МОТИВИ към присъдата по
НОХД № 323 по описа на Варненския окръжен съд за 2010 година, наказателно
отделение.
---------------------------------------------------------------------------------
На 09.03.2010 г. Варненският окръжен
прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 25, по който на 09.03.2010 г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия, по обвинението
му за извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.116, ал.1,
т.3 и т.6, пр.2 и пр.3 от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че на 27 срещу
28.08.2009 г. в гр.Варна, подсъдимият умишлено умъртвил баща си Никола Сотиров С.,
като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за
убития.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението и предлага да бъде
определено предвиденото наказание
лишаване от свобода- към средния размер. Но напълно отхвърли тезата на защитата
за налагане на наказание при изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Изрази несъгласие със тезата на защитата за прилагане на чл.118
от НК, предвид анализа на доказателствения материал по делото и конкретно-
нанесените наранявания констатирани от съдебните медици, които не са
квалифицирани като защитни по тялото на
пострадалия, а само като такива с
които да преустанови тази агресия спрямо него.
Подсъдимият
дава обяснения, с които признава вината
си.Но разказва ,че са се скарали и сбили с баща си/като не помни кой кого пръв
е ударил/, но причинителят за станалото е бил единствено баща му. В последната
си дума заявява, че съжалява за случилото се и че това ще му тежи на съвестта
до края на живота. Становището на защитникът му е, че е налице убийство при силно раздразнено състояние
провокирано от пострадалия/ с обиди –постоянни и ежедневни отправени към него и
неговата рождена майка/ заради което и
съдът следва да приеме за
правилна квалификацията на деянието по чл.118 от НК, а евентуално ако не се
приеме, то при определянето на
наказанието да се приложи чл.55 от НК.
Наследниците
на пострадалия, същевременно роднини и на подсъдимия - сестра и внуци, не се възползват от правото
си за встъпване като страни в процеса.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Подсъдимият
Л.Н. ***.08.2009 год. бил приет по спешност в болница в гр.Варна. Лечението
трябвало да продължи извънболнично,поради което и подс. С. отседнал в дома на
сина си свид.Н.Л.Н.. В последствие се настанил в дома на бившата си съпруга,
находящ се в ж.к. „Кайсиева градина”
бл.227,вх.5, ет.3,ап.34.По време на този престой ежедневно посещавал дома на
баща си-пострадалия Никола Сотиров, находящ се в м-ст „Св.Никола” №
132.Заедно подготвяли документи за
настаняването на Никола Сотиров, който бил на 83 години в дом за стари хора и
той бил съгласен със това. А за него основно се грижел внука му свид.Н.,на
който той прехвърлил дома си. А дядо му-пострадалия бил човек, който живеел
сам. Последно време употребявал редовно алкохол и ставал още по раздразнителен.
Обичайно, всекидневно и по незначителни
поводи се карал със всички от
семейството си,от малки дори биел двете
си деца-подс. Л.С. и сестра му-свид.С.Ш., дори и бившата си съпруга-свид.С. Т./с която се развели/ в тяхно
присъствие.Тези негативни емоции били натрупали още от детството им в тях,а
баща им не се променил към по-добро дори с достигането до тази си възраст. На 26.08.2009 год. в гр.Варна пристигнали
свид.Л.Й.М. и съпругът й -свид.С.И.М..*** ги посрещнал подс.С./братовчед на свид.М., който бил с
автомобила на сина си.През деня свид.М. и свид.М. си закупили лек автомобил
м.”Ситроен”, а вечерта преспали в апартамента, находящ се в ж.к. „Кайсиева
градина”.На 27.08.2009 год. след като извършили основните дейности по
новозакупения автомобил около 17,00 часа отишли
със подс.С. в дома на пострадалия Никола Сотиров/вуйчо на свид.М., с
който не се били виждали от близо двадесет години/.Подс. С. откарал и оставил семейство Минчеви при баща си,като
се върнал да вземе още едно семейство-свои близки-свид.Х.И.Т. и свид.А.К.Т..
След като всички пристигнали започнали да подготвят вечерята като почерпка за
покупката на новия автомобил. Свид.М. донесъл една двулитрова бутилка с домашна
ракия, имало и бира, приготвили салата и месо за скара. Всички били в добро
състояние и слушали музика, дори някои танцували, като например пострадалия със
свид.Т..Пострадалия също бил в добро настроение и дори пеел. За периода от 19,00 до около 23,00 часа всички
присъстващи употребили алкохол-минимално по около 300-400 мл.домашна ракия, с
изключение на свид.М./тя пила бира/. Около 23,00 часа сем.Минчеви и
сем.Тунарови си тръгнали ,като били изпратени до портичката на двора от подс.С. и баща му.
А четиримата,т-ст двете семейства Минчеви и Тунарови слезли пеша до спирката на булеварда до обръщача на Почивка,
откъдето си хванали такси. На следващия ден сем.Минчеви имали уговорка с подс.С. да докара автомобила
на свид.М., т.к. щели да си тръгват за гр.Сливен. След като всички гости си
тръгнали подс.С. започнал да отсервира масата. Баща му употребявал доста често
алкохол, а въпросната вечер видно от свидетелските показания изпил около
половин литър и повече ракия и видно от заключението по СМЕ /л.73 от НОХД/ е бил в тежка степен на
алкохолно повлияване/-4,2 промила/. Пострадалият-Никола Сотиров С. станал
раздразнителен,както обикновенно започнал да се „ежи”/свид. показания на С.М./след което подсъдимият и баща му се скарали. И след като подсъдимият се качил
на терасата, за да си легне на канапето, това очевидно подразнило още
повече баща му и се
сбили. Подс. С. започнал да нанася безразборно удари по главата и
тялото на баща си-пострадалия.Ударите били нанасяни,
както с юмруци/за което свидетелстват наранявания по дясната му ръка СМЕ
л.29,т.2 от ДП, /така и счупена стъклена бутилка от уиски „Блек Рам”/открити са
пръстови отпечатъци от подсъдимия, като
последните са разположени по начин свидетелстващ,че бутилката е била
държана за гърлото/. Удари са били нанасяни и с дървена пръчка, една част от
която е открита до трупа на пострадалия,
а другата до входната врата на дворното място, иззети при огледа на
местопроизшествието. След като привел
баща си в безпомощно състояние подс. С. завлачил тялото му по стълбището на
терасата и го оставил навън на циментовата площадка до къщата ,като
дори го съблякъл гол. Дрехите на пострадалия са били открити при извършения
оглед в непосредствена близост до трупа. За влаченето свидетелства
червено-кафява диря описана при огледа,
за която при проведената СМЕ на ВД се установява,че е кръв. По тялото на
пострадалия са били открити характерни
охлузвания, за които в СМЕ е посочено,че могат да се получат при
влачене. Подс.С. след извършването на деянието съблякъл собствените си дрехи и
ги оставил зад канапето в стаята, където са били открити при огледа. Последните
били с червено-кафяви петна, за които е било установено, че са от кръв. А след
като оставил баща си в двора да
лежи напълно безпомощен, отишъл и си легнал в новозакупения автомобил на
сем.Минчеви, паркиран в съседния двор.На следващия ден 28.08.2009 год. около
10,00 часа подс. С. напълно хладнокръвно и без да проявява никакъв интерес към
баща си отишъл да откара колата на
сем.Минчеви, каквато била уговорката им. Същия ден около 15,30 часа С.Ш./сестра
на подсъдимия и дъщеря на починалия/, отишла до дома на баща си, за да провери
защо няма налягане на водата и го открила до страничните стълби, да лежи на
една страна- гол и изцапан с кръв. Бил
още жив, но дишал тежко. Покрила го с чаршаф и веднага телефонирала на майка
си-свид.С.Т., чийто втори съпруг Тодор Тодоров се обадил на свид.Н.Н..
Последния пристигнал около 16,00 часа.
Намерил дядо си да лежи в описаното
по-горе положение и телефонирал на номер 112, като поискал помощ. Около 16,15
часа пристигнал екип на Бърза помощ. След като екипът видял в какво състояние е
лицето се обадили на друг екип-Р 1 и изчакали да дойде втората линейка.
Пострадалият не бил контактен, бил в безсъзнание и починал докато вторият екип се опитвал да му окаже първа
помощ. Видно от заключението прието по
делото на изготвената СМЕ/л.14,т.2 от ДП/ пострадалият Никола С. е получил
множество травми изразяващи се в :
Тежка
травма на шията и гръкляна, Черепно-мозъчна травма, гръдна травма, Коремна
травма, Множество кръвонасядания, ожулвания и разкъсно контузни рани по крайниците, както и
отток на мозъка,белите дробове и венозен
застой. Причината за смъртта е механична асфикция в резултат на травма на шията
и гръкляна, довела до тежък оток на меките тъкани на ларинкса и запушване на
просвета му .За настъпването на смъртта имат значение и описаните черепно-мозъчна и гръдни травми, както и
аспирацията на кръв в белите дробове.Порезните рани по главата са резултат от
действието на предмети с режещи ръбове и по-ограничени размери, вкл.парчета счупени стъкла.
Порезните рани с кръвонасядания около тях в дясната теменно-тилова област и по
темето на главата могат да се получат от удари отгоре-надолу и отзад-напред със
стъклен предмет и последващото му счупване.Множеството ожулвания по главата
и тялото са резултат от тангенциално действие/триене/ с или върху твърди тъпи
предмети с изразен ръб и груба повърхност. Ожулванията по различни части на
тялото предимно от ляво са били получени при влачене на тялото върху предмети с
изразен ръб или груба повърхност. Травмата на шията е резултат от притискане с
или върху твърд тъп предмет със
сравнително широка повърхност и би могла да се получи при притискане с коляно,
стъпало,предмишница или друг подобен предмет. Останалите увреждания са резултат от множество удари с или върху
твърди тъпи предмети.Като вещите лица по тази експертиза приета от съда, бяха
категорични в заключението си, че тези
увреждания не биха могли да се получат при падане. Установеното количество
алкохол в кръвта на починалия към
времето на настъпване на смъртта, било 0,84 промила, отговарящо на лека
степен на алкохолно повлияване в стадий
на елиминация на алкохола. А към момента
на изпращане на гостите-23,30 часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта е
била 3,24 промила, съответна на тежка степен на алкохолно повлияване.
Видно
от заключението /прието също от съда/ по изготвената по делото СМЕ за освидетелстване на подс.С.
на 28.08.2009 год./л.29,т.2 от ДП/ той е получил следните травми:повърхностна разкъсно-контузна
рана над дясната вежда, ожулване по дясната лакътна става, ожулване по предната повърхност на дясната
предмишница. Порезните рани на гърба на
дясна длан и гърба на четвърти пръст на дясна ръка са резултат от действието на
предмети с режещи ръбове и с ограничени размери, вкл. парчета счупени стъкла.
Видно от заключението на изготвената по
делото и приета дактилоскопна експертиза/л.39,т.2 от ДП/ по иззета при огледа
счупена бутилка от уиски”Блек Рам” е оставена следа от десен безимен пръст на подс.С.. Видно от
заключението на изготвената по делото ДНК експертиза/л.93,т.2 от ДП/ кръвта по
представените обекти:
№2-кръв от нокти на лява ръка на Никола Сотиров
№3 и
4 от нокти на дясна и лява ръце на Л.С.
№5-кръв
от врата
№6-кръв
от дървена пръчка и кръв от стъклена бутилка
Се
визуализира един и същ ДНК профил, който показва пълно съответствие с този на
подс.С..
От
изготвената химическа експертиза изготвена на базата на данни от свидетелски
показания,вкл. и от самия подсъдим за количеството на погълнатия от него
алкохол, както и по документи от МБАЛ”Св.Марина” за ръст тегло и физическо
състояние на лицето е установено ,че в момента, когато е извършено деянието
подсъдимия е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна
степен,което според приетата по делото изготвена повторна СППЕ изключва обсъждането на наличие на
физиологичен афект. В обясненията си
дадени в съд.заседание подсъдимия твърди,че след като се скарали с баща
си излязъл да се успокои и след това се върнал
на терасата и си легнал на
поставения там диван. Докато спял обаче бил нападнат с твърд предмет от баща
си, като дори бил заплашен с убийство от него.Тези обяснения на подсъдимия не се приемат от съда, т.к. не са подкрепени от доказателствения материал по делото.Те
могат да се приемат само за защитна теза на подс.С., дори и имайки предвид
нанесените му наранявания. Съда приема ,че не са налице предпоставките на
чл.118 от НК,т.к. от твърдяното от подсъдимия нападение не са настъпили тежки
последици за виновния, напротив от
характера на нараняванията му може да се
направи обосновано предположение, че са получени докато е нанасял побой
над пострадалия-баща си.Не би могло да се приеме, че биха могли да настъпят
такива тежки последици за виновния, предвид преклонната възраст -83
годишен на убития и предвид факта,че
документи за настаняването му в дом за стари хора са били изготвени по негово
собствено съгласие. Дори видно от
свидетелските показания на –свид.Н./-внук
на пострадалия/, двамата са ходили да
видят роднините си в гр.Антоново, преди настаняването му в старчески дом. Още
по-малко може да се приеме за възможно
настъпването на тежки последици за неговите ближни,предвид факта,че
сестрата на подсъдимия-свид.С.Ш. живее в съседство с баща си и освен
оплакванията,че същият не е добре психически и понякога „се разхожда гол” в
разпита й няма твърдения за основателен
страх за живота и здравето й. За формата на вината –пряк умисъл говори и фактът,че
след като е преспал в автомобила ,на сутринта подсъдимият дори не е проявил минимален интерес към състоянието
на оставения в безпомощно състояние свой
баща вечерта. За това свидетелстват и големия брой и характера на нараняванията на убития, както
и фактът ,че трупът е бил намерен зад
къщата и дирята по стълбището на
терасата, за която е било установено, че е от човешка кръв, широка 10-20 см.,
което доказва влачене на тялото. В
своите обяснения дадени на ДП/които не се оспорват от подсъдимия/ той твърди
,че когато се прибрал на терасата, за да си легне си съблякъл дрехите и дори
останал гол. Дрехите с които е бил облечен/видно от свидетелските показания на
присъстващите вечерта/действително са намерени зад канапето на
местопроизшествието, но при огледа те са
намерени намотани на руло и целите
изцапани с червено-кафява субстанция, за която биологичната експертиза е установила, че е човешка кръв,
което доказва,че подсъдимият ги е прибрал след като е привел баща си в
безпомощно състояние. Освен това при огледа на входната портичка на двора е бил
намерен фрагмент от дървена пръчка с кръв, за която ДНК анализът доказва,че е
оставена от подсъдимия, а до трупът е
бил намерен фрагмент от пръчка, за която
експертизата установява ,че- са две части
от едно цяло. Съдът приема това също за доказателство,че подсъдимият е
бил до тялото на убития, след като то се е
намирало вече зад къщата.
А в
обясненията си от 28.08.2009 год.,
дадени на ДП подсъдимият твърди,че след като са изпратили гостите, с баща си се скарали,сбили се и след това :”нищо не помни”, знае само
,че е отишъл да спи в автомобила на сем.Минчеви. Същото твърди и пред съда.
Конкретните причини за скарването или
сбиването между двамата не се посочиха от подсъдимия. А от свидетелските
показания на всички присъстващи въпросната
вечер в дома на починалия , а всички бяха еднозначни в отговора си:- а
именно въпреки поетото голямо
количество алкохол/най-вече от
пострадалия-Никола С./, никой от тях не спомена да са възниквали някакви
конфликтни или спорни ситуации между баща и син. От назначената по делото СМЕ
относно концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия Никола С. и приетото
заключение по нея-л.71 от НОХД е видно:че
употребата на ракия въпросната вечер от пострадалия С. е била от
порядъка на литър и повече. При такава употреба-концентрацията на етилов
алкохол в кръвта би била 4,2 промила. Такава концентрация съответства на тежка
степен на алкохолно повлияване.
При анализиране на заключението
на СМЕ на ВД се установява наличието на човешка кръв по дрехите на подсъдимия,
но интерес представляват наличието на такава кръв по стълбите от терасата. Установено е ,че
констатираните следи от човешка кръв са от пострадалия, но единствено подсъдимият е този, който е оставил кървавите следи по дрехите си ,намотал
ги на руло и захвърлил зад канапето. И това са обективно установени факти по
делото и проверени от цитираните по-горе експертизи,но те налагат безспорния
извод,че подсъдимият след извършване на
убийството е извършил целенасочени обмислени действия, като се е прибрал в
новозакупения автомобил на сем.Минчеви за да спи.Липсата на спомен е негова
защитна позиция, защото той не би могъл да
не види кръвта , след като е извършил деянието и не само че я видял, но
дори е взел мерки да я отстрани от себе си, като си съблякъл дрехите и ги
захвърлил. Пострадалият не може да легне
сам на двора в такава поза, в която е намерен и заснет по време на
огледа и да се съблече гол, при това
безпомощно състояние. Всички доказателство по делото налагат един единствен извод,че подсъдимият е
автор на престъплението, в което е обвинен-факт, който дори той сам признава в
обясненията си. Тези обяснения не са изолирани и осъдителната присъда не почива
само на тях, а на всички факти, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на показанията на свидетелите, частично на
обясненията на подсъдимия/само относно предишните изживени негативни емоции от
баща му/свид.С.М., Л.М.,С.Т., Н.Н., С.Ш., Х.Т., А.Т., протокола за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, веществените доказателства приложени по списък от ВОП, заключенията
по съдебномедицинските, съдебнопсихиатричната, трасологичната и ДНК експертизи
и повторна СППЕ. Въз основа на всички изброени доказателства, събрани и
проверени на съдебното следствие, взети в своята съвкупност, тъй като не
съдържат съществени противоречия по така изложените факти, съдът прави следните
правни изводи:
І.
Подсъдимият е осъществил състав на престъпление против личността, убийство,
извършено при пряк умисъл, тъй като с бутилка от уиски/с режещ ръб/ и дървена
пръчка е нанесъл удар в областта на главата на пострадалия , при което му
причинил увреждания, несъвместими с живота. Освен това множеството ожулвания по главата , тялото и
крайниците са получени от триене върху твърди тъпи предмети с изразен ръб или
груба повърхност. А ожулванията по ляво
рамо, лява тазо-бедрена област, външна повърхност на лява подбедрица и по
предно-вътрешна повърхност на дясна коленна става са получени при влачене на
тялото. А травмата на шията е резултат
от притискане с твърд тъп предмет със сравнително широка повърхност
и може да се получи при притискане с
коляно, стъпало или предмишница. Пряката причина за смъртта е механичната
асфикция в резултат на травма на шията и гръкляна, довела до тежък оток на меките тъкани на ларинкса и
запушване на просвета му. За настъпването на смъртта значение имат и описаните
черепно-мозъчна травми, както и аспирацията /вдишването / на кръв в белите дробове.
Като
се имат предвид способа и оръдието на престъплението, вида, характера на
нараняването и засягането на особено жизнено важни органи, каквито са белия
дроб и артериите и травмата на шията, то несъмнено Подсъдимият е разбирал, че
действията му ще доведат именно до настъпилия и допускан от него
общественоопасен резултат. В обясненията си на съдебното следствие подсъдимият
не оспорва авторството на деянието, но в процеса на осъществяване на защитната
си позиция не желае да си спомни подробности, свързани с конфликта между двамата въпросната вечер. В тази
връзка изводите за неговото поведение са
направени на базата на констатациите в протокола за оглед, на изследване на
веществените доказателства и на заключенията
на съдебно медицинските експертизи.Според заключението на СМЕ на труп, механизмът на
причиняване на уврежданията на пострадалия
е обяснен освен с удари с предмети
и със влачене на тялото, но не и с падане. А въпросното влачене на тялото/л.20,т.2 от ДП/ не може да
се получи , както е установило вещото лице:”не са характерни за травми нанесени
от собствена ръка или от падане от
собствен ръст”. Освен това е установено
и с категоричност,че получените травматични увреждания ,не могат да се категоризират като защитни, т.е. единственият
възможен механизъм за получаването им е при предпазване от нанесените
удари./л.21,т.-2 от ДП/.
Докато
настъпи смъртта, пострадалият е бил в
съзнание и е възприемал извършването на деянието. Същият е изживявал ужаса от
настъпващата смърт от момента ,когато по главата му са нанасяни ударите с тъп
предмет-бутилка или дърво от страна на
подсъдимия до удушаването му и
изпадането в безсъзнание. Подсъдимият е виждал баща си целият в кръв на земята,
но това не го е възпряло , а е продължил
хладнокръвно с агресията си спрямо него до причиняването на смъртта му.
Пострадалият е изживял големи болки и страдания в резултат на нанесените
му първоначално удари по главата и тялото, а след това е
изживял и тежки предсмъртни мъки в продължение на няколко минути докато е бил притискан по врата и удушен.
ІІ. Подсъдимият е извършил убийството с особена жестокост,
както и трябва да отговаря и за
убийство, извършено по особено мъчителен за убития начин. Последната
квалификация се поддържа и от
представителя на обвинението, тъй като доказателствата сочат пострадалият, преди да умре, да е изживял
големи физически болки/цяла вечер е лежал на двора във вилата обърнат на една
страна , едва дишащ.
Под „особено мъчителен начин” в
практиката се разбира начин причиняващ
изключителни страдания на жертвата, а именно броя на нанесените удари и
начинът по който е осъществено деянието.
Съдът приема ,че е налице тази квалификация,т.к. следва да се имат предвид броя
и силата на нанесените удари, последиците от тях и отношението на дееца към
страданията на жертвата и нейната съдба,/ в конкретния случай подсъдимият
съвсем спокойно напуснал мястото на убийството и се прибрал да спи в автомобила,паркиран
в съседния двор/. Очевидно преди настъпването на смъртта за убития е бил налице
„особено мъчителен начин”,т.к. пострадалия е изживял тежки физически и душевни
страдания, което се е съзнавало от подсъдимия. За това следва да се съди по многобройните
нанесени удари от подсъдимия на баща му,причинените болки и страдания, които е
преживял продължително време-цяла нощ,т.к. смъртта е настъпила сравнително бавно.Същият е бил намерен едва
на другият ден към 15,00 часа от дъщеря си , оставен в това безпомощно
състояние. Очевидно по делото са налице
и двата квалифициращи признака. От СМЕ е видно,че травматичните
увреждания са прижизнени и всяко от тях е причинило болки и страдание на
пострадалия, а начинът на извършване на
деянието, броят на ударите, тяхната интензивност обосновават
убийството, като извършено с особена жестокост.
За особената жестокост практиката сочи, като
правило при извършването на престъпление срещу личността, че следва да се
определя преди всичко от начина му на извършване и хладнокръвното довеждане на
престъпния замисъл докрай, каквито доказателства също са налице, изобщо
поведението на подсъдимия по време на извършване на деянието, а не след
настъпването на смъртта. Докато настъпи
смъртта, пострадалият е бил в съзнание и е възприемал извършването на деянието.
Същият е изживявал ужаса от настъпващата смърт от момента когато по главата му
са нанасяни ударите с тъп предмет-бутилка/по която има следи от пръстите на
подсъдимия видно от заключението по СМЕ на ВД-л.78 и ДНК на ВД-л.93 ,т.2 от
ДП/. Подсъдимият е виждал баща си целият в кръв, но това не го възпряло а е
продължил агресията си спрямо него до
причиняването на смъртта му.Пострадалият е изживял големи болки и страдания в
резултат на нанесените му първоначално удари по главата и тялото, а след това е
изживял и тежки предсмъртни мъки в продължение на 12-24 часа,т-ст цялата
нощ.Видно от СМЕ № 195/2009 г./л.21,т.2 от ДП/всички описани травматични
увреждания са прижизнени и имат давност 12-24 часа преди настъпването на смъртта.
Подсъдимият е съзнавал, че умъртвява баща си
по един особено мъчителен начин.Безспорно е установен и фактът, че
деянието е извършено с особена жестокост и този извод се налага преди всичко от
начинът на извършването му. Проявената особена жестокост на подс. към
пострадалият следва да се търси в
мотива за извършване на престъплението,
който е изследван в заключението на
СППЕ. Между двамата винаги е имало сериозни конфликти, а установените такива са
били свързани с характеровите особености на баща му и обстоятелството,че е
употребявал алкохол в големи количества и винаги бил конфликтен и
раздразнителен, дори по незначителни поводи. Според експертите у подсъдимия е
имало едно натрупване на едно неприязнено отношение на двамата.
Мотивът
за извършване на убийството може да се извлече от безспорно
установените по делото факти- натрупвани
в продължение на дълго време негативни
емоции у подсъдимия, подтискани с оглед на зависимостта от баща му, които в определен момент, какъвто
е случаят с освобождаването на морално-волеви
задръжки след употребата на
голямо количество алкохол са
ескалирали в насилие и своеобразно „отмъщение” на подсъдимия за
предходното поведение и държане на баща
му към него.Реакцията е била импулсивна, но не случайна, защото подсъдимият още
докато са се сбили и за това личат всички столове по двора/обърнати/ и
разпилени вещи/видно от фотоалбум/ и с удара
с бутилката от уиски по главата на баща си е демонстрирал агресивност и безразличие към него , когато го е
удрял,притискал по шията и влачел по стълбището на терасата. Поведението
на баща му не е било нещо необичайно, неочаквано и
афектиращо го, а тъкмо обратното-той е очаквал това поведение, забележките му с оглед на късния час и това ,че е пил.
Убивайки баща си подсъдимият е действал със съзнанието,че ще се освободи
от един дразнител.
ІІІ.
Не следва да се споделя тезата на защитата, за квалифициране на деянието по
чл.118 от НК - като убийство, извършено в „състояние на силно раздразнение”,
тъй като на съдебното дирене не се установи действията на подсъдимия да са били
предизвикани от пострадалия с насилие, или обиди. Самият той не дава конкретни
обяснения в този смисъл, няма и други източници за установяване на подобни
обстоятелства. Физиологичният афект като правна категория предполага
спонтанното възникване на такива негативните чувства, които завладяват
съзнанието до степен, че подчиняват волята и след един съвсем кратък и
максимално стеснен момент на борба на мотиви и противомотиви, подсъдимият взима
решението за действие. В настоящия случай не се установяват данни за конкретно
извършени действия, или казани думи, които да изиграят ролята на такъв
катализатор, отприщващ бурно протичаща психична реакция, съответно ограничаване
на възможността на подсъдимия разумно да преценява действията си. Другото
възражение на защитата е за приложението
на чл.118 от НК, като извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия с тежко противозаконно действие.Защитата развива тезата ,че
пострадалият е провокирал подсъдимият няколко пъти, като дори е посегнал да го
удря с бутилка/докато спи/ и го горял с цигара.Именно това противозаконно
действие, извършено от пострадалия е предизвикало силно душевно вълнение,при
което чувствата са го завладели до такава степен,че волята му се подчинила именно на тези чувства.
Състоянието на подс. по време на извършване на деянието е изследвано от съдебно
психиатричната експертиза и тя категорично е приела,че преди и по време на
извършване на деянието той не е бил в състояние на физиологичен афект /силно раздразнено
състояние/ и е могъл да контролира
поведението и задръжките си. Вярно е че
в случая е от значение поведението на самият пострадал, но съдът намира,че пострадалият не е извършил спрямо подсъдимият някакви
тежки противозаконни действия и не приема твърдението ,че пострадалият дори го
заплашил с убийство или пък го горил с цигара.Пострадалият е намерен гол
да лежи на двора след като е бил
бит и влачен по стълбите , за
което са намерени следи от кръв,включително и дрехите на подсъдимият намотани и
хвърлени зад канапето в стаята ,също
целите в кръв. В този смисъл не може да се приеме възражението на защитата за
наличие на провокативно поведение от страна
на пострадалия, свързано с пряко осъществяване на нападение върху подсъдимия.
Съдът счита, че евентуално може бащата да е напсувал сина си, когато е прибирал
съдовете от масата от двора на
втория етаж, но тези псувни са предизвикали обикновено раздразнение у
подсъдимия, а не „силно раздразнение” по смисъла на чл.118 от НК. Не може да се
приеме,че в случая е налице и тежка
обида, от която е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, тъй
като това са дълготрайни обичайни отношения между него и възрастния му баща, с които той е бил свикнал, а в повечето случаи е отстъпвал
пред възрастта и авторитета на баща си.Действително, псувните на баща му/който
въпросната вечер е бил в едно тежко
опиянение от поетото количество алкохол/ в този момент са изиграли отключваща роля, но състоянието , в
което е действал подсъдимият не може да се окачестви като „силно раздразнено
състояние”, защото от медицинска гледна точка за него липсват задължителните
характеристики. Тъкмо обратното ,след деянието подсъдимият е имал целенасочени
и съзнавани действия, включително и по
осъзнаването на последиците от деянието си.Горните съображения на съда
обосноваха извода за приложението на закона, така както е приложен и съответно отхвърли възраженията
на защитата като неоснователни.
ІV.
Становището на защитата, че “не може да има спор, че пострадалият е този, който
е предприел нападение първи ”, е
неправилно, тъй като на съдебното следствие не се установява подсъдимият да е
действал, защитавайки се от едно непосредствено противоправно нападение срещу
неговата личност. Намерените следи по тялото му – разкъсно-контузна рана на
веждата на едното му око/фотоалбум по ДП/ и ожулвания, вкл. по лактите и
подбедрицата, най-добре могат да се обяснят с
отбраната която е оказвал на
неговите действия баща му. И това е логично предвид терена на сбиването.
Действително, при огледа на местопроизшествието са намерени и части от бутилка
от уиски, като в протокола е отразено по
него да има видими следи /както по дървената пръчка, послужила при извършване
на престъплението/. За това и раната от режещ ръб по пръста на подсъдимия,
по-скоро следва да се приеме за причинена при самонараняване, което вещото лице
допуска, отколкото чрез натиск и изтегляне, тъй като експертизата по метода на
ДНК профилиране, чийто обект са били и двете вещи-част от бутилка и дървена пръчка
и сочи наличие на следи по тях от
подсъдимия.
В заключение, във връзка с тезата за
деяние по смисъла на чл.118 от НК, съдът счита, че въпреки употребения алкохол
/а такъв са употребили и двамата/, съпоставката на годините и физическото
състояние на подсъдимия с тези на пострадалия, логически изключва възможността
при започнало и непреустановено нападение от страна на последния, видимо немощния пострадал и намиращ се в това
тежко алкохолно опиване пръв да е посегнал да удря сина , да се достигне до инкриминирания
резултат.
При
решаване на въпроса за наказанието
на подсъдимия,съдът определи най-лекото от трите по вид наказания предвидени в
чл.116 от НК, като счете че следва да се
наложи най-ниския размер на наказанието
–лишаване от свобода. Наказанието следва да се индивидуализира само при
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: добрите характеристични
данни, 54-годишната му възраст и данните
за общото му физическо и психическо състояние, отразени в комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, чувството му за самокритичност и
до известна степен демонстрираното негативно отношение към него от страна на
пострадалия/свидетелски показания на неговата сестра-С.Ш. и сина му-Н.Н./. Няма
основание да се приеме,че всички тези
обстоятелства са многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а
изключителни такива няма, за да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Касае
се до изключително тежко
престъпление-убийство на роден баща, на човека ,който се е грижел за подсъдимия, подпомагайки го
материално.Наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,респективно
липсата на отегчаващи, не може да доведе до приложението на чл.55 от НК-автоматично.Създалата се ситуация в емоционален аспект е въпрос на
взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия и не може да бъде окачествена
като изключително обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. Съобразно всички
горепосочени факти,респективно те налагат индивидуализация на наказанието в
хипотезата на чл.54 от НК, най-лекото
предвидено в закона наказание, а то е петнадесет години лишаване от свобода, би
било справедливо. Като именно това наказание съдебният състав възприе за
справедливо и способстващо постигането на целите на индивидуалната, и
генералната превенция. Първоначалният режим , на изтърпяване се определя от
нормата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът
възложи на подсъдимият разноските по делото и съответно зачете предварителното
му задържане.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЪДИЯ :