РЕШЕНИЕ

№805

гр. П., 14.05.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Катя Василева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №09107 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца Л.Н.А., ЕГН: **********,***, е поискал да бъде  осъдена Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета – Вяра Церовска, да и заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причиненото и увреждане – фрактура на лявата ръка вследствие нападение от безстопанствени кучета на 03.09.2018г.  заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.    

Исковата молба е връчена на ответника – Община П.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът  е оспорил иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не е бил  увредена от куче, което е безстопанствено, както и че в резултат на увреждането не е претърпяла описаните от нея неимуществени вреди.   

В съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – община П., чрез процесуалния си представител   поддържа отговора  . Моли съда да отхвърли предявения срещу община П. иск, а в случай, че го уважи, да уважи  да не е в претендирания размер като силно завишен. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

Искът по чл. 49 от ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е възложител на работа, свързана с улавяне и изолиране на скитащи кучета, като в резултата на неизпълнението на тази работа противоправно са му били причинени неимуществени вреди.

Съгласно § 3, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 35, ал. 4 от ЗВМД на общините, включително чрез техните кметове е възложено да организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия. Следователно община П. има задължение, вменено и със закон да реализира фактически улавянето и изолирането на безстопанствени кучета на нейна територия. 

               От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  С.Г. и Г.С., на които съдът дава вяра и кредитира като дадени за непосредствено възприети факти, обективни, логични и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че на 03.09.2018 г. около 8 часа   сутринта, ищцата вървяла по тротоара на бул. „Ю.Г.", малко преди     светофара на кръстовището            с ул."Л.П.",     пред пицария „Д.Д.", в кв.И.,          на гр.П., когато  най- неочаквано, била нападната и съборена от глутница бездомни кучета. Кучетата били повече от шест . Обградили я, и започнали да я лаят, като едно от тях,  скочило върху ищцата и в опита си да я ухапе, захапало дамската и чанта и я съборило на земята. Станалото било видяно от свидетелките С.Г. и Г.С., които пиели кафе в близко кафене. Те и се притекли на помощ, като прогонили кучетата и и помогнали да се изправи.  В последствие ищцата установила, че не е ухапана но почуствала силна болка в китката, гривнената става, на лявата ръка.  Не след дълго болката стана нетърпима, лявата и ръка в областта на китката се подула и посиняла.  Около 13,30 А. отишла в „Медицински център Свети Георги - П." ООД. Там и направили рентгенография, която показала „полифрагментна вътреставна фрактура на радиуса на типично място, костен откъс от проксимален ред карпални костици". При извършеният преглед от д-р С., след направената рентгенография се оказало, че нараняването е тежко. В резултат на инцидента е счупена лявата ръка в долния край на лъчевата кост. Наложила се гипсова имобилизация на лява гривнена става.

                Видно от заключението на вещото лице д-р М.М.,   видно от ЛАК и рентгенография е установена полифрагментна , вътреставна фрактура на лява лъчева кост на типично място с малък костен откъс от проксималния ред киткови кости при ищцата в следствие на злополуката. Това счупване е на едната кост на предмишницата / има две кости - лъчева и лакътна / и то в областа на долния край ,където е гривнената става. Счупената част от кости участва в образуването на гривнената става заедно с китковите кости и има значение за движенията в тази става. Ищцата е получила счупване /малък откъртек/ от китковите костици под формата на люспа. Механизма на получаване на такава фрактура е директен удар или индиректно при падане с протегната напред ръка. При самата травма пострадалата е изпитала силни болки и страдания -счупването е било на 3 костни фрагмента , като фрактурната линия е била напречна и надлъжна, което показва че удара на ръката в земята е бил с голяма сила. Благоприятния момент е че фрактурата е била без разместване на костните фрагменти. Вследствие фрактурата постепенно се е появил подкожен дифузен хематом с оток в областа на гривнената става , а движенията са станали невъзможни и болезнени. Видно от ЛАК е обработена по спешност, като е поставена гипсова имобилизация обхващаща дланта и предмишницата. Носила е гипсовата имобилизация за 28 дни, като през това време е изпитвала затруднения в битово и хигиенно отношение и не е можела да си служи с ръката. В първите няколко дни след травмата е търпяла по-силни болки, като постепенно с времето те са намалели. След отстраняването на гипсовата имобилизация първоначално отново е търпяла по-силни болки при раздвижването на ръката. Пострадалата е раздвижвала ръката самостоятелно . Съобщава че предварително за друго заболяване / сколиоза / е имала карта за балнеолечение в санаториум в гр. С. от 08.10.18 г., където е раздвижвала и ръката, което е възможно , но няма представена медицинска документация за това. Била е временно нетрудоспособна за 30 дни от 04.09.18 г. до 03.10.18 г. Нормалния срок за възстановяване при такива фрактури е от 60 - 75 дни. При извършения личен прегледа вещото лице установило, че фрактурата е зарастнала . Установен е лек едем в областа на китката с болков синдром при движения . Навеждането на дланта надолу / флексия / е все още леко ограничено, а изправянето нагоре / екстензия / е възстановено. Захвата на ръката е възстановен с болков синдром. Вещото лице счита, че за няколко месеца със съответна рехабилитация и физиотерапия състоянито би се подобрило. Не се очаква влошаване на здравословното състояние на ищцата в следствие на инцидента.  

             По делото е разпитана и свидетелката Е.Р.И., дъщеря на ищцата, чийто показания съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, която заявява, че майка и е търпяла много силни болки и страдания , както към момнета на инцидента , така също и в последствие, както и редица неудобства от хигиенно и битово обслужване. Също така е получила страх от кучета, както и че и към настоящия момент се оплаква от болки в увреденото място.

           Легално определение за безстопанствено животно се съдържа в чл. 70 от ЗВМД /отменен/, действащ на основание § 3, т. 1 от ЗВМД. Според него безстопанствено животно е роденото като такова, загубеното или изоставено от своите собственици, което не обитава дом, ферма или специално определено за него място. Следователно кучето, нападнало и увредило ищцата е безстопанствено по смисъла на цитираната законова разпоредба, в която подкрепа са и събраните свидетелски показания.               

 Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 49 от ЗЗД за уважаване на предявения иск. Като взе предвид вида и характера на причинените телесни увреждания, обстановката при която са настъпили, медико-биологичните последици до които са довели, периодът на възстановяване, допълнителните неудобства в ежедневния начин на живот на ищцата, възрастта и съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,  обезщетение от 6000.00 лв. се явява справедливо и достатъчна да репарира настъпилите неимуществани вреди, като за разликата до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

            Съдът счита, че не е налице твърдяното от ответника съпричиняване от страна на ищеца, което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД представлява основание за намаляване на дължимото обезщетение. Съпричиняване е налице, когато поведението на пострадалия наред с това на причинителя на вредата се намира в причинно – следствена връзка с настъпването на вредите. В случая не се установи ищцата де е допринесла по какъвто и да било начин за настъпване на вредонсните последици, като е провокирала нападението на безстопанствени кучета. Предвид изложеното, съдът намира, че приетото от него по-горе като справедливо обезщетение в размер на 6000.00 лв. не следва да бъде намалявано на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.                 

            Тъй като се касае за отговорност за увреждане, ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на увреждането – 03.09.2018г., поради което и искът по чл. 86 от ЗЗД, следва да бъде уважен, като се присъди законната лихва за забава върху така определеното обезщетение неимуществени вреди от 03.09.2018г., до окончателното изплащане, така както е предявено.                     

            С оглед уважаването на иска  в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 813.85 лв., изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.

            Съответно ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната община 100.00 лева юристконсултско възнаграждение, определено от съда. 

            Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета – Вяра Церовска, да заплати на Л.Н.А., ЕГН: **********,***, сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на нападение от безстопанствено куче на 03.09.2018г.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от  03.09.2018г., до окончателното и плащане.   

            ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1 да заплати на  Л.Н.А., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 813.85 лв., изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.       

            ОСЪЖДА Л.Н.А., ЕГН: **********,***, да заплати на  Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1,  сумата от 100.00 лева юристконсултско възнаграждение.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

            Вярно с оригинала:С.Г.                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: