Р Е Ш Е Н И Е
Номер 329 05.10.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе,
касационен състав, на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Йълдъз Агуш
Членове: 1.
Вилиана Върбанова
2. Диана Калоянова
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на
прокурор Добромира Кожухарова като разгледа
докладваното от съдия Калоянова КАНД
№ 351 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано е по
касационна жалба на И.В.П., ЕГН **********; с адрес ***, против Решение № 514/05.07.2022 г., постановено по АНД № 553/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-003492/21.12.2021 г., издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе. С наказателното постановление на П. за нарушение на чл. 174, ал.
3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174, ал. 3, изречение второ от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че
същото е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска решението да
бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление. В съдебно заседание
касаторът, редовно уведомен, не се явява и несе
представлява, ангажира писмена защита вх. № 3846/27.09.2022 г.
Ответникът - началник група към сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР Русе, редовно уведомен, не се явява
и несе представлява. Представя възражение на касационната жалба, в което излага подробни съображения за неоснователността на
жалбата на П. и правилността на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по
представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира за
неоснователност на оспорването и иска от съда да
остави обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С Наказателно постановление № 21-1085-003492/21.12.2021 г. И.П. е санкциониран за това, че на 12.12.2021 г., около 02,00 часа в гр. Русе на
кръстовището на бул. „Съединение“ и бул. „цар Освободител“ като водач на лек
автомобил „Хонда сивик 5 ДР“ с рег. № Р7651КВ, управлява посочения автомобил, като при проверка е отказал да бъде тестван с
техническо средство и отказва да даде кръвна проба за химичен анализ за
установяване на употребата на алкохол, като също така не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, в нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За да постанови
решението си, съдът е приел, че от формална страна
обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че
нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както
и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност
на констатираното деяние и правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с
налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.
Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са
съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на П. във връзка с
извършеното нарушение.
В
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които първата инстанция е следвало да обсъди.
Не е налице
твърдяната материална незаконосъобразност на решението на РС - Русе. В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на
касатора и за което е издадено
процесното наказателно постановление, е свързано с хипотезата,
предвидена в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лева. Предвид събраните по делото доказателства, се установява
съставомерност на констатираното нарушение, тъй като П. не се е съгласил да
бъде тестван за употреба на алкохол по предвидения в закона начин.
По въпросите за авторството на деянието;
съставомерността на нарушението и липсата на допуснати съществени нарушения на
процедурата по установяване на нарушението, както и относно твърдението за
образуване на две наказателни производства срещу П. за едно и също нарушение на
основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които възприема изцяло.
По изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно,
допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По делото искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е направено от ответника, като за целта е представен списък на
разноските. Съгласно чл. 63д
от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д,
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе
следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не
е реливирал възражение относно размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
514/05.07.2022 г., постановено по АНД № 553/2022 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********; с адрес *** да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.