№ 493
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501938 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т.2 вр.чл. 130 ал. 3 и ал. 4 СК и е
образувано по повод частната жалба на процесуалния представител на Ж. К.
Х. ,действаща като ***** и законен представител на В.Н.С. ,род.на **.**.20**
г. против решение № 1187/15.10.2021г. постановено по ч.гр.д. №
20212120107229/2021 г. по описа на Районен съд-Бургас , с което е
отхвърлено искането да бъде разрешено детето В. да извърши отказ от
наследството на баща си Н.С.С. ,поч. на **.**.20** г.
В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и
неправилност на атакуваното решение . Моли се за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което се удовлетвори молбата за издаване на
разрешение за извършването на отказ от наследството на бащата на частния
жалбоподател .
Частната жалба е подадена в законния срок по чл. 275 от ГПК ,от
процесуално легитимирано лице и е процесуално допустима .
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството е било образувано по молба на малолетната В.С. -
действаща чрез своята ***** и законен представител Ж. К. Х.,с която е
1
отправено искане да бъде разрешено от съда на детето да направи отказ от
наследството ,оставено от неговия баща Н.С.С. /поч. на **.**.20** г./.
За да остави без уважение молбата ,първоинстанционният съд е
възприел изцяло мотивите на върховната инстанция ,изложени в опр. №
160/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2612/2020 г. ,като е споделил изводите ,че по
отношение на отказа от наследство ,извършен от недееспособни лица ,не
намира приложение чл. 130 ал. 3 СК,тъй като не се съдържа в изчерпателно
изброените правни действия,за извършването на които се изисква разрешение
от съда .същият е в приложното поле на чл. 130 ал. 4 СК ,съгласно която
дарение ,отказ от права ,даване на заем и обезпечаване на чужди задължения
са нищожни .Доколкото отказът от наследство е едностранен еднократен
формален писмен акт ,с който се погасява правото на лицето да приеме
наследството ,т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие
наследството ,оставено от съответния наследодател , става дума за отказ от
права по смисъла на чл. 130 ал. 4 СК и същият е недопустим.
При наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос
/поради което е било образувано тъл.дело № 1/2021 г. по описа на ВКС
,гражданска колегия ,по което все още няма произнасяне /настоящият съдебен
състав ,макар и с известни колебания ,е по-склонен да приеме мотивите на
първостепенния съд ,подкрепени от изложеното в цитираното от него
определение № 160/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2612/2020 г. на второ г.о. на
ВКС ,в което се сочи :
„По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с
визираното в частната касационна жалба определение № 180/30.10.2019 г. ч.
гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о.
В горецитираното определение е прието, че отказът от наследство
не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като не е
изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за
придобиване на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл.
130, ал. 4 СК не следва да се тълкува разширително. За да аргументира този
си извод, съдебният състав на първо гражданско отделение на ВКС,
постановил определение № 180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г., е
изложил следното:
В момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива
2
неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към
наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството, само ако го
приемат (чл. 48 ЗН). От момента на откриване на наследството призованите
към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат
наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин
наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този
момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни
имущества, с оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство
сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено
имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява
воля да не приеме наследството, т. е. да не придобива права върху
притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани
от наследодателя. Само ако наследството бъде прието, призованите към
наследяване лица придобиват от момента на неговото откриване права върху
конкретните имущества, включени в наследството, като поемат и съответните
задължения на наследодателя. Ако в наследството няма конкретни
имущества, тъй като към момента на смъртта си наследодателят не е
притежавал такива, но същото е обременено със задължения, не може да се
приеме, че с факта на приемане на наследството се придобиват права. В
подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният (малолетно
или непълнолетно лице) не придобива права, а поема само задължения, което
определено не е в негов интерес. Съдебният състав на ВКС е приел и че не
съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 СК съдът по настоящия адрес на
детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес,
макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с
конкретно имущество. Съображенията за това са свързани с необходимостта
интересите на детето да бъдат охранени чрез извършване на преценка от
независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва
действието лично, а чрез законния си представител. В производството по чл.
130, ал. 3 СК съдът следва да съпостави стойността на активите на
наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на
наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва
лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да
приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него. Тъй
3
като извършваната от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК преценка е с цел
охраняване интересите на детето, няма пречка разпоредбата на чл. 130, ал. 3
СК да бъде тълкувана разширително.
По горепосочения въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият съдебен
състав на второ гражданско отделение на ВКС не споделя изразеното в
определение № 180/30.10.2019 г. ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о.
становище, а намира следното:
Действащото у нас законодателство се характеризира със специална
закрила на недееспособните лица, включително децата.
Като израз на тази закрила, в чл. 130 СК законодателят е уредил
защитата на имуществените интереси на децата при управление и
разпореждане с имуществото им. В ал. 3 и ал. 4 на посочения член е
предвидено определени правни действия на ненавършилите пълнолетие деца
да могат да се извършват само с разрешението на районния съд, след
преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им, а по
отношение на други е посочено, че ако бъдат извършени (дори и с
разрешение на съда), те са нищожни. По становище на настоящия съдебен
състав, разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни правни
норми, като направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно.
Това изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително.
Несъмнено, приемането на наследство и отказът от такова
потенциално могат да имат много сериозни последици за имуществото на
детето и неговите интереси. Приемането на наследство от недееспособни
лица е предмет на изрична уредба – чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която те
приемат наследството само по опис. От това следва логичният извод, че
отказът от наследство не може да се счита оставен безконтролен и зависещ
единствено от усмотрението и волята на законния представител на детето,
респ. и на детето, когато то е непълнолетно. Тоест, отказът от наследство на
недееспособните лица също би следвало да се счита изрично уреден в закона,
конкретно – от разпоредбите на чл. 130 СК.
Предвид становището на настоящия съдебен състав, изложено по-
горе, че разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК съдържа изчерпателно изброяване
на действията, които се допускат с разрешение на районния съд (в този
смисъл са и, напр.: определение № 302/11.06.2010 г. по ч. гр. д. № 310/2010 г.
4
на ВКС, ІІІ г. о., определение № 615/26.10.2011 г. по ч. гр. д. № 584/2011 г. на
ВКС, ІV г. о., определение № 1168/15.12.2017 г. по гр. д. № 2623/2017 г. на
ВКС, ІV г. о.), очевидно по отношение на отказа от наследство не намира
приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в изброяването. Същият
е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение,
отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са
нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен
акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т. е. по
естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено
от съответния наследодател. Ето защо, настоящият съдебен състав на второ
гражданско отделение на ВКС счита, че отказът от наследство се включва в
понятието "отказ от права" по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.“
С други думи отговора на въпроса :наследството, като съвкупност
от права и задължения, включва ли се в обхвата на понятието "отказ от права"
по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК, чието извършване от ненавършило
пълнолетие лице е нищожно,следва да е положителен,при което става дума за
право на едно лице да придобие наследство /в което естествено заедно с права
се включват и задължения/. Нищожността по чл. 130, ал. 4 от СК на отказа от
права, в това число на отказа от наследство (което несъмнено представлява
съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения),
когато той е извършен от ненавършило пълнолетие дете, както и
установената с чл. 61, ал. 2 от ЗН възможност последните да приемат
наследство само по опис, са посочени от районния съд като аргументи във
връзка процесуалната недопустимост на молбата на частната жалбоподателка
.
Доколкото става дума за производство за оказване на съдействие /а
не за исково или друго /за реализиране на съответни права ,настоящият съд
счита ,че в това производство не може да събира доказателства дали е
изгодно или не за недееспособния да извърши съответното правно действие
.И то при положение ,че нормите в закона за императивни /чл. 130 ал. 3 и ал.
4 СК /и не могат да се тълкуват разширително.Целта на производството по
чл. 130 от СК е охраняване интересите на детето ,но доколкото то няма
състезателен характер и действията на съда за събирането на доказателства
са ограничени ,не би могла да бъде извършена адекватна преценка дали
отказът от наследство е в интерес на детето ,или не.Освен това – приемането
5
на наследството при недееспособните става само по реда на чл. 61 ал. 2 ЗН –
по опис ,поради което и не могат да настъпят сериозни вреди за тях.
Ето защо настоящият съд счита ,че атакуваното решение следва да
бъде потвърдено ,поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1187/15.10.2021г. постановено
по ч.гр.д. № 20212120107229/2021 г. по описа на Районен съд-Бургас , с което
е отхвърлено искането на В.Н.С. , ЕГН ********** ,действаща чрез своята
***** и законен представител Ж. К. Х. , ЕГН ********** ,съдебен адрес –
Бургас ,ул.“Възраждане „ № 28 ,ет. 2 , да бъде разрешено детето В. да
извърши отказ от наследството на баща си Н.С.С. ,поч. на **.**.20** г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6