Р Е
Ш Е Н
И Е :
№
ГР.ТЕТЕВЕН 20.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари
През две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й.Д.
И в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ПОНЧЕВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧНД №37 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е искане от Районна прокуратура гр.Тетевен за настаняване на Х.Д.М. *** задължително лечение на основание чл.157 от Закона за здравето /ЗЗ/.
В искането се твърди, че след извършена проверка по преписка с №140/2020 година на Районна прокуратура гр.Тетевен било установено, че Х.М. е психично болен, страда от биполярно афективно разстройство, като е бил лекуван в психиатричната болница в гр.Ловеч до 27.11.2019 година. Твърди, че в последния месец, поради спиране на поддържащото лечение, М. е започнал да проявява агресивно поведение спрямо майка си, да отправя неадресирани закани към широк кръг хора, да демонстрира липса на съзнание за състоянието си и нуждата от лечение. Твърди, че М. на 23.01.2020 година е дал съгласие да се постави инжекция, като състоянието му се е подобрило. Твърди, че М. се нуждае от специализирани здравни грижи, като в момента на искането не бил критичен към състоянието си и поради заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките, за околните и за обществото, но и застрашава сериозно здравето му, поради което прави искане за задължителното му настаняване и лечение в ДПБ гр.Ловеч.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата подържа искането и моли същото да бъде уважено, предвид представените по делото доказателства, като М. бъде настанен на задължително лечение при амбулаторен режим за срок от 2 месеца.
Привлеченият Х.М. се явява в съдебно заседание, като твърди, че разбира искането на прокуратурата. Твърди, че употребява бира, че спи нормално и твърди, че майка му иска да го „вкара в болницата, за да може спокойно да си живее живота“. Твърди, че му се бият инжекции, че няма нужда от допълнително лечение, че не е агресивен, че седи в дома си и рисува. Твърди, че е употребявал наркотици преди години. Твърди, че получава пенсия и че има финансова помощ и от майка си. Служебно назначения му адвокат-защитник твърди, че са налице основанията на чл.146 от ЗЗ и моли на основание чл.162 от ЗЗ на базата на събраните по делото доказателства, съдът да постанови решение.
От приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р П.В., която се подържа изцяло от лекаря-експерт и приетите и приложени по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:
Привлеченият Х.М. ***, същият не е семеен, пенсионер е по болест и не се води на диспансерен учет към ДПБ Ловеч. Установява се, че е лекуван многократно в ДПБ Ловеч и диагностично е уточнен като страдащ от биполярно афективно разстройство, като последните хоспитализации в болницата са за периода от 29.01.2019 година до 19.07.2019 година и от 25.09.2019 година до 27.11.2019 година с посочената диагноза. Установява се също, че е бил хоспитализиран по спешност със съдействието на полицията и ЦСМП и след подписано информирано съгласие е оставал на доброволно лечение.
От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че привлеченият М. страда от биполярно афективно разстройство, маниен епизод без психотични симптоми, че посоченото заболяване покрива критериите на чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ, че в маниакалната фаза на заболяването М. е възможно да извърши престъпление, поради улесненото вземане на решение, че заболяването представлява психично разстройство в тесния смисъл на това понятие и се характеризира с качествени нарушения на мисловната, емоционалната и волевата сфери на психичния живот и е довело до сериозно увреждане на психичните функции на привлечения и детерминира общественоопасното му поведение, с опасност за близките и околните, че М. сериозно уврежда собственото си здраве и не се съобразява с необходимостта от провеждане на лечение, което налага прилагането на задължителни медицински мерки по ЗЗ, а именно задължително лечение при стационарен режим за срок от 3 месеца в ДПБ Ловеч. Установява се, че привлеченият не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си.
В съдебно заседание вещото лице твърди, че наблюдавайки привлечения днес подържа, че същият е болен и следва да се лекува, но изразява становище, че М. може да се лекува при амбулаторен режим, както и че същият в този момент е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице основанията на чл.155 във връзка с чл.146 от Закона за здравето, тъй като е налице заболяване-биполярно афективно разстройство, маниен епизод без психотични симптоми изискващо лечение на привлечения М., представляващо опасност за обществото и за собственото му здраве и което налага настаняването му на задължително лечение в ДПБ Ловеч за срок от 2 месеца при амбулаторен режим от влизане в законна сила на решението, както и съдът приема наличието на способност на М. към настоящия момент да изразява информирано съгласие за лечението си.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА Х.Д.М., ЕГН ********** *** задължително лечение, поради БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО МАНИЕН ЕПИЗОД БЕЗ ПСИХОТИЧНИ СИМПТОМИ за срок от 2 /два/ месеца при амбулаторен режим В ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА гр.Ловеч от влизане в законна сила на решението и приема наличието на способност на М. към настоящия момент да изразява информирано съгласие за лечението си.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.
Преписи от решението да се изпратят на Държавна психиатрична болница гр.Ловеч за изпълнение и на Районна прокуратура гр.Тетевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: