Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Асеновград,
01.08.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Дафинка
Карамфилова, като разгледа НАХД № 269
по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2018 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 36-0000140
от 11.04.2018 г. на А.В.Г.–Главен инспектор в ОО“АА“ –Пловдив на ИА“АА“ , на Т.К.Б. ЕГН : ********** *** на основание чл.178а ал.10,
предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв.за нарушение по чл. 43 ал.1 т.1 б. „Б“, във вр. с чл. 30 ал.1 т.4 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
Недоволна
от горното постановление е останала Т.Б. и е
депозирала жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В
жалбата се отрича факта на нарушението и се излагат доводи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон ,като се иска от съда пълната му отмяна.
Ответната страна ОО “АА“ – Пловдив не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
С акт за установяване на
административно нарушение от 16.03.2018г. е било констатирано, че на 19.02.2018
г. около 09.44 часа в гр.Асеновград в Пункт за ПТПрегледи на фирма „М.2003“ ЕООД жалбоподателят Б., като председател на комисия
за извършване на Периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС № 1445 е извършила периодичен преглед на товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост на К.Ю.И.с Протокол №
15524130 със заключение , че се допуска
ППС да се движи по пътищата отворени за
обществено ползване, като прегледът е извършен и автомобилът е допуснат за
движение без да е платен пътен данък на ППС. За така констатираното нарушение на
жалбоподателя Б. е съставен АУАН в нейно
присъствие, бил и е връчен препис от акта, същата го подписала, като в графата
за възражения е посочила, че ще даде допълнителни писмени обяснения. Такива са
постъпили в ОО“АА“-Пловдив, като в тях жалбоподателката възразява, че
спецификата на работа на регистрационната система е такава, че щом допуска извършването
на регистрация на прегледа не е необходимо да се изисква документ от
собственика за платен пътен данък издаден от Данъчната служба МДТ. И на
практика отрича вината си в извършването на нарушението. Въз основа на
съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят Б. за описаното
нарушение е наложено горепосоченото административно наказание.
След като анализира горните факти и взе
в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което намери, че същото страда от съществени пороци,
а от друга страна извършването на нарушението не е установено по несъмнен
начин. Не е приложен правилно и материалния закон. Съображенията за това са следните:
Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение се състои в извършването на ПП
на ППС в нарушение на чл. 30 ал.1 т.4 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, с което е реализирала състава на чл.
43 ал.1 т.1 б. Б от Наредбата, т.е. като председател на комисията е допуснала
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за
извършване на периодичните прегледи, определени в тази Наредба. Така описаното
нарушение обаче неправилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 178а
ал. 10 предл. 2 от ЗДвП , която предвижда санкция за друго по обективен състав
нарушение, а именно за нарушения на изискванията за извършване на периодични
прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на
изискванията за водене на свързаната с тях документация. В случая правилно е
възражението, посочено в жалбата, че относимата санкционна разпоредба би
следвало да е тази по чл. 178а ал.7 т.1
от ЗДВП, която предвижда санкция за председател на комисия, извършваща
прегледи, или технически специалист,който допусне извършването на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията, определени с горепосочената Наредба. Т.е. налице е
неправилно съотнасяне на описаното нарушение с приложимата санкционна разпоредба,
което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, като касае
основен и задължителен реквизит на НП по чл. 57 а.1 т.6 от ЗАНН, а именно неправилно
посочване на законните разпоредби, които са били виновно нарушени и което е
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
На второ място посочената като нарушена материално
правна разпоредба, а именно чл. 30 ал.1 т.4 от № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС, понастоящем е отменена с ДВ бр.
38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. и към настоящия момент липсва друга
аналогична разпоредба, което да вменява такова задължение на председателя на
комисията. При това положение следва да се приложи правилото за най - благоприятно
материално правно третиране на нарушителя при последващи изменения в
нормативните актове, залегнало в чл. 3 ал.2 от ЗАНН, според която норма, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Приложението на това правило води до извод, че
описаното деяние не е съставомерно като
административно нарушение към настоящия момент, което на самостоятелно
основание налага неговата отмяна.
На трето място, дори и да игнорираме горните
основания съдът намира, че при така събраните доказателства в рамките на въззивното
производство не може да се направи извод, че извършването на нарушението е
установено по несъмнен начин. Това е така, тъй като обективен елемент от
неговия състав е обстоятелството, че към момента на прегледа процесното МПС
трябва обективно да е било без платен пътен данък за превозното средство. Това
обстоятелство освен, че се твърди в НП и
АУАН по никакъв начин не е доказано, нито в хода на административно-наказателното
производство, нито в рамките на въззивното обжалване. Не е приложена
съответната справка от Общинска служба МДТ, а липсват и други доказателства,
които да го удостоверят, а доказателствената тежест по отношение на всички
правно –релевантни факти, включени в състава на нарушението лежи върху административно- наказващия орган.
Като не е сторил това, не може да се заключи, че твърдяното нарушение предмет
на административното обвинение е доказано по несъмнен начин , поради което и НП
като необосновано следва да бъде отменено.
На
четвърто място от събраните доказателства и извън горните основания се налага изводът, че нарушението не е
реализирано от субективна страна, тъй като липсва виновно поведение от страна
на посочения субект на нарушението. В тази връзка е основателно възражението на
жалбоподателя, че поради допускането на въвеждането на данните за прегледа в
електронната система, жалбоподателката не е била длъжна да прави допълнителна
проверка за наличието на платен данък чрез представяне на писмена квитанция от
страна на собственика на автомобила Красимир Илиев, тъй като данните за платени
местни данъци са интегрирани в системата за регистрация на прегледа , а същата
не е установила проблем и е допуснала довършването на въвеждането и съответно
регистрацията на извършения преглед .
От изложените до тук съображения
следва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като са налице няколко самостоятелни
и достатъчни основания за отмяна.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000140 от
11.04.2018 г. на А.В.Г.–Главен инспектор в ОО“АА“ –Пловдив на ИА“АА“, на Т.К.Б. ЕГН: ********** *** на основание чл.178а ал.10,
предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв., за нарушение по чл. 43 ал.1 т.1 б. „Б“, във вр. с чл. 30 ал.1 т.4 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: