№ 1637
гр. ---, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря Р. Г. ..
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110170699 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищцата Р. Р. Ц., чрез адв. Г. Г., е предявила срещу ... осъдителни искове,
с които иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2 000 лв.,
частичен иск от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени вследствие на
спъване в метален шнур на 21.05.2021 г. около 11,00 ч., докато ищцата
отивала към работното си място в гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“
АД, с административен адрес: гр. ---, бул. --- № 81), както и сумата в общ
размер от 280 лв., представляваща имуществени вреди, настъпили вследствие
на посочения инцидент, ведно със законната лихва върху тези суми от
9.12.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 21.05.2021 г., отивайки към работното си място, в
гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“ АД, с административен адрес: гр. ---,
бул. --- № 81) претърпяла инцидент – спънала се в тънък железен шнур
(верига), прокаран върху земята по тротоара и паднала. От едната страна
шнурът бил закачен на улук, а от другата – за желязна табела с надпис
„служебен абонамент“. Сочи се, че шнурът бил на тротоара, отговорност за
безопасността на който носела .... Шнурът бил същият цвят като този на
тротоара. Вследствие на падането ищцата наранила лявата си коленна става и
подбердрица, дясна длан, получила оток в областта на патела на лявото
коляно и туберозитас тибие, оточно и болезнено пателарно сухожилие. На
22.05.2021 г. отишла на преглед в МБАЛ „Св. ---“ ЕООД, където
нараняванията били констатирани и бил издаден амбулаторен лист за
прегледа. Твърди се, че болките и страданията ѝ продължили поне два месеца.
Сочи се, че редът и условията за определяне на местата с режим на платено
паркиране се утвърждава със заповед на кмета на .... С писмо рег. № ССИ21-
ВК08-4630-[4] от 4.01.2021 г. --- към СО признал, че тротоарът на процесното
1
място е общинска собственост, че е установено наличието на антипаркинг
елементи, като за монтираните съображения няма съгласувана схема, и в тази
връзка е разпоредено премахването им от „---“ ЕАД, поради нарушение на чл.
51 от Наредбата за организацията на движението на територията на .... Сочи
се, че именно ответникът носи отговорност, поради бездействието си, за
настъпилите за ищцата вреди. Същата сторила и разноски за диагностициране
и лечение на травмите, настъпили вследствие на инцидента, в общ размер от
280 лв. Прави се искане за осъждане на ответника да заплати посочените
по-горе суми за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който твърди, че искът бил неоснователен, защото на мястото, на
което станало твърдяното от ищцата падане, поради препъване в тънък
метален шнур, с който било прикрепено съоръжение на означаване на място
като „Служебен абонамент“ не е имало одобрение за ползването на такъв.
Освен това степента на уврежданията била минимална. Сочи се още, че от
приложения снимков материал било видно, че има поставени съоръжения за
означаване на паркомясто, макар същото да не било направено по нормативно
установения ред, за което вследствие на подадения от ищцата сигнал били
сезирани компетентните органи. За всеки преминаващ през подобно трасе
нормално, при обичайна бдителност, би трябвало да не настъпят инциденти,
съответно и травми поради спъване, поради което според ответника не било
налице съпричиняване. Прави искане да бъде отхвърлен искът като
неоснователен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
За да се приеме, че е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане ищцата следва да докаже в условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: деяние (действие или бездействие) – в случая
бездействие на служителите на ..., вследствие на което на 21.05.2021 г.,
отивайки към работното си място, в гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“
АД, с административен адрес: гр. ---, бул. --- № 81), ищцата се спънала в
тънък железен шнур (верига), прокаран върху земята по тротоара,
стопанисван от ответника, и паднала; противоправност, в случая изразяваща
се в неизпълнение на вменени от закона задължения по стопанисване на
тротоара, където е настъпило местопроизшествието; вреди, вкл. размерът на
същите – в случая разходите за диагностициране и лечение, които възлизат
на посочените в исковата молба суми, както и че вследствие на инцидента
наранила лявата си коленна става и подбедрица, дясна длан, получила оток в
областта на патела на лявото коляно и туберозитас тибие, оточно и болезнено
пателарно сухожилие, вследствие на което претърпяла твърдените в исковата
молба болки и страдания в продължение на поне два месеца, както и
направените разноски във връзка с установяването на отговорността на
ответника; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си
2
за съпричиняване, а именно че ищцата не проявявала бдителност като
вървяла по посочения тротоар, вследствие на което се спънала.
По делото е представен амбулаторен лист от 22.05.2021 г. с посочен
пациент ищцата Р. Ц., от който се установява, че на посочената дата ищцата е
посетила лечебно заведение. Като основна диагноза е посочена „контузия на
коляното“. Съгласно снетата анамнеза, ищцата съобщила, че преди един ден
се препънала от метална верига за временен знак, поставен на тротоара, като
получила наранявания по дясна длан и лява колянна става и подбедрица. В
амбулаторния лист по отношение на обективното състояние е описано
следното: дясна длан локален статус: повърхностни нарянавания по
палмарната повърхност. Лява колянна става локален статус: болка и оток в
областта на патела и туберозитас тибие. Оточно и болезнено пателарно
сухожилие. Изписаната терапия на ищцата е криотерапия и рехабилитация,
нестероидни противовъзпалителни средства.
Представено е писмо от ... – ---, до изпълнителния директор на „---“ ЕАД,
с копие до директора на дирекция „----“ СО, както и до ищцата, от което се
установява, че след извършена проверка на място от страна на инспектори на
--- е установено, че върху пътно платно и тротоар в ж.к. „---“ са разположени
и монтирани антипаркинг елементи (подвижни скоби – 4 броя, пана с надпис
„Служебен абонамент“ – 3 броя, конуси – 4 броя) пред бл. ---, като за
монтираните съоръжения нямало съгласувана схема по надлежния ред.
Според писмото разполагането на подобен тип антипакингови елементи
върху терени общинска собственост е нарушение на чл. 51 от Наредбата за
организация на движението на територията на .... Към писмото е приложен
снимков материал, който е представен и по делото, и от който е видно къде са
разположени описаните антипаркингови елементи.
По делото е представено и писмо от „---“ ЕАД до ищцата, от което се
установява, че дружеството няма информация за лицето, поставило метално
пано с надпис „Служебен абонамент“ със завързан за него метален шнур.
Изтъква се, че наличието на тези елементи не определяло дадено място като
паркомясто за платено паркиране със сключен договор с „---“ ЕАД. Местата в
режим на платено паркиране – „Служебен абонамент“, които се предоставяли
за ползване на юридически лица въз основа на заповед на кмета на ... и при
сключен договор с „---“ ЕАД се обозначавали със знаково пространство,
състоящо се от пътен знак В28 (забранено паркирането) и информационни
табели Т18.1, съдържащи информация за зоната на действието на
забранителния знак, „Служебен абонамент“, работно време и принудително
отстраняване на нарушителите. За паркоместа, обозначени по описания
начин, дружеството разполагало с информация и при необходимост можело
да я предостави. В случая обаче на посочения адрес в ж.к. „---“, пред бл. --- „--
-“ ЕАД нямало сключен договор за ползване на места в режим на платено
паркиране „Служебен абонамент“.
Представена е и фактура от 22.05.2021 г. за сумата от 40,00 лв., с издател
ДКЦ „Св. ---“ ЕООД и получател ищцата, дължима за рентгенова снимка,
както и касов бон и разписка за платената на ПОС терминал сума.
Представена е и фактура от 23.11.2021 г. за сумата от 240 лв., с издател
адв. Г. Г. и получател ищцата, с посочено основание – консултация, както и
разписка за преведената сума.
