№ 337
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. И.а
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
като разгледа докладваното от Дора З. И.а Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100608158 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 171 от 26.03.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 14390/2021
г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19 -ти състав, подсъдимия
И. И. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че:
1. На 06.07.2021г. около 19:15 часа в гр. София, ж.к. „*********, на
седми жилищен етаж, е отправял следните обидни думи: „*********“ и
„*********“ към частния тъжител С. И. Я. – престъпление по чл. 146, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лв.;
2. На 06.07.2021г., около 19:15 часа в гр. София, ж.к. „*********, на
междуетажната площадка на шести жилищен етаж, чрез нанасяне на удари в
областта на главата с юмрук на частния тъжител С. И. Я. му е причинил
следните телесни повреди: окръглен, леко напрегнат и болезнен, с ясни
граници подкожен хематом в тилно теменната област вдясно; кръвонасядане с
окръглена форма, с подлежащ окръглен, мековат, без ясни граници подкожен
хематом на дясна скула, които са довеоли до болки и страдания за пострадалия
и разкъсно – контузна рана по лигавичната /вътрешната/ повърхност на
горната устна, както и срединно, с кръвонасядане; цепковидо разкъсно
контузна рана в областта на трета пръстна става на дясна ръка, които са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1
НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
1
включващо следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„*********, ет. 6, ап. 15
- задължителни периодични срещи с пробационен служител.
3. СРС признал подсъдимия за НЕВИНЕН в това, че на 06.07.2021г. около
19:15 ч. в гр. София, ж.к. „********* на шести и седми жилищни етажи се е
заканил на частния тъжител С. И. Я. с престъпление против неговата личност
чрез отправяне на думите: „ще те пребия“, „ще те убия“, „ще видиш какво ще
ти се случи“, „в ковчег ще излезеш от тук“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия И. Т. да заплати по
сметка на СРС сумата от 20 /двадесет лева/, представляваща сторените пред
първия съд разноски, както и сумата от 5 /пет/ лева, на основание чл. 190, ал. 2
НПК за служебното издаване на изпълнителен лист.
В срочно подадена въззивна жалба и допълнително писмено изложение
към нея, подсъдимият, чрез своя защитник – адв. М., моли присъдата да бъде
отменена като неправилна, необоснована, противоречаща на материалния
закон, както и като постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд е постановил
присъдата си в противоречие със събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал и при наличието на съществени различия в
описанието на фактическата обстановка в тъжбата и кредитираните от
първоинстанционния съд свидетелски показания. Акцентира се върху
мотивната част, където, според защитата съдът не е обсъдил достатъчно
задълбочено установените противоречия, поради което счита, че фактическата
обстановка по делото е останала неизяснена, което от своя страна изключвало
възможността, изводите на първоиннстанционния съд да са верни по
безспорен и категоричен начин, досежно съставомерните обективни и
субективни признаци на престъплението по чл. 146 НК
Във връзка с наведените възражения, отправя доказателствени искания
за допускане изготвянето на СТЕ за установяване на обстоятелството, каква е
видимостта от площадката на седмия етаж, към площадката на шестия етаж.
Моли да бъде назначена СМЕ, която да излеследва равнището на развитие на
когнитивните процеси и психическата годност на св. С. – Я.а. Претендира се
за допускането на един свидетел при режим на довеждане, относно
обстоятелствата, касаещи времето, в което частния тъжител се намирал в
апартамента на подсъдимия.
Допълнителни доказателствени искания са отправени и от вторият
упълномощен защитник на подсъдимия – адв. Д. относно събирането на
писмени доказателства с контролен характер.
В постъпилите от частния тъжител, чрез повереника му – адв. К.
въззивна жалба и допълнение към нея се оспорва явната несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и
се иска определянето на по – тежко такова, а именно „лишаване от свобода“.
Оспорва се присъдата и в оправдателната й част като неправилна, с твърдения,
2
че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установявало
по безспорен начин виновността на подсъдимия, респективно, иска се отмяна
на присъдата в тази част, с постановяването на осъдителна такава за
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и спада към категорията актове,
подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и втора пред настоящата
инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание настоящият състав прие, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага допускането на съдебно-техническа експертиза, съдебно медицинска
експертиза или допълнителни медициснки документи, поради което допусна
единствено събирането на гласни доказателствени средства.
Непосредствено пред въззивния съд защитниците на подсъдимия – адв.
М. и адв. Д. поддържат жалбата и допълнението към нея, в която връзка
считат, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена предвид
съществени противоречия между обясненията на частния тъжител и
свидетелката Я.а.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият Т. се придържа
към изложеното от защитниците си.
Частния тъжител, чрез своя повереник – адв. К. поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея, в които подробно е описано насъгласието от
тяхна страна с оправдаването на подсъдимия по едно от обвиненията. Обръща
се внимание на заинтересоваността на свидетелката Т., поради което
претендират за осъдителна присъда.
В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума,
подсъдимият Т. моли за оправдателна присъда, като потвърждава, че е
невинен.
Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314
НПК, намира следното:
Депозираните от страните въззивни жалби, макар редовни и допустими
по съществото си са частично основателни.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
установява сходна на възприетата от Софийския районен съд
фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият И. И. Т. е роден на *********. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, с висше образование и работи като
зъботехник. От 03.03.2015г. и към настоящият момент подсъдимият живеел в
гр. София, ж.к. „*********5, а от 2020г., живеел там на семейни начала със
свидетелката Х.Т..
На същия адрес – гр. София, ж.к. „********* но на 7-ми жилищен етаж –
в ап. 18, намиращ се непосредствено над апартамента на подсъдимия, през
2021г. живеел частният тъжител С. И. Я., заедно със съпругата си
свидетелката Е. Я.а.
На 06.07.2021г. частният тъжител извършвал ремонтни дейности в
жилището си, а св. Я.а през деня спяла в апартамента, защото била нощна
смяна предната вечер.
3
Около 18:30 часа, подсъдимият Т. се прибрал в дома си след работа,
където вече се намирала св. Т. и видял поражения в кухнята вследствие на
ремонта на съседа си и решил да му потърси сметка.
Около 19:15 часа, Т. се качил до апартамента на Я. и позвънил на вратата.
Отворила му св. Е. Я.а, защото в този момент частния тъжител се преобличал.
Още с отварянето на вратата, подсъдимият Т., гневен от случилото се,
започнал да вика „Ела да видиш какво си свършил долу, какви поразии си
направил“, „Ще те убия“, „*********“, „*********“. В този момент се появил
частния тъжител Я., издърпал Е. Я.а от вратата и застанал пред нея.
Подсъдимият настоявал да слязат до апартамента, за да му покаже щетата и
двамата мъже слезли надолу, а св. Е. Я.а, притеснена от случващото се,
останала на вратата.
Т. и Я. отишли в кухнята на Т., за да огледат нанесените поражения, а св.
Т. била в другата стая.
След няколко минути двамата мъже излезли, а св. Я.а чула викове,
надвесила се през парапета и видяла как подсъдимия Т. ударил пострадалия Я.
по главата. От удара, Я. паднал на земята, а очилата му изхвръкнали на
стълбите. Опитал се да стане, но подсъдимият го изритал. Изплашена, св. Е.
Я.а се развикала и подсъдимият се прибрал в дома си. Я.а слязла до 6-тия
етаж, за да помогне на съпруга си, защото носа и устата му били
разкървавени, след което се върнала да потърси очилата му.
На следващия ден С. Я. отишъл в Клиника по съдебна медицина към
УМБАЛ „Александровска“ за преглед. На 08.07.2021г. подал жалба в 01 РУ на
СДВР.
С постановление от 16.08.2021г. на прокурор при СРП било преценено, че
не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, в частност,
такова по чл. 131, т. 12, вр. чл. 130 НК, съответнно било отказано
образуването на досъдебно производство.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред, в рамките на което е събрал следните относими доказателства:
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите:
В.М. /л. 40-41/; свидетелските показания на И. Т. / л. 40-41/, свидетелските
показания на Е. Я.а /л. 50-51/, изслушването на вещото лице Н.
/непосредствено пред пъвоинстанционния състав на съда, л. 76-77 –
съдебното производство /, от обясненията на подсъдимия Т., в кредитираната
им част, изложени непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав
/л. 40 и л. 41 съдебното производство/; писмените доказателства по
делото: СМУ /л. 7/; Писмо с вх. № 186210/29.10.2023г. от Началника на 01 –
РУ – СДВР /л. 44/; Постановление на СРП от 16.08.2021г.; Писмо от
Управителя на „Проф. Н. Шипковенски“ ; Справка съдимост, /л. 56, 59/;
писмените доказателствени средства: Протокол за предупреждение;
способи на доказване: Съдебно медицинска експертиза /л. 60 и сл./
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие бяха приобщени и
свидетелските показания на Х.Т. /л. 44/.
Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на
собствения си прочит на събраните в хода на съдебното следствие пред първия
съд гласни и писмени доказателствени средства и способ на доказване –
експертиза, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно
следствие гласни доказателствени средства, като прецени, че същите са
4
достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формирането на
правилни и безпротиворечиви изводи по фактите.
В рамките на въззивното съдебно следствие, на свой ред, въззивният съд
прецени за необходимо и попълни доказателствената съвкупност по делото,
което по същество не наложи внасянето на съществени корекции във
възприетата от районния съд фактическа обстановка.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният
съд преимуществено е анализирал доказателствените източници в
съответствие със стандартите на процесуалния закон, като противно на
доводите на защитата, е извършил коректен анализ на събраните по делото
доказателства, изяснявайки точния им смисъл без да допусне превратното им
тълкуване.
Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от
първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения
доказателствен анализ, който намира да е направен в съответствие с правилата
на формалната логика.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, намери следното:
Софийски градски съд, аналогично на районния съд, ползва с доверие
показанията на свидетелката Е. Я.а относно времето и мястото, на което са се
намирали тя, подсъдимият и частният тъжител по време на инкриминираните
деяния, доколкото по отношение на тези факти не са налице противоречия.
Действително, привидно съществува противоречие между обясненията на
подсъдимия, който твърди, че св. Я.а не е била там, когато частния тъжител е
слязъл в дома му, но всъщност, самата свидетелка също не твърди това,
поради което двата факта не се явяват взаимоизключващи се, респективно не
са основателни възраженията на защитата.
Относно останалите коментирани във въззивната жалба съществени
противоречие в доказателствените източници на първо място, е необходимо
изрично да се подчертае, че тъжбата не представлява доказателство или
доказателствено средство по смисъла на НПК и в никакъв случай не следва да
бъде приравнявана на обяснения на свидетел, досежно фактите, изложени в
нея. Напротив, тя представлява рамката на частното обвинение, която следва
да бъде доказана. Като бъде съобразено това, според настоящия състав
правилно е подходено с доверие от страна на районния съд към свидетелските
показания на Я.а. Последното не е сторено произволно, а след като е
съобразено, че свидетелката е съпруга на частния тъжител, респективно, явява
се предубедена, поради което достоверността на изложеното е била подложена
на проверка спрямо други приобщени по делото доказателствени източници,
чиято обективност не се поставя от съмнение /СМУ и СМЕ/.
Частично в отговор на възраженията на защитата следва да се посочи, че
според въззивният съд, именно наличието на известни разминавания между
описаното в тъжбата и изложеното от Я.а, следва да бъде отчетено в посока
нейната свидетелска добросъвестност. Житейски логично е, тя в качеството си
на страничен наблюдател и частния тъжител – като участник, да са възприели
части от фактическата обстановка различно, като тези различия не са в такава
степен съществени, че да се постави под съмнение изобщо наличието на
инкриминираната деятелност. Тези причини, мотивират мненението на
5
въззивния съд, че свидетелката излага своите лични възприятия за процесните
събития, а не предварително подготвена версия на случилото се.
Предвид изложеното, въззивният съд, също както първоинстанционния
счита, че показанията на Я.а са надежден доказателствен източник за времето,
мястото, механизма на телесното увреждане, съдържанието на
инкриминираните реплики, оправени към частния тъжител и авторството на
деянията – в лицето на подсъдимия Т..
Неправилно, според въззивният съд, е подценена информацията,
изложена от св. Т. като неотносима към предмета на доказване. Макар
свидетелят също да е предубеден, поради близкото си родство с подсъдимия,
изложеното от него представлява косвен способ за проверка на останалите
свидетелски показания, в частност относно причините, довели до извършване
на инкриминираните деяния – а именно, нанесените от Я. щети в апартамента
на подсъдимия, вследствие на извършвани ремонтни дейности, в която част,
независимо от това, че е баща на подсъдимия, следва да се ползват с доверие.
Правилно е констатирано в контролирания съдебен акт, че св. М. не
излага релевантни за предмета на доказване факти, но следва да бъдат
ползвани с доверие показанията му досежно положителните характеристични
данни на подсъдимия.
При анализ на приобщените в хода на въззивното съдебно следствие
гласни доказателствени средства – показанията на св. Т., въззивният съд
подхожда с особено внимание, като съобразява, че свидетелката също е
заинтересована от изхода на делото, предвид това, че съжителства фактически
с подсъдимия. Обстоятелствата относно времето, мястото, влизането в
апартамента, огледа в кухнята, липсата на удари и обиди вътре в апартамента,
преценени съвкупно с другия основен доказателствен източник по делото –
показанията на св. Я.а, всъщност не се явяват противоречащи помежду си,
поради което следва да бъдат кредитирани в тази си част. Предвид
възприетата както от въззивния така и от районния съд фактическа
обстановка, че инкриминираните изрази са отправени извън апартамента на
частния тъжител – в общите площи на жилищната сграда, по което време св. Т.
се е намирала в хола на апартамента, то съвсем логично е да не е могла да ги
възприеме, за което впрочем самата свидетелка излага, че не е чула говор
отгоре.
Настоящият състав следва да посочи, че не кредитира показанията на
свидетелката в частта, в която твърди, че е видяла как подсъдимият Т. е
затворил вратата, след като е изпратил Я., по две причини. На първо място, по
този въпрос въззивният съд констатира вътрешни противоречия в
свидетелските й показания, доколкото първоначално свидетелката с
категоричност заявява, че е нямала видимост към входната врата и, че не е
видяла, кога частния тъжител Я. е напуснал апартамента, а впоследствие,
твърди, да ги е видяла с периферното си зрение. Втората причина да бъдат
поставени под съмнение показанията на свидетелката се дължи на факта, че
твърденията й за липса на нанесен удар се оборват пряко от приобщените по
делото СМУ и СМЕ, според които, категорично е налице телесно увреждане,
което според вещото лице, категорично е причинено по механизма на удар. В
противоречие са и показанията на св. Я.а, която е възприела удара и част от
инкриминираните изрази. Доколкото всички свидетели и обвиняемият са
еднопосочни по отношение на твърденията си за срещата между подсъдимия
и пострадалия в инкриминираните време и място, както и липсата на каквито
6
и да било данни за трети лица по време на извършване на деянието, то
единственият възможен автор на удара е подсъдимият Т.. Именно по тази
причина, макар и двете свидетелки да са в еднаква степен заинтересовани,
настоящият състав подхожда с недоверие относно достоверността на
изложеното от Т. по отношение на горепосоченото обстоятелство.
Въззивният съд, в значителна степен ползва с доверие и обяснениятана на
подсъдимия Т. – относно времето и мястото на деянието, наличието на
имуществена щета в апартамента на подсъдимия, присъствието на
свидетелката Т. в апартамента. Не може да бъде пренебрегната обаче,
двойнствената природа на този доказателствен източник – включително като
средство за защита, поради което по отношение на твърденията, че не е
изричал инкриминираните изрази и не е нанасял удар на Я., този състав на
Софийски градски съд смята, че подсъдимият се е ползвал именно от това си
право на защитата.
В процесния случай, коментираното съществено противоречие в
доказателствените източници е успешно преодоляно при извършването на
съвкупна преценка между гласните доказателствени средства и способът на
доказване – СМЕ, подкрепена от приобщеното по делото писмено
доказателство - СМУ. Последните две, освен преки източници със
самостоятелно доказателствено значение служат като косвен способ за
проверка на констатираните противоречия.
От заключението на СМЕ /л. 60 и сл./ безспорно се установява, че С. Я. е
получил окръглен, леко напрегнат и болезнен, с ясни граници подкожен
хематом в тилно теменната област вдясно; кръвонасядане с окръглена форма с
подлежащ окръглен, мековат, без ясни граници подкожен хематом на дясна
скула; разкъсно-контузна рана по лигавичната /вътрешната/ повърхност на
горна устна, срединно, с кръвонасядане; цепковидна вазкъсно-контузна рана в
областта на трета пръстна става на дясната ръка. Според експертното
заключение травматичните увреждания са получени в резултат от действието
на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и върху такива,
каквито могат да бъдат свитите в юмруци ръце.
Към доказателствената съвкупност е приобщено още и Съдебно-
медицинско удостоверение /л.7/, изготвено ден след инкриминираната дата,
което описва същите обективни находки и което е послужило за основа на
експертното заключение. Доколкото това медицинско освидетелстване е
изготвено непосредствено след датата на инкриминираното деяния от
медицински специалист, то въззивният съд не намери причини да се усъмни в
него. Последното е резултат на независим медицински преглед, инкорпориран
в предмета на допуснатата от първия съд съдебно медицинска експертиза,
следователно не са налице основания, които да поставят под съмнение тяхната
безпристрастност и достоверност.
Съмненията относно механизма на получаване на телесното увреждане са
преодолени в рамките на проведеното открито съдебно заседание на
26.03.2024г., в което вещото лице Н. поддържа, че травматичното увреждане в
областта на горната устна е получено в резултат на действието на твърд тъп
предмет с ограничена малка площ на контактна повърхност и отговаря да е
получено при нанасянето на удар с част от човешкото тяло – човешка ръка
свита в юмрук.
Коректно е да бъде посочено, че действително, вещото лице посочва, че
7
ако бяха налични някакви други данни за удар на самия тъжител по време на
извършването на ремонтни дейности то такъв механизъм също би бил
възможен.
Това съмнение бе отстранено от въззивния съд, посредством разпита на
св. Т., която категорично заяви, че когато Я. бил в дома им не е видяла следи
от наранявания по него, каквито видими с просто око следи са били
констатирани в СМУ /кафеникави кръвонасядания, с окръглена форма,
цепковидна рана с дължина около 1 см по лигавичната повърхност на
горната устна, около която е констатирано окръглено, с червеникъв цвят
кръвонасядане/. При извършване на съвкупна преценка между трите
доказателствени източника, според настоящия състав без съмнение се достига
до единствен възможен извод уврежданията на частния тъжител да са
настъпили, не в следствие на нараняване при извършване на ремонт, а
вследствие на удари.
Косвен способ за проверка на кредитираните от настоящия състав
доказателства е още и приобщеното Писмо от Началника на 01-РУ-СДВР, от
което е видно, че съвсем скоро след инцидента, частния тъжител е направил
опит да защити накърнените си права пред компетентните органи, макар да
не е констатирано извършването на престъпление от общ характер /съобразно
приобщеното по делото прокурорско постановление/.
От приобщената по делото Справка съдимост е видно, че Т. е неосъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание.
Софийски градски съд не намери причина да се усъмни в достоверността
на фактите, изложени в коментираните писмени доказателства, като съобрази,
компетентността на органите, от които те изхождат, както и тяхната
безпристрастност към изхода на настоящото производство, поради което им се
довери напълно.
Предвид изложеното до тук, Софийски градски съд намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, Софийски районен съд е
достигнал до частично погрешни правни изводи.
От събраните по делото доказателствени материали, анализирани
поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив начин се установява, че
подсъдимият И. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е установено, че
на инкриминираната дата, място и време, подсъдимият Т. чрез нанасяне на
удари в областта на главата с юмрук на частния тъжител С. Я., му причинил:
окръглен, леко напрегнат и болезнен, с ясни граници подкожен хематом в
тилно теменната област вдясно; кръвонасядане с окръглена форма с подлежащ
окръглен, мековат, без ясни граници подкожен хематом на дясна скула, които
травматични увреждания реализират медикобиологичния „болки и страдания“
и разкъсно-контузна рана по лигавичната /вътрешната/ повърхност на горна
устна, срединно, с кръвонасядане; цепковидна разкъсно-контузна рана в
областта на трета пръстна става на дясната ръка, които травматични
увреждания реализират медикобиологичния признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“.
Въззивният съд напълно споделя изложеното в контролирания съдебен
акт, по отношение на механизма на деянието, настъпилия вредоносен резултат
8
и наличието на причинно – следствено връзка между нанесените от
подсъдимия удари и настъпилите увреждания. Този извод се подкрепя и от
механизма, описан от вещото лице, именно удар с твърд тъп предмет, за което
сочат и показанията на пострадалия.
Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се извлича от
действията на подсъдимия, които обективират съзнаване на
общественоопасния характер на извършеното, предвиждане на последиците,
както и стремеж за тяхното постигане. Не е нужно подсъдимото лице да е
имало съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на
пострадалото лице като е достатъчно в случая, да е имал представа за това, че
с активните си действия /нанасяне на удар в областта на главата/ ще причини
увреда на здравето на пострадалия.
Правилно е съобразено от районния съд, че деянието следва да бъде
квалифицирано по чл. 130, ал. 1 НК, предвид поглъщането на по-леките
телесни увреждания от по – тежките.
Настоящият състав споделя и възгледите на контролирания съд по
отношения на индивидуализацията на наказанието, като последно правилно е
определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер
на минимума на по – лекото такова – „Пробация“, поради което не намери
причина за внасянето на корекция по този въпрос.
Не така стои въпросът с инкриминираното деяние по чл. 146, ал. 1 НК.
Действително, от фактите по делото се установява, че на инкриминираните
дата и място, подсъдимият е отправил към частния тъжител думите
„*********“ и „*********“.
Правилно е съобразено, че за да е налице обида, думите следва да бъдат
казани в присъствието на пострадалия и да представляват такава
характеристична оценка на подсъдимия, която по своето естество да е
унизителна за честта и достойнството на адресата. В конкретния случай,
изреченото от Т. „*********“, неправилно е оценено от районния съд като
годно да накърни честта и достойнството на пострадалия. Използваният израз
визира лице, принадлежащо към определен етнос и нищо повече. Не следва
етническата принадлежност към която и да е етническа група в принципен
план да бъде възприемана като обидна. Противното би довело до това едно
лице да носи наказателна отговорност за чужди, изцяло лични и
индивидуални изводи и възприятия, въз основа на негови изказвания. По тези
мотиви, въззивният съд намира, че следва да поправи присъдата в тази й част.
Независимо от гореизложеното, правилно е оценена думата „*********“
като обидна и годна да унизи честта и достойнството някому. Последната
служи за демонстрация на пренебрежително отношение към хора с
алтернативни сексуални възгледи.
Правилно е преценил районният съд, че Т. е действал при форма на
вината – пряк умисъл, като е целял да унижи подсъдимия и е разбирал, че
думата „*********“ е унизителна, но предвид ниската обществена опасност
на деянието и дееца е определил по – лекото предвидено в състава на
престъплението наказание – в минимален размер.
По отношение на престъплението по чл. 144 НК, Софийски градски съд
намери, че в контролирания съдебен акт е допуснато съществено процесуално
нарушение накърнило правата на страните.
9
Още в самата тъжба и уточнение към нея, част от инкриминираните
изрази - „в ковчег ще излезеш от тук“, „ще те убия“ и изложеното от сами
частен тъжител „изпитвах и все още изпитвам страх от това, да не ме убие
като ми нанесе побой с юмруци“, според този състав на Софийски градски съд
еднозначно сочат на твърдения за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 НК –
закана с убийство. Софийски районен съд, на първо място е пропуснал да
осъществи правомощията си по чл. 287, ал. 7 НПК, да прекрати наказателното
производство по това обвинение и да изпрати делото на Софийска районна
прокуратура, което от своя страна е довело до съществено ограничение на
правата както на пострадалия, така и на подсъдимия, поради неправилното
приложение както на материалния, така и на процесуалния закон.
Заканата с убийство е престъпление от общ характер, за чието
разглеждане е предвиден императивен ред /досъдебно производство, сезиране
на съда с обвинителен акт от прокурор/, респективно, недопустимо е да бъде
разгледано по реда на производство, образувано по тъжба на пострадал. В
случая е налице нарочно искане от страна на частния тъжител за осъждането
на подсъдимия по повдигнатото обвинение, поради което, фактът на неговото
оправдаване не се явява пречка за упражняване на правомощията по чл. 335,
ал. 1 НПК.
Предвид тези констатации на въззивният съд, присъдата следва да бъде
изменена като бъде отменена в тази си част, а делото – изпратено на прокурор.
За пълнота, следва да бъде отбелязано, че доколкото контролираният съд е дал
вяра на показанията на Я.а вцялост, включително по отношение на
инкриминираните изрази „*********“ и „*********“, липсват каквито и да
било мотиви относно причината да бъдат игнорирани показанията й по
отношение на думите „ще те убия“.
Въз основа на изложеното, Софийски градски съд намира, че атакуваната
присъда е неправилна в частта, в която Т. е признат за виновен да е отправил
обидната дума „*********“ по отношение на Я. и следва да бъде изменена.
Ревизираният акт е незаконосъобразен в частта, в която районният съд е
признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление от общ
характер, в рамките на производство от частен характер, поради което също
следва да бъде отменена, а делото – изпратено на прокурор.
Касателно имплицитно наведените от защитата възражения за
съществено изменение на фактическата обстановка, изложена в тъжбата и
приета в присъдата, следва да се посочи, че за да бъде такова налице, в
присъдата следва да са изменени по такъв начин фактическите обстоятелства
на деянието /неговите обективни признаци/ и поради непредявяването им,
подсъдимият да не е могъл да реализира правото си на защита срещу тях. В
процесния случай, такова изменение не е налице, нито по повод часа, нито по
повод на механизма, нито по повод мястото или авторството.
По тази причина, в останалата част, не се констатира наличие на
основания, налагащи отмяна на присъдата, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
При тези мотиви и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК и
чл. 335, ал. 1 НПК, Софийски градски съд, VI - ти въззивен състав,
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯ Присъда № 171 от 26.03.2024г., по н.ч.х.д. № 14390/2021г., по
описа на СРС, НО, 19 -ти състав като я ОТМЕНЯ в частта, в която
подсъдимия И. И. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, на 06.07.2021г. около
19:15 часа в гр. София, ж.к. „*********, на седми жилищен етаж, да е
отправял обидната дума „*********“ към частния тъжител С. И. Я., като го
ОПРАВДАВА в тази част от обвинението.
ОТМЕНЯ Присъда № 171 от 26.03.2024г., по н.ч.х.д. № 14390/2021г., по
описа на СРС, НО, 19 -ти състав в частта, в която подсъдимият И. И. Т. е
признат за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
144, ал. 1 НК, за това, на 06.07.2021г. около 19:15 ч. в гр. София, ж.к.
„********* на шести и седми жилищни етажи да се е заканил на частния
тъжител С. И. Я. с престъпление против неговата личност чрез отправяне на
думите: „ще те пребия“, „ще те убия“, „ще видиш какво ще ти се случи“, „в
ковчег ще излезеш от тук“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част
и ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 171 от 26.03.2024г., по н.ч.х.д. №
14390/2021г., по описа на СРС, НО, 19 -ти състав в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11