Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София,06.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 966 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на „А.“ ЕООД да заплати на „KSKF L.”/КСКФ Л./ сумата от 435272,63 щатски долара – неизплатен остатък по фактура № 3/21.04.2016г.,
съставляваща останалото неизплатено възнаграждение по силата на сключен между
страните договор за посредничество ALG-KDKF-01, да заплати еднократно неустойка за забавено
изпълнение в размер на 43527,26 щатски долара /10% от неизплатения остатък по
фактурата/, както и да заплати частично претендираната неустойка
за забавено плащане на горепосочената сума в размер на 145816,33 щатски долара от
пълен размер на неустойката от 729081,66 щатски долара /0,5% за всеки просрочен
ден за периода 06.05.2016г. – 05.04.2017г./. Наред с това се претендира и
законната лихва върху сумите по главния и акцесорните искове, начислена от
датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане на
задълженията и разноските по спора.
Ответникът „А.“ ЕООД в
законоустановения срок е предявил частичен насрещен иск, с който иска на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът „KSKF L.”/КСКФ Л./ да
бъде осъден да му върне платените при липса на основание суми по фактури № 1/
22.03.2016г., № 2/ 02.04.2016г. и № 3/28.04.2016г. в размер на 26000 лева,
претендирани частично от пълния размер на платените суми - 1587011 щ.д.
В исковата молба на „KSKF L.”/КСКФ Л./, Хонг Конг се
твърди, че по силата на сключен между страните ненаименован договор, съдържащ
елементи на договор за търговско посредничество и договор за поръчка, ищецът оказал
съдействие на ответника „А.“ ЕООД, като му намерил клиент и водил преговори от
негово име във връзка със сключване на договор за покупко-продажба на оръжие и
боеприпаси, собственост на ответника. През целия период на сключения помежду им
договор, в изпълнение на задължението си да посредничи, ищецът „KSKF L.”/КСКФ Л./ водил преговорите
и кореспонденцията между възложителя „А.“ ЕООД и неговия клиент по e-mail, в резултат на което „А.“ ЕООД успял да продаде на
клиента си -С.Т.К./Security T. C./, Саудитска Арабия стока на обща стойност от 15930093 щ.д., които му били
изплатени изцяло. Като доказателство за извършената посредническа дейност
ищецът сочи факта, че договорът за покупко-продажба е подписан и от едноличния
собственик на капитала на ищцовото дружество, действащо като посредник, като именно неговият e-mail е посочен в договора като адрес за кореспонденция на
продавача „А.“ ЕООД.
За дължащото му се възнаграждение по
договора за посредничество ищецът „KSKF L.”/КСКФ Л./ издал 3 бр. фактури, като дължимите
суми по първите две фактури (фактура № 1/ 22.03.2016г. на стойност 349211
щатски долара и фактура № 2/ 02.04.2016г. на стойност 537800 щатски долара)
били изцяло заплатени от страна на ответното дружество. Същото приело на
21.04.2016г. без възражения и фактура № 3 от 21.04.2016г. на стойност от
1134950 щ.д. Едва след отправена на 03.05.2016г. нотариална покана до ответното
дружество, дължимата сума по приетата трета фактура била частично заплатена
посредством банков превод в размер на 699677,37 щ.д., като дължими останали
435272,63 щ.д., предмет на предявения главен осъдителен иск. С e-mail, изпратен
до собственика на ищцовото дружество, представляващият ответното дружество А.Д.признал
обстоятелствата, че фактура № 3 от 21.04.2016г. е издадена, приета и по нея се
дължи плащане, като обаче навел твърдения за извършени от представляваното от
него дружество разходи във връзка с изпълнението на договора за
покупко-продажба, с което се опитал да оправдае липсата на изпълнение по
отношение на остатъчната дължима сума по договора за посредничество с ищеца. Според
ищеца ответникът не разполага с основание да възлага тежестта от извършване на
разходи във връзка с изпълнението по сключените със съдействие на посредника
договори върху последния, поради което дължи изплащането на цялата сума,
обективирана в издадената и надлежно приетата от ответника фактура. С оглед
забавата от страна на ответника да заплати уговореното възнаграждение, ищецът
претендира и кумулативно уговорените в чл. 11 от договора неустойки - в размер
на 10% от неизплатената сума, както и неустойка в размер от 0,5% за всеки
просрочен ден върху неизплатената сума за периода 06.05.2016г. – 05.04.2017г.,
като последната неустойка се претендира частично. Претендира присъждане в негова
полза на сторените в хода на производството разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва
основателността на исковете с аргументи, че между страните не е налице
облигационна връзка по силата на комисионния договор, чиято действителност
оспорва. Излага, че Комисионен договор ALG-KSKF-01 от 04.01.2016г. е неавтентичен,
тъй като не носи подписа на законния представител на ответника. Освен това,
ищцовото дружество не било учредено към датата, сочена за дата на сключването му,
като договорът е антидатиран, за да се подведе съда, че е сключен именно с
оглед водене на преговори по сключване на договора за покупко-продажба на
оръжие и боеприпаси. Счита представения договор за нищожен, тъй като не съдържа
съгласие относно съществените му елементи, какъвто елемент е размерът на
възнаграждението, както и поради противоречие със Закона за експортния контрол
на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
(ЗЕКПСОИТДУ), доколкото ищецът, в качеството си на комисионер, не разполага с
лиценз за износ на продукти, свързани с отбраната, нито с регистрация за
извършване на брокерски услуги по износ на такива продукти, ако същият е
действал в качеството си на посредник. Доколкото размерът на предвидените
неустойки се определя на база уговореното възнаграждение, а размер на
възнаграждението не е договарян, то и клаузите за неустойка се явяват нищожни,
тъй като техният размер е неопределяем. Освен това счита уговорените неустойки
за нищожни поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът им не
оправдава присъщите им обезпечителна и обезщетителна функции, а е насочен към
неоснователно обогатяване. Ответникът оспорва да е налице задължение за плащане
на суми към ищеца по фактура № 3 от дата 21.04.2016г. на стойност 1134950 щ.д.,
чиято истинност оспорва. Сочи, че фактура № 3
е издадена от ищеца на 28.04.2016г. и за сумата от 700000 щатски долара
като твърди да е платил сумата по нея изцяло, макар и без основание. Оспорва да
е налице изпълнение на сочения договор
от страна на ищеца. В условията на евентуалност се позовава на чл. 7, ал. 1 от
представения комисионен договор, с аргумента, че възнаграждение на изпълнителя
се дължи само за изработената част от възложеното, ако то е полезно за
възложителя.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска си
и оспорва изрично да е издавал фактура № 3 от 28.04.2016г. на стойност
700 000 щатски долара, поради което оспорва истинността на процесната
фактура, представена от ответника. Към датата на сключване на договора с „А.“
ЕООД, „KSKF L.”/КСКФ Л./ било в процес на учредяване, като, аналогично на
българското законодателство, дружественото право на Хонг Конг признавало
изрично възможността учредителят на дружеството да сключва сделки от името на
дружеството, като след завършване на процедурата по учредяване всички права и
задължения по сключените сделки преминавали по право в патримониума на
новоучреденото дружество. С оглед на това, според ищеца договорът
между страните е валидно сключен. Счита, че е налице постигнато съгласие по
основните реквизити на договора, в т.ч. и относно възнаграждението на
посредника, за което еднозначно сочи фактът, че ответникът е погасил своите
задължения по договора в голямата им част. Сочи размерът на комисионната му по
договора да е 16,6 % от размера на реализираните от ответника стоки по договора
за покупко- продажба, като търговският обичай е то да се определя с издаване на
фактура от изпълнителя. Наред с това ищецът счита, че доколкото представлява
търговско дружество, регистрирано и съществуващо в съответствие със
законодателството на Хонг Конг и неразвиващо посредническа дейност на
територията на Република България, то изискванията по ЗЕКПСОИТДУ не се прилагат
по отношение на неговата дейност. Излага, че доколкото договорът помежду им
представлява абсолютна търговска сделка, то за ответника не съществува правна
възможност да претендира намаляване на размера на неустойката поради нейната
прекомерност.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ответникът е подал
допълнителен отговор, в който поддържа възраженията си срещу иска. Излага, че в
случай, че съдът приеме оспореното от ответника правоотношение за съществуващо,
а задълженията на ищеца – за изпълнени, то прави възражение, че платеното вече
по фактурите съставлява пълната стойност на възнаграждението, което е
договорено между страните. Спори представляващият ответното дружество да е
потвърждавал извънсъдебно за съществуването на фактура № 3 от 21.04.2016г. за
сума 1134950 щ.д., като излага, че електронният адрес, от който това съобщение
се твърди да е изпратено, не е електронният адрес на търговското дружество,
собственост на представляващия ответника. Освен това, твърди, че съгласно чл.
10, ал. 4, вр. ал. 2 ЗЕКПСОИТДУ български граждани, които извършват брокерска
дейност по смисъла на закона на територията на Република
България от името на други физически или юридически лица, следва да притежават
разрешение за брокерска сделка. Претендира да му бъдат присъдени всички
направени по делото разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът предявява частичен
насрещен осъдителен иск за сумата от 26000 лева, като сочи три броя фактури,
които да са платени изцяло от него в полза на ищцовото дружество. Излага, че
плащането по тези три фактури не съставлява извънсъдебно признание на
задължение за плащане, а е извършено без основание, поради което претендира
връщането им. Наред с това, прави възражения за недействителност на договора,
въз основа на който се претендира плащане на сума по фактура № 3/21.04.2016г.,
включително и на клаузите за неустойка. Евентуално, спори да е налице
изпълнение по договора от страна на ищеца. Отрича съществуването на фактура №
3/21.04.2016г. и оспорва истинността ѝ.
Ответникът по насрещния иск го оспорва предявения като
неоснователен поради наличие на валидна облигационна връзка между страните, въз
основа на която е плащането е дължимо извършено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните въз
основа на събраните по делото доказателства, намира следнотото от фактическа и
правна страна:
По първоначалните искове за заплащане на възнаграждение
по договор и неустойка
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да докаже
твърденията си, че договорът е сключен от името на KSKF L.”/КСКФ Л./, докато
дружеството е било в процес на учредяване, че правото на държавата по регистрация
допуска извършването на правни действия от името на дружество в процес на
учредяване, както и последиците от тези действия, валидността на договора и
отделните уговорки, включително уговорките за неустойка, както и изпълнение на
задълженията си по същия договор да намери клиент, води преговорите със същия и
постигне сключването на договор между този клиент и ответника, както и какъв е
обичайният размер на възнаграждението за извършване на посредничество при
сключването на договори от този вид. Следва да докаже твърденията си ответникът
да е признал изпълнението и размера на възнаграждението, като докаже че
електронната кореспонденция, която твърди да изхожда от ответника има за автор
лице, което има право да го представлява.
При установяване на горните предпоставки ответникът по
първоначалните искове следва да докаже твърденията си за пълно погасяване на
задълженията, както и твърденията си за друг размер на възнаграждението,
произтичащо от подписана от ищеца фактура № 3 със съдържанието, твърдяно от ответника.
Не са спорни и не се нуждаят от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата относно извършени от ответника към
ищцовото дружество плащания на сумите от
349211 щатски долара, 537800 щатски долара и 699677,37 щатски долара.
По делото е приет като доказателство
комисионен договор ALG-KSKF-01 с посочени
дата и място на сключване – „04.01.2016
г., гр.София“ и страни – ответникът по делото А. ЕООД, представлявано от А.Д.,
в качеството му на възложител и ищецът по делото „КСКФ Л.“ със седалище Хонг
Конг, представлявано от К. К., в качеството му на комисионер.
С договора възложителя възлага на
комисионера да съдейства за намирането на клиент и да води преговори от името
на възложителя за продажба на стоки, собственост на възложителя срещу
задължение да заплати на комисионера възнаграждение съобразно издадена фактура
от негова страна/чл.1 и 2 от договора/. Уговорен е срок на договора -31.12.2016
г. /чл.4/, право на комисионера да получи възнаграждение и при частично
изпълнение на работата /чл.7/. В чл.11 е уговорено,че при забава на една от
странте по договора, неизправната страна дължи неустойка в размер на 10 % от
дължимата сума и 0,5 % за всеки просрочен ден. Страните уговорили приложение на
българския закон.
Ответникът по първоначалните искове А.
ЕООД е оспорил сключването на договора от законния му представител, но от
заключението на приетатата по делото графическа експертиза се установява, че
подписът за възложителя по договора е положен именно от законния представител
на А. ЕООД – А.Д., поради което и съдът приема за доказан по делото фактът на
сключване на договор между страните, още повече, че А. ЕООД е извършило три
плащания в полза на ищеца въз основа на фактури, в които като основание е
посочен именно този договор, поради което и дори и при извод за сключването му
от лице без представителна власт, тези действия биха били приети за потвърдени,
респективно А. ЕООД –за обвъзрано от сключения договор.
КСКФ Л. е дружество, регистрирано в
Хонг Конг, като, съгласно представените документи от търговския регистър на
Хонг Конг, същото е учредено на 02.02.2016 г. съгласно Наредбата за търговските
дружества, съответно се представлява от К. Д. К. и към датата 04.01.2016 г.,
която е посочена като дата на сключване на договора с А. ЕООД, не е било
правосубектно.
По отношение правосубектността и правното положение на
юридическите лица на основание чл.56 КМЧП се прилага правото на държавата, в която
са регистрирани – в случая правото на Хонг Конг. По делото се установява
съдържанието на Наредбата за търговските дружества, Специален административен
район Хонг Конг, която съгласно Част ІІІ „Образуване на търговските дружества и
свързаните с това въпроси, пререгистрация на дружества“, Раздел VІ „Договори,
сключвани от дружествата“, чл.122 предвижда изрично възможност за сключване на
договори от името или за сметка на држество,
преди неговото учредяване, както и възможност след учедяването му дружеството „да потвърди
договора в пълната му сила, така все едно дружеството вече е било учредено преди сключване на договора – чл.122, ал.3,
б. „b“ от
Наредбата за търговските дружества а Специален административен регион Хонг
Конг. Разпоредбите са аналогични на чл.63 от Търговския закон, който също
предвижда възможност да се сключват сделки от името на дружество в процес на
учредяване, като, за разлика от българския закон, чуждото право не поставя
изискване по времето на сключване на договора процесът на учредяване да е
започнал, както и този факт да се
посочва при сключване на сделките от негово име, поради което и съдът не
обсъжда доказателствата във връзка с това кога е започнал процеса на учредяване.
След вписването на КСКФ Л.в търговския регистър на
Хонг Конг дружеството е извършило действия, които следва да се считат за
потвърждаване на договора, сключен на 04.01.2016 г., като е издавало фактури,
основани на договора, респективно в настоящия процес се позовава изично именно
на този договор, поради което и съдът приема, че КСКФ Л., Хонг Конг е обвързано
от сключения на 04.01.2016 г.
„комисионен договор ALG-KSKF-01“.
Неоснователни са възраженията на ответника за
недействителност на договора поради липса на съгласие относно негови съществени
елементи и поради противоречие със закона.
Макар и да е наименован „комисионен договор“,
респективно КСКФ Л.да е наречено „комисионер“, договорът от 04.01.2016 г. между
страните не представлява комисионен договор по смисъла на чл. 348 ТЗ, тъй като
липсва възлагане за сключване на сделка
от „комисионера“ за сметка на доверителя. Предметът на договора, посочен
в чл.1, обхваща фактически действия по оказване на съдействие за намиране на
клиент за стоките на възложителя и водене на преговори от името на възложителя
за сключване на продажба на стоките му, но не и за сключване на сделка от
негово име или само за негова сметка. Страните по делото са търговци, а
договорът не ограничава поръчката до определени конкретни стоки или еднократна
сделка, за които се възлага намирането на клиент и сключване на договор, поради което и съдът приема, че има
характеристиките на договор за търговско посредничество, към който са приложими
освен общите правила за договорите и правилата на чл.49 -51 от Търговския закон.
В договора е посочен предмета на престацията на посредника – намирането на
клиент и водене на преговори за продажба на стоките на възложителя, като
непосочването на конкретни по вид, количество и характеристики стоки не води до
неопределеност на престацията, тъй като по презумпция посредничеството касае
обичайната дейност на възложителя, респективно търсенето на клиент и воденето
на преговори за сделки се осъществява във връзка със сключване на обичайните
сделки, с които е свързана дейността на търговеца – възложител. Не е налице липса
на съгласие и отнсно другия съществен елемент
- възнаграждението на посредника, тъй като при липса на уговорен размер
на възнаграждението се дължи обичайното за този вид дейност /чл.51, ал.2 ТЗ/.Следователно
съгласието на страните по договора обхваща престацията на посредника, а по
отношение престацията на възложителя непостигането на съгласие за конкретен
размер на възнаграждението се замества от посоченото в закона.
Неоснователни са доводите на ответника по
първоначалните искове за нищожност на договора поради противоречието му със
Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и
технологии двойна употреба / ЗЕКПСОИТДУ/. Разпоредбите на чл.6 и чл.10
ЗЕКПСОИТДУ изискват получаване на лиценз за извършване на внос/износ на
продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии двойна употреба и
регистрация и разрешение в случаите на трансфер и брокерска дейност. По
становище на настоящия съдебен състав сключеният договор между страните не
попада в приложното поле на ЗЕКПСОИТДУ с оглед предмета му, който касае
отношенията между страните по делото, а не самата сделка за
закупуване, продажба или доставка на продукти, свързани с отбраната, от трета
държава за друга трета държава
или внос, износ или трасфер на такива продукти, като извършването на
посредничество от страна КСКФ Л.не попада и в хипотезата на „брокерски услуги“
по смисъла на т.11 от ДР на ЗЕКПСОИТДУ, тъй като не се касае за посредничество по сделка с продукти, свързани с отбраната от трета държава за трета държава,
нито КСКФ Л.е регистрирано или установено в Република България/13 ДР на ЗЕКПСОИТДУ/,
като под „трета държава“ законът има предвид държави, които не са членове на ЕС
/ т. 18 ДР на ЗЕКПСОИТДУ/.
Следователно договорът, сключен между страните не е
нищожен, обвързва ги и въз основа на него за всяка от тях са възникнали права и
задължения.
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля О.А.Б., че КСКФ Л., Хонг Конг е
изпълнило задълженията си по договора от 04.01.2016 г. да намери клиент и да води преговори за
сключване на договор от А. ЕООД с този клиент, като с посредничеството,
осъществено от К. К., който е законен представител на КСКФ Л.след учредяването
му, е сключен на 06.01.2016 г. договор между А. ЕООД и компанията С.Т.К., Саудитска Арабия за
продажба на боеприпаси. СвидетелятБ., чиито показания са логични,
последователни и обективни, съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства, като се основават на лично възприети от свидетеля факти, поради
което съдът им дава вяра, съобщава, че сам
е потърсил по молба на саудитското дружество информация и контакти за сключване
на сделка с такъв предмет, като по препоръка на негов приятел, консул на
Малайзия в Саудитска Арабия, получил контакт с К. К., с когото провел неколкократно
срещи и разговори във връзка със сключване на сделката. К., наричан от
свидетеля „господин К.“, препоръчал дружеството А. ЕООД и водел преговорите,
като присъствал и на сключването на договора от 06.01.2016 г., заедно със
свидетеляБ. и представителите на страните, посещавал неколкократно Саудитска
Арабия след сключването на договора и във връзка с неговото изпълнение, като
всички контакти и въпроси във връзка с изпълнението се отнасяли от арабската
страна към К., тъй като именно неговата репутация и препоръки станали повод за
сключване на договора с А. ЕООД. Установява се от показанията на свидетеляБ. и
от заключението на графическата експертиза, че К. К. се е подписал на договора
от 06.01.2016 г., като от представените от ищеца електронни писма се
установява, че кореспонденцията във връзка със сключване на договора, а и
последващото му изпълнение е воденна електронно, като К. К., в случаите,в които
не е изпращал и получавал кореспонденция, е бил част от адресатите, на които е
изпращано копие от документите, наред със свидетеляБ., който потвърждава, че е
получавал съответните електронни писма, че същите касаят сключването и
изпълнението на сделката между А. ЕООД и С., Саудитска Арабия, като реалното
съществуване на електронните писма със съдържанието на приетите като
доказателства по делото, включитено издадени от А. ЕООД фактури и други
документи, представляващи приложения към електронните писма, се установява и от
заключението на приетата по делото компютърно-техническа експертиза.
Следователно по делото се установява, че поетите от
името на КСКФ Л.по договора от 04.01.2016 г. задължения да бъде намерен клиент
и да се водят преговори за сключване на сделка с него от А. ЕООД са изпълнени,
поради което и за възложителя е възникнало задължение да заплати възнаграждение
за посредничеството.
В договора между страните не е уговорен конкретен
размер на възнаграждението, поради което и съдът приема, че дължимото
възнаграждение е в размер на обичайното, което се заплаща за такъв вид дейност
според случая. Ищецът, който носи тежестта не е представил доказателства за
твърденията си страните да са постигнали съгласие за размер на възнграждението
от 16,6 % от стойността на продадените стоки с негово посредничество, нито
такава са е обичайната комисионна за такива сделки. Уговорка относно процента липсва
в договора, нито от послеващото поведение на страните може да се изведе
постигнато по-късно съгласие в същия смисъл. Посоченото в договора, че
възнаграждението се заплаща въз основа на издадена от ищеца фактура не означава
негово право едностранно да определя размера на възнаграждението си, нито пък
такава уговорка би била действителна именно поради липса на съгласие относно
съществен елемент от договора. Очевидно съгласието на страните обхваща
платените от А. ЕООД на КСКФ Л.суми по в размер на 349211 щ.д. по фактура №
1/22.03.2014 г. и 537 800 щ.д. по фактура № 2/02.04.2016 г., тъй като
осчетоводявайки издадените от ищеца фактури и плащайки същите, ответникът е
изразил съгласие с дължимостта на сумите по тях по размер и основание,
доколкото по делото не се твърди, нито доказва волята на ответника при
извършване на плащанията да е опорочена. Съответно ответникът е платил на
05.05.2016 г. и още 699677,37 щатски долара, като страните спорят дали тази сума допълва окончателния размер на
възнаграждението за посредничеството, поради което и при липсата на постигнато
при и след сключването на договора съгласие за окончателния размер на
възнаграждението, съдът приема, че същото следва да се определи въз основа на
обичайния размер, който се заплаща за тази дейност.
Неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът с
електронно писмо от 08.11.2016 г. признал размера на начисленото
възнаграждение. Действително съдът приема, че електронното писмо, с посочен в
текста му автор „С. Д.“ и електонен адрес a.@gmail.com
изхожда именно от законния или друг представител на А. ЕООД, тъй като този електронен адрес е използван и в останалата кореспонденция, разменяна във връзка със
сключването и изпълнението на договора – така с електронно писмо от 03.01.2016
г. от този адрес до К. К. е изпратен проекта на договора между А. ЕООД и С.Т.К.,
този адрес е посочен сред получателите на изпратените с писма от 12.04.2016г. и
13.04.2016 г./3 бр./, с които са изпратени на С.Т.К.съставени от А. ЕООД
документи във връзка с износа на боеприпаси по договора между тях, включително
фактури, издадени от А. ЕООД, които се установява от счетоводната експертиза да
са осчетоводени от А. ЕООД и по тях да е получено и плащане. Този адрес е
посочен от свидетеля О.Б. като използван лично от А.Д., като от компютърната
експертиза се установява, че съобщенията, представени по делото и
изходящи/получени от този електронен адрес, както и съобщенията от/до
електронния адрес a.@abv.bg , от които са изпратени електронните
писма с документите - фактури, товарителници, съставени от А. ЕООД, са
изпратени от един и същи IP адрес, който съгласно разясненията
на вещото лице, установява една и съща точка на достъп до мрежата. От
съдържанието на самото електронно писмо от 08.11.2016 г. недвусмислено личи, че
същото коментира именното издадената и преставена от ищеца фактура №3 на
стойност 1134950 щатски долара, но по становище на настоящия състав
електронното писмо не съдържа признание за размера на възнаграждението за
посредничество, а тъкмо обратното – претенцията на ищеца, изчисленията му и
размера на възнаграждението се оспорват и извънсъдебно.
Съдът, като съобрази показанията на свидетеляБ. и
липсата на други представени доказателства от ищеца, който носи тежестта,
приема, че обичайния размер на възнаграждението е в размер на 10 % от
стойността на сключената чрез посредничество сделка, като с оглед уговорката в
договора, че посредника има право на възнаграждение само за онази част от
изпълнението, която е полезна на възложителя и изричните доводи на ищеца, че
относима към определяне на възнаграждението му е стойността на продадените чрез
неговото посредничество стоки от ответника, то и обичайните размер на
комисионната следва да се отнесе именно към тази стойност. Установява се от
представените писмени доказателства – фактури и съдебно счетоводната
експертиза, че доставените стоки от А. ЕООД на С.Т.К., Саудитска арабия са на
обща стойност 15990706,80 щатски долара
при съобразяване на получените от А. ЕООД плащания съгласно отговора на задача 8 от счетоводната
експертиза само за стоки без транспорт и стойността на начислените неустойки,
които са приспаднати от стойността на стоките по фактурите, издадени от А.
ЕООД, съгласно посочените размери на неустойките в отговора на задача 6. Следователно
дължимото възнаграждение за посредничество по договора с оглед продадените
стоки от А. ЕООД е в размер на 1599070,68 щатски долара, като по делото се установява,
че договорът между А. ЕООД и арабското дружество е прекратен, поради което и
горната стойност изчерпва цялото възнаграждение за осъщественото посредничество
от ищеца.
Ответникът чрез извършени плащания е погасил част от
задълженията за възнаграждение до размер на сумата от 1586688,37 щатски долара,
поради което е останал задължен за разликата от 12382,31 щатски долара, за
която сума е основателен иска за реално изпълнение.
В договора между страните не е предвиден срок за
плащане на възнаграждението, поради което и за поставянето на ответника в
забава е необходимо отправянето на покана на основание чл.84, ал.2 ЗЗД.Такава е
получена от ответника А. ЕООД на 17.05.2016 г., съгласно нотариално
удостоверяване за връчване на нотариална покана рег.№10004, т.І, акт №76 на
нотариус А.Ч., с което ответникът е поставен в забава, считано от 18.05.2016 г.
Неоснователни са обаче претенциите за заплащане на
обезщетение за забава под формата на неустойка, уговорена в чл.11 от договора,
тъй като по становище на съда тази уговорка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Съгласно уговореното при забава на една от страните по договора
неизправната страна дължи неустойка в размер на 10 процента от дължимата сума и
0,5 % за всеки просрочен ден. Макар и буквално клаузата да посочва и двете
страни по договора, неустойката е уговорена само за неизпълнение на възложителя
А. ЕООД, тъй като задъжението на другата страна не е парично. На следващо място
за едно и също неизпълнение – забавено такова е предвидено начисляване на
повече от една неустойка, като дори и един ден забава предполага заплащане на
неустойка в размер на 10 % от сумата на забавеното плащане, като
продължителността на забавата обуславя допълнително още неустойка. Така за
незначителна забава от 10 дни размерът
на неустойката би бил 15 % върху сумата на забавеното плащане, а 30 -дневна
забава – 25 % от сумата, при положение, че се касае за парично задължение и
забавеното му изпълнение, а вредите от такова неизпълнение при липсата на
специфично качество на кредитора в областта на финансовата и банкова дейност,
всякога са съизмерими с цената на финансовия ресурс, чрез който биха могли да
се заместят. По тези съображения и с оглед характера на неизпълнението, вида на
задължението, за чието неизпълнение е уговорена и кумулирането на повече от
неустойка за едно и също неизпълнение, съдът приема, че уговорката в чл.11
излиза извън присъщите функции на неустойката да обезпечи изпълнението, да
обезщети вредите и да санкционира неизправната страна, поради което е нищожна и
въз основа на нея не възникват задължения за ответника А. ЕООД, поради което и
исковете а запащане на неустойка следва да бъдат отхвърлени.
По насрещния иск за връщане на платени без основание суми
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже
твърденията си за извършени плащания в полза на ищцовото дружество, които
твърдения не се оспорват до размера от 1586688,37 щатски долара.
В тежест на ответника по насрещния иск е да
докаже настъпването на факти, обуславящи
правото му да ги получи и задържи, а именно фактите, на които се основават първоночалните
искове.
С оглед извода на съда за действителност на договора
между страните от 04.01.2016 г., за изпълнение на задълженията на КСКФ Л.по този
договор и относно размера на дължимото възнагаждение, което надвишава платените
от А. ЕООД суми, последните се явяват платени с основание – изпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждение за посредничество и следователно не
подлежат на връщане, поради което и насрещния иск, който е предявен при
условията на кумулативност следва да се отхвърли.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете
страни, които са ги претендирали.
На КСКФ Л., Хонг Конг следва да се присъди сумата от
1077,47 лв., представляваща разноски за държавни такси, депозити за експертиза,
разноски за превод на документи и адвокатско възнаграждение от общо разноски в
размер на 54352,22 лв.
На А. ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на
21857,93 лв. за депозит и адвокатско възнаграждение от общо разноски в размер
на 22300 лв., включващи адвокатско възнаграждение от 22100 лв. и 200 лв.
депозит за експертиза, като съдът намира за основателно възражението на
първоначалния ищеца за прекомерност на платеното възнаграждение, което следва да се намали до 22100 лв.,
включващи и възнаграждение за представителство в две заседания след първото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА А.
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на КСКФ Л., регистрирано в Хонг Конг, със седалище и адрес на
управление:25 А, 25 ет., ********Шонг Уан, Хонг Конг на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ сумата от 12382,31
щатски долара, представляваща възнаграждение за посредничество по договор ALG-KDKF-01 от 04.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.05.2018 г. до окончателното й заплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1077,47 лв.,
представляваща разноски за държавни такси, депозити за експертиза, разноски за
превод на документи и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на възнаграждение за разликата над 12382,31 щатски долара до пълния
размер от 435272,63 щатски долара, както и исковете по чл.92 ЗЗД за заплащане на еднократна
неустойка за забавено изпълнение в размер на 43527,26 щатски долара, както и за
заплащане на част в размер на 145816,33
щатски долара от претендирана неустойка за забавено плащане в размер на 729081,66
щатски долара, изчислена в размер на 0,5% за всеки просрочен ден за периода
06.05.2016г. – 05.04.2017г. върху неплатено възнаграждение от 435272,63 щатски долара.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу КСКФ Л., регистрирано в Хонг Конг, със седалище и адрес на
управление:25 А, 25 ет., ********Шонг Уан, Хонг Конг иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на част в рзмер на 26000 лв. от
платените при липса на основание суми по фактури № 1/ 22.03.2016г., № 2/
02.04.2016г. и № 3/28.04.2016г. в общ
размер на 1587011 щ.д.
ОСЪЖДА
КСКФ Л., регистрирано в Хонг Конг, със седалище и адрес на
управление:25 А, 25 ет., ********Шонг Уан, Хонг Конг да заплати на А. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от разноски в размер на 21857,93 лв. за депозит и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: