ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 16.05.2019 г. по АНД 3064/2019
Производството е
протекло по реда на УБДХ
Образувано е по
акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от Първо РУП-гр. Пловдив
срещу М.М.А., за това че на 15.05.2019 г. в гр. Пловдив на улица Прилеп № 23
около 16:30 часа е извършил на публично място непристойна проява – отправил
спрямо полицейските служители Г.Г.и В.К.
думите: „Долни *****, миришете на *****, ******, *****, ще стоите мирно,
селски *****, ****!“, с което нарушил обществения ред и спокойствие.
Районна
прокуратура Пловдив, редовно призована, не взема участие в процеса.
Нарушителят в
личната си защита се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С
последната си дума моли за по-леко наказание.
По Фактите:
Съдът като се
запозна с доказателствата по делото намери за установено следното:
М.М.А. е роден
на *** ***, живущ ***, ****, б.г., с основно образование, неработещ, неосъждан,
ЕГН ********** *** часа нарушителят неправомерно изваждал тротоарни плочки. Спрямо
него била извършена полицейска проверка. При поискване на документите от
полицейските органи, А. поради това, че бил във видимо нетрезво състояние,
бързо се афектирал и отправил спрямо
полицейските служители Г.Г.и В.К.
думите: „Долни ******, миришете на ****, ****, ****, ще стоите мирно,
селски ****, *****!“, с което нарушил обществения ред и спокойствие..
По
доказателствата
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от приложените
по делото писмени доказателства: справка от К.Х., докладна записка от Б.Т.и Г.Г.,
обяснения на свидетелите очевидци В.К.и Г.Г.,
обяснения от нарушителя, справка АИС „Български документи за самоличност“,
Справка за регистрация в централния полицейски регистър за лице.
В посочените
доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите
еднопосочно, последователно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на Акта за установяване на дребно хулиганство, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От правна страна
От правна страна
настоящият състав приема, че установените от фактическа страна действия на
нарушителя, доколкото са извършени на публично място, представляват непристойно поведение и са израз
на оскърбително отношение към органите на реда и обществото, като в същото време
обществената им опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл.
325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по смисъла на УБДХ, за
което следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне
на вида и размера на административното наказание съдът отчете на първо място
насочеността на хулиганските действия, а именно срещу органи на МВР, като
действията са извършени при и по повод изпълнение на служебните им задължения.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчита и интензитета на засягане на обществените отношения,
предмет на закрила, изразили се в съдържанието на използваните обидни изрази.
Като завишаващо
обществената опасност на извършеното съдът цени и обстоятелството, че
хулиганските действия са били съпроводени и с допълнително обществено опасно
деяние- изваждане на плочки от тротоар.
Като смекчаващи
обстоятелства съдът цени- направеното самопризнание, изразеното съжаление за
стореното и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.
При преценка
степента на обществена опасност на деянието и дееца съдът отчита и причините,
поради които се е стигнало до инцидента, а именно поради алкохолно опиянение, в
което нарушителят сам се е привел.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на административно наказание
Задържане в поделение на МВР за срок от едно денонощие. Този размер на наказанието според
съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в
същото време се спазва и принципа за пропорционалност между обществената
опасност на деянието и тежестта на използваната репресия.
Само за пълнота
на изложението следва да се посочи, че налагането на по-лекото наказание глоба
в случая не би могло да постигне целите на наказанието, предвид данните, че
подсъдимият е безработен и без имущество с което да заплати глобата.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала.
С.
Д.