Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
19.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№12971/2015 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я.Н.К.,
с която е предявен срещу Ч.Р.Б. АД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата
от 74970 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на имот,
представляващ УПИ IX-Коо от кв.21
по плана на гр. София, местността „НЗП Средец“, с площ от 975 кв.м. за периода
10.01.2012 г. – 10.10.2015 г. Претендира законната лихва от предявяване на иска, както и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния период, но
ползването му е възпрепятствано от преминаващи през имота електрически проводи.
С влязло в сила решение е уважен иск по чл.109 ЗС, с който ответникът е осъден
да премахне изградените в имота на ищеца съоръжения – шахти и кабели, но в
процесния период същите не са били премахнати. За предходен период е уважен иск
по чл.59 ЗЗД и на праводателя на ищеца е присъдено обезщетение за лишаване от
ползването на имота.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва правото на
собственост на ищеца, но твърди, че има сервитутни права и не дължи
претендираното обезщетение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.59 ЗЗД:
Фактическият състав на претендираното вземане обхваща
следните елементи: 1). ищецът да е собственик на имота; 2). ответникът да е препятствал
ползването през процесния период без правно основание за това и 3). размерът на
обезщетението, което се определя в съответствие с наемното възнаграждение за
имота (ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Не се спори между страните, а и от представените
писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт №160 от 28.12.2006 г. ищецът е придобил
от А.**ЕООД правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ IX-Коо от кв.21 по плана на гр. София, местността „НЗП
Средец“, с площ от 975 кв.м.
Спорен между страните е въпросът дали през процесния имот
за процесния период са преминавали подземни съоръжения, собственост на
ответника – кабели и шахти, част от електропреносната мрежа, както и дали за
ответника е било налице валидно правно основание да използва имота чрез
поставяне и държане в него на въпросните съоръжения. Установява се от влязлото
в сила решение от 25.06.2007 г. на СРС, 25 състав по гр.д. №239/2007 г., че
ответникът е осъден да премахне изградените в процесния имот четири шахти за
ел. кабели и преминаващите през имота ел. кабели. Както бе указано в доклада по
делото, решението формира сила на пресъдено нещо между страните в настоящото
производство (за ищеца – на основание чл.298, ал.2 ГПК), като по силата на
чл.235, ал.2, вр. чл.439, ал.2 ГПК установява правата на страните към момента
на устните състезания на последната инстанция по същество – устните състезания
на въззивната инстанция (19.02.2009 г.). Към този момент по силата на съдебното
решение между страните се установява собствеността на праводателя на ищеца
върху процесния имот, както и липсата на основание за ответника да постави и
държи в процесния имот съоръженията си, представляващи шахти и кабели – че
поради липсата на сервитутни права в полза на ответника е налице нарушение на
правото на собственост на ищеца, поради което е постановено премахването на
енергийните съоръжения. Всички възражения относно наличието на сервитутни права,
които се основават на факти, настъпили към 19.02.2009 г., са преклудирани. Настоящият
състав на основание чл.299 ГПК е длъжен да зачете влязлото в сила решение и да
откаже да пререшава въпроси, за които е формирана силата на пресъдено нещо. Поради
това съображенията, изложени в отговора, относно това кога са изградени
енергийните обекти и съществува ли за тях сервитутно право в полза на ответника,
доколкото не се основават на нови факти (настъпили след 19.02.2009 г.), няма да
бъдат разглеждани. Ето защо съдът приема за установено,
че в собствения на ищеца имот са разположени без валидно правно основание съоръжения
на ответника – електрически шахти и електрически кабели. В процесния период
съоръженията са се намирали в имота: видно от първоначалната техническа
експертиза на датата на извършения от вещото лице оглед на имота – 22.04.2016
г. са установени четирите шахти, както и преминаващите кабели. Поради това
неоснователно е възражението на ответника, че в процесния период съоръженията
са преместени и не са се намирали в имота.
Следващият спорен въпрос е относно частта от имота,
засегната от собствените на ответника електрически обекти, за която част е
налице пречка за използването й поради нормативно установените отстояния, които
следва да се спазват. Минимални размери на сервитутните зони са уредени в Приложение
№ 1 на НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
Съобразно вида на съоръженията, следва да се прилагат отстоянията, предвидени в
т.17 на Приложение № 1. Това се установява от разпита на вещото лице –
електроинжинер П.Б. в съдебното заседание, проведено на 26.10.2016 г. Съдът възприема
извода на вещото лице поради това, че експертът е компетентен съобразно
познанията си да квалифицира вида на процесните електроенергийни съоръжения, за
да се установи какви са нормативно установените отстояния на сервитутната им
зона. Съдът не кредитира първоначалната техническа експертиза, тъй като вещото
лице не е изчислило квадратурата съобразно приложимата разпоредба. Съгласно
повторната техническа експертиза – допълнителното
заключение, прието в
заседанието на 15.02.2017 г., засегната
площ, попадаща в сервитута, е в размер на 332,25 кв.м. Средната наемна цена за
площ с посочената квадратура, изчислена с дисконтиране на наемните стойности (дисконтирането
представлява прилагане на корекционен коефициент за постигане на обективни
пазарни стойности), е в размер на 63202,28 лв.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът
е ползвал процесния имот чрез поставяне и държане в него на енергийни съоръжения
без правно основание, с което е препятствал ищеца-собственик да упражнява
правата си и по този начин да извлича облага за себе си. Налице е неоснователно
разместване на имуществени права, при което от един и същ факт – ползването на
имота от страна на ответника, произтичат както обедняването на ищеца (пропуск
да извлече облага от собствения си имот), така и обогатяването на ответника (спестяване
на разход за ползване на чужд имот). Размерът на обезщетението, както бе
посочено по-горе, се съизмерява със средната наемна цена за частта от имота,
заета от поставените без правно основание електропреносни съоръжения. От
приетата по делото техническа експертиза се установява, че средната наемна цена
за частта от имота, чието ползване е възпрепятствано, за процесния период е в
размер на 63202,28 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника, че липсва
лишаване от ползване, тъй като ищецът необезпокоявано упражнява правата си – застроил
е имота с автосервиз, автомивка и асфалтова настилка. По делото няма ангажирани
доказателства в процесния имот и по-специално – в частта, попадаща в нормативно
установените отстояния на сервитутната зона на електрическите съоръжения, да са
изградени посочените обекти.
По изложените съображения съдът приема, че се е осъществил
фактическият състав на чл.59 ЗЗД и в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за периода 10.01.2012 г. – 10.10.2015 г., през който е бил лишен от
ползването на имота, в размер на 63202,28 лв. Искът следва да се уважи до тази сума
и да се отхвърли за разликата до предявения размер от 74970 лв.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски,
съразмерно с уважената част от иска - за
сумата от 5933,95 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски, в това
число юрисконсултско възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.),
съразмерно с отхвърлената част от иска - сумата от 78,48 лв.
Поради
което, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ч.Р.Б. АД, ЕИК:********,
да заплати на Я.Н.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 63202,28 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване за лишаване от ползването на 332,25 кв.м. от имот, представляващ
УПИ IX-Коо от кв.21
по плана на гр. София, местността „НЗП Средец“, с площ от 975 кв.м., поради
държане в имота на електрически съоръжения без основание, за периода 10.01.2012
г. – 10.10.2015 г., заедно със законната
лихва от 13.10.2015 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 5933,95 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над до
пълния предявен размер от 74970 лв.
ОСЪЖДА Я.Н.К., ЕГН:**********, да заплати на Ч.Р.Б. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 78,48 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: