Р Е Ш Е Н И
Е
№ 61
гр. Разград, 25.04.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 49 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от С. Д. Р. от с. Л.,
обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0373-000013 от 27.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР –
Смолян, РУ – Чепеларе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е
наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „БМВ Х5 М50Д“
с рег. № ******** за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС №
********* и 2 бр. рег. табели № ********. В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на
материалния закон и на административнопроизводствените правила. Излагат се
съображения, че в заповедта не е посочено коя от хипотезите по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ ЗДвП е приложена; че водачът на автомобила е правоспособен и притежава
валидно СУМПС, издадено от компетентните органи в РТурция; че липсват мотиви
относно срока на ПАМ и мярката не съответства на целта на закона. Иска се
заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Сочи, че издадената от него заповед е законосъобразна
и мотивирана.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.01.2023 г. на С. С. Н. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№ 607971, в който е отразено,
че на 22.01.2023 г. в 19,15 ч. в КК Пампорово пред ресторант „Чанове“ в посока
от ресторант „Данмар“ към ресторант „Чанове“ управлява лек автомобил „БМВ Х5
М50Д“ с рег. № ********, собственост на
С. Д. Р. от с. Л., без да е
правоспособен водач, за което е направена справка в АИС-КАТ чрез РСОД.
Въз основа на описаните в АУАН
обстоятелства е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0373-000013 от 27.01.2023 г., с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП на собственика на автомобила е наложена ПАМ
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС №
********* и 2 бр. рег. табели № ********.
Жалбоподателят представя Временно
свидетелство за управление, издадено от Главна дирекция по въпросите на
населението и гражданството към Министерство на вътрешните работи на Република
Турция, с легализиран превод на български език, от което е видно, че на А. Б., роден на ******* г. в гр. Ш.,
е издадена шофьорска книжка на 07.02.2023 г., валидна до 07.02.2033 г.,
включително за категория В. В свидетелството е отбелязано, че датата на първото
издаване на шофьорската книжка е 10.11.1997 г.
С. С. Н. е разпитан като свидетел по делото. Дава показания, че е гражданин на РБългария и на РТурция, като
в РТурция му е издадена лична карта с имената А. Б. Св. Н. обяснява, че в Пампорово е управлявал автомобила
на приятеля си С. - БМВ Х5, когато полицаите го спрели за проверка и поискали
да представи шофьорската си книжка, но той не могъл да я намери. Тогава
разбрал, че я е изгубил. Св. Н.
разполага със снимка на книжката в телефона си, от която е видно, че е била
издадена на 10.11.1997 г. и е със срок на валидност до 04.07.2028 г. Представеното
по делото ново свидетелство за управление на МПС получил, когато се върнал в
гр. Истанбул.
Съдът приема, че показанията
на св. Н. са негодни да установят
наличието да правоспособността му да управлява МПС към момента на проверката и
на прилагане на мярката. Този факт не може да бъде установяван с гласни
доказателства, нито със снимки, а се доказва с официален удостоверителен документ
– СУМПС, какъвто не се представя. Общоизвестно е, че всяко СУМПС има срок на
валидност и неправдоподобно е първоначално издадената на свидетеля шофьорска
книжка да е била валидна 20 години и 7 месеца. Наред с това, касае се до СУМПС,
издадено в друга държава и по отношение на него в чл. 161 ЗДвП са поставени
допълнителни условия за валидност, които предвид липсата му не могат да бъдат
проверени.
Фактът, че С.
Д. Р. е собственик на лек
автомобил „БМВ Х5 М50Д“ с рег. № ********, е безспорен по
делото и е доказан от приложената справка от АИС-КАТ.
Процесната ЗППАМ е връчена на С. Р.
на 27.01.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена на 10.02.2023 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с
правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган - полицейски
инспектор в ОДМВР – Смолян, РУ – Чепеларе. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По
силата на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3, ОДМВР - Смолян е служба за
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед № 345з-1695 от
22.12.2022 г., т. 1.8, директорът на ОДМВР-Смолян е оправомощил полицейските
инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Смолян да прилагат ПАМ по
чл. 171, т. 2а ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана
от съответното РУ. Следователно, оспореният акт е валидно издаден от
оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.
Заповедта за прилагане на ПАМ е в установената форма и има съдържанието, изискуемо от
чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни
съображения за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както
обстоятелствата, при които е издадена, така и правното основание за прилагане
на ПАМ. При това неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неяснота на
приложената хипотеза по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП.
При издаване на заповедта не
са били нарушени административнопроизводствените правила. Неоснователен е
доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че справката
за наличие на издадено СУМПС на водача е направена само в АИС-КАТ. Водачът е и
български гражданин, което поражда необходимостта от проверка в българската
база данни. След като водачът твърди, че има СУМПС, издадено от друга държава, следва
да го носи и да го представи при поискване от контролните органи. Нито при
съставяне на АУАН, нито в жалбата не е въведено твърдение за изгубено СУМПС и
не са представени доказателства да е декларирано загубване на такова.
Оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „а” ЗДвП ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се
прилага спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Административният орган е приел, че
водачът – св. Н. е
неправоспособен и този въпрос е спорният по делото.
При разпределяне на доказателствената тежест
и на основание чл. 170, ал. 3 АПК съдът е указал на жалбоподателя, че следва да
докаже, че С. С. Н. е бил правоспособен водач на МПС към 23.01.2023 г.
Представено е ново СУМПС, издадено на 07.02.2023 г. - след
постановяване на оспорената заповед, което не санира извършеното нарушение и не
обуславя незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Съгласно чл.
142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, а към 23.01.2023 г. липсват
доказателства за правоспособност на водача да управлява МПС.
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4.
Съгласно чл. 150а ЗДвП за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Анализът на горните разпоредби сочи, че
управлението на МПС по пътищата е допустимо само ако водачът е правоспособен и
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Правоспособността не е
само придобиване на знания и умения да се управлява МПС, но и признаване от
държавата на възможността да се упражнява тази дейност за определен срок с
издаване на валидно СУМПС, в което да е удостоверено, че посоченото в него лице
има право да управлява МПС от съответната категория. При липсата на СУМПС,
независимо от причината за това, административният орган в условията на
обвързана компетентност е длъжен да приложи ПАМ. В подкрепа на тези изводи е съдебната
практика, изразена в Решение № 15365 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1462/2018 г., VII о., Решение № 16023 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8208/2018 г., VI о. и др. Както е посочено в Решение № 7401 от 5.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13506/2017 г., VII о., управляването на МПС при загубено
свидетелство е управление без свидетелство - формално водачът няма в свое
владение удостоверителния документ.
За прилагането на мярката е ирелевантно
дали водачът нарушава изискването да притежава СУМПС или не изпълнява
задължението да го носи. И двата случая управлението на МПС се осъществява без
СУМПС, което е основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП.
Точната правна квалификация на административното нарушение е от значение в
административнонаказателното производство и е относима към законосъобразността на наказателното
постановление. Но в настоящото производство административният орган прилага
диспозицията на правната норма, без да квалифицира нарушението. В случая
нарушението е установено по надлежния ред – с редовно съставен АУАН, чиято
доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е опровергана, и е доказано управление
на чуждо МПС от неправоспособно лице, при което правилно спрямо собственика на
превозното средство е приложена процесната ПАМ.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя
за липса на мотиви относно срока на ПАМ. Срокът на мярката е минимално
предвиденият – 6 месеца, поради което не е необходимо да се мотивира нейната
продължителност. Именно поради това, че ПАМ е определена за минималния срок,
неоснователно е и оплакването за нарушаване на принципа за съразмерност по чл.
6 АПК. /вж. Решение № 6127 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2017 г.,
VII о., Решение
№ 1517 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о. и др. /.
Неотносимо
е позоваването на решенията на ВАС по адм. дела № № 1408/2019 г., 14235/2018 г.
и № 11270/2018 г., които са постановени при други факти - относно ПАМ по ЗДДС,
която е била приложена за срок, различен от минималния, без мотиви за това.
Приложената ПАМ съответства
и на целта на закона – да се преустанови и предотврати управлението на МПС от
неправоспособно лице.
Предвид горното съдът намира, че не са
налице отменителните основания по чл. 146 АПК и оспорената заповед е
законосъобразна.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Р. от с. Л., обл. Р., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0373-000013 от 27.01.2023
г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР – Смолян, РУ – Чепеларе, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията
на ППС - лек автомобил „БМВ Х5 М50Д“ с рег. № ********
за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ********.
Решението не подлежи на
обжалване.