РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Попово, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100726 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, с ЕИК: *********, представлявано от
изпълнителния директор Марио Алексиев, чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за
призоваване: град София, бул. "Цар Борис III № 85, ет. Мецанин, СРЕЩУ: Ж. Н. А., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. К., общ. Попово, ул. „Т. К.“ №, с правно основание по чл.
422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК ********* (с пр.
данни „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на правната
форма) и ответника Ж. Н. А. с ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” №Д3010700/25.08.2022 г., по силата на който ищецът е предоставил в заем
на ответника заявената от него сума от 1500 лв. която му е била преведена чрез системата Е-
рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена
от Ж. Н. А. лична карта.
Кредитополучателят бил поел задължение да върне предоставения кредит с
договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на
равни месечни вноски със следните падежи: 25.09.2022, 25.10.2022, 25.11.2022. 25.12.2022,
25.01.2023, 25.02.2023, 25.03.2023, 25.04.2023, 25.05.2023, 25.06.2023 г.
Към дата 31.07.2023 г. Кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които са настъпили съответно на 25.09.2022, 25.10.2022, 25.11.2022,
25.12.2022, 25.01.2023, 25.02.2023, 25.03.2023, 25.04.2023, 25.05.2023 и 25.06.2023.
Служители на дружеството неколкократно били осъществили връзка с длъжника,
посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен
адрес, изпращани били SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено
преди и след настъпване на падежните дати, но Ж. Н. А. не е осъществил никакво плащане
или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Претендира се обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
1
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 120.75лв.
На 31.07.2023 г. било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по
което е образувано ч.гр. дело 485/2023 г. по описа на РС- Попово и по същото дело е
издадена заповед за изпълнение, която е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед
на което на заявителя е указано да предяви иск на основание чл. 415. ал. 1. т. 2 ГПК за
вземанията си.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата
от 1500.00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит „Екстра”
№Д3010700/25.08.2022 г., сумата от 450.00 лв. договорна лихва за периода 25.09.2022 г. -
25.06.2023 г. и сумата от 120.75 лв. законна лихва за забава за периода 26.09.2022 г. -
31.07.2023 г., ведно със законната лихва законна лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане
на задължението.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва исковете.
Релевират се възражения, че по делото липсват доказателства за съставяне на
подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между страните.
Според особения представител на ответника не е установено и съгласие от страна на
кредитополучателя за получаване на изявлението в електронна форма, както и нямало
доказателства за сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Не са били представени нито подписи, нито електронни записи на разговор, които да
установят съгласието на ответника да получи кредита. Липсвали доказателства за
получаването на общите условия от страна на ответника и неговото съгласие с тях, като
липсвал и механизъм за сключване на онлайн договор за кредит, както е предвидено в
Общите условия на Кредит Инс АД. Нямало и доказателства за реалното предаване на
сумата от заемателя, като разписката за извършено плащане не е подписана от нито една от
страните и не доказва получаването на сумата от ответника.
При условията на евентуалност са изложени възражения за нищожност на договора,
поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и неспазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и наличието на неравноправни
клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение и
лихвения процент, както и визираната в договора такса " сума за гаранция".
Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на
предявените претенции.
Моли се за тяхното уважаване.
Претендират се разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК
Ответникът, редовно призован се представлява от особения си представител адв. К.
К., която оспорва предявените искове и пледира за тяхното отхвърляне. Прави се възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, по чл.
422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като са предявени от легитимирана страна -
заявителят в заповедното производство, в хода на което заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Исковата молба е депозирана в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Налице е развило се заповедно
2
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Предмет на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установяване на
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнени и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.
В контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
"Екстра" № Д3010700/25.08.2022 г., сключен от разстояние при спазване на изискванията за
сключване на такъв вид договор; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят да
е усвоил процесната заемна сума; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на
задълженията по договора поради настъпил краен срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен
договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни
правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие
– напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл
и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за
доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за
електронните изявления – т Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено
електронното изявление (чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗЕДЕУУ).
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.
"електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
включително в текстови запис. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
В чл. 4.1 от представените Общи условия, приложими към договора и достъпни на
сайта на дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на „Кредит Инс“ информация
кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на
дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна
форма изпраща заявка за избрания вид услуга. Съгласно чл. 2.2 от ОУ преддоговорната
информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно ОУ на "Кредит Инс" АД
договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (интернет
страницата на кредитора), сключването на договора за потребителски кредит става по
инициатива на кредитополучателя, като за да получи кредит, той подава заявка чрез
приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни и с маркиране
на полето "Съгласен с Общите условия" и натискане на бутона "Потвърди", кандидатът
изрично се съгласява с действащите към момента общи условия и обработването на личните
му данни. След потвърждаване на заявката кандидатът получава електронно писмо на
посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на
кредит за сумата и условията, за които е кандидатствал, като посоченото писмо съдържа
линк към "Договор за потребителски кредит", като след потвърждаването му от кандидата (с
което се изразява и желанието му за незабавно провеждане на сумата по кредита по
3
банковата му сметка или получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при
попълване на регистрационната форма) се счита, че между него и "Кредит Инс" АД има
сключен договор за потребителски кредит.
Т.е. за да се сключи процесният договор следва да се направи искане за кредит, което
обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на
кредитора (www.creditins.bg).
Представеното и прието като доказателство по делото електронно изявление на
ответника Ж. А., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има доказателствена
стойност (в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС,
I т. о.). Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014. Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава
доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена
сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о..
Ищецът е представил електронно изявление на хартиен носител, което е прието като
писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното изявление е направено от
ответника. Като „Клиент“ в документа е посочен Ж. Н. А. с подробна информация относно
личните данни на ответника (трите имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, електронен
адрес), т.е. налице е електронна информация, електронно изявление за установяване на
авторството на документа, следователно налице е електронен подпис (обикновен електронен
подпис, подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Доколкото обективираното в
документа изявление е с неблагоприятно за ответника съдържание, то има достатъчна
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за
страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние с № Д3010700/25.08.2022 г. между страните със съдържанието и уговорките в
представения договор за потребителски кредит от ищеца.
Представените от ищеца писмени документи съдът цени съвкупно с останалите
доказателства по делото – разписка за извършено плащане № 0700016481858735 от
25.08.2022 г. за сумата от 1500 лева с наредител „Кредит Инс“ ООД, получател Ж. Н. А. и
основание Договор за потребителски кредит "Екстра" № Д3010700/25.08.2022 г..
От горепосочения документ се установява, че на 25.08.2022 г. - датата, която съвпада
с датата на сключване на договора, ответникът лично е получил заетата сума в размер на
1500 лева. Това извънсъдебно поведение на ответника – получаването на определена сума
чрез паричен превод, в която изрично като основание за превода е отразено "Договор за
потребителски кредит "Екстра" № Д3010700/25.08.2022 г.“ с наредител „Кредит Инс“, освен
доказването на получаването на сумата, съдът цени и като признание на неизгоден факт –
сключването на договор за потребителски кредит.
От ответната страна не са наведени други основания за получаване на сумата от 1500
лева.
Гореизложените обстоятелства, разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават
извода, че именно ответникът е ползвал системата на финансовата институция, като след
избиране на параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването
му при посочените в последния клаузи и съдържание с потвърждението.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е сключен процесният
договор за кредит от разстояние.
По делото няма спор, че ищцовото дружество е небанкова финансова институция по
чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
4
привличане на влогове или други възстановими средства, а ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора не е действало в рамките на осъществявана от него
професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а
договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Общият разход по кредита
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно,
а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна стойност на
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР. Посочено е, че ГПР е 49,7 %, а
възнаградителната лихва – 36,00%, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
В конкретния случай в чл. 4 от договора, е посочено, че кредитополучателят е избрал
да обезпечи задължението си по кредита с предварително сключен договор за
поръчителство, с одобрено от кредитодателя юридическо лице – поръчител. Размерът на
възнаграждението за поръчителство не е посочен в договора, но се установява от
приложения към него погасителен план и е посочено в заявката за кредит като плащане за
„Гарант“, което е в общ размер на 1075.00 лв.. По същество това плащане представлява
скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, включвайки го към
размера на погасителната вноска като "сума на гаранция". Видно от погасителния план,
таксата е следвало да се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към
всяка от месечните вноски за тази такса се е дължала сумата от 107.50 лева. Следователно
дължимата за нея сума представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК,
който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.
Няма как да остане незабелязано и обстоятелството, че размерът на тази сума за
гаранция от 1075 лева е повече от половината от чистата стойност на усвоения финансов
ресурс от 1500 лева. Предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен
процент (36 %) и ГПР (49,7 %) е видно, че таксата в размер на 1075 лева не е била взета
предвид при определянето на ГПР. С тези допълнителни плащания се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение от 50 %, като по този начин кредиторът заобикаля нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на
действителния такъв, поради което и процесният договор не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 води до
5
неговата недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя гаранции за защита.
По този начин кредиторът съзнателно е заблудил потребителя за дължимите от него
суми по кредита и същият е бил поставен в невъзможност да разбере какво е реалното
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
Поради това следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до
недействителност на договора поради противоречие със закона. Съобразно изложеното
поведението на кредитора се явява недобросъвестно, особено предвид факта, че макар и
стойността на "таксата" да не се включва в ГПР по договора, то кредиторът разсрочва
плащането й, като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от
дължимата сума за гаранция.
Посоченото представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68 г, ал. 4
от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
На следващо място в процесния договор за кредит е уговорен ГЛП в размер на 36 %.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона
по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен.
Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат
третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по
описа за 2014 г. на ВКС.
Следователно при преценка съответствието на договорна клауза с добрите нрави, е
нужно да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към
основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10.00%, тъй като към тази дата ОЛП на БНБ е 0 %.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 36 %
годишно е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното,
съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Поради
това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че
лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е
възникнало за ответника.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От събраните по делото доказателства се установи, че сумата от 1500 лева е усвоена
от кредитополучателя и е настъпил крайният падеж на задължението – 25.06.2023 г. Чистата
стойност по смисъла на чл. 23 ЗПК е в размер на 1500 лева и тази стойност се дължи на
кредитора.
По делото не се установи ответникът да е извършвал погашения по кредита, при
което съдът намира, че дължимата главница по процесния договор е в общ размер на 1500
лв.
По изложените съображения искът за главница следва да бъде уважен за сумата от
1500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
6
съда - 01.08.2023 г. до окончателното плащане.
Като неоснователни, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат
отхвърлени акцесорните искове за договорна лихва в размер на 450.00 лева за периода от
25.09.2022 г. до 25.06.2023 г. и за обезщетение за забава в размер на 120.75 лева за периода
от 26.09.2022 г. до 31.07.2023г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в исковото производство, като
същевременно се вземе предвид направеното от особения представител на ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са налични доказателства, че ищецът е направил разноски в исковото
производство в общ размер на 1641.42 лева, от които 41.42 лева за държавна такса, 1300 лева
за адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. за възнаграждение на особен представител.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение за процесуално представителство по дело с материален
интерес от 2070.75 лв. възлиза на 507.08 лв. и възнаграждението в размер на 1300 лв.
значително надвишава предвидения минимум.
Съдът намира, че възнаграждението за процесуално представителство трябва да е
съразмерно на положените усилия и сложността на делото, като от една страна следва да се
избегне прекомерността, а от друга да се гарантира справедливост в репариране разходите
на страните.
В конкретния случай нито сложността на делото, нито извършените от адвоката на
ищеца процесуални действия обуславят възнаграждение от 1300.00 лв.. Същото значително
надвишава предвидения минимум и следва да бъде счетено за прекомерно и
да бъде редуцирано до размера, определен в чл. 7, ал. 2., т. 2 Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 507.08 лв..
Така, съдът приема, че общият размер на ищцовите разходи в исковия процес, е 841.42 лв..
При това положение, пропорционално на уважената част от исковите претенции
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 609.50 лв. разноски в
исковото производство.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК съдът следва да се произнесе и за разноските на ищеца в заповедното
производство, които са в общ размер на 691.42 лв., от които 650.00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 41.24 лв. за държавна такса.
По изложените по-горе мотиви, съдът намира за прекомерно и адвокатското
възнаграждение, заплатено, в заповедното производство.
Съгл. чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми.
В конкретния случай, съобразно материалния интерес, посочен в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /2070.75лв./, минималното адвокатско възнаграждение
следва да е 403.54 лв.
Така общият размер на разходите, сторени от ищцовото дружество в заповедното
производство следва да са в размер на 444.78 лв., при което пропорционално на уважената
част от заявените претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 322.19 лв. за
разноски в заповедното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Н. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К. общ. П., ул. „Т. К.“ №, че дължи на ищеца „КРЕДИТ ИНС” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 85,
представлявано от изпълнителния директор Марио Алексиев, сумата от 1500.00 лв, /хиляда
7
и петстотин лева/ представляваща главница по Договор за потребителски кредит "Екстра"
№ Д3010700/25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /01.08.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 229/18.08.2023г. по ч. гр. д. № 485/2023 по описа на РС Попово.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, , представлявано от
изпълнителния директор Марио Алексиев срещу Ж. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. К. общ. П. ул. „Т. К.“ №, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи
на ищеца СУМАТА от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - договорна лихва за
периода от 25.09.2022 г. до 25.06.2023 г. и СУМАТА от 120.75 лв. /сто и двадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 26.09.2022 г. до
31.07.2023 г.
ОСЪЖДА Ж. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. Попово, ул. „Т.
К.“ №, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 85, СУМАТА от 609.50 лв. /шестстотин и девет лева и петдесет
стотинки/ - направени разноски в исковото производство, пропроционално на уважената
част от исковете, и СУМАТА от 322.19 лв. /триста двадесет и два лева и деветнадесет
стотинки/ - разноски в хода на заповедното производство (ч. гр. д. № 485/2023 г. по описа на
РС-Попово), съразмерно на уважената част от заявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8