№ 585
гр. Русе, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201616 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Вуелта България” ЕООД, депозирана
против наказателно постановление № 18-001838/16.07.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е
неправилно. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че
дружеството не е извършило описаното в АУАН нарушение, тъй като
посоченото предписание е било обжалвано пред Административен съд – Русе
и към датата на издаване на наказателното постановление е имало
постановено решение, с което даденото предписание е било отменено. Твърди
се, че не е възникнало трудово правоотношение с Владислав Виденов, тъй
като той не е полагал труд в магазин „Веломастерс“ в град Русе и не е
установено дали изобщо и кога точно е възникнало трудовото
правоотношение, докога е съществувало и какво е било неговото съдържание.
Оспорва се приложения по преписката Трудов договор с Виденов, тъй като
същият не носи подпис на законния представител на дружеството. Твърди се,
1
че не е вярно, че предписанието не е изпълнено, защото е било обжалвано, а
единствената причина за неговото неизпълнение е невъзможността за
изпълнение на дадените предписания, поради тяхната неяснота и
неустановеност на правните последици, произтичащи от тях. На следващо
място се посочва, че е налице пълна неизясненост в НП досежно
нарушението, за което е санкционирано дружеството, тъй като в същото са
визирани няколко нарушения, без те да са описани с всичките им обективни
белези и във връзка с фактическите твърдения в наказателното
постановление, че констатираното нарушение не е отстранено, не става ясно
за кой срок и от кой орган е даден срокът, като според дружеството
жалбоподател има пряко отношение към сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Инвокират се доводи, че е налице противоречие между установените факти и
правната квалификация на нарушението, тъй като в НП се сочи, че
наказанието се налага на основание чл. 415, ал. 5 КТ, която разпоредба визира
неизпълнение на наложена от контролен орган принудителна
административна мярка, а същите са лимитативно посочени в чл. 404, ал. 1
КТ и в НП не е описано, коя точно мярка не е изпълнена. Твърди се
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. На последно място се излагат съображения,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН и като не е изложил подробни мотиви,
защо е приел, че случаят не е маловажен е допуснал съществено процесуално
нарушение на чл. 53 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано,
не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази
своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е
законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални
нарушения. Във връзка с доводите в жалбата, касаещи обжалването на
предписанието се застъпва тезата, че съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ
обжалването на предписанието не спира неговото изпълнение и предвид това,
че самото дружество не твърди, че е изпълнило предписанието, то няма спор,
че е осъществен състава на нарушението. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
2
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-001838 от
22.06.2021г., за това, че на 16.06.2021г., при извършена последваща проверка
по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че
дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, не е изпълнило
задължително предписание № 2, дадено с протокол с изх. № ПР2010847 от
12.03.2021г., на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това
„Работодателят да начисли трудово възнаграждение за отработените дни през
месец март 2020 на В. И. В., като срокът за изпълнение на предписанието е
бил до 29.03.2021г., включително. Въз основа на тези факти,
актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по
чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 30.03.2021г.
Даденото предписание е било оспорено по реда на АПК, съгласно
разпоредбата на чл. 405 КТ, но изпълнението не е било спряно от съда.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не е депозирало
възражение срещу съставеният АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
3
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно
състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно
неизпълнението да даденото на дружеството предписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото
доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически
констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат
4
за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на
процесуално основание.
Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, че е налице пълна
неизясненост на нарушението и същото не е описано, в съответствие с
изискванията на ЗАНН. Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление е посочено, какво конкретно
предписание не е изпълнило дружеството жалбоподател, а именно дадено
задължително предписание № 2 от протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2010847 от 12.03.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
отнасящо се до това работодателят да начисли трудово възнаграждение за
отработените дни през месец март 2020г. на В. И. В.. Изрично е посочен и
срокът в който същото е следвало да бъде изпълнено – до 29.03.2021г. и
конкретната дата на нарушението – 30.03.2021г.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Не е налице твърдяното противоречие между установените факти и
правната квалификация на нарушението. Без опора в материалите по делото е
твърдението, че в НП е посочено, че наказанието се налага на основание чл.
415, ал. 5 КТ. Изрично в наказателното постановление е посочено, че
наказанието се налага на основание чл. 415, ал. 1 КТ, а посочената разпоредба
на чл. 416, ал. 5 КТ касае материалната компетентност на органа, издал
наказателното постановление.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ
предписание.
Съгласно чл. 405, изр. 2 КТ обжалването не спира изпълнението на
принудителната административна мярка. В случая са налице доказателства,
че процесната мярка е била обжалвана, но не са налице такива за произнасяне
на съда по реда на чл. 166, ал. 4 АПК и допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение не е било спряно с акт на съда, т.е. предписанието
е подлежало на изпълнение в определения от контролните органи срок.
5
Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на
нарушение по чл. 415 КТ. За реализиране административнонаказателна
отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено,
наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в
указания срок, които обстоятелства в настоящото производство се доказват по
категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и
едновременно с това, неизпълнението на предписанието не се и оспорва от
страна на дружеството жалбоподател.
Задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия, с адресат дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател и същото е следвало да бъде изпълнено до
29.03.2021г., като към датата на съставяне на АУАН от доказателствата по
делото не се установява, същото да е било изпълнено. Не са представени
доказателства, същото да е изпълнено и към датата на приключване на
производството по обжалване на наказателното постановление.
Законосъобразността на самото предписание е предмет на друго
производство, с оглед разпоредбата на чл. 405 КТ, доколкото по своята
същност даденото предписание от страна на контролните органи,
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по
реда на АПК.
С оглед на това, доводите в жалбата, касаещи незаконосъобразност
на даденото предписание и издаването му в нарушение на материалния закон,
са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.
В настоящото производство правнорелевантен е факта на
неизпълнение на предписанието, като същото не следва да се подлага на
преценка, касаеща неговата законосъобразност.
В този смисъл са Решение от 31.01.2019г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 314 по описа на съда за 2019г., Решение от
01.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
435/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 434/2016г., Решение от 12.10.2017г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 436/2016г. и Решение
от 24.03.2015 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 62
по описа на съда за 2015г.
6
Не са налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на
чл.415в, ал. 1 КТ.
За да бъде приложена същата, законодателят е предвидил
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно да се касае за
нарушение, което да е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители.
Дружеството не е изпълнило даденото му предписание, касаещо
заплащането на трудовото възнаграждение на работника за месец март 2020г.
По делото не са представени доказателства, да е налице такова изпълнение,
както към момента на съставянето на АУАН, така и към момента на издаване
на наказателното постановление, поради и което не е налице първата
предпоставка за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, за да се преквалифицира
деянието като маловажно. Не са представени доказателства за изпълнение на
същото и към настоящия момент.
В този смисъл е Решение от 25.05.2016г. на Административен съд –
Русе, постановено по к.н.а.х.д. № 143 по описа на съда за 2016г.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК,
приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които
да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Отделно от това от деянието са настъпили вредни
последици за работника, поради и което според настоящия съдебен
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Доколкото обаче в оспореното наказателно постановление
административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
налагането на санкция в посочения размер от 2000 лева, то наказателното
постановление в неговата санкционна част следва да бъде изменено, като
размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от 2000 лева до
минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно 1500
лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на
7
административното наказание препятства съдебния контрол, във връзка със
спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното
постановление административнонаказващият орган единствено е посочил
декларативно, че е съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН, без да изложи,
каквито и да било мотиви, защо е определил имуществена санкция в
конкретния размер. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в
хода на производството по обжалване на наказателното постановление и при
доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да
бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до предвидения
в санкционната разпоредба минимум, който е именно 1500 лева.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в
наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и
практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от
27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г.
постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по
КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
С оглед обстоятелството, че дружеството жалбоподател въпреки, че
с жалбата е претендирало разноски, не е представило доказателства за
извършването на такива, то разноски в полза на същото не следва да бъдат
присъждани, въпреки уважаването на направеното с жалбата искане за
изменение на наказателното постановление в неговата санкционна част.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001838/16.07.2021г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„ВУЕЛТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Бистрица“ № 4, вх. 4, ет. 5, на основание чл. 415,
ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ., като НАМАЛЯВА, размера на
„имуществената санкция” от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9