О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателна колегия, VІ въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия Манолова ВНЧД № 4073/2019г.
по описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, VІ въззивен с-в, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.243, ал.6 от
НПК.
Образувано е по жалба на Я.Л.С., чрез
адв. Х.М.срещу определение на СРС от 25.07.2019г., с което е потвърдено постановление
на СРП от 10.04.2019г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 11155/2015г. по описа на РТП-О „Разследване“ - СДВР, пр.пр. № 11280/2015г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. “б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното
определение е незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението на районния
съд и постановлението на СРП, и връщане на делото за продължаване на
разследването.
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, VІ -ти въззивен състав, като се запозна
с материалите по делото намира за жалбата за неоснователна, при следните
съображения:
Наказателното производство е
образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. “б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
С постановление от 10.04.2019г. представителя на
СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
11155/2015г. по описа на РТП-О „Разследване“ - СДВР, пр.пр. № 11280/2015г. по
описа на СРП.
Я.Л.С., чрез адв. Х.М.е атакувала
постановлението на СРП. СРС с обжалваното пред настоящата инстанция определение
е потвърдил постановлението на СРП.
Настоящият съдебен състав намира жалбата срещу определението на СРС за
неоснователна. Наказателното производство е образувано и водено за престъпление
по чл.343, ал.1, б. “б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. За да потвърди
постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство, СРС е приел
следното: С постановление на СРП от 16.09.2015г. наказателното производство е
било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С протоколно
определение от 19.02.2016г. на СГС, НО, VIII-ви
въззивен състав постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство от 16.09.2015 г. е било отменено и делото е било изпратено на СРП
за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на определението.
След това с постановление на СРП от 07.12.2016г. наказателното производство
отново е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С протоколно
определение от 07.05.2017 г. на СРС, НО, 110 състав постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство от 07.12.2016г. е отменено и делото
е било изпратено на СРП за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената
част на определението. След това с постановление на СРП от 23.11.2017 г.
наказателното производство за трети път е било прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК. С протоколно определение от 18.12.2017г. на СРС, НО, 13
състав постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство от
23.11.2017г. е било отменено и делото е било изпратено на СРП за изпълнение на
указанията дадени в обстоятелствената част на определението. Първостепенният
съд е приел, че дадените от предходните съдебни състави указания са били изпълнени
изцяло. Разследването е било проведено пълно и всестранно. Били са разпитани
всички възможни свидетели и най-вече очевидците на случилото се - шофьорът на
автобуса; пострадалата и нейните две спътнички; дъщерята на пострадалата;
лицето, което е откарало пострадалата до дома й след инцидента. Изготвени са
основна, допълнителна, тройна и петорна автотехнически експертизи; медицинска
експертиза, приобщени са относимите документи във връзка с организацията на
движението на процесното кръстовище към инкриминираната дата. Проведени са очни
ставки между свидетелите за изясняване на противоречията в показанията им
относно причината за рязкото спиране на автобуса. Прокурорът е изпълнил изцяло
указанията дадени от предходните състави на съда за събиране на допълнителни
доказателства и извършване на допълнителни процесуално-следствени действия по
делото. След така извършените процесуално-следствени действия и след аналаз на събраните
доказателства, първостепенният съд е установил идентична с изложената от
прокурора в постановлението фактическа обстановка, а именно, че на 29.01.2015
г., около 15:45 часа, свидетелят М.Любенов Л.управлявал автобус марка
„Мерцедес”, модел „Конекто” с per. № ******, с инвентарен № 1819 по линия 111, движейки се по ул.
„Филиповско шосе” с посока на движение от ж.к. „Люлин” към ж.к. „Младост”. На
спирката на „Околовръстен път“ при кв. „Филиповци” автобусът спрял за да слязат
и да се качат пътници, като спирката била преди самия светофар, на около 10
метра преди кръстовището с „Околовръстен път“. Докато пътниците слизали и се
качвали в автобуса светел червен сигнал на светофарната уредба. След като
светнал зелен сигнал управляваният от свидетеля Л.автобус потеглил. В автобуса
пътували и свидетелите А.К.и Г.Т.. Свидетелката К.седяла с гръб към движението
в дясно, след първата врата, а срещу нея била седнала свидетелката Т.. В
близост до свидетелката К., на около 1,5 метра от кабината на водача се
намирала пострадалата Я.С., която стояла права и се държала с лявата си ръка за
дръжката между първата и втората седалка. Автобусът потеглил от спирката като
достигнал скорост от около 14 км/ч. На кръстовището водачът следвало да извърши
ляв завой по „Околовръстен
път“ като
пред него се движел неустановен по делото лек автомобил. В този момент две деца
тичайки изскочили пред лекия автомобил, поради което водачът на последния спрял
рязко, за да не удари децата. Свидетелят Л.също предприел аварийно спиране, за
да избегне удар с автомобила. В резултат на рязкото спиране на автобуса се
изплъзнала ръката, с която свидетелката Я.С. се държала и тя политнала напред
към кабината на водача, ударила си главата в кабината, след което паднала на
пода на автобуса. Пътници от автобуса се развикали при спирането, при което
свидетелят Л.им казал, че ако не бил спрял е щяло да се удари в друг автомобил,
но никой от пътниците не уведомил водача на автобуса, че има пострадало лице.
На спирката на кв. „Суходол“ свидетелката С. слязла от автобуса. В този момент
свидетелят Л.Л.минавал с автомобила си покрай спирката и забелязал, че свидетелката
С. трудно се движела, поради което я качил в автомобила си и я закарал до
жилището й. Около 18:00 часа свидетелката С. била откарана от дъщеря й -
свидетелката Е.Д.в „Пирогов“, където установили, че има фрактура на дясната ключица.
Свидетелката Я.С. не е сигнализирала органите на МВР за инцидента, поради което
не е бил извършван оглед на местопроизшествието, не е изготвян фотоалбум и не е
съставян протокол за ПТП.
Въззивният
съд напълно се солидаризира с изводите на първоинстанционния, че от данните,
съдържащи се в доказателствените източници категорично се установява, че
пострадалата е стояла в управлявания от Л.автобус и увреждането на ключицата е
настъпило след рязко спиране на автобуса, и последвалото падане на С. на
земята, предшествано от удар в кабината на шофьора. Както правилно е
констатирал районният съд, спорният момент по делото е причината за рязкото спиране на
автобуса и дали се дължи действително на спрял пред него рязко автомобил поради
пресичащи деца, или поради идването насреща на друг автомобил, който водачът на
автобуса е трябвало да пропусне, респ.извършено ли е нарушение на правилата за движение по пътищата
от водача на автобуса, което е наложило рязкото спиране, или той е спазвал
правилата и спирането действително е било вследствие на случващи се пред
автобуса независими от водача обстоятелства. За изясняването на този въпрос, делото
няколко пъти е било връщано на прокурора за повторни разпити на свидетелите
очевидци, извършване на очни ставки и назначаване на допълнителни експертизи.
При първоначалните разпити свидетелките Я.С., Г.Т. и А.К.са твърдели, че
автобусът е започнал да извършва ляв завой и около средата на кръстовището
водачът е завил волана рязко наляво и едновременно с това е спрял. Самият водач
споделя за внезапно излезли деца на пътното платно, което довело до рязко спиране на автомобила пред
него, а от там и на автобуса. С оглед отстраняване на противоречията в
показанията им са извършени очни ставки между М.Л.и Г.Т., между М.Л.и А.К., и
между Г.Т. и А.К.. В очната ставка между свидетелите Г.Т. и М.Л., свидетелката Т.
е заявила, че не е наблюдавала движението навън, автобусът тръгнал и изминал
много малко разстояние, след което рязко спрял. Доколкото си спомняла се
движели направо. Не можела да каже дали спирането е било преди или след
кръстовището и не видяла защо автобусът спрял рязко. Само чула от другите
пътници в автобуса, че автомобил го е засякъл. Никой не бил коментирал откъде е
идвал автомобилът и какво точно е станало. Правилен е изводът на първостепенният
съд, че тази
свидетелка няма преки впечатления за пътната обстановка преди рязкото спиране и
какво е наложило това спиране.
В
хода на продената очна ставка между свидетелите А.К.и М.Л., свидетелката К.е заявила, че
автобусът тръгнал от спирката и леко бил завил наляво, когато спрял рязко.
Според нея автобусът бил вече навлязъл в кръстовището, но не бил излязъл от
него. Не видяла деца, но видяла един автомобил, който идвал срещу автобуса.
При
извършената очна ставка между свидетелите А.К.и Г.Т., свидетелката К.е заявила,
че автобусът спрял рязко след като навлязъл в кръстовището и бил започнал леко
да извършва ляв завой. Според нея автобусът спрял, защото идвала кола срещу
тях, а от своя страна свидетелката Т. е споделила, че автобусът се движел
направо, завой не си спомняла да е имало и спрял преди кръстовището. Очевидно са
налице противоречия
в показанията на самите свидетелки очевидци придружаващи пострадалата. При съпоставяне на заявеното
от тях с
показанията на водача на автобуса, който пряко е възприел пътната обстановка
пред него и думите му подкрепят разказа на Т., че автобусът е спрял рязко още
преди кръстовището и докато се е движел направо, правилно районният съд е
преценил кои доказателствени източници следва да бъдат кредитирани и кои не. В подкрепа на
показанията на свидетелката Т. и свидетеля Л.са и експертните заключения, респ. съответно опровергават заявеното от К.. Освен това, по
делото е безспорно установено, че тази свидетелка е седяла с гръб към движението, поради което не е възприела причината за рязкото
спиране на автобуса, а единствено е могла да види преминаващия покрай автобуса
автомобил. Дали обаче този автомобил е засякъл шофьора на автобуса или е имало
друг автомобил отпред, който е спрял рязко, а този е преминавал в момента
покрай тях, свидетелката няма как да заяви със сигурносткаже, тъй като е била с гръб към
случващото се и в невъзможност непосредствено да възприеме пътната обстановка в
момента на инцидента.
Пострадалата С. също не е
следяла пътната обстановка. Освен това, в резултат на рязкото спиране е политнала и паднала на пода. Всъщност нито една от трите свидетелки не е наблюдавала пътната обстановка пред
автобуса, движението на останалите участници в движението и не са видели каква е била
причината за рязкото спиране, а я извеждат на база предположения.
Вещите
лица, в
петорната експертиза, са посочили категорично, че след потеглянето от спирката, до
достигане на стоп-линията и светофарната уредба, автобусът се е движил в крива
на ляв завой, което обяснява възприятията на част от свидетелките за извършване
на маневра ляв завой. Във връзка с наведените в жалбата доводи относно
компетентността на вещите лица, съдът намира за необходимо да отбележи, че
същите безспорно притежават необходимите специални знания, отговори на
поставените задачи са пълни и обосновани, поради което не са налице основания
за некредитиране на заключенията им.
От заключението на изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на удара в кабината на
шофьора и последвалото падане на пода на автобуса, на свидетелката Я.С. е
причинена средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясната ключица,
довело до затрудняване на движенията на десния горен крайник за период повече
от тридесет дни.
По делото са
били изготвени и множество автотехнически експертизи. От заключението на последно
изготвената петорна такава е видно, че съгласно приложената по делото скица за
въведената организация на движението, съществуващото към месец януари 2015г. в
район, кръстовището е четириклонно, двуфазно, голямо по площ, проектирано и
изпълнено в пресечните точки на „Околовръстен път“ и „Филиповско шосе“, които
се пресичат под ъгъл около 30-40 градуса. Към момента на изготвяне на
експертизата на мястото е била създадена нова организация на движението, с
коренно различни параметри, като ул. „Околовръстен път“ вече е част от
автомагистрала „Струма“, а ул. „Филиповско шосе“ преминава над магистралата
чрез изграден пътен надлез. Причината за възникване на инцидента била рязкото
спиране в резултат на появила се опасност за движението, а именно деца пресичащи платното
за движение пред движещия се пред автобуса лек автомобил, който също е спрял
аварийно. Водачът на автобуса е предотвратил удар в спиращия автомобил, намиращ
се пред автобуса. Спирачните качества на автобуса се различават от тези на
лекия автомобил, като спирачният път на автобуса при конкретните условия е с
около 25% по-голям от този на автомобила. Този факт обяснява защо водачът на
автобуса е предприел „рязко“, аварийно спиране.
Въззивният съд споделя констатациите на първостепенния съд,
че така описаната фактическа обстановка
правилно е била изведена от доказателствената съвкупност по делото. Предвид така
установените по делото факти се налага извода, че водачът на автобуса не е
нарушил правило или правила за движение по пътищата. Движел се е с непревишена
и съобразена с пътната обстановка, с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост скорост и е
спрял пред възникналото препятствие, поради създадена опасност за движението.
При тези факти съдът намира атакувания
съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв ще следва да бъде потвърден,
а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от изложеното и на основание
чл.243, ал.8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението на СРС
от 25.07.2019г., постановено по НЧД № 8220/2019г., СРС, НК, 99 състав, с което
е потвърдено постановление на СРП от 10.04.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 11155/2015г. по описа на
РТП-О „Разследване“ - СДВР, пр.пр. № 11280/2015г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б. “б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.