Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, ………2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ВТОРИ състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари,
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм. дело № 2390 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Администртивнопроцесуален кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от Д.В. ***, ЕГН **********, против Заповед № 819з-169/21.10.2021 г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция /ОД/ на МВР – Варна, с която е постановен отказ за извършване на първоначална регистрация на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер, рама № **/по СРМПС/, собственост на Д.В.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***.
В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт поради издаването му при липса на мотиви, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не са описани съществени факти от значение за случая. Сочи се, че изложените мотиви в заповедта съдържат единствено фактически обстоятелства и цитиране на разпоредби, без да са изложени конкретни съображения. Счита се, че неправилно като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, тъй като изложената фактическа обстановка отговаря на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Оспорва се компетентността на издателя на акта. Отправя се искане за обявяване нищожността на обжалваната заповед или за нейната отмяна, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.
Ответникът по
жалбата – Началникът на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното
отхвърляне като неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства
не е установен категорично идентификационният номер на автомобила. Претендира
присъждне на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Началото на административното производство е постановено със заявление № 210819014382/29.03.2021 г. /л. 5/, с което в пункта за регистрация на превозни средства към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е представен за първоначална регистрация лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер, рама № **, собственост на Д.В.Н..
С докладна записка рег. № 819р-9300/29.03.2021 г. /л. 7/ от полицейски инспектор в група „РОППОС“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е отправено писмено искане за извършване на проверка за автентичността на номера на рамата на заявеното за първоначална регистрация превозно средство от комисия, назначена със Заповед № 365з-3413/21.08.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 40-46 от делото/.
На 30.03.2021 г. член на назначената със Заповед № 365з-3413/21.08.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Варна експертна комисия е изготвил експертна справка № 474 /л. 8/, съгласно която автомобилът е оставен за допълнителна обработка след констатирана корозия в областта, посочена от производителя за нанасяне на VIN номер. Посочено е, че са установени следи от нанесен VIN номер, но символите не са били разчетени.
С докладна записка рег. № 819р-10572/05.04.2021 г. на Началника на група „РОППОС“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна /л. 9-10/ материалите от извършената проверка са предадени на Трето РУ при ОД на МВР – Варна за допълнителна проверка относно фактите и обстоятелствата, касаещи номера на рамата. По случая е образувана прокурорска преписка № 9497/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, прекратена с постановление от 05.08.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна /л. 11/, с което, на основание чл. 231 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, е постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство. В прокурорското постановление е посочено, че от извършена справка в АИС по въведените номер на рама, номер на двигател и регистрационен номер е установено, че няма данни автомобилът с номер на рама, посочен в свидетелството за регистрация, да се издирва, поради което не са установени данни за престъпление от общ характер и не следва да се образува досъдебно производство.
С докладна записка рег. № 819р-24546/30.08.2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна /л. 12-13/ е назначена трасологическа експертиза. Експертизата е изготвена от експерт при БНТЛ на ОД на МАВР – Варна, за което е съставен Протокол № 24/27.09.2021 година /л. 15-17/. Съгласно експертното заключение при огледа на мястото за полагане на номера на рамата на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер, определено от завода производител /на площадка върху метален детайл в дяната част над предна дясна гума/, е установена силна корозия, като не са установени символи и щрихи от символи. При обработка с химичен реактив символи не са се проявили. Посочено е, че на колонка на предна лява врата е установен полимерен стикер с VIN номер ****. Според експерта стикерът е закрепен посредством залепяне и има информационен характер.
На основание чл. 59 от АПК, чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45/24.03.2000 г./, е издадена обжалваната Заповед № 819з-169/21.10.2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която е отказано извършването на първоначална регистрация на притежавания от Д.В.Н. лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер, рама № **. Изложени са мотиви, че са налице условията на чл. 6 от Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство /Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г./, тъй като установеният при изследването стикер не може да послужи за идентифициране на автентичния номер на рама на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер.
В хода на съдебното производство като доказателство по делото е приета и приложена служебна бележка изх. № 155/01.04.2021 г. от Дилър „А. – МП“ ООД /л. 15 от делото/, съгласно която на следния номер на рама **отговаря Ssang Yong KYRON, произведен на 07.10.2005 г., който е оборудван със следните агрегати: двигател номер 664 950 12_500790, дизелов с работен обем 1998 куб.см и мощност 104 КW, покриващ екологична норма ЕВРО 3; скоростна кутия с автоматично превключване на предавките номер 72027031000621344402; раздатъчна кутия – 32000-08010; преден мост – 6300С25А05106С(3,54); заден мост – DRIH51006010E(3,54). Посочено е, че автомобилът е цвят – FINE SILVER.
Към доказателствения материал по делото са
приобщени договор за покупко-продажба на употребяван автомобил от
15.03.2021 г., с който Д.В.Н. придобива
собствеността на процесния автомобил от Л.К.-Х.Х.Г., гражданин на Германия, и
свидетелство за регистрация Част I и Част II на автомобила /л.
50-58 от делото/, в които е посочен идентификационен номер на автомобила **.
По делото е работила съдебно техническа експертиза /СТЕ/, съгласно чието заключение /л. 70-78 от делото/ при извършения оглед на мястото, предвидено за полагане на идентификационния номер на автомобила /VIN/ – върху рамата на автомобила, непосредствено зад предно дясно колело, не е установено наличието на идентификационен номер на автомобила или други символи. Вещото лице А.В. е изследвал всички номера на детайли, поредни номера на детайли и дати на производство, в т.ч. номер на двигател, на скоростна кутия, на раздатъчна кутия, на преден мост, на заден мост, като е заключил, че същите отговарят на идентификационен номер на автомобила **. Последният е установено, че е изписан върху лепенка, намираща се на вертикалната предна част на колона предна лява на автомобила. Експертът е констатирал, че посоченият идентификационен номер е записан и в управляващия модул на автомобила, разчетен със специализирана апаратура.
При изслушване на експертното заключение в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че на мястото, предвидено за идентификационния номер, което се намира на шасито, не се вижда номер и не се чете, но на мястото, което е с евро табелка, представляваща стикер, лазерно гравиран отгоре, има такава табелка, която отговаря на този номер, съответно в софтуера и компютъра на автомобила също отговарят тези номера. Според експерта в съвкупност всички тези данни го идентифицират, че това е този автомобил. Посочва, че преден и заден мост, двигател, софтуер на автомобила и част от пластмасовите детайли отговарят на този автомобил с този идентификационен номер като двигателят, преден и заден мост, раздатъчна и скоростна кутия и софтуерът са с точно определени серийни номера, които отговарят и няма дублиране на номерата. Автомобилът е бил оборудван с тези компоненти от завода, които в момента са на него. Вещото лице заявява, че има приложена служебна бележка от производителя на автомобила с какви номера на двигател и скоростна кутия е излязъл от завода, като при извършено сравнение е установено, че те отговарят на изписаните на автомобила. Пояснява, че при извършеното разчитане на софтуера на автомобила са установени всички вторични белези, които определят автомобила като едно цяло, при което е установено, че софтуерът и компютърът са на този автомобил с този идентификационен номер. Констатирано е, че двигателят, трансмисията, окачването – преден и заден мост, софтуерът и част от интериора и екстериора отговарят на този автомобил.
Заключението по СТЕ не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваният по съдебен ред индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, в качеството му на ръководител на структурното звено сектор „Пътна полиция“ при съответното ОД на МВР, пред което звено е представено за регистриране процесното МПС – аргумент от чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 година.
Противно на твърдяното в жалбата обжалваната заповед е обективирана в писмена форма с посочване в обстоятелствената част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановена, със съответната разпоредителна част, поради което е спазено изискването за форма на индивидуалния административен акт, регламентирано в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Заповедта обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
Не се спори между страните по делото, а и се установява и от представения по делото договор за покупко-продажба на употребяван автомобил от 15.03.2021 г., че Д.В.Н. е собственик на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер, чиято първоначална регистрация е поискал със заявление № 210819014382/29.03.2021 г., както и че идентификационният номер на автомобила не може да бъде разчетен вследствие на корозия.
Спорът се свежда до това дали може да бъде установено автентичното съдържание на идентификационен номер на процесния автомобил.
Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер /VIN/, не се регистрират.
Въпросът, който възниква при съобразяване на нормативната уредба, е може ли да се установи автентичното съдържание на идентификационния номер на пътното превозно средство или не, като само при втората хипотеза, при условията на обвързана компетентност – административният орган следва да откаже регистрация.
Според императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната уредба – ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г., е да не се допусне регистрирането на МПС с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. За да бъде постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил, е необходимо да бъде установена външна умишлена интервенция на идентификационния номер, данни за каквато в случая по делото няма. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти.
В разглеждания казус административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване на автентичното съдържание на идентификационния номер, а именно: наличието на идентификационен номер, поставен върху табелка, представляваща лазерно гравиран стикер; информацията, съдържаща се в официалната справка от производителя, представена чрез оторизиран дилър на автомобила, както и липсата на каквито и да е данни за издирване на същия. В случая следва да се съобрази и заключението на приета по делото и неоспорена от страните СТЕ, според което всички номера на детайли, поредни номера на детайли и дати на производство, в т.ч. номер на двигател, на скоростна кутия, на раздатъчна кутия, на преден мост, на заден мост, отговарят на идентификационен номер на автомобила **, който е изписан върху лепенка, намираща се на вертикалната предна част на колона предна лява на автомобила. При изготвяне на заключението е установено също така, че посоченият идентификационен номер е записан и в управляващия софтуерен модул на автомобила.
Въведената законова
забрана за регистрация се отнася единствено до случаите, когато не може да се
установи поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са
всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е
щампован. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този
номер /в случая лазерно гравиран стикер,
намиращ се на вертикалната предна част на колона предна лява на автомобила/
и да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или
друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на
закона – да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен
номер. Това следва от анализа на нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, в
която е установено само правилото, че превозното средство се регистрира по
поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.
Законодателят не сочи, че този номер трябва да бъде единствено поставеният на
рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. предвижда единствено, че превозното средство, на
което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен
номер, не се регистрира, но също не сочи, че единственият валиден
идентификационен номер е този, поставен на рамата. Подобен извод не следва и от
дефиницията на „идентификационен номер“, дадена в § 6, т. 61 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП и в § 2, т. 9 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 година. Като се изключи фактът, че тогава, когато
законодателят е дал дефиниция в закона, издадената въз основа на този закон
наредба не може да дава отново дефиниция на същото понятие, още по-малко може
да поставя допълнителни характеристики към нея, това, което и двете дефиниции
сочат, е че идентификационният номер е подредена комбинация от знаци, поставени
върху превозното средство от производителя, без да се конкретизира конкретно
място.
В случая липсват данни лекият автомобил да е обявен за издирване. Потвърдено е със служебна бележка от производителя чрез оторизиран дилър /л. 15 от делото/, че автомобил Ssang Yong KYRON с номер на рама **е произведен, като са посочени данни за идентификация: дата и година па производство, параметри на двигател, скоростна кутия, раздатъчна кутия, преден мост, заден мост, включително идентификационен номер, и цвят. При съпоставка се установява, че посочените в служебната бележка номера на всички компоненти на автомобила съвпадат с установените от вещото лице, изготвило заключението по СТЕ, при извършената физическа проверка на автомобила /с изключение на щампования идентификационен номер, заличен от корозия/, като според експерта всички установени номера на детайли и дати на производство отговарят на идентификационен номер на автомобила **. Последният съвпада и с номера, посочен в свидетелството за регистрация, издадено от компетентните органи на Федерална Република Германия на предишния собственик на автомобила. Всичко това води до извод, че идентификационният номер на процесното превозно средство е установим.
При тези фактически данни направеният в оспорения отказ извод, че е констатирана невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила, не е съответен на доказателствата и поради това е неправилен. Издадената заповед е неправилно постановена с позоваване на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г и чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.
Условието, което поставя законът /чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г./, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. Автомобилът се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер, който в случая е установим. След събиране на всички доказателства, имайки предвид и заключението на вещото лице по настоящото дело, административният орган дължи ново произнасяне по отправеното заявление за регистрация.
На основание изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход
на правния спор своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане
на разноски е основателна. Видно от представения списък /л. 80 от делото/
жалбоподателя претендира присъждане на разноски в общ размер на 682 лева, в
т.ч. 400 лева – адвокатски хонорар, 10 лева – държавна такса за образуване на
делото, 72 лева – разноски за превод на документ, и 200 лева – депозит за вещо
лице. При липсата на легално
определение на понятието „разноски по
производството“, граматическото и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 143
от АПК и чл. 78 и следващите от ГПК, приложим по силата на препращащата норма
на чл. 144 от АПК, налагат извод, че под „разноски по производството“ следва да
се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка
с извършването на определени процесуални действия. Претендираните от подателя на жалбата
разноски за превод на документ в размер на 72 лева не представляват такива
разноски, поради което не подлежат на възмездяване от ответната страна. Макар
да е представено пълномощно за упълномощен от жалбоподателя адвокат, по делото
не са налице доказателства за договаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение в посочения в списъка размер от 400 лева. Не е представен
договор за защита и съдействие, сключен между Д.Н. и упълномощения адвокат Ю.Д..
Не е налице разписка или друг платежен документ, установяващ заплащане на
адвокатско възнаграждение в брой или по банков път. Приложената на л. 81 от
делото фактура № **********/05.11.2021 г. не установява извършен от жалбоподателя
разход за адвокатски хонорар. В същата не е посочено по кое дело е осъществено
процесуално представителство от издалия я адвокат, като липсват доказателства
за заплащане на данъчната основа. Липсата на доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение обуславя неоснователност на претенцията на
жалбоподателя за неговото възмездяване. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г., постановено по тълкувателно дело №
6/2012 г., на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, съгласно което съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 210 лева, за чието извършване са
представени доказателства по делото – 10 лева заплатена държавна такса за
образуване на делото /л. 25-гръб от делото/ и 200 лева заплатен депозит за вещо
лице /л. 65-гръб от делото/, които ответната страна следва да бъде осъдена да
му заплати.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 819з-169/21.10.2021 г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която е постановен отказ за извършване на първоначална регистрация на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“, без регистрационен номер, рама № **/по СРМПС/, собственост на Д.В.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за ново произнасяне по заявление № 210819014382/29.03.2021 г. в седемдневен срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати в полза на Д.В. ***, ЕГН **********, сумата от 210 лева /Двеста и десет лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България , в 14-невен срок от съобщението до
страните.
Административен
съдия: