РЕШЕНИЕ
№ 1771
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20251110201747 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Щ. М. Л. срещу наказателно постановление
/НП/ № ********************г., издадено от директор на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП - София, с което на Щ. М. Л. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на
основание чл. 178 от ЗДДС за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата на Щ. Л., чрез адв. Д. Ж. от САК, се сочи, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП е било допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон, изразяващо се в неправилно посочване на датата на
извършване на нарушението. Отделно от това се посочва, че жалбоподателят
не е субект на нарушението, за което е санкциониран, тъй като ликвидаторът
няма качеството на данъчнозадължено лице съобразно чл.109, ал.1 от ЗДДС.
На следващо място се оспорва компетентността на актосъставителя. Твърди се
и че в нарушения на изискванията на процесуалния закон в АУАН не са
посочени ЕГН и адрес на свидетелите, както и че не може да се установи, че
същите са присъствали при установяване на нарушението, съгласно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Излагат се и съображения за
квалифициране на нарушението като маловажен случай и прилагане на чл.28
от ЗАНН. С тези съображения се иска НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв. Ж., която поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна - директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП - София се представлява от юрк. Пенчева, която моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2024 г. св. Ася Райчева-Вучкова на длъжност Главен инспектор
по приходите в ТД на НАП - София, отдел „Регистрация“ извършила проверка
по документи на „********************" ЕООД с ЕИК
**********************, във връзка с подадено Заявление за дерегистрация
по ЗДДС с вх. № *********************. на основание чл.107, т.4, б.„б“ -
задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице с
ликвидация, когато лицето не е избрало да остане регистрирано до датата на
заличаването му от търговски регистър.
В хода на проверка в информационния масив на Агенция по вписванията
било установено, че с удостоверение № 20240411101410 от 11.04.2024 г. е било
вписано прекратяване на търговска дейност и обявяване в ликвидация на
Еднолично дружество с ограничена отговорност
„**********************ЕООД с ЕИК ******************. Като
ликвидатор бил вписан жалбоподателят Щ. М. Л. със служебен номер от НАП
********************. Било констатирано, че жалбоподателят Л. в
качеството си на ликвидатор на „*********************** ЕООД с ЕИК
******************* не е подал заявление по чл.109, ал.1 от ЗДДС в срок до
25.04.2024 г. за задължителна дерегистрация по ЗДДС или декларация по
чл.107, т.4, б.„б", с която дружеството да остане регистрирано до датата на
заличаването му от търговския регистър.
Въз основа на посочените обстоятелства, на 26.11.2024г. св. А.Р.-В.
съставила АУАН, като в него описала фактическите констатации по случилото
се и квалифицирала извършеното като осъществяващо административно
нарушение по чл.109, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е издадено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателя Щ. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500.00 /петстотин/ лв. на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение
на чл.109, ал.1 от ЗДДС.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. А.Р.-В., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
Акт за дерегистрация по ЗДДС от 25.11.2024 г., справка за актуално състояние
на „*************" ЕООД, Резолюция за извършване на проверка, Заявление
за дерегистрация по ЗДДС от 25.11.2024 г., Заповед № *****************г. на
Изпълнителния директор на НАП, Пълномощно № ****************
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания и писмените доказателства са
последователни и логични, като единно и непротиворечиво очертават
фактите, касаещи извършената проверка и направените констатации..
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
2
него.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е
основателна.
Видно от приобщените по делото заповед и пълномощни, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Същите са издадени и при спазване на
установените за това срокове.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с погрешно
посочване на датата на нарушението, което води до необходимост от отмяна на
обжалваното НП. И в АУАН, и в НП неправилно е прието, че дата на
извършване на нарушението е датата на подаване на процесното заявление,
т.е. 25.11.2024г. Съдебният състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.109,
ал.1 от ЗДДС, така описаното в АУАН и НП нарушение следва да е извършено
чрез бездействие в деня, следващ последния ден за законосъобразно
изпълнение на задължението. В случая 14-дневният срок по чл.109, ал.1 от
ЗДДС изтича на 25.04.2024 г., поради което датата на извършване на описано в
АУАН и НП нарушение е 26.04.2024 г. С приемането на погрешна дата на
извършване на нарушението, наказващият орган е нарушил разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият
орган следва да спази задълженията си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и да посочи
конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е
извършено. Недопустимо е съдът, действащ като въззивна инстанция да
подменя волята на наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности
в издаденото НП.
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение в
административнонаказателното производство, защото води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Съдът в производството по обжалване на
наказателните постановления следва да установи дали е извършено описаното
в НП административно нарушение и съответно да съпостави фактически
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването на описаното в наказателното постановление
административно нарушение предпоставя индивидуализацията на
съответното нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН. Нещо
повече, липсата на посочена дата на нарушението или неправилното й
определяне пречи да се определи началният момент, от който започват да
текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за
административнонаказателното преследване. В контекста на изложеното,
следва да се има предвид, че за съда е недопустимо да изменя в този смисъл
НП чрез посочване на друга дата на нарушението и да санира пропуските на
наказващия орган, поради което констатираното съществено процесуално
3
нарушение представлява основание за отмяна на НП.
На следващо място, съдът намира, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че „ИЗИАДМИН“ ЕООД е обявено в ликвидация на
11.04.2024 г., като към този момент негов ликвидатор и законен представител
е бил именно жалбоподателят Л.. Следователно, в 14-дневен срок от
настъпване на обстоятелството, т.е. до 25.04.2024 г. включително,
дружеството е следвало да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС в ТД
на НАП - София, съгласно чл.109, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 107, т.4, б."б" от ЗДДС.
Задълженото лице по този текст съгласно санкционната разпоредба на
чл.178 от ЗДДС, както и съобразно чл.109, ал.1 от ЗДДС е търговското
дружество, а не неговия ликвидатор. Санкционната разпоредба на чл. 178 от
ЗДДС ангажира отговорността на данъчно задълженото по ЗДДС лице, което
не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на
регистрация в установените по същия закон срокове. Предвиденото
административно наказание е "глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 5 000 лева". в този смисъл, съдът се солидаризира
с изложените в жалбата доводи, че ликвидаторът не се явява
данъчнозадължено лице съобразно чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, поради което не се
явява и субект на твърдяното нарушение. Следователно, актосъставителят и
наказващия орган неправилно са определили задълженото лице и са
санкционирали жалбоподателя в качеството му на ликвидатор на дружеството
по реда на чл.178 от ЗДДС, поради което е допуснато и неправилно
приложение на материалния закон, обуславящо отмяна на оспореното НП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при груби нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на производството, право на разноски има
жалбоподателят, но доколкото не е направено такова искане и не са
представени доказателства за извършени разходи във връзка с производство,
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****************, издадено
от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - София, с което на
Щ. М. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00
/петстотин/ лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушение на чл.109, ал.1 от
ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5