.2019г. с идентично съдържание.
В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
административното наказание на собственика - управление на МПС със скорост над
максимално предвидената за населено място по чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП - не е установена по безспорен и категоричен
начин в производството, както пред АНО, така и пред съда по фактите. Отразеният
в АУАН и в НП факт, че нарушението е извършено с л.а с рег.№ Р6996РХ е
компрометирано от липсата на достатъчна резолюция на приложената снимка, където
последната цифра от рег.номер на автомобила е неясна, а и от нея не е видна и
марката на автомобила, независимо от изисканата от съда по-четлива и ясна
снимка. Същото е констатирано и от мл.ПИ при Първо РУ на МВР-Бургас в докладна
записка на л.21. Видно от същата от дата 31.01.2019г. е извършена проверка и
рег.№ на лек автомобил не съвпада с този на съпроводителното писмо,тескта по него и снимковия материал, като е посочено че на
снимката се вижда рег.№ Р 6996 РА, който е регистриран като „Рено лагуна“ на
собственик, живущ ***- В. Е. В., поради което и приложения за връчване АУАН е
върнат на съставителя и звеното АСКПД СПП-Русе.
От доказателствата по
преписката е видно, че на 19.02.2019г. отново е изпратен за предявяване същия
АУАН, при което на 28.03.2019г. самия жалбоподател е изготвил писмено сведение
относно разминаването на рег.номер на снимката и на притежаваното от него МПС,
с което е отрекъл да е съпричастен към констатираното нарушение. Отново
преписката е върната на сектор ПП-Русе на 02.04.2019г. АУАН за трети път е
изпратен в ОДМВР-Бургас на 14.05.2019г., като едва на 12.06.2019г. в АУАН е
отразено отново възражението на касатора и отказа му
да попълни декларация по чл.188 ал.1 ЗДвП, след което в предвидения 3 дневен
срок е подадено възражение по акта, съдържащо и ясно конкретизиране на лицето,
в чието владение е предоставен л.а БМВ с рег № Р6996
РХ, с искане същото лице да бъде призовано за становище по фактите.
Първоинстанционният съд безкритично е приел, че е заснет
л.а с рег № Р 6996РХ, независимо от нечетливостта,
замазването и неяснотата на изображението, касаещо
последната буква от рег.табела, като е ценил докладна записка от мл.инсп Г. /л.23/, но не е анализирал тази на л.21.
Следва да се посочи, че П. е
подписал АУАН при отказ и при направени
в него възражения . Отказът да подпише декларацията е явно мотивиран
именно от липсата на достатъчна категоричност на приложената снимка, в какъвто
смисъл е и докладната от 31.01.2019г./л.21/. Всъщност от материалите по
преписката- посочената докладна , се установява, противно на приетото от
районния съд ,че възражението на касатора относно
нечетливостта снимковия материал е негово необосновано субективно мнение,
изразено с цел избягване на отговорност. Напротив дори мл.ПИ при Първо РУ на
МВР-Бургас е констатирал разминаването между снимковия материал и текста на
съпроводителното писмо за връчването на АУАН, т.е не се касае само за
субективното възприятие на касатора.
АУАН е оспорен от жалбоподателя и в
производство по чл.44 ал.2 и чл. 52 ал.4 ЗАНН АНО не е извършил разследване на
спорните обстоятелства, като е приел за самодостатъчен факта на отказ да се
подпише декларация по чл.188 ал.1 ЗДвП, от където независимо, че по подаденото
в срок възражение е следвало да извърши дължимото разследване по спорните
обстоятелства. По преценка на настоящата инстанция проверката по наведените
обстоятелства не е извършена поради изтекъл едногодишен срок от извършване на
нарушението.
Установените от тези писмени и гласни
доказателства релевантни факти водят до краен извод за допуснати от АНО съществени
процесуални нарушения, липса на безспорно и неопровержимо доказан елемент от материалноправната предпоставка за издаване на НП, а
именно: управление на конкретно посоченото МПС от собственика на автомобила, с
което именно МПС е извършено нарушението.
Като е приел, че оспореното
НП е законосъобразно, районният съд е постановил решението си в противоречие с
доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Поради това
следва да бъде отменено като неправилно. При изяснена фактическа обстановка
касационният съд дължи произнасяне по съществото на спора, при което Наказателно
постановление №19-1085-001780/ 16.07.2019г., издадено от началник група в
сектор ПП при ОДМВР-Русе следва да бъде отменено като незаконосъобразна поради съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН
административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 129 от 30.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2068/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-1085-001780/ 16.07.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-1085-001780/ 16.07.2019г., издадено от началник група в
сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което на
основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП на Ц.К.П. е наложена кумулативно адм.наказание – „ глоба в размер на 750лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: