Определение по дело №1067/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 437
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170701067
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437

гр.Плевен, 10.03.2022 г.

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

   

                                                   Съдия: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдия Иванова  административно дело 1067по  описа за 2020  година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на  чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на З.И.П.,*** срещу заповед № Л-3499/19.11.2020 година на началник на Затвора Белене за замяна на режим на изтърпяване на наказанието.

Съдът с определение № 10/04.01.2021 година л. 74 по делото е предоставил на оспорващия безплатна правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил същото на АС –Плевен за определяне на адвокат и такъв е определен.

С определение № 66 от 11.01.2021 година съдът е назначил адв. Б.Д. за служебен защитник.

С решение №510 от 20.10.2021 година съдът е отменил заповед № Л-3499/19.11.2020 година на началник на Затвора Белене за замяна на режим на изтърпяване на наказанието и е върнал административната преписка на началника на Затвора Белене за ново произнасяне по всички относими факти и обстоятелства, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона и , определя срок произнасяне – 14 дни от постановяване на решението.

По делото е постъпило писмо с вх. № 1292/28.02.2022 година от председател на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81 във  вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските  за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено  решение на председателя на НБПП № ПЛ-1105-25797/2021 от 13.12.2021 г. , с което  на адвокат адв Б.Д. е определено възнаграждение от 240 лева за осъщественото процесуално представителство по делото.

Искането е изпратено за становище на страните.

Постъпило е на 09.03.2022 година становище от ответника, че искането е недопустимо, тъй като НБПП не е страна по делото, а в случай, че е допустимо, то е неоснователно.

Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по следните съображения:

Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.

Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП.

Административно-процесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.

Съгласно  чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Налице е именно тази хипотеза , тъй като заповедта е отменена   като при уважаване на жалбата за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна, за разноските за адвокатско възнаграждение, на назначеният процесуален представител. В този смисъл ответникът по делото- ГД "ИН" дължи разноски , като в случая, по изключение, с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави страна, нито в процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски, но съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК "... изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП". В случая към искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи действителното заплащане на адв. Б. Д.  на определения с решение на НБПП № ПЛ-1105-25797/2021 от 13.12.2021 г., размер на адвокатското възнаграждение от 240 лева. Липсата на доказано заплащане, т. е. на направени разноски от НБПП по повод адм. дело № 1067/ 2020 г. по описа на АС Плевен е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.

Съдът намира, че неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по административни дела.

За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс е неприложима към настоящия случай, тъй като НПК е неприложим в производството по административни дела.

Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП разноските  за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отхвърля искане вх. № 1292/28.02.2022 година от председател на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана от адв. Б.Д.  правна помощ по адм. дело № 1067 по описа за 2020 год на Административен съд -Плевен.

Препис от определението да се изпрати на молителя.

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: п