От заключението на допуснатата по делото съдебномедицинска
3
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
се установява, че уврежданията на ищцата: контузия на лявото коляно – болка
и оток в областта на коленната капачка и издатината под нея на големия
пищял на подбедрицата, оточно и болезнено пателарно (на коленната
капачка) сухожилие; наранявания по дясната длан – се дължат на действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при падане върху терена
– на лявото коляно с подпиране на дясната длан. Според вещото лице
увреждането на коляното води до затруднение на движението на левия долен
крайник за период около 15-20 дни (но не трайно – за повече от 30 дни) и
следва да се приеме, че реализира медикобилогичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Вещото лице сочи, че през
този период пострадалата е изпитвала болки и страдания, които са били по-
интензивни в началото и постепенно са отшумявали. Нараняванията на
дясната длан реализирали признака „болка“ и би следвало да преминат за
срок от 7-10 дни, като болката била по-интензивна в първите няколко дни.
Вида, характера и тежестта на посочените увреждания позволявали извод, че
същите би следвало да преминат без да оставят последствия за здравето на
пострадалата.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че е практически
невъзможно да се каже ретроспективно дали след двадесетия ден може да се
извършват тежки натоварвания. Функцията на крака – ходенето – със
сигурност би била възстановена след 15-20 ден. Вещото лице пояснява, че
критерий за трайно увреждане е когато има невъзможност за ползване на
функцията на долния крайник, като в случая тази функция няма да бъде
нарушена повече от 20 дни – кракът ще може да се ползва, да се ходи и няма
да има проблем с неговата функция. Сочи още, че е напълно възможно след
двадесетия ден, ако например изкачва планина, ищцата по някое време да я
заболи, но няма да бъде нарушена функцията на крака, а ще бъде дискомфорт.
Вещото лице обобщава, че може да има болки при голямо натоварване и в
периода след изтичане на двадесет дни от нараняването, но няма да има
нарушение на функцията на долния крайник.
По делото са допуснати гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля ---, баща на ищцата. Съдът цени неговите показания по реда на чл.
172 ГПК, като ги кредитира – същите кореспондират напълно с останалите
приети по делото доказателства, като допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Свидетелят ... сочи, че за процесния инцидент си спомня, че е бил
няколко дни преди 24 май 2021 г. Дъщеря му е писала в семейната група в
приложението WhatsApp около 11 часа, че отивайки към офиса е паднала и е
изпратила снимка на разкървавената си длан и на шнура. Свидетелят описва
металния шнур, като сочи, че същият бил гъвкава метална тел, която не била
плътно прилепнала към земята, а на разстояние и била с цвят като този на
плочките и не могла да се види. Ищцата се спънала, паднала, наранила
коляното си и разкървавила дланта си. Споделила със свидетеля, че се
почувствала много уплашена, после много я заболяло. Седнала на тротоара и
дошъл някакъв господин. При падането вещите се били разпилели по
тротоара. Седяла около 15-20 минути на тротоара и после отишла към офиса
си, който бил наблизо до мястото на инцидента. Там имало медицинска
аптечка, с помощта на която успяла да промие коляното и ръката си. Посетила
болница „Св. ---“, която се намирала срещу офиса на ищцата. Там били
4
направени преглед и рентгенови снимки, които евентуално да констатират
някакви по-сериозни увреждания. Такива не е имало, но на ищцата бил
предписан режим на почивка – трябвало да лежи и да не натоварва коляното
си. Не можела да ходи и куцала много сериозно. Приемала обезболяващи, но
понеже живеела на третия етаж без асансьор свидетелят ... и майката на
ищцата носели храна. Около 24.05.2021 г. семейството имало планирана
почивка, на която ищцата не могла да дойде. Свидетелят сочи, че поради
нараняванията ищцата не могла да спортува около месец и половина, въпреки
че обичайно била много активен човек и преди инцидента ежедневно
посещавала фитнес, който се намирал до квартирата . Пропуснала и
организирано от работодателя събитие – изкачване на Черни връх, състояло
се в края на юни 2021 г., тъй като още не се била възстановила. Според
свидетеля обезболяващите са помогнали, но въпреки това продължавало да
я боли сериозно. Била в недобро психическо състояние. Била и ядосана от
това, че може да се случи подобно нещо – да има неконтролируемо поставени
въжета и тел на тротоара.
Съдът намира, че предвид обсъдените по-горе доказателства, по делото
безспорно се установява, че на 21.05.2021 г. около 11,00 ч., ищцата, отивайки
към работното си място, в гр. ---, пред № ---“ (срещу входа на „---“ АД, с
административен адрес: гр. ---, бул. --- № 81), се спънала в тънък железен
шнур (верига), прокаран върху земята по тротоара, стопанисван от ответника,
и паднала. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля ...,
които съдът кредитира. Следва да се отбележи, че съгласно решение № 149 от
22.12.2020 г. по гр. д. № 736/2020 г. на ВКС, IV г.о., не съществува забрана да
бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован. Свидетелските показания, изходящи от
роднини, следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение. Не могат
да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък
роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от
вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. В
случая показанията на свидетеля ... кореспондират и с останалите събрани по
делото доказателства – амбулаторен лист, както и писмото от Столичния
инспекторат при ..., към което е приложен и снимков материал от
местопроизшествието, изготвен във връзка с възложена от ответника ...
проверка.
В случая ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на
ответника в качеството му на възложител на работата по реда на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и
противоправно действие и бездействие на други лица, на които са възложили
определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на
тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително –
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата.
Режимът на платено паркиране – „Служебен абонамент“ на територията
на ... е предмет на уредба в раздел II.2 от Наредбата за организация на
движението на територията на ... (НОДТСО). Съгласно чл. 64, ал. 1 НОДТСО,
редът и условията за определяне на местата с режим на платено паркиране
"Служебен абонамент" се утвърждава със заповед на кмета на .... В случая
5
несъмнено се установява, че на мястото на процесния инцидент – ж.к. „---“,
пред бл. 20 – и към датата на настъпването му – 21.05.2021 г., са били
разположени и монтирани антипаркинг елементи (подвижни скоби – 4 броя,
пана с надпис „Служебен абонамент“ – 3 броя, конуси – 4 броя) пред бл. ---,
като за монтираните съоръжения нямало съгласувана схема по надлежния ред
– в този смисъл писмото от 4.11.2021 г. от Столичния инспекторат при ....
Установява се и че на посочения адрес в ж.к. „---“, пред бл. --- „---“ ЕАД няма
сключен договор за ползване на места в режим на платено паркиране
„Служебен абонамент“ – в този смисъл писмото от 5.11.2021 г. от „---“ ЕАД.
Съгласно чл. 51 НОДТСО на територията на ... се забранява
нерегламентираното поставяне и/или разполагане върху улици, площади и
тротоари общинска собственост на всякакви подвижни, неподвижни и други
прегради, знаци, табели, съоръжения и други подобни, които затрудняват
и/или препятстват преминаването, спирането, престоя и/или паркирането на
ППС и/или пешеходци.
В случая не е спорно, а и от посочените по-горе писма на Столичния
инспекторат при ... и „---“ ЕАД във връзка с извършените проверки се
установява, че тротоарът пред бл. ---“ /срещу входа на „---“ АД с адрес бул. „--
-“ № 81, район „Триадица“/, е общинска собственост.
Съгласно чл. 52 НОДТСО всички поставени в нарушение на забраната по
чл. 51 от същата наредба подвижни, неподвижни и други прегради, знаци,
табели, съоръжения и други предмети подлежат на незабавно премахване и
изземване от упълномощените представители на ... без да е необходимо
предупреждение или предизвестие.
Съгласно чл. 53 от НОДТСО оперативните действия по чл. 52 се
организират и осъществяват от "---" ЕАД, по ред и при условия определени с
писмена заповед на кмета на ....
В случая от ответника са били предприети действия за премахване на
нерегламентирано поставените антипаркинг елементи, но едва след
настъпване на процесния инцидент, видно от писмото от 4.11.2021 г. на ---
при ..., адресирано до „---“ ЕАД и до дирекция „---- СО“.
С оглед посочената нормативна уредба, съдът намира, че именно ...
следва да осъществява контрол върху действията по премахване и изземване
на поставените в нарушение на забраната по чл. 51 НОДТСО подвижни и
неподвижни знаци, табели и съоръжения, каквито са и процесните
антипаркинг елементи. Ирелевантен е фактът, че оперативните действия се
организират и осъществяват от „---“ ЕАД (дружество, чийто едноличен
собственик на капитала е ответникът ...), доколкото същото действа въз
основа на заповед на Кмета на ... (чл. 53 от НОДТСО), т.е. като упълномощен
представител на ... (чл. 52 НОДТСО).
Ето защо наличието на процесните антипаркинг елементи към датата на
настъпване на инцидента – 21.05.2021 г. – се дължи на противоправното
бездействие на служители на ..., които не са осъществили контрол по
отношение на премахването и изземването на нерегламентирано поставените
знаци и съоръжения в ж.к. „---“ пред бл. 20.
От изложеното следва, че по делото е доказан фактическия състав на
деликта по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – по силата на закона ответникът е длъжен
да поддържа в изправно състояние процесния тротоар, включително като
следи за спазването на забраната по чл. 51 НОДТСО, поради което ... има
6
качеството възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Налице е противоправно
поведение от лице пряк изпълнител на работата, изразяващо се в бездействие,
като с оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно т. 7 от
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, държавните предприятия,
учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа
и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди. Налице са имуществени и неимуществени вреди, като е налице и
причинна връзка между тях и поведението на ответника, изразяващо се в
бездействие по отношение на задълженията, вменени му от закона. Вината по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като в случая
ответникът не е доказал обстоятелства, които да оборят презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД по отношение на прекия причинител. Отговорността на самия
ответник е обективна и има гаранционно-обезпечителен характер.
Ищцата твърди да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди
вследствие на процесния инцидент.
Съдът приема за установено, че вследствие на инцидента ищцата е
претърпяла контузия на лявото коляно – болка и оток в областта на коленната
капачка и издатината под нея на големия пищял на подбедрицата, оточно и
болезнено пателарно (на коленната капачка) сухожилие; наранявания по
дясната длан, съгласно заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза и представения по делото амбулаторен лист
от 22.05.2021 г.
Нараняването на долния десен крайник на ищцата реализира медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а нараняванията по дланта – медико-биологичния признак болка.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съдебната практика трайно приема, че
справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
неимуществените вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради
това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
обстоятелства с обективни характеристики, които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно решение №
139 от 9.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г.о., при определянето
на паричния размер на обезщетението съдът трябва да вземе предвид
обстоятелствата, посочени в Постановление на ВС № 4/ 1968 г., но също така
общественоикономическите условия в страната. Размерът на присъденото
обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Справедливостта изисква също сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва
да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.
В случая се установява, че движението на десния долен крайник е било
затруднено за период от около 20 дни, съгласно заключението на вещото лице
по съдебномедицинската експертиза. Съдът кредитира заключението, като
намира, че същото не само не противоречи, но и кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства – от показанията на свидетеля ... се
установява, че в началото ищцата не е могла да ходи, т.е. пострадала е
функцията на долния десен крайник, но тези оплаквания са започнали да
7
отшумяват, като с изминаване на времето е останал дискомфорт и болка при
по-интензивно натоварване. Вещото лице потвърждава, че тези последици от
падането са възможни и вероятни.
Вследствие на нараняванията ищцата е променила временно начина си на
живот, като е трябвало да спазва режим на покой и почивка, не е могла да
спортува активно и да взема участие в някои мероприятия – организираната
от семейството семейна почивка и организираното от работодателя
изкачване на Черни връх.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ..., че тази промяна в начина
на живот се е отразила на ищцата, като същата е била в недобро психическо
състояние.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от
1500 лв. В тази връзка съдът съобразява, че ищцата не е претърпяла тежки
травми вследствие на инцидента, не се е наложило инвазивно лечение, а
функцията на долния десен крайник е била нарушена за период от не повече
от 20 дни, като по данни на свидетеля ... през този период тя е могла да се
движи на собствен ход, включително и в дните след инцидента, макар и
непълноценно. Предвид младата възраст на ищцата е последвало и бързо
възстановяване. Действително след изтичане на този 20-дневен период
ищцата е продължила да изпитва дискомфорт при по-интензивно
натоварване, което я е възпрепятствало да извършва някои дейности, но
според вещото лице този дискомфорт не може да се характеризира като
трайно затруднение, като при този вид травми се очаква пълно
възстановяване. Не се твърди и не се установява ищцата да не е имала
възможност да работи или да се грижи сама за себе си в периода на по-
интензивни болки, освен необходимостта родителите да носят храна
вкъщи в рамките на два-три дни след инцидента. Свидетелят ... твърди, че
към края на юни ищцата продължавала да има интензивни болки, но тези
твърдения не са подкрепени с обективни данни – при наличие на интензивни
болки в период от около 30 дни след инцидента ищцата би следвало да се
консултира с лекар или да потърси подходяща терапия. Ето защо съдът
приема, че към този момент е бил налице дискомфорт при по-интензивно
натоварване на долен десен крайник, не и при ходене.
Относно недоброто психическо състояние на ищцата съдът кредитира
показанията на свидетеля ..., че такова е било налице, но не намира, че се
касае до вреди, по-големи от обичайните за този вид увреждания, като
липсват и доказателства в тази насока. Доколкото е било налице отклонение
от нормалното физическо състояние на ищцата, същата закономерно е
изпитвала негативни емоции, но няма данни за тяхната продължителност и
интензивност, поради което съдът приема, че са налице обичайните такива.
Между деянието и неимуществените вреди е налице причинна връзка –
същите се явяват закономерна последица от увреждането, настъпило
вследствие на противоправното бездействие на служители на ....
По отношение на имуществените вреди се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 40,00 лв. за рентгенова снимка на долен десен крайник,
като съдът намира, че предвид характера на уврежданията, налице е причинна
връзка между тези имуществени вреди и деянието – разходът е реализиран с
цел диагностициране и лечение на травмата, настъпила вследствие на
8
инцидента.
Не е налице причинна връзка между твърдените от ищцата имуществени
вреди в размер от 240,00 лв. – разходи за адвокат за „установяването на
отговорността на ответника“ и процесното деяние. В случая ищцата е завела
настоящото гражданско дело срещу ответника и е упълномощила същия
адвокат да я представлява, като претендира съдебни разноски. Същевременно
необходимостта да бъде ангажиран адвокат за сигнализиране на ... за
процесните антипаркинг елементи и за проучване на това дали е спазена
процедурата за поставянето им не се явява пряка, непосредствена и
закономерна последица от деянието. Този разход е направен по преценка на
ищцата, но не се намира в причинна връзка с деянието.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване. Твърди, че при
преминаване през участъка, в който е станал инцидента, е видимо, че има
поставени съоръжения за означаване на апркомясто, макар и не по
установения в закона ред, като видно било от приложения към писмото на
Столичния инспекторат при ... снимков материал от мястото, на което
настъпил инцидента, че за всеки преминаващ през подобно трасе нормално,
при обичайна бдителност, би следвало да не настъпят подобни инциденти,
съответно и травми, поради спъване.
На първо място следва да се отбележи, че т.нар. от ответника „трасе“,
през което е преминала ищцата, е всъщност тротоар общинска собственост,
по отношение на който пешеходците имат разумни очаквания да бъде
свободен от препятствия и в състояние, което позволява нормалната му
експлоатация. На следващо място следва да се отбележи, че съгласно
твърденията на ищцата и установената по делото фактическа обстановка,
същата се е спънала не в паната с надпис „Служебен абонамент“, а в един от
металните шнурове, подобни на верига, за които са вързани тези пана и които
са прокарани през целия тротоар до сградата, видно от приложените към
писмото на Столичния инспекторат при ... снимки от мястото, на което
настъпил инцидента, на които се позовава и ответникът. Тези метални
шнурове, подобни на верига, са с цвят, сходен с цвета на уличната настилка
(вж. л. 11 гръб и л. 12 от делото). Ищцата в качеството си на пешеходец не е
длъжна да предполага, че такива препятствия са разположени на тротоара,
още повече, че безспорно е установява, че разполагането им в случая е
неправомерно. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени за
сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
както и за сумата от 40,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, претендира
адвокатско възнаграждение в размер от 600,00 лв. с ДДС, държавна такса в
размер от 50 лв., 240,00 лв. – консултация с адвокат, доплатена държавна
такса в размер от 80 лв., депозит за съдебно-медицинска експертиза в размер
от 300,00 лв. Представени са доказателства за реалното заплащане на сумите,
претендирани като разноски.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираните
от ищцата разноски.
В случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
9
по настоящото гражданско дело е в размер от 500 лв. с начислен ДДС в
размер от 100 лв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22,
чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101,
§ 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския
хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото не е
обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В случая обаче не е налице основание за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, доколкото уговореното такова
не се явява прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност
на делото.
Неоснователно е искането на ищцата за присъждане на сумата от 240,00
лв. като разноски по делото за консултация с адвокат. Не става ясно в какво
се изразява тази консултация, при положение, че ищцата претендира и й се
присъжда стойността на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лв. за представителство по настоящото производство. Отделен е
въпросът, че за същата сума – 240,00 лв. – ищцата е предявила и иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, по основателността на
който са изложени мотиви по-горе.
Съобразно с уважената част от исковете, на ищцата следва да се присъди
сумата в общ размер от 695,70 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – в размер от 100 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъди сумата в
размер от 32,46 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ..., с адрес гр. ---, ул. „...“ № 3, представлявана от кмета В.Т.,
да заплати на Р. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ---, пл. „..., по предявените
искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Р. Р. Ц.
неимуществени вреди, вследствие на спъване в метален шнур, прикрепен към
неправомерно поставено пано с надпис „Служебен абонамент“ на тротоара
пред бл. ---“, на 21.05.2021 г., около 11,00 ч., докато Р. Р. Ц. отивала към
работното си място в гр. ---, както и сумата от 40,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – направен от ищцата Р. Р. Ц. разход за
заплащане на рентгенова снимка, съгласно фактура № ... от 22.05.2021 г.,
настъпили вследствие на посочения инцидент, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 9.12.2021
г. до окончателното погасяване на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от
1500,00 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лв., предявен като частичен
иск от 10 000,00 лв., както и предявения иск за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 40,00 лв. до пълния предявен размер от 280,00 лв.
ОСЪЖДА ..., с адрес гр. ---, ул. „...“ № 3, представлявана от кмета В.Т.,
да заплати на Р. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ---, пл. „..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 695,70 лв., представляваща съдебни
разноски за производството по гр. д. № 70699/2021 г. на Софийски районен
съд, 182 състав, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ---, пл. „..., да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ..., с адрес гр. ---, ул. „...“ № 3, представлявана
от кмета В.Т., сумата в размер от 32,46 лв., представляваща съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 70699/2021 г. на Софийски
районен съд, 182 състав, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